РЕШЕНИЕ
№ 1089
гр. Пловдив, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Величка П. Белева
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245300501848 по описа за 2024 година
С решение №1985/04.05.2024г., постановено по гр.д.№ 16581/2023г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ** граждански състав, ответното дружество „Пейком“ ЕООД, ЕИК *********
е ОСЪДЕНО да опразни и предаде на ищеца – Потребителна кооперация „П.“, ЕИК ***,
представлявано от председателя С. Г. помещение, представляващо фурна със застроена площ
от 234 кв.м., находяща се в с. ***, община ***, същото предоставено на ответника с Договор
за наем от 01.05.2016г. С решението дружеството „Пейком“ ЕООД е осъдено да заплати на
ищцовата страна сумата в общ размер на 2089,90 лв., представляваща сторени в
производството разноски, от които 89,90 лв. – заплатена държавна такса и сума в размер на
2000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№23057/03.07.2024г., депозирана от
„Пейком“ ЕООД против решението на Районен съд – Пловдив, като се излага становище за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поставен в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ответното дружество държало процесното
помещение, представляващо фурна на правно основание, различно от наемно
правоотношение. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не успял да
докаже наличието на писмен договор за наем от 01.05.2016г., както и анекс към него от
31.05.2022г. Жалбоподателят навежда, че с определение №706 от 18.01.2024г. съдът, по
искане на ответника и на основание чл. 183 ГПК, задължил ищцовата страна да предостави
до първото по делото открито съдебно заседание оригинал от процесния договор за наем,
сключен между страните, което обаче не било сторено. Решаващият съд, вместо да изключи
представения по делото препис от същия договор като доказателство по делото, приел за
доказано наличието на облигационно правоотношение именно въз основа на преписа от
договора за наем, като по този начин било допуснато и нарушение на процесуалните
правила. Твърди се още във въззивната жалба, че след обявяването на доклада по чл. 146,
1
ал.3 ГПК за окончателен, ищцовата страна навела нови факти, а именно, че оригиналът на
договорът за наем бил отнет и унищожен от противната страна, като допускането на тези
факти от първоинстанционния съд, чрез включването им в доклада, а също и разпитът на
свидетел за установяването им, представлявало процесуално нарушение, тъй като била
настъпила преклузия. Обявеният за окончателен доклад могъл да бъде изменян само с нови
факти и обстоятелства по см. на чл. 147 ГПК, какъвто не бил настоящият случай. Излага се
и становище, че неправилно първият съд е кредитирал преписка №4729/2023г. на РП –
Пловдив, поради обстоятелството, че наказателното производство все още не било
приключило. Искането е да бъде отменено изцяло Решение №1985/04.05.2024г., постановено
по гр.д.№16581/2023г. по описа на РС-Пловдив, като вместо него бъде постановено ново, с
което да се отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД. Претендират се
и разноски.
Въззиваемата страна Потребителна кооперация „П.“, чрез адв. А. К., оспорва изцяло
въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Сочи, че с протокол от 25.03.2016г.
управителният съвет на Потребителна кооперация „П.“ взел решение процесният обект,
представляващ фурна, да бъде отдаден под наем на въззивника в настоящото производство,
като бил сключен и договор за наем от 01.05.2016г. Твърди се, че в първоинстанционното
производство било доказано, че спрямо С. С., пълномощник на дружеството „Пейком“
ЕООД, се водило и наказателно производство за побой над председателката на кооперация
„П.“ – С. Д., а също и за унищожаване на оригинал на договор за наем от 01.05.2016г. Сочи,
че по правило договорът за наем бил неформален, като липсата на оригинален документ не
било пречка облигационната връзка между страните да бъде доказана. Облигационното
правоотношение било прекратено от потребителната кооперация чрез изпращане до
насрещната страна на покана за прекратяване, което пораждало задължение за наемателя да
върне наетата вещ. Безспорно било доказано също, че дружеството „Пейком“ ЕООД
продължавало да държи процесния имот, въпреки прекратяването на връзката между
страните. Искането е за отхвърляне на подадената въззивна жалба, а атакуваното съдебно
решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендират се и
разноски за двете инстанции.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Потребителна кооперация
„П.“, ЕИК ***, с която срещу „Пейком“ ЕООД, ЕИК ********* е предявен иск с правна
квалификация по чл. 310, ал.1, т.2 ГПК, вр.с чл.233, изр.1 ЗЗД, за осъждане ответното
дружество да опразни и предаде на ищеца държането по отношение на недвижим имот,
представляващ фурна, със застроена площ от 234 кв.м., находящ се в с. ***, общ. ***, обл.
Пловдив.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че използвал процесния недвижим имот за търговска
дейност. Владял го от началото на 2016г. като от тогава упражнявал владението си със
знанието и без противопоставянето на ищеца, а фактическата власт му била предадена от
предишния управител на кооперацията. Не държал имота на основанието, посочено от
ищцовата страна, като в тази връзка навежда, че не бил запознат с представения договор за
наем от 01.05.2016г., по силата на който се твърди, че между страните възникнало наемно
правоотношение, което било прекратено впоследствие. В тази връзка прави искане по чл.
183 ГПК, да бъде указано на ищеца да представи оригинал на процесния договор за наем.
Ищецът с допълнителна молба уточнява, че на 11.04.2023г. пълномощникът на
ответното дружество С. К. пребил и отнел от владението на С. Д., а впоследствие и
унищожил, оригиналния екземпляр на процесния договор за наем от 01.05.2016г., анекса към
договора от 31.05.2022г., както и други документи в оригинал. По този повод било
образувано и наказателно производство.
2
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че между страните бил
сключен договор за наем от 01.05.2016г., към който бил подписан и анекс от 31.05.2022г. за
индексиране цената на наема, което по категоричен начин се установявало от
доказателствата по делото. Непредставянето на оригинала на договора не означавало, че
липсва облигационна връзка. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че
оригинален документ съществувал, но същият впоследствие бил унищожен. В подкрепа на
извода си за наличие на договорна обвързаност, решаващият съд сочи, че по делото било
представено и копие от процесния договор за наем. Като индиция за спорните обстоятелства,
районният съд приел, че в РП- Пловдив било образувано и досъдебно производство за
унищожаването на оригинала на договора, както и за нанесена телесна повреда на
председателката на коопереция „П.“ – С. Д.. От друга страна, безспорно било установено, че
така сключеният договор бил прекратен с отправено тримесечно предизвестие от ищцовата
страна. Вън от това се сочи, че предявяването на иск по чл. 233, изр.първо ЗЗД също имал
характер на предизвестие за прекратяване. Нямало спор и по отношение на това, че
ответното дружество, въпреки липсата на основание, продължавало да използва имота. С
оглед горните констатации, съдът уважил изцяло предявения пред него иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в
рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение
е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
За да е основателен иск по реда на чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД за връщане на
имот, предмет на договор за наем, ищецът следва да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно сключен договор за наем, предаването на фактическата
власт върху имота, прекратяване на договора за наем и продължаване ползването на имота
от наемател, след прекратяването на наемното правоотношение.
По делото е представена покана от С. Г. Д., в качеството си на председател на
потребителна кооперация „П.“, адресирана до управителя на дружеството „Пейком“ ООД, с
която е отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 01.05.2016г. и за
предаване на имота, предмет на договора.
Видно от придружително писмо от ЧСИ Петя Николова и от разписка за връчване към
него, дружеството „Пейком“ ЕООД, чрез адв. И. С., на 11.07.2023г. е получило покана от С.
Д., в качеството на председател на ПК „П.“. Представено е и пълномощно, по силата на
което С. К. С., в качеството си на управител на упълномощен представител на „ПЕЙКОМ“
ЕООД, упълномощава адв. И. Б. С. да представлява дружеството пред ЧСИ Петя Николова,
с рег. №911.
От съдържанието на представен договор за наем от 01.05.2016г. се установява, че
Потребителна кооперация „П.“, ЕИК ***, като наемодател, отдава под наем на „Пейком“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В. С., чрез пълномощника С. К. С., като
наемател, обект фурна със застроена площ от 234 кв.м., находящ се в с. ***, общ. ***, обл.
Пловдивска, като в чл. 17 страните са уговорили, че договорът се прекратява с тримесечно
писмено предизвестие, отправено от едната до другата страна.
Представено е и допълнително споразумение – анекс от 31.05.2022г., към договор за
наем от 01.05.2016г., видно от което страните се споразумяват цената на наема по отношение
на имота, предмет на договора, да бъде завишена в размер на 180 лв., считано от
01.06.2022г.
Видно от протокол от проведено извънредно събрание от 25.04.2023г., ПК „П.“ е взела
решения за прекратяване членственото правоотношение на лицето С. К. С.; за
упълномощаване председателя на кооперацията да сезира прокуратурата за унищожаване на
служебни документи от лицето С. К.; за упълномощаване председателя на кооперацията да
отправи предизвестие до дружеството „Пейком“ ЕООД за прекратяване на договор за наем
на обект Фурна от 01.05.2016г., с анекс от 31.05.2022г. на основание чл. 17 от договора.
3
Представени са три броя фактури от 19.07.2023г., 22.08.2023г. и от 15.09.2023г. с
получател - „Пейком“ ЕООД и доставчик - ПК „П.“, с посочена цена и в трите фактури в
размер на 180 лв. за наем на обект- фурна и цена в размер на 7.500 лв. за такса битови
отпадъци на обект.
От протокол №1 от заседание на управителния съвет на ПК „П.“ от 11.05.2016г. се
установява, че кооперацията взела решение да отдаде под наем обект, представляващ фурна
за срок от 10г., а от съдържанието на протокол №2 от 28.07.2020г. е видно, че на проведено
заседание, по повод молба от С. С., е обсъждана възможността за актуализиране на договор
за наем на обект фурна за нови 10 години.
Представена е също и молба- заявление от С. С. от 20.02.2020г., видно от която същият,
като пълномощник на управителя на фирма „Пейком“ ЕООД, изявява воля за актуализиране
на договор от 01.05.2016г.
Приети са и други писмени доказателства, а именно: Протокол №3 от 19.04.2023г.,
Протокол №4 от 20.04.2023г. от събрания на управителния съвет на ПК „П.“; Уведомление от
С. Д. до управителния съвет на кооперацията; Молби от С. Д. до Районна прокуратура –
Пловдив.
По делото е изискана и постъпила информация от Районна прокуратура- Пловдив, от
която се установява, че има образувано ДП№***г. по описа на * РУ при ОД на МВР гр.
Пловдив за престъпление по чл. 198, ал.1 НК, извършено на 11.04.2023г. в с. ***, както и че
разследване се води и за причинена телесна повреда на С. Г., а също и за престъпление по
чл. 319 НК.
От показанията на св. Б. Н. става ясно, че кооперацията „П.“ отдала под наем обект
фурна на дружеството „Пейком“. Обектът се експлоатирал от „С.“.
От депозираните показания на св. С. К. се установява, че последната, на 11 април
2023г., се видяла със С. Д., нейна майка, която споделила, че отивала към обект фурна, за
да предостави документи в оригинален вид на С. С.. Документите, сред които и тези за
наема на обекта, били носени от Д. в жълта чанта, факт, който бил възприет лично от
свидетеля. Става ясно още от показанията, че кратко време след срещата между двете, св. К.
отишла до парка на с. ***, след получено телефонно обаждане, където намерила Д. в
безпомощно състояние, а чантата с документите липсвала. Няколко дни след инцидента, св.
К. получила скъсана чантата, заедно с остатъци от оригиналните документи.
По делото е разпитана като свидетел и И. Ч., която споделя, че в деня на инцидента, С.
Д. била в процесния обект заедно със С. С., започнали да си говорят на висок тон и излезли
от помещението. Свидетелят споделя субективната си преценка, че госпожа Д. била
употребила алкохол, което било видно от поведението на последната.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място, по отношение твърдението, наведено във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение, като не изключил от
доказателствата по делото преписа от представения договор за наем от 01.05.2016г.,
настоящият състав намира същото за неоснователно, като аргументите за верността на този
извод са следните: Действително ищецът, въззиваема страна във въззивната инстанция, бил
задължен от районния съд с Определение №706/18.01.2024г., по реда на чл. 183 ГПК, да
представи оригиналния екземпляр на процесния договор. Съгласно посочената разпоредба
от процесуалния закон „Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен
и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи
оригинала на документа или официално заверен препис от него“. Второто изречение на
нормата урежда и какви са последиците от неизпълнение на това задължение, а именно, че
представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Не е спорно, че въпреки
задължението си, ищецът не е представил оригиналния екземпляр от договора. Следва да
бъде отбелязано обаче, че когато в едно производство се представя копие от договор, заверен
като верен с оригинала, то това само по себе си е достатъчно за съда да приеме, че
конкретната облигационна връзка между страните действително съществува. За
4
установяване на последното не е необходимо във всички случаи да бъде представен
оригиналният документ. По инициатива на противната страна, съдът може да задължи
ползващия се от преписа да представи оригиналния вариант на договора, възможност
предвидена във вече посочената норма на чл. 183 ГПК. За да бъде изключен обаче преписът
от доказателствата по делото и да не бъде ценен, то следва ответникът да е оспорил
истинността на частния документ, което означава да е поискал опровергаване на формалната
му доказателствена сила, тоест да оспори автентичността. Последното се постига чрез
иницииране на нарочно производство, което е уредено в чл. 193 ГПК. В настоящия случай
представеният от ищеца заверен препис от договора за наем не е бил оспорен от ответната
страна, не е било образувано производство по чл. 193 ГПК. Представеното по делото
заверено копие не може да бъде изключено от съвкупния доказателствен материал и
решаващият съд би могъл да гради своите изводи върху него. Ето защо, настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно не е изключил копието на
договора от доказателствата по делото, като съвсем мотивирано е обосновал правните си
заключения с оглед на него. Поради изложеното, Районният съд не е допуснал процесуално
нарушение, като възражението на въззивната страна се явява напълно неоснователно.
По отношение другото наведено от жалбоподателя „ПЕЙКОМ“ ЕООД възражение, че в
производството пред първата инстанция било допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че съдът, след като обявил доклада си по чл. 146, ал.3 ГПК за
окончателен, допуснал изменение на същия, като включил нови факти, наведени от
ищцовата страна, както и допуснал събирането на доказателства за установяването им, а
именно, че оригиналът на договорът за наем бил отнет и унищожен от противната страна,
въззивният съд намира същото за неоснователно. На първо място посочените „нови“ факти
са релевирани от ищеца с допълнителна молба, депозирана преди първото по делото открито
съдебно заседание, като тези факти са наведени с оглед твърденията, изложени в отговора на
исковата молба, както и с оглед задължението му да представи оригинал от процесния
договор. Не съществува никаква пречка, в подобни случаи, първоинстанционният съд да
измени доклада си по делото, въпреки, че същият вече е бил обявен за окончателен, като
включи в него изложените обстоятелства от ищцовата страна, след като те са въведени
своевременно. Поради това, следва да бъде прието, че в производството пред първата
инстанция не е допуснато соченото процесуално нарушение, а възражението на въззивника
се явява неоснователно.
Настоящият състав напълно се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд,
като приема, че по безспорен начин се установява наличието на облигационна връзка между
Потребителна кооперация „П.“ от една страна и дружеството „Пейком“ ЕООД от друга
страна, по силата на която кооперацията, като наемодател, предоставила на „Пейком“ ЕООД,
като наемател, процесния недвижим имот, представляващ фурна. Правилни са изводите на
районния съд и по отношение на това, че оригиналният договор от сключения между
страните договор за наем от 01.05.2016г. бил унищожен. Така от показанията на св. С. К. се
установява, че нейната майка – Д., на 11 април 2023г., носейки оригиналните документи от
договора, се срещнала със С. К. С., като съвсем кратко време след това, свидетелката
намерила майка си в безпомощно състояние, а от носените от Д. документи, известно време
след случая, св. К. намерила само остатъци. Действително последната не е била пряк
очевидец на събитията по унищожаването на документите, но същата лично е видяла
чантата с оригиналните документи преди срещата между Д. и С., след срещата между
двамата е намерила майка си в безпомощно състояние, а по-късно е възприела и остатъците
от документите. Всичко това води до обоснования извод, че действително оригиналите са
били унищожени, още повече като се вземе предвид и това, че показанията на разпитания
свидетел напълно се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
От друга страна, както бе посочено, завереният препис от договора за наем от 01.05.2016г.,
както и сключения към него анекс от 31.05.2022г. за индексиране цената на наема, следва да
бъдат ценени, като същите установят наличието на облигацията. По правило договорът за
наем е неформален и писмената форма не е условие за неговата действителност. Индиция за
съществуването на правоотношението между страните се явява и представения протокол от
5
11.05.2016г. от събрание на управителния съвет на кооперацията , където е взето решение
обектът, представляващ фурна да бъде отдаден под наем. Към този извод навежда също и
молбата- заявление от С. С. от 20.02.2020г., от която се установява, че същият, като
пълномощник на управителя на фирма „Пейком“ ЕООД, изявява воля за актуализиране на
договор от 01.05.2016г. За наличие на договорно правоотношение, макар и косвено, говорят
и представените по делото разписки, от които се установява, че между двете страни за
извършвани плащания по наемно правоотношение и то в размер на сумата, която била
уговорена в представения по делото анекс от 31.05.2022г. Като безспорно доказан в
производството се явява и фактът на прекратяване на договора. Този извод следва от
ангажираните по делото доказателства, от които се установи, че С. Д., като председател на
ПК „П.“, е отправила покана за прекратяване на договор за наем от 01.05.2016г., адресирана
до „Пейком“ ЕООД. Получаването на поканата от адресата също се доказа. Последният,
видно от приложена разписка, получил поканата за прекратяване на датата 11.07.2023г. Не е
спорно, че процесният имот продължава да се държи от дружеството „ Пейком“ ЕООД,
въпреки неналичието на облигационна връзка между страните.
Въззивникът е изложил твърдения, че държи имота на правно основание, различно от
процесния договор за наем. Доказателствената тежест за установяването на тези факти лежи
върху страната, която ги е въвела в процеса. Такова доказване не е проведено, от което
следва и логичният извод за несъществуването на правно основание, което да оправдава
държането на имота от страна на въззивната страна в настоящото производство.
Поради изложеното, настоящият състав се солидаризира напълно с изводите на
първоинстанционния съд, приема, че така подадената въззивна жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а атакуваното съдебно решение - потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да се възложат и сторените
в първоинстанционното и въззивно производство разноски, а именно: сумата в размер на
3000 лв., представляваща заплатено по Договор за правна защита и съдействие от
22.05.2024г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция; сумата в размер на 89,90 лв., представляваща заплатена от ищеца държавна
такса, както и сумата от 2000 лв., представляваща заплатено по Договор за правна защита и
съдействие от 18.03.2024г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред първа инстанция. Действително въззиваемата страна претендира присъждане на
заплатено адвокатско възнаграждение и по Договор за правна защита и съдействие №41580
от 10.11.2023г. в размер на 1250 лв., което обаче не следва да бъде уважавано. На
спечелилата делото страна се дължи присъждане за заплатено адвокатско възнаграждение за
само един адвокат. Фактът, че страната е упълномощила повече от един адвокат за
процесуално представителство в рамките на едно съдебно производство, се явява
ирелевантен по отношение присъждането на разноските. Вторият адвокат се явява като една
допълнителна „гаранция“ за защита процесуалните права на страната в процеса, което обаче
не може да бъде вменено в тежест на загубилата делото страна. Още повече, че в
първоинстанционното производство, ищецът е оттеглил пълномощното на адвокат А. И.,
като впоследствие е упълномощил адв. К.. В проведеното открито съдебно заседание пред
въззивния съд, адв. Т. е направил възражение за прекомерност на претендирания от
насрещната страна адвокатски хонорар, което обаче настоящият състав намира за
неоснователно. Възнаграждението е определено съобразно с действителната фактическа и
правна сложност по делото, поради което се дължи в пълния си размер.
Така мотивиран, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1985/04.05.2024г., постановено по гр.д.№16581/2023г.
по описа на Районен съд- Пловдив, *I граждански състав.
ОСЪЖДА дружеството „ПЕЙКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление в гр. Пловдив, ул. „Леонардо Да Винчи“ №10 да заплати на Потребителна
кооперация „П.“ – с. ***, ЕИК ***, с адрес на управление: с. ***, общ. ***, ул.***,
представлявана от председателя си С. Г. Д. сумата в размер на 3000 лв., представляваща
заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 22.05.2024г. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция; сумата в
размер на 89,90 лв., представляваща заплатена от ищеца държавна такса, както и сумата от
2000 лв., представляваща заплатено по Договор за правна защита и съдействие от
18.03.2024г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първа
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7