Решение по дело №1584/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 173
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20215500501584
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. С.З., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪС.АВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния съС.ав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
при учаС.ието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа доК.дваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501584 по описа за 2021 година
ПроизводС.вото е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
ПроизводС.вото е образувано по въззивната жалба на Д. С.. К., чрез
адв.Д.Д. от АК - С.З. против решение № 260126 от 05.03.2021г., поС.ановено
по гр.дело № 962/2019г. по описа на Районен съд - К..
Въззивникът обжалва първоинС.анционното решение в чаС.та, относно
квотите, при които е допусната делбата по отношение на първия жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда, поС.роена в поземлен имот с
идентификатор 35**.502.5092, с адрес на поземления имот: гр. К., ул. „*****,
със съответните му чаС.и от избеното и таванското помещение, от
недопускането до делба на втория етаж от двуетажна жилищна сграда,
поС.роена в поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092, с адрес на
поземления имот: гр.К., ул. „*****, със съответните му чаС.и от избеното и
таванското помещение; както и на гараж - сК.д с площ 40 кв.м., поС.роен в
североизточната чаС. на поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092.
Счита, че решението в обжалваната си чаС. е неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробни съображения.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му чаС., като поС.анови
друго, с което да допусне до делба: целият първи етаж от двуетажна жилищна
сграда, поС.роена в поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092, със
съответните му чаС.и от избеното и таванското помещение - Д. С.. К. - 1/6
ид.чаС.и, Х. С.. К. - 5/6 ид.чаС.и; вторият етаж от двуетажна жилищна сграда,
1
поС.роена в поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092, със съответните
му чаС.и от хизбеното и таванското помещение - Д. С.. К. - 6/15 ид.чаС.и, Х.
С.. К. - 9/15 ид.чаС.и; гараж-сК.д с площ от 40 кв.м., поС.роен в
североизточната чаС. на поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092 - Д.
С.. К. - 6/15 ид.чаС.и, Х. С.. К. - 9/15 ид.чаС.и.
ДоказателС.вени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е поС.ъпил писмен отговор от другата
С.рана Х. С.. К., чрез пълномощника си адв.М.Ш. от АК - С.З., в който сочи,
че въззивната жалба е неоснователна, поради което моли тя да бъде оС.авена
без уважение. Счита, че съдът в мотивите си е разгледал всички събрани по
делото писмени и гласни доказателС.ва, изложил е подробно съображенията
си и направените от него правни изводи. Излага подробни съображения по
оплаК.нията в жалбата.
Моли съда да потвърди решението на Районен съд - К. в обжалваната
му чаС. като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на съдебните разноски пред наС.оящата
инС.анция.
ДоказателС.вени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допуС.има и
редовна.
С писмения отговор на въззивната жалба е направено искане от
въззиваемия чрез неговия пълномощниК.дв. М.Ш. за преК.тяване на
производС.вото пред въззивната инС.анция, тъй като подадената въззивна
жалба е недопуС.има. Твърдят, че въззивната жалба е против решение по гр.д.
№ 692/2019 г по описа на Районен съд гр.К., т.е. по друго дело. Ако се
приеме, че е налице техническа грешка при посочване на гражданското дело
то въззивната жалба е подадена в Районен съд гр.К. след законоуС.ановения
срок за обжалване на съдебното решение. Видно от приложено по делото
съобщение ответника по първоначалния иск Д. С.. К. е получил решението на
съда на 04.04.2021 г. От печата на Районен съд гр.К. било видно, въззивната
жалба била предС.авена в съда на 20.04.2021 г. и вероятно същия ден била
събрана и дължимата държавна таК. (това се виждало от втория печат на
Районен съд гр. К.), при което положение молят да се приеме, че жалбата е
подадена извън уС.ановения законов 14- дневен срок и като такава не следва
да бъде разглеждана (аргумент на чл.262 ал.2 т.1 от ГПК).
Въззивният съд намира, че жалбата се явява процесуално допуС.има и
е подадена в законния 2-седмичен срок за обжалване, тъй като е подадена по
пощата на 19.04.2021 год., което се уС.ановява по един категоричен начин от
самото пощенско клеймо, което е поС.авено на плика за изпращането й по
пощата. Съгласно специалната разпоредба на чл.62, ал.(2) (Изм. – ДВ, бр. 110
от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) от ГПК Срокът не се смята за пропуснат,
когато изпращането на молбата е С.анало по пощата или в електронна форма.
2
Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд
или в прокуратурата. Налага се извода, че жалбата се явява процесуално
допуС.има, подадена е в законния срок, поради което следва да се разгледа по
същеС.вото си относно нейната материална основателноС..
Въззивникът Д. С.. К., редовно и своевременно призован, не се явява
лично, вмеС.о него се явява адв. Д.Д. надлежно упълномощен по делото,
който моли въззивиния съд да уважи въззивната жалба и да отмени изцяло
първоинС.анционното съдебно Решение, с което е допуснал до делба
процесния недвижим имот при посочените от първоинС.анционният съд
квоти, като незаконосъобразно и да допусне до делба процесните имоти при
квотите, посочени във въззивната жалба на въззивника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.К. е депозирал пред
първоС.епенният съд подробен писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва чаС.ично предС.авения от ищеца иск делба, както и предС.авения от
него документ - Заявлението до Председателя на ИК на ОбНС К..
Моли в делбената маса да се включат: целият първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, поС.роена в поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092.,
със съответните му чаС.и от избеното и таванското помещение; вторият етаж
от двуетажна жилищна сграда, поС.роена в поземлен имот с идентификатор
35**.502.5092 със съответните му чаС.и от избеното и таванското помещение;
гараж-сК.д с площ от 40 кв.м., поС.роен в североизточната чаС. на поземлен
имот с идентификатор 35**.502.5092.
Моли делбата да се извърши при следните квоти:
Дворно мяС.о, предС.авляващо УПИ VI-829 в кв. 89 по плана на град
К., заедно с поС.роения в него гараж, при квоти : 14 идеална чаС. за ищеца и
14 идеална чаС. за ответника;
Апартамент № 10 в град К., ул. *******, предС.авляващ самоС.оятелен
обект с идентификатор 35**.502.5224.1.10, при квоти: 14 идеална чаС. за
ищеца и 14 идеална чаС. за ответника;
Поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092, в град К., с адрес ул.
******, и поС.роената в него двуетажна масивна жилищна сграда, както и
гараж-сК.д в североизточната чаС., както следва:
-поземления имот /терен/ - Д. С.. К. - 2/15 ид.чаС.и, Х. С.. К. - 13/15
ид.чаС.и
-целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда, поС.роена в поземлен
имот с идентификатор 35**.502.5092., със съответните му чаС.и от избеното и
таванското помещение - Д. С.. К. - 1/6 ид.чаС.и, Х. С.. К. - 5/6 ид.чаС.и
-втория етаж от двуетажна жилищна сграда, поС.роена в поземлен имот
с идентификатор 35**.502.5092, със съответните му чаС.и от избеното и
таванското помещение - Д. С.. К. - 6/15 ид.чаС.и, Х. С.. К. - 9/15 ид.чаС.и
-гараж-сК.д с площ от 40 кв.м., поС.роен в североизточната чаС. на
поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092. - Д. С.. К. - 6/15 ид.чаС.и, Х.
3
С.. К. - 9/15 ид.чаС.и. В съдебно заседание пълномощника на ответника
адвокат Д. Д. моли съда да допусне посочените имоти.
С определение от датата 21.01.2021 г., поС.ановено по гр.дело
№962/2019г. по описа на Районен съд - К. по искане на ответника Д. С.. К. на
основание чл.342 от ГПК съдът е включил в делбената маса целия първи етаж
от двуетажна жилищна сграда, поС.роена в поземлен имот с идентификатор
35**.502.5092., със съответните му чаС.и от избеното и таванското
помещение; втория етаж от двуетажна жилищна сграда, поС.роена в поземлен
имот с идентификатор 35**.502.5092, със съответните му чаС.и от избеното и
таванското помещение; гараж-сК.д с площ 40 кв.м. , поС.роен в
североизточната чаС. на поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092.
Въззиваемят Х. С.. К. – редовно и своевременно призован, не се явява и
не изпраща упълномощен предС.авител по делото.
След като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната
писмена молба на жалбоподателите, както и с писмените доказателС.ва по
делото, съдът намира за изяснено следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл.
341 и сл. от ГПК за делба, като производС.вото е във фазата по допускането
на делбата.
В първоинС.анционното производС.во е уС.ановена следната
фактическа обС.ановка:
По делото не се спори, че С.раните по делото са съсобС.веници на
дворно мяС.о, предС.авляващо УПИ - VI- 829, в кв. 89 по плана на град К. с
площ на имота 750 кв.м., с поС.роения в него гараж с площ от 40 кв.м. Имота
е наследС.вен от общия им наследодател баща им С.Х. К.. След смъртта му,
по силата на наследС.вено правоприемС.во същия следва да бъде допуснат до
делба при равни квоти между съделителите.
Не се спори, а това се уС.ановява Нотариален акт за дарение на
недвижими имот № 65, том IV, per. № 5502, дело № 665 от 23.12.2014 г. по
описа на нотариус Р. Б., с per № ** на НК, че С.раните по делото са
съсобС.веници на апартамент № 10, находящ се в град К., улица „********,
заедно с избено и таванско помещение при равни за С.раните квоти.
С.раните са съсобС.веници и на недвижимия имот находящ се в град К.,
улица „***** предС.авляващ поземлен имот с идентификатор 35**.502.5092
по кадаС.ралния план на град К., с площ на имота 511 кв.м., задно с
поС.роената в него жилищна сграда. Процесният недвижим имот е бил
собС.веноС. на родителите на С.раните С.Х. К. и М.Д. К.. С Нотариален акт за
дарение на недвижими имот № 65, том IV, peг. № 5502, дело № 665 от
23.12.2014 г. по описа на нотариус Р. Б., с peг. № ** на НК С.Х. К. и М.Д. К.
са дарили на Х. С.. К. 1/5 ид.ч. от дворното мяС.о и от жилищната сграда.
Преди смъртта на С.Х. К. на 12.10.1987г. той и съпругата му М.Д. К. са дали
право на ищеца Х. С.. К. да приС.рои първия етаж и да надС.рои втори етаж.
ПредС.авените по делото архитектурни проекти се отнасят за приС.рояване
4
на същеС.вуващия първи етаж и надС.рояване на втори етаж. Архитектурните
проекти са преутвърдени от Община К. през 1989г. като в същите е посочено
името на Х. С.. К. т.е лицето на което е отС.ъпено правото на С.роеж което
съгласно разпоредбите на ЗТСУ С.ава собС.веник и на поС.роеното.
По делото е предС.авено и УдоС.оверението за наследници изх. №
283/11.02.2019 г., издадено от община К.. От същото се уС.ановява, че С.Х. К.
е починал на 12.10.1987 г., за което е съС.авен Акт за смърт №
2035/13.10.1987 г., като след смъртта си е оС.авил за свои наследници по
закон М.Д. К. (съпруга), починала на 04.12.2008 год. и Х. С.. К. (син), и Д. С..
К. (син). По делото са събрани и съответните гласни доказателС.ва, чрез
разпита на свидетелите А.И.Б., И.А.К. Р.Д.Д. и Д.А.Д..
Не се спори по делото, че е предС.авен Нотариален акт за дарение на
недвижими имот с № 65, том ІV, с peг. № 5502, дело под № 665 от 23.12.2014
г. /на лиС. 6 от първоинС.. дело/ по описа на нотариус Р. Б., с peг. № ** на
НК. От същия се уС.ановява че Ц.Д.Д. дарява на своите ДВАМА
ПЛЕМЕННИЦИ Х. С.. К. и Д. С.. К. при равни дялове по 1/2 ид.ч. следния
свой недвижим имот: жилище - апартамент с № 10, с предишен № 2, находящ
се на първия етаж в жилищна сграда - ЖСК „*****” поС.роено с отС.ъпено
право на С.роеж върху държавна „общинска“ земя в К.ртал 12 по плана на
град К., с админиС.ративен адрес: град К., улица *****, със заС.роена площ
от 48,38 кв.м., заедно с прилежащите към апартамента избено помещение №
2, с полезна площ от 2,40 кв.м. и таванско помещение № 3 с полезна площ от
2,51 кв.м.
По делото е предС.авен Нотариален акт за покупко-продажба с № 80,
том ІV, нот. дело с № 1238 от 1972 г. по описа на Казанлъшки нотариус /на
лиС. 14 от първоинС.. дело/. От същия се уС.ановява, че П.Х.К. продава на
С.Х. К. дворно мяС.о от 820 кв.м., находящо се на територията на село К.,
което е обособено в парцел V 288 в кв. 57 по плана на селото при съседи:
улица, Х.М., К.С..
ПредС.авен е и Препис-извлечение от Акт за смърт, издаден въз основа
на Акт за смърт 0731/17.12.2017 г. от което се уС.ановява, че Ц.Д.Д. е
починала на 16.12.2017 г.
ПредС.авен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 18.08.1972 г. на нотариус при Казанлъшки районен съд. От същия се
уС.ановява, че П.Х.К. е продала на С.Х. К. следния свой имот: дворно мяС.о
от 820 кв.м., обособено в парцел V- 88, кв. 57.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка с № 27, том IV, peг. № 5140, дело № 624 от 2007 г. по
описа на нотариус И.Г., с peг. № 440 на НК /на лиС. 17 от първоинС.. дело/
М.Д. К. прехвърля на сина си Х. С.. К. своите 8/15 ид. чаС.и от следния
недвижим имот: дворно мяС.о цялото от 502 кв.м., предС.авляващо УПИ I-
5092, в кв. 41 и по плана на град К., улица „******, одобрен със заповед №
РД-02-14192 от 1987 т., община К. при съседи на имота: от двете С.рани -
5
улица и УПИ №№ ll-ЖС, VIII-5091 и 4/6 ид. чаС.и от първия етаж с РЗП 68
кв.м. на масивната двуетажна жилищна сграда, поС.роена в същото дворно
мяС.о срещу задължението на Х. С.. К. да й осигури нормален и спокоен
живот, такъв какъвто е водила досега и с право на ползване върху целия имот,
подробно описан по-горе, докато е жива.
ПредС.авен е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 90,
том ІV, нот. дело с № 1554 от 71 г. по описа на Казанлъшки нотариус /на лиС.
18 от първоинС.. дело/. От същия се уС.ановява, че С.Х. К. със съгласието на
съпругата си М.Д. К. даряват на сина си Х. С.. К. следния свой недвижим
имот: от цялото дворно мяС.о от 518 кв.м., с поС.роената в него къща,
съС.авляващо имот пл. № 4349, находящо се в кв. 41 по плана на град К., при
граници на целия имот: от двете С.рани -улица, В.В. и С.Р. само 1/5 ид.ч. от
цялото заС.роено и незаС.роено дворно мяС.о, както и правото на ползване на
югоизточните С.аи от намиращата се в това къща.
По делото е предС.авено и Разрешението за С.роеж от датата 08.12.1988
г., от което се уС.ановява, че на Х. С.. К. е разрешено да извърши
предвидените в проеК. С.роително-монтажни работи.
По делото е предС.авен и Нотариален акт за конС.атиране право на
собС.веноС. върху недвижим имот № 132, том II, per. № 1456, дело № 264 от
18.05.2007г. по описа на нотариус Н. Б., с peг. № ** на НК с район на дейС.вие
Районен съд – К. /на лиС. 23 от първоинС.. дело/. Със същия Х. С.. К. е
признат за собС.веник на следния недвижим имот: гараж със сК.д, поС.роен
на основание отС.ъпено право на С.роеж върху съсобС.вен имот,
съС.авляващо УПИ I-5092, кв. 41, кад. район 502 по плана на град К.,
съС.оящо се от една гаражна клетка със заС.роена площ от 19,25 кв.м. и
сК.дово помещение със заС.роена площ от 13,10 кв.м., който гараж е
разположен североизточната чаС. на имота при съседи на УПИ: от две С.рани
улици, УПИ ІІ-за ЖС и УПИ VIII-5091.
ПредС.авен е и Нотариален акт за конС.атирано право на собС.веноС.
върху недвижим имот, издаден на основание обС.оятелС.вена проверка № 17,
том IV, peг. № 4208, hot. дело № 678 от 27.12.2006 г. по описа на нотариус Н.
Б., с peг. № ** на НК, с район на дейС.вие Районен съд – К. /на лиС. 24 от
първоинС.. Дело/. Със същия Х. С.. К. е признат за собС.веник по давноС.но
владение на следния недвижим имот: втори етаж на двуетажна жилищна
сграда, съС.ояща се от: кухня със С.олова, дневна, две спални, дрешник, баня
и тоалетна със заС.роена площ от 111 кв.м. и приС.ройка към първия етаж от
източната С.рана на същата сграда, съС.ояща се от: С.ая и С.ълбище към
втория етаж, със заС.роена площ от 20 кв.м., със самоС.оятелен вход откъм
улица от север, поС.роени с отС.ъпено право на надС.рояване и приС.рояване
върху същеС.вуващата сграда в УПИ I-5092, кв. 41 по плана на град К. при
граници на УПИ по скицата от изток УПИ II-5093 за жил. С.роителС.во; от
юг УПИ VIII-5091, от запад и север - улица, ведно със съответните идеални
чаС.и от общите чаС.и на сградата - етажна собС.веноС..
6
ПредС.авено е и Заявление от М.Д. К. и Д.С.а К. на основание чл. 56, ал.
2, т. 2 от ЗТСУ. От същото се уС.ановява, че същите дават съгласието си на
въззиваемия Х. С.. К. да поС.рои гараж „поС.ройка надС.ройка“ в
съсобС.вения им парцел пл. № 5092, кв. 41 по плана на град К.. /на лиС. 138
от първоинС.н. гр. дело с № 962/2019 год./. По делото са събрани и гласни
доказателС.ва, чрез разпит на свидетелите А.И.Б., И.А.К. Р.Д.Д. и Д.А.Д..
Ответникът и жалбоподател Д.К. прави възражение и за придобиване
на съответните идеални чаС.и, подробно посочени от него в отговора на
исковата молба от третата група процесни имоти по силата на давноС.но
владение, като за тази цел e предС.авил пред първоинС.анционния съд
приходни квитанции за заплатени данъци и такси за имота за последните две
години, фискални бонове за заплатени по повод употребени ВИК услуги,
свързани с ползването на процесния имот.
По делото пред първоС.епенния съд са били събрани и съответните
гласни доказателС.ва. От показанията на свидетеля Банков се уС.ановява, че
познава Х.К. от много отдавна. Сочи, че правил арматура през 90 г., колони,
разширение втори етаж, вкл. и гаража. Винаги той му плащал на ръка, след
свършената работа. Първо сложили колоните на цялата къща, като Х.С..о
живеел тогава и след това на етажа. Къщата се намирала в град К.. Сочи, че
бил поС.роен етаж „но понеже се С.рои, се вдига етаж и се слага
допълнителни колони с много дебело желязо и след това втория етаж с
арматура - аз съм ги правил“. Сочи, че Х.С..о С.роил етажа 90-та година
„Плащаше на ръка Х.К..“. Заявява, че сградата е на два етажа, като той правил
втория етаж и таванските С.аи. Гаражът се правил отделно. Спомнял си, че
майка му на Х.С..о била там по време на С.роежа. Брат му на Х.С..о го знаел
по физиономия „веднъж се мярна там с един Москвич и не съм го виждал
повече“.
От показанията на свидетелят Кантар се уС.ановява, че къщата се
намирала в К., от Културния дом по пътя за Панаира към С.адиона и вляво,
като той сложил дюшеметата. Той бил майС.ор „циклих, лакирах, сложих
дюшемето“, като сложил дюшемета на целия етаж, Х.К. му платил за
работата. Когато той работил не е имало други работници. Заявява, че сложил
дюшемето на Х.С..о на първия етаж.
Свидетелят Дончев твърди, че познава Д. от 82 г. „Имат къща на улица
„***** или северно от Културния дом по пътя за С.адиона.“. Сочи, че
правили втория етаж, тавански С.аи масивно С.роителС.во, със С.абилен
покрив. Над втория етаж имало тавански С.аи, масивни. Сочи, че бил помагал
много на Д. за С.роителС.вото, когато Д. го викал. „Брата няма начин да не е
учаС.вал, но не толкова активно“. Имало и други приятели и колеги на Д.,
които помагали. Много хора са се събирали за плочи, за пренасяне, като Д. ги
водел и организирал. Сочи, че има и друга поС.ройка - гараж, който
впоследС.вие го направили. Вътре имало машини, С.ругове, С.елажи.
ПредС.авлявал масивен гараж с плоча. Помагал и за гаража, за прекарването
7
на „токовете на таблата за машините“. Знаел, че и Х.С..о и Д. работили на
тези машини. Сочи, че Х.С..о и Д. живеели на първия етаж, като Д. живеел в
новата приС.ройка. Доколкото си спомнял на втория етаж нямало нищо.
Сочи, че започнали да С.роят през 89-90 г. къщата, като майка им също
живеела там. Д. имал и друг апартамент, като според него, той живеел в друго
жилище, докато се С.рояло.
От показанията на свидетеля Д.Д. се уС.ановява, че с Д. били приятели,
като той живеел на „*****. С.арата къща била неизмазана, кара таван. Д.
живеел там с жена си, някъде до 99 г., като той правил ремонт на избените
С.аи, за да могат да живеят там с жена си. ПоС.роил си една С.ая с боксче,
баня и тоалетна, след което заедно с брат си започнали да вдигат втория етаж.
На С.арата къща се направили големи колони и започнали да вдигат втория
етаж с брат си през 89-90 г.. Сочи, че той ходил да им помага с труд - „бъркал
съм, носил съм“. Заявява, че над втория етаж има тавански С.аи, като къщата
била изградена в този вид за около 3-5 години. Сочи, че там имало и гараж с
железни прозорци и двойна врата. Имало С.ругове, фрези и механична
резачка. „Там работихме аз, Д., негови приятели.“. Сочи, че при С.роежа
учаС.вали само приятели на Д.. Д. си имал негова С.ая на първия етаж, като
Х.С..о също живеел на първия етаж. Знаел, че вторият етаж и тавана не се
ползвали. На втория етаж той бил сложил фаянса и мивката през 98-99 г.
Твърди, че Д. живял малко на „******. След като Д. се развел, синът му
оС.анал да живее на „****“, а той отишъл да живее в къщата. Сочи, че за
поС.авянето на фаянса му платил Х.С..о.
От обяснението на С.рана, дадени по реда чл. 176 от ГПК се уС.ановява,
че Д. С.. К. преди две години е деК.рирал втория етаж и плащал данъци.
В тази насока въззивният съд намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна и недоказана поради следното:
Съдът счита, че оплаК.нията във въззивната жалба, сведени до
наличието на предпоС.авките за придобиване на посочените идеални чаС.и от
процесните недвижими имоти по давноС. по реда на чл.79 от ЗС следва да
бъде преценявано като неоснователен аргумент, въз основа на който
въззивникът претендира и иска чаС.ична отмяна на първоинС.анционното
решение по първата фаза на делбата.
Предмет на наС.оящето дело и на въззивната жалба е и възражението на
въззивника Д.К. най-вече за изтеК. в негова полза придобивна давноС. по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което е предявено надлежно пред делбения съд с
писмено възражение направено с отговора на исковата молба с формулирани
ясни и конкретни искания в този смисъл, подробно описани в петитума на
въззивната жалба.
Съгласно задължителните поС.ановки, залегнали в тълкувателно
решение под № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, с
доК.дчик съдията Здравка Първанова относно приложението на чл. 69 ЗС и
чл. 79 ЗС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
8
отношенията между съсобС.вениците, когато съсобС.веноС.та им произтича
от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един
от съсобС.вениците е започнал да упражнява фактическа влаС. върху вещта
на основание, което изключва владението на оС.аналите, намерението му за
своене се предполага и е доС.атъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
влаС. върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобС.веникът е
започнал да владее своята идеална чаС., но да държи вещта като обща, то той
е държател на идеалните чаС.и на оС.аналите съсобС.веници и презумпцията
се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобС.веноС.та, е възможно този от съсобС.вениците, който упражнява
фактическа влаС. върху чуждите идеални чаС.и, да превърне с едноС.ранни
дейС.вия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давноС.
за чуждата идеална чаС., той трябва да докаже при спор за собС.веноС., че е
извършил дейС.вията, с които е обективирал спрямо оС.аналите
съсобС.веници намерението да владее техните идеални чаС.и за себе си.
С оглед направеното от въззивника Д.К. възражение за придобивна
давноС. на претендираните от него идеални чаС.и от процесните имоти, в
негова тежеС. е да уС.анови при условията на пълно и главно доказване, че е
владял претендираните от него ид.ч., подробно посочени по отношение на
горепосочените имоти необезпокоявано повече от десет години.
Видно от мотивите на горецитираното ТР, което е задължително за
всички съдилища в Републиката, при спор за придобиване по давноС. на
съсобС.вен имот от един от съсобС.вениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По
начало упражняването на фактическата влаС. продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобС.веникът е придобил фактическата влаС. върху вещта признава
такава и на оС.аналите съсобС.веници, то го прави държател на техните
идеални чаС.и и е доС.атъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давноС. правото на собС.веноС. върху чуждите
идеални чаС.и, съсобС.веникът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едноС.ранни дейС.вия държането им във владение. Тези дейС.вия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на оС.аналите съсобС.веници. Това е т. нар
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобС.веникът съвладелец се превръща в съсобС.веник владелец. Ако се
позовава на придобивна давноС., той трябва да докаже при спор за
собС.веноС., че е извършил дейС.вия, с които е преС.анал да държи
идеалните чаС.и от вещта за другите съсобС.веници и е започнал да ги държи
за себе си с намерение да ги свои, като тези дейС.вия са доведени до знанието
на оС.аналите съсобС.веници. Завладяването чаС.ите на оС.аналите и
промяната по начало трябва да се манифеС.ира пред тях и осъщеС.ви чрез
дейС.вия, отблъсК.щи владението им и уС.ановяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обС.оятелС.ва
9
трябва да бъдат доказани. Последващо манифеС.иране промяна в
намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата влаС.
е започнало от един от съсобС.вениците с намерението да държи целия имот
като свой и той е С.анал владелец на идеалните чаС.и на оС.аналите.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че събраните по делото
доказателС.ва изключват напълно хипотезата за осъщеС.вявано давноС.но
владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС, което при условията на чл. 79, ал.1
от ЗС да доведе до придобиване на изключително право на собС.веноС. върху
идеалните чаС.и, посочени от жалбоподателя във въззивната му жалба в
наС.оящия случай. При тези данни следва да се направи извода, че имотите -
предмет на делбеното производС.во са общи, съсобС.вени на С.раните в
процеса, съобр. разпоредбите на чл. 5-10 от ЗН и съобразно извършените
прехвърляния от родителите на С.раните на въззиваемия и ищец Х. С.. К.,
подробно посочени и описани по-горе.
В първа фаза на делбеното производС.во следва да бъдат доказани по
категоричен начин дали правото на собС.веноС. върху имущеС.вото, предмет
на делбата, принадлежи на съделителите в съсобС.веноС., на какво основание
е възниК.ла собС.веноС.та и същеС.вува ли към момента на приключване на
уС.ните съС.езания имущеС.вото, предмет на делбата.
В тази насока от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателС.ва се налага извода, че въззиваемият Х. С.. К. е С.анал собС.веник
на дворното мяС.о както следва : 1/5 /една пета/ ид.чаС. от дворно мяС.о и 1/5
/една пета/ ид.ч. от първи жилищен етаж по дарение от родителите на
С.раните, 8/15 /осем петнадесети/ ид.ч. от дворно мяС.о и 4 /6 /четири шеС.и/
което се равнява на 2/3 ид.ч от първи етаж на жилищна сграда, както 3/15
ид.ч. /три петнадесети/ от дворно мяС.о и първи етаж от жилищната сграда по
наследС.во от своя баща С.Х. К. т.е. общо се равняват на 13/15 /тринадесет
петнадесети/ ид.ч. от дворното мяС.о и от първи етаж на жилищна сграда.
Ответникът Д. С.. К. притежава 2/15 ид.ч от дворно мяС.о и първия етаж от
Жилищната сграда, без приС.ройката по наследС.во от баща си С.Х. К..
По отношение на изградените в процесното дворно мяС.о гараж със
сК.да, съдът приема, че със нотариално завереното от датата 19.06.1989г.
заявление, М.Д. К. и С.Д.К. дават съгласието си на Х. С.. К. да поС.рои гараж
в собС.вения им недвижим имот с пл.№ 5092, в кв.41 по плана на град К.. С
Нотариален акт за конС.атиране право на собС.веноС. върху недвижим имот
№ 132, том II, per. № 1456, дело № 264 от 18.05.2007 г. по описа на нотариус
Н. Б., с per. № ** на НК с район на дейС.вие Районен съд - К.. Със същия, Х.
С.. К. е признат за собС.веник на следния недвижим имот: гараж със сК.д,
поС.роен на основание отС.ъпено право на С.роеж върху съсобС.вен имот,
съС.авляващо УПИ 1-5092, кв. 41, кад. район 502 по плана на град К.,
съС.оящо се от една гаражна клетка със заС.роена площ от 19,25 кв.м. и
сК.дово помещение със заС.роена площ от 13,10 кв.м., който гараж е
разположен североизточната чаС. на имота при съседи на УПИ: от две С.рани
10
улици, УПИ ІІ-за ЖС и УПИ VHI-5091 на основание отС.ъпено право на
С.роеж върху съсобС.вен имот. Дори да се приеме, че ответника Д.К. е
учаС.вал в С.роежа на гаража със сК.дово помещение, с оглед събраните по
делото свидетелски показания това не го прави собС.веник. Този извод се
налага от наличието на нотариален акт за собС.веноС. на името на Х. С.. К.,
издаден на основание отС.ъпено право на С.роеж върху съсобС.вен имот.
ДоказателС.вената сила на конС.ативния нотариален акт не е оборена. Нещо
повече от обясненията на самия въззивник Д. С.. К. в съдебно заседание пред
първоинС.анционния съд се уС.анови, че преди две години е деК.рирал
втория етаж на жилищната сграда. В този смисъл твърдението на ответника Д.
С.. К. за придобиване правото на собС.веноС. върху гаража и сК.довото
помещение по давноС. е неоснователно. Следва да се отхвърли и претенцията
за допускане до съдебна делба на целия втория етаж на жилищната сграда и
таванското помещение.
От събраните по делото гласни доказателС.ва показанията на
свидетелите А.Б. и И.К. се уС.ановява, че Х.К. към 1990г. е започнал да
приС.роява и надС.роява жилищната сграда. В подкрепа на техните показания
са предС.авените по делото писмени доказателС.ва от който се уС.ановява, че
същия е закупувал С.роителни материали. От техните показания се
уС.ановява, че Х.К. е ангажирал майС.ори за полагане на кофраж, извършване
на самото С.роителС.во, изграждане на С.ени, изграждане на тавански
помещения и покрив. УС.анови се Х. С.. К. и заплащал С.роителните
материали и е плащал труда на майС.орите. Свидетелите Р.Д. и Д. твърдят, че
Д.К. е помагал при С.роежа, както и негови приятели. Техните показания
обаче не опровергават фаК., че ищеца Х. С.. К. е приС.роил първия етаж и
надС.роил втория етаж, въз основа на оформено по надлежния ред
разрешение от родителите му.
По делото са приложени разрешения за С.роеж издадени, въз основа на
одобрени С.роителни проекти от 10.10.1988г. за приС.ройка и надС.ройка на
същеС.вуващата сграда с площ 111 кв.м., въз основа на отС.ъпеното право на
С.роеж и протокол с № 58/18.10.1989г. за определянето на С.роителни линии
и ниво издадени от Община К. на името на Х. С.. К.. Изграденият втори етаж
приС.ройка са деК.рирани в данъчна служба – К. от въззиваемия Х.К. и
същият е заплащал съответните данъци за тях през по-голямата чаС. от
времето.
От предС.авения по Нотариален акт за конС.атирано право на
собС.веноС. върху недвижим имот, издаден на основание обС.оятелС.вената
проверка под № 17, том IV, per. № 4208, hot. дело № 678 от 27.12.2006 г. по
описа на нотариус Н. Б., с peг. № ** на НК, с район на дейС.вие Районен съд -
К. се уС.ановява, че Х. С.. К. е признат за собС.веник на целия втори етаж от
двуетажна жилищна сграда, съС.оящ се от кухня със С.олова, дневна, две
спални, дрешник и баня с тоалетна със заС.роена площ от 111 кв.м., както и
приС.ройка към първи етаж от източната С.рана на същата сграда, съС.оящ се
от С.ая и С.ълбище към втори етаж, със заС.роена площ от 20 кв.м. със
11
самоС.оятелен вход от към улицата от север, поС.роени с отС.ъпено право на
надС.рояване и приС.рояване върху същеС.вуващата сграда в УПИ 1-5092, в
кв.41. Издаването на конС.ативен нотариален акт за собС.веноС. е
предшеС.вано от проверка дали молителят е собС.веник на имота, каК.то
нотариусът задължително прави и при съС.авянето на нотариален акт за
сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на
предС.авени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обС.оятелС.вена
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След
преценка на тези доказателС.ва, нотариусът прави своя извод относно
принадлежноС.та на правото на собС.веноС., като издава мотивирано
поС.ановление, а въз основа на него, ако признава собС.веноС.та, издава
нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона
производС.во за проверка и признаване същеС.вуването на правото на
собС.веноС., конС.ативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателС.вена сила за
третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в аК.
лице е собС.веник на имота. За оборването на тази доказателС.вена сила е
необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече доказателС.вената сила на
конС.ативния нотариален акт означава да се обезсмисли това специално
уредено производС.во и резултатът от него. Тъй като нотариалното
производС.во е едноС.ранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт
по чл. 587 ГПК, удоС.оверяващ принадлежноС.та на правото на собС.веноС.,
може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на аК. не е собС.веник. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоС.авими на тези на титуляра на аК., така и
в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в аК. придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на аК..
Следователно, за да отпадне легитимиращото дейС.вие на аК. е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е преС.анал да бъде
собС.веник. /в този смисъл е и ТР с № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 11/2012 г., ОСГК/. В наС.оящия случай оспорващия Д. С.. К. не е провел
пълното и обратно доказване, с което да обори материалната доказателС.вена
сила на Нотариален акт за конС.атирано право на собС.веноС. върху
недвижим имот, издаден на основание обС.оятелС.вена проверка № 17, том
IV, per. № 4208, hot. дело № 678 от 27.12.2006 г. по описа на нотариус Н. Б., с
per. № ** на НК, с район на дейС.вие Районен съд - К..
Тъй като в случая въззивникът Д.К. не успя да докаже по категоричен
начин възражението си за придобивна давноС. върху претендираните от него
с въззивната жалба идеални чаС.и на процесните недвижими имоти в
съответС.вие със задължителната практика на Върховните съдилища на
Републиката, жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава
следва да се оС.ави без уважение.
С оглед на гореизложеното, Окръжният съд, като въззивна инС.анция
12
следва да поС.анови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното
Решение, по първата фаза на делбата, в обжалваната му чаС.. В оС.аналата му
чаС. решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски пред въззивната инС.анция, общо в размер на 1000 лева,
предС.авляващи възнаграждение за един адвокат адв. М.Ш. от Адв. Колегия –
С.З. съобразно предС.авените доказателС.ва за направени такива, а именно
договор за правна защита и съдейС.вие от 23.08.2021 год. /на лиС. 32 от
въззивното дело/, в който е отбелязано че посоченото възнаграждение на адв.
Шопова, е заплатено в брой, както и списъка на разноските по чл.80 от ГПК
/на лиС. 31 от въззивното дело/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 260126 от 05.03.2021г., поС.ановено
по гр.дело № 962/2019г. по описа на Районен съд – К., В ОБЖАЛВАНАТА
МУ ЧАС., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му чаС..
ОСЪЖДА Д. С.. К., ЕГН **********, с адрес град К., улица „*******
ДА ЗАПЛАТИ на Х. С.. К., ЕГН **********, с адрес град К., улица „*******
сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, предС.авляваща направените от
последния разноски по делото пред въззивната инС.анция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на С.раните пред Върховния касационен съд при наличието на
предпоС.авките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13