РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1420, по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е във фаза по извършване
на делбата.
Предявен e от В.Л.К., с ЕГН:********** и А.Л.К., с ЕГН:**********,
и двамата с постоянен адрес: ***, против Ц.Д.К., с ЕГН **********,***, иск за
съдебна делба на следния недвижим имот: ГАРАЖ, построен в УПИ ХХVІ / двадесет и
шести/, отреден за имот пл.№ 4403 / четири хиляди четиристотин и трети/ в кв. 73 /седемдесет и трети /, по плана на
Велинград, който е допуснат до делба с влязло в сила решение при к в о т и : по ¼
за ищците В.Л.К. и А.Л.К. и ½ за ответника Ц.Д.К..
В първото по делото съдебно заседание, след допускане на
делбата са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство,
претенциите по сметки на страните заявени както следва:
Ищците твърдят, че на 11.04.17 г . ответникът е получил
покана за освобождаване на частта от гаража, която е тяхна или за заплащане на
обезщетение. Тъй като тове не станало претендират от ответника общо сумата от
900 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до
делба гараж, за периода от 11.04.2017 г.
до 11.11.2018 г., като молят
отвтеникът да бъде осъден да заплати на В.К., сумата от 475 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на общата вещ за периода
от 11.04.2017 г..до 11.11.2018 г., и на А.Л.К.,
сумата от 475 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
общата вещ за периода от 11.04.2017 г. до
11.11.2018 г..
С протоколно определение от 19.03.2019 г. е допуснато изменение
размера на претенцията, като същата се счита предявена за сумата от общо 361
лв. или се претендират по 180,50 лв. от всеки от ищците.
Ответникът Ц.Д.К. твърди, че през 1979 г. е построил
процесният гараж, като е сторил следните разходи- за закупуване и доставка на 3000 броя тухли са
платени 2000 лв., за изработка и монтаж на метална врата 500 лева, изливане на
покривна бетонна плоча 12 кв.м. - 2000
лв., изливане на бетонов под 12 кв.м. – 2000 лева, изграждане на ел.инсталация
- 500 лева, или обща сума от 7 000 лв., като
претендира от ищците общо сумата от 3500 лв., съобразно делът им в
съсобствеността.
След като
прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
По делото е приета, като неоспорена от страните съдебна
експертиза, относно пазарната цена на делбения имот и неговата реална
поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба имот е
неподеляем, а действителната му пазарна
цена е 6750 лв.. В закона няма изисквания по отношение на минималните размери
за самостоятелен обект от този вид, но в случая при съобразяване заключението
на вещото лице, предвид площта на имота и квотите на съделителите, се налага
извода, че допуснатите до делба недвижим имот е неподеляем.
Съгласно
чл. 348 от ГПК, когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един
от дяловете, единствения способ за прекратяване на съсобствеността по отношение
на същия е изнасянето му на публична продан. Установи се, че допуснатият до
делба недвижим имот е неподеляем, при което и на осн. чл.348 от ГПК, съдът
счита, че същият следва да се изнесе на публична продан.
По предявените претенции по сметки от В. и А. К., против Ц.Д.К.
От
заключението по изслушаната съдбено- графиологична експертиза, която съдът
кредитира изцяло, безспорно се
установи, че подписът положен върху известие за доставяне на процесната
нотариална покана е положен от Д.И.К.- съпруга на ответника Ц.К.. Следователно
се установява, че на 11.04.2017 г. ответникът е бил надлежно поканен от
останалите съсобственици да им предостави достъп до общата вещ или да им
заплаща обезщетение. От разпита на свидетелял В.Г.М. става ясно, че въпреки
получаване на поканата и до настоящия момент ищците нямат ключ от гаража и
нямат достъп до него. Не се доказа след получаване на поканата ответникът К. да
е предоставил достъп до гаража на ищците по този иск. От изслушаната по делото
съдебно- икономическа експертиза се установява, че размерът на средния пазарен
наем за ползване на имота, в периода 2017 г. -2018 г. е 38 лв. месечно. С оглед
на така установеното, съдът намира, че претенцията по сметки с правно основание
по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от В.Л.К. и А.Л.К. е доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло при съобразяване стореното изменение.
По предявените
претенции по сметки от Ц.Д.К., против В. и А. К.
Няма
спор между страните, че строежът на процесния гараж е извършен в периода
1978 -1979 г., когато праводателят на страните е бил жив. При
така установените обстоятелства съдът квалифицира иска по сметки като предявен
с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН – за паричната равностойност на дадени
приживе на наследодателя средства за подобрения в процесния имот, както и лично
участие с труд, при което се е увеличила стойността му. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството и не е бил възнаграден по друг начин, може да поиска при делба,
това увеличение да бъде пресметнато в негова полза.
За
да може наследник да се позове на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН, е
достатъчно да са налице следните предпоставки: материален принос на един
от наследниците, довел до увеличаване на имуществото на наследодателя, приживе
на наследодателя. Увеличението трябва да е изразено под някаква форма:
постройка, подобрения в имот, дори изплащане на дълг и да съществува към
момента на смъртта на наследодателя.
Искът
по сметки е от категорията на облигационните вземания между сънаследниците,
които могат да бъдат разгледани във втората фаза на делбата. Когато наследникът
има материален принос в увеличаване на наследството и при предпоставки, че не е
възнаграден по друг начин, той може да иска в делбата това увеличение да се
пресметне в негова полза. При заявена претенция по сметки, във връзка с искане
за присъждане на парично обезщетение, с правно основание член 12, ал.2 ЗН,
според правопораждащият фактически състав на тази разпоредба сънаследник, който
приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи неговото наследство, но не е
бил възнаграден за това, може да иска неговият принос да бъде признат в
делбеното производство и да бъде възмезден от останалите сънаследници,
съобразно правата на всеки от тях.
От
разпита на свидетелите – А.Й.С., М.А.П., А.А.П., В.А.Х. и К.О.Р.(разпитани в хода
на производството в първа фаза на съдебната делба) безспорно се установява, че Ц.Д.К. е
построил процесния гараж в края на 70- те години на 20 век. със свои средства и труд. Събраните във
втора фаза на делбата гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите- В.А.Х.
и М.А.П. удостоверяват изграждането му и извършване плащанията, направени от Ц.К.
във връзка с процесния гараж. Това не се оспорва от ищците. Така с изграждането на постройката към съделителят Ц.
К. е допринесъл да се увеличи наследството и същият, доколкото няма данни по
делото да е възнаграден от наследодателя по друг начин, следва да получи от
съдилителите В. и А. К. стойността на това увеличение съответно на тяхните квоти
в съсобствеността. В случая стойността
на изградената от съделителя Ц.К. постройка е 6750 лева, съобразно заключението
на вещото лице по приетата без възражения съдебно- техническа експертиза, с
която сума се увеличава стойността на целия делбен имот.
По изложените съображения съдът намира, че претеницията е
основателна и доказана, след като е установено, че наследството е увеличено в
резултат на труд и средства, вложени от Ц.К. в наследственото имущество, има
конкретен израз и е било налице към момента на откриване на наследството. За
размера на увеличението е от значение наследникът не колко труд и средства е
изразходил, а с колко е увеличено наследственото имущество, съобразявайки
неговата стойност по време на извършване на делбата /Решение №70 от
26.03.2010г. на ВКС по гр.д.№304/2009г. на ІІ г.о., ГК, постановено по реда на
чл.290 от ГПК/.
Ето
защо,
съобразено с признатите права, ищците следва да му заплатят всеки по ¼ от
сумата от 6750 лв.,
възлизаща на 1687, 5 лв.. Следователно предявения иск е частично основателен по
отношение на всеки от ищците до размер от 1687, 5 лв., а за разликата
над него до пълния претендиран от 1750 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, или следва да бъде уважен в общ размер от 3375 лв. и
отхвърлен за горницата до претендираните 3500 лв..
Предвид основателността
на предявените главни претенции съдът следва да се произнесе по наведеното от
ответниците своевременно възражение за погасителна давност. В Постановление
№ 7 от 1973г. на Пленума на ВС е прието, че сънаследниците, които са спомогнали
да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив и не са
били възнаградени по никакъв начин за този свой принос, имат право да получат
срещу това имот или пари по чл. 12, ал. 2 ЗН, като според указанията, дадени в
т. 4, б “б” от същото постановление давността за упражняване на правото по чл.
12, ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба. В този
смисъл, съдът намира възражението за погасяване по давност на претенцията за
неоснователно. В конкретния случай искът за делба е предявен на 13.10.2017 г. и
следователно до 20.11.2018 г. не е изтекъл законоустановения срок.
По разноските
Разпоредбата на чл.355 изр.първо от ГПК
предвижда страните да заплащат разноските за делбата съобразно стойността на
дяловете си, като разноските включват заплатените суми за свидетели, вещи лица
и др., но не и платеното адвокатско възнаграждение /определение
№335/01.07.2015г. по ч.гр.д.№2020/2015г. на 1-во ГО на ВКС/. Следователно
В.Л.К. и А.Л.К., следва да заплатят всеки по 67,50 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС, Ц.Д.К. сумата от 135 лв, съобразно
стойността на дяловете им в съсобственоста. В случая в делбеното производство
са предявени претенции по сметки, относно които са приложими общите правила на
чл. 78 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците сумата от 328,40 лв., представляваща сторените разноски във
връзка с уважената част от претенцията им, както и сумата от 100 лв.,
представляваща държавна такса по предявените искове . На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски, но
доколкото не се претендират такива, а и не са представени доказателства да са
сторени съдът не следва да се произнася.
Поради горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ на публична
продан
· недвижим имот,
представляващ ГАРАЖ, построен в УПИ ХХVІ
/ двадесет и шести/, отреден за имот пл.№ 4403 / четири хиляди четиристотин и
трети/ в кв. 73 /седемдесет и трети /,
по плана на Велинград.
Дяловете на съсобствениците са: В.Л.К., с ЕГН:**********
и А.Л.К., с ЕГН:********** по ¼ идеална част и Ц.Д.К., с ЕГН **********
– ½ идеална част.
ОСЪЖДА Ц.Д.К., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.К., с ЕГН: **********,***,
на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 180,50
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения
имот, за периода от 11.04.2017 г..до
11.11.2018 г
ОСЪЖДА Ц.Д.К., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.К., с ЕГН:**********,***,
на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 180,50
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения
имот, за периода от 11.04.2017 г..до
11.11.2018 г..
ОСЪЖДА В.Л.К., с ЕГН: **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.К., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, сумата от 1687, 5 лв., представляващи
стойността за извършените от Ц.Д.К. подобрения в гореописания имот, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1687, 5 лв., до пълния претендиран размер от 1750 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Л.К., с ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.К., с ЕГН **********,***, на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, сумата от 1687, 5 лв., представляващи стойността за
извършените от Ц.Д.К. подобрения в гореописания имот, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1687, 5 лв., до пълния претендиран размер от 1750 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК В.Л.К., с ЕГН:**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 67,50 лв.,
представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса, както и сумата от
67,50 лв., представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК А.Л.К., с ЕГН:**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 67,50 лв.,
представляваща държавна такса върху дела й в делбената маса, както и сумата от
67,50 лв., представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК Ц.Д.К., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата 135 лв.,
представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса, както и сумата от
100 лв., представляваща държавна такса по исковете с правно основание чл. 346
от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен дневен срок, от съобщаването му на страните, пред Пазарджишки
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА