Решение по дело №803/2016 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 1023                                  22.06.2016г.                              град Бургас

                                                                          

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                       шести граждански състав

На девети юни                                                            през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

 

 

Секретар  И.Г.

като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова

гражданско дело номер 803 по описа за  2016 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Г.Т.Г., ЕГН: **********,  с адрес: ***, с която е предявил против ответника „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от управителя А.К.А., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 чл. 222 и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца по силата на сключен помежду им трудов договор от 15.08.2014г., прекратен  на 01.08.2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата в от 327.99 лв.- главница,  представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец юли 2015г., сумата от 15.89 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата от 327.99 лв., начислена за периода от 26.08.2015г. до 15.02.2016г., сумата от 418.40 лв. -главница, представляваща обезщетение по чл. 222 от КТ за оставане на ищеца без работа вследствие уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, както и сумата от 19.44 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от  418.40лв. за периода от 02.09.2015г. до 15.02.2016г., и сумата от 254.68 лв.- главница, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 14 работни дни за 2014г. и 2015г., сумата от 11.84лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата от 418.40лв., начислена за периода от 02.09.2015г. до 15.02.2016г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба – 16.02.2016г. до окончателното й изплащане. Представя писмени доказателства,

В исковата молба се твърди, че съгласно сключен трудов договор от 15.08.2014г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „пазач” в ответното дружество. Твърди се, че с предизвестие, връчено на ищеца на 30.07.2015г. същият бил уведомен от работодателя, че на основание чл. 326, ал. 2 от КТ трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ след изтичане на 30-дневния срок на предизвестието, като със заповед от 01.08.2015г. на ответния работодател трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от същата дата. Ищецът твърди, че при прекратяване на трудовия договор работодателят не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2015г., както и обезщетенията от чл. 222, ал. 1 и чл. 224 от КТ, чието присъждане претендира с лихва за забава. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по исковата молба и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът, редовно призован не изпраща представител.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл.  222, ал. 1, чл. 224, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

От представените писмени доказателства се установява, че считано от 15.08.2014г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „пазач” в предприятието на ответника, като с допълнително споразумение от 01.07.2015г. трудовото възнаграждение е увеличено на 380 лв. С писмено предизвестие, връчено на ищеца на 30.07.2015г. същият бил уведомен от работодателя, че на основание чл. 326, ал. 2 от КТ трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ след изтичане на 30-дневния срок на даденото предизвестие. Със заповед от 01.08.2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е прекратил едностранно и без да спази дадения 30-дневен срок на предизвестието трудовия договор с ищеца, считано от 01.08.2015г.

Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2015г., както и полагащите му се обезщетения по чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ.

По отношение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ:

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

В случая по делото безспорно се установява, че през м. юли 2015г. между страните е съществувало трудово правоотношение, поради което ответникът дължи на ищеца уговореното трудово възнаграждение. Съгласно извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се установява, че дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за м. юли 2015г. възлиза в размер от 327.99лв., какъвто размер е и предявената искова претенция.

Въпреки доказателствената тежест, ответникът не ангажира доказателства за плащане на дължимото трудово възнаграждение на ищеца в горепосочения размер и за посочения период – м. юли 2015г., независимо, че е начислил същото като дължимо на ищеца във фиша за заплати за м. юли 2015г., т.е. налице е извънсъдебно признание за дължимостта на претендираното възнаграждение в исковия размер.

Ето защо съдът намира, че исковата претенция на ищцата по чл. 128, т. 2 от КТ се явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.

По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва за забавено плащане на дължимото нетно месечно трудово възнаграждение за м. юли 2015г., съдът намира следното:

Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща от работодателя авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая в трудовия договор липсват уговорки относно датата на изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца. Това означава, че същото е дължимо на последната дата на съответния месец, за който се отнася и, че с изтичане на законовия срок на основание чл. 84, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава в деня, следващ датата на падежа, т.е. в случая за дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2015г. ответникът е изпаднал в забава на 01.08.2015г. В случая обаче претенцията на ищеца е с по-късна начална дата -26.08.2015г. до 15.02.2016г. - денят, предхождащ подаване на исковата молба, входирана в БРС на 16.02.2016г. Предвид горното и след направените изчисления по чл. 162 от ГПК съдът намира, че претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху дължимото нетно трудово възнаграждение за юли 2015г. се явява основателна в исковия размер от 15.89 лв.

Поради основателност на горепосочения главен иск следва да се уважи и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва върху присъдената главница по чл. 128, т. 2 от КТ, считано от подаване на исковата молба – 16.02.2016г. до окончателното й изплащане.

По отношение на иска по чл. 222, ал. 1 от КТ:

Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, какъвто е процесния случай, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Видно е от представените доказателства, че ищецът е останал без работа, считано от прекратяването на трудовото правоотношение – от 01.08.2015г. до 31.08.2015г. именно вследствие уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, което обстоятелство не бе оспорено от ответника. Още повече, че видно от съдържанието на заповедта за уволнение, работодателят е вписал, че на ищецът следва да се изплати обезщетение по чл. 222 от КТ в размер на една брутна работна заплата.

Въпреки доказателствената тежест, ответникът не ангажира доказателства за плащане на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в законоустановения размер и за посочения период, поради което тази искова претенция се явява доказана по основание и в претендирания на базата на брутното му трудово възнаграждение размер от 418.40 лв. /съгласно приетото по делото експертно заключение/, в който следва да се уважи.  Наред с това тази сума от 418.40  лв. е начислена от работодателя като негово задължение към ищеца като дължимо обезщетение по чл. 222 от КТ във фиша за м. август 2015г., когато трудовото правоотношение помежду им вече е било прекратено.

По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:

Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неползвания си платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като съгласно ал. 2 обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ на базата на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Видно от данните по делото, в заповедта за уволнение от 01.08.2015г.  работодателят е посочил, че неползвания от ищеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск е общо в размер на 14 дни, от които 2 дни за 2014г. и 12 дни за 2015г., каквито са и твърденията на ищеца. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, в която е посочено, че след изчисление по чл. 177 от КТ следва, че дължимия размер на обезщетението за неползван от ищеца платен годишен отпуск от 14 дни за 2014г. и 2015г. е в размер на 254.68лв. Изчисления от вещото лице размер на обезщетението съвпада претендирания от ищцата исков размер, като освен това същата сума от 254.68лв. е начислена от работодателя като негово задължение към ищеца във фиша за м. август 2015г.

 По делото обаче въпреки направеното в заповедта за уволнение и фиша за м. август 2015г. извънсъдебно признание на ответника относно дължимостта на следващото се на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за  неползваните 14 дни от платения му годишен отпуск за 2014г. и 2015г., няма данни такова да му е изплатено. Предвид това съдът намира за доказана тази искова претенция по основание и в претендирания с исковата молба размер, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.

Що се касае до претенциите за мораторна лихва за забавено плащане  върху присъденото обезщетение по 222 и чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 02.09.2015г. до 15.02.2016г.:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, тъй като се касае за неизпълнение на парични задължения по чл. 222 и чл. 224, ал. 1 от КТ, всяко от които няма определен ден за изпълнение, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, датата на  изискуемостта на претенцията за плащане на обезщетенията е датата на поканата. Това означава, че поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. /в т. см. ТР № 3/96г. по гр.д. № 3/95г.,ОСГК/. По делото обаче ищецът нито твърди, нито е ангажирал доказателства, от които да е видно, че е отправил такава покана до работодателя си. Затова съдът намира, че претенциите за присъждане на обезщетения по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата по чл. 222 и чл. 224 от КТ за горепосочения период 02.09.2015г. до 15.02.2016г., предхождащ подаване на исковата молба на 16.02.2015г., се явяват недоказани и следва да се отхвърлят. За покана до ответника може да се счита едва датата на подаване на исковата молба – 16.02.2016г.  Затова съдът намира за основателна само претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава на плащането на главниците върху уважените искове по чл. 222 и чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на законната лихва, за времето считано от подаване на исковата молба – 16.02.2016г. до окончателно  изплащане на дължимите суми.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 436.57лв., изчислена съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК в тежест на ответният работодател следва да бъде възложено заплащане на минимално дължимите държавни такси от по 50 лв. всяка върху уважените размери на исковете по чл. 128, т. 2,  чл. 222 и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, възлизащи общо в размер на 200лв., както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 145.52лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от управителя А.К.А., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Г., ЕГН: **********,  с адрес: ***,  на основание чл. 128, т. 2, 222, ал. 1, чл. 224, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД по силата на сключен помежду им трудов договор от 15.08.2014г., прекратен  на 01.08.2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата от 327.99 лв. /триста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/- главница,  представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., сумата от 15.89 лв. /петнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забавено плащане на нетното трудово възнаграждение за м. юли 2015г. в размер на 327.99 лв., начислена за периода от 26.08.2015г. до 15.02.2016г., сумата от 418.40 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/- главница, представляваща обезщетение по чл. 222 от КТ за оставане на ищеца без работа вследствие уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, и сумата от 254.68 лв. /двеста петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/- главница, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 14 работни дни за 2014г. и 2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба – 16.02.2016г. до окончателното й изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 436.57лв. /четиристотин тридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, изчислени съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на    сумата от 19.44 лв. /деветнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ от  418.40лв. за периода от 02.09.2015г. до 15.02.2016г., и сумата от 11.84лв. /единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението по чл.  224, ал. 1 от КТ от 418.40лв., начислена за периода от 02.09.2015г. до 15.02.2016г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от управителя А.К.А. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер от 200лв. /двеста лева /, както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 145.52лв. /сто четиридесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок  връчването му на страните.

                        

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:  п/ н се чете/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Д.