РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Карлово, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.ов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И.ов Гражданско дело №
20215320101805 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД и с чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„А.С.В.” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис-сграда Л., ет. *, офис * представлявано от
изпълнителния директор Ю. Ю., чрез юрк. И. Н. против И. С. М., ЕГН:
**********, с адрес: с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“ №**.
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2017 г. между „БНП П. П. Ф.“
ЕАД, като кредитор и И. С. М. като кредитополучател, бил сключен Договор
за потребителски кредит EMLN-14513356, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът
отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от Договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор за кредит
бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 30
500 лв. С подписването на договора кредитополучателят се съгласил да
заплати на кредитора и такса ангажимент, която била в размер на 610.00 лв. и
срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора,
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата
следвало да се заплати от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържал сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия
размер на кредита.
Твърди се, че предоставянето на посочената сума съставлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавало
1
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“. Тези погасителни вноски съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран
за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 48164.40 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена отстраните в размер на 17
664.40 лв. На основание сключения между страните договор,
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.02.2027 г., на 120 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
401.37 лв., при първа погасителна вноска – 20.03.2017г., съгласно погасителен
план, посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска.
Твърди се, че на 11.11.2019г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019г.,
на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП „П. П. Ф. С.А., клон Б.“ ЕИК
***********и „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***********, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № EMLN-
14513356, сключен на 08.02.2017г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и И. С. М.
било прехвърлено в полза на „А.С.В.“ ООД, ЕИК ************ изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. С цел
спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент
и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на
такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно
защитата на данните (ОРЗД)) Приложение № 1 се предоставяло със заличени
лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен
процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД,
администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на
физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да
гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по
неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на Приложение № 1 били
включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия
правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били
заличени. Обратното щяло да означава превишаване на целите, за които се
обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В
Приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската
информация, която също била ирелевантна за процесния случай.
Твърди се, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
2
БНП/ЕМLN- 14513356 от 18.11.2019г. от името на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД
(универсален правоприемник е „БНП П. П. Ф. С.А.,клон Б.“). Към настоящата
искова молба ищецът представя и моли съда да връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ с изх. № УПЦ-
П-БНП/ЕМLN-14513356 от 18.11.2019г., като се позова на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т.д. №
1711/2013г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II
т.о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право.
Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 20.02.2027 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит), но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението
си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение
на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. От страна на „А.С.В.“ ЕАД до кредитополучателя
било изпратено Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ EMLN-
14513356, с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него били
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 13.03.2021 г. (датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното
писмо било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Константин Михайлов
Павлов, peг. № 824, на когото „А.С.В.“ ЕАД е възложила правомощията по
чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на
13.03.2021 г.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
ответното дружество и за „А.С.В.“ ЕАД възникнал правният интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. №1054/2021 г.,
по описа на РС К., била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 8
299.67 лв. – частично претендирана сума по договор за потребителски кредит
3
№ EMLN-14513356, сключен на 08.02.2017 г., представляваща главница по 42
броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2018 г. до
20.06.2021 г.; 7 626.03 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 13.03.2021 г. (датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост); 2 897.97 лв. –
обезщетение за забава, считано от 21.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.07.2021 г.; законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021 г., окончателното
изплащане на задължението; 376.47 лв. –разноски по делото за заплатена
държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от
своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми, за които
по ч. гр. д. №1054/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 8 299.67 лв. /осем хиляди двеста деветдесет и девет лева и шестдесет
и седем стотинки / – частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № EMLN-14513356, сключен на 08.02.2017 г.,
представляваща главница по 42 броя неплатени месечни погасителни вноски
за периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2021 г.;
- 7 626.03 лв. (седем хиляди шестстотин двадесет и шест лева и три
стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 13.03.2021 г. (датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост);
- 2 897.97 лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и
деветдесет и седем стотинки) – обезщетение за забава, считано от 21.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021 г.;
- законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.07.2021 г., окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези
в заповедното производство.
Ответникът, представляван от адв. С. Н., с отговора на исковата
молба оспорва иска. Не отрича, че е сключил с„БНП П. П. Ф.“ ЕАД Договор
за потребителски паричен кредит №EMLN-14513356 от 08.02.2017г.
Заявява, че е заплатил 6647,00 лева, представляващи повече от 15
погасителни вноски, както и 610 лв. за такса ангажимент. Излага доводи за
нищожност на Договора за кредит.
Твърди, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите
нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при
4
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, с
произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно – потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи
лихва и други разходи по заема.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана и да му присъди разноските по делото.
Ако съдът счете предявения иск за главница за основателен, при
условията на евентуалност прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ между
главницата по кредита със сумата от 6 647,00 лева, представляваща получена
без правно основание от въз основа на нищожни договорни клаузи за
възнаградителна лихва.
Прави възражение за нищожността на клаузата от договора за кредит
№EMLN-14513356 от 08.02.2017, сключен между ответника и „БНП П. П. Ф.“
ЕАД, ЕИК:**********, предвиждаща заплащане на еднократна такса
ангажимент в размер на 610.00лв. като противоречащи на принципа на
добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 1054/2021 г. по описа на РС
К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 05.07.2021 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е била издадена Заповед №
541/07.07.2021 г. за следните суми: 8 299.67 лв. – частично претендирана
главница за периода 20.01.2018 г. до 20.06.2021 г. по договор за
потребителски кредит № EMLN-1453356 от 08.02.2017 г.; 7 626.03 лв. –
възнаградителна (договорна) лихва за периода от 20.01.2018 г. до 13.03.2021
г.; 2 897.97 лв. – обезщетение за забава, считано от 21.01.2018 г. до 05.07.2021
г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.07.2021 г., окончателното изплащане на
задължението; 376.47 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и
50.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № EMLN-1453356, сключен на 08.02.2017 г. между
„БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ ЕИК ***************и И. С. М.
(кредитополучател), прехвърлено от страна на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“
по силата на Приложение № 1 от дата 11.11.2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г. в полза на
„А.С.В.“ ЕАД.
Заповедта е била редовно връчена на ответника (тогава длъжник)
който в законовия срок е депозирал възражение. Съдът на осн. чл.415, т.2 от
ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи
5
доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу
него, което той е сторил в срока по чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за
потребителски паричен кредит № EMLN-1453356 от 08.02.2017 г., Общи
условия и Погасителен план към него се установява, че между „БНП П. П.
Ф.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, от една страна и ответника И. С.
М., в качеството му на кредитополучател, от друга, е възникнало
правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя заем в
размер на 30 500 лева. Не е спорно между страните, че с подписване на
договора за кредит кредитодателят е предоставил заемната сума на
кредитополучателя, който се е задължил да я погаси на 120 равни вноски,
всяка в размер на 401.37 лева, като падежът на първата погасителна вноска е
бил на 20.03.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска – на
20.02.2027 г. Общата стойност на плащанията по договора е в размер на 48
164 лева, включваща главница – 30 5000 лева, възнаградителна лихва и такса
ангажимент от 610 лева. ГПР е 10.80 %, а лихвеният процент – 9.82 %.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. се установява, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е
прехвърлило на „А.С.В.” ЕАД вземанията си, произтичащи от договори за
потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение
№1 от 11.11.2019 г. Представено е по делото препис-извлечение от
Приложение №1 от 11.11.2019 г. към цитираният договор за цесия, от което
се установява, че под номер 210 в него е вписано задължение на И. С. М. по
договор № EMLN-1453356 с отпусната главница 30 500 лева; остатък
главница към 11.01.2019 г. – 28 936.02 лева; остатък договорна лихва към
11.01.2019 г. – 10 799.64 лева; остатък лихва за просрочие към 11.01.2019 г. –
2598.52 лева; общо дължимо по кредита към 11.11.2019 г. – 42 334.18 лева.
Приложено е заверено копие на потвърждение за сключената цесия.
По делото е приложено и заверено копие на пълномощно №3370/2019
г., от което е видно, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е упълномощило цесионера
„А.С.В.“ ЕАД да извърши от негово име, в качеството му на цедент,
уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения
помежду им рамков договор за цесия от 19.08.2019 г.
Представено е Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ЕМLN-
14513356 от 18.11.2019 г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо
от „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, чрез „А.С.В.” ЕАД по пълномощно, адресирано до
ответника И. С. М.. От приложеното известие за доставяне на Български пощи
е видно, че уведомителното писмо е връчено на получателя на 21.11.2019 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена
от страните и съдът я кредитира като обективна и компетентно изготвена. От
експертното заключение е видно, че на 08.02.2017 г. с Платежно нареждане за
кредитен превод е преведена от BNP PARIBAS PERSONAL FINANCE EAD,
сума в размер на 29890.00 лв. на основание „съгл.договор EMLN- 14513356“
6
на И. С. М. в ЦКБ с IBAN ******************.
Сумата 29 890.00 лева представлява разлика между главницата на
кредита в размер на 30500 лева и Такса ангажимент в размер на 610 лева.
Неплатената главница по Договор за потребителски паричен кредит
EMLN-14513356 от 08.02.2017 г., е в размер на 28936.02 лева, неплатената
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 13.03.2021 г., е в размер
на 10799.64 лева, а обезщетението за забава, начислено върху главницата, за
периода от 21.01.2018 г. до дата на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.07.2021
г., е в общ размер на 1078.19 лв.
Видно от експертното заключение, по зададени параметри по Договор
за потребителски паричен кредит EMLN-14513356 от 08.02.2017 г., със срок
на погасяване 120 месеца:
- главница: 30 500 лв.;
- размер на вноската: 401.37 лв.;
- сума за връщане в общ размер на 48164.00 лв.
размерът на годишния лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 9.90 %, на
годишния процент на разходите /ГПР/ – 10.36 %, като оскъпяването на
кредита е 57.92%.
Видно от експертното заключение, по зададени параметри по Договор
за потребителски паричен кредит EMLN-14513356 от 08.02.2017 г., със срок
на погасяване 120 месеца:
- главница: 30 500 лв.;
- включена Такса ангажимент: 610.00 лева;
- размер на вноската: 401.37 лв.;
- сума за връщане в общ размер на 48164.00 лв.
размерът на годишния лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 10.38 %, на
годишния процент на разходите /ГПР/ – 10.89 %, като оскъпяването на
кредита е 61.14%.
Вещото лице посочва, че в годишния процент на разходите, разписан в
договора в размер на 10,80 %, са включени разходи за главница и
възнаградителна лихва.
Размерът на законната лихва от датата на сключване на Договор за
потребителски паричен кредит EMLN- 14513356 от 08.02.2017 г. до дата на
исковата молба – 24.11.2021 г., е 10.00 %
По процесния договор ответникът е платил 21 вноски по 401.37 лева –
общо 8428.74 лева, като последното плащане е от 27.09.2019 г. От тази сума
платената главница възлиза на 1563.98 лева, а платената възнаградителна
лихва – 6864.76 лева.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно
7
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е
усвоил сумата от 30 500 лева. Ищецът е цесионер, който по силата на валиден
и законосъобразен договор за цесия е придобил вземането срещу ответника.
Към датата на отпускане на кредита – 08.02.2017 г., първоначалният кредитор
„БНП П. П. Ф.“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т. е. страните по договора за кредит имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Тя е изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Обсъждайки възраженията, наведени с отговора на исковата молба,
настоящият съдебен състав приема, че процесният договор отговаря на
императивните изисквания на чл. чл.11, ал.1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са
датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит,
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият
размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на
разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на
кредита – брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите
на плащането им, срока на договора за кредит – доколкото в погасителния
план е посочена крайна дата за издължаване на последната вноска –
20.02.2027 г. Съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Така поставените нормативни изисквания са свързани с
възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В
случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е
достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е сторено в договора.
При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи
изискването за посочване на методиката за определянето му. В съответствие с
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора е инкорпориран погасителен план,
8
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, каквото е законовото изискване при договори за
кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и
не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено
само при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
С процесният договор, обаче е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, която сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият от 10,80 %. Посочената годишна фиксирана лихва
от 9,82 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който
се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
9
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в този смисъл –
трайната практика на О. с. П. – Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. №
45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение №
656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в.
гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договор за потребителски кредит EMLN-
14513356 от 08.02.2017 г. е нищожен.
Във връзка с наведените от ответника възражения за прихващане, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. С исковата молба
се претендира главница в размер на 8299.67 лева, която ищецът посочва, че
представлява сбор от 42 броя неплатени месечни погасителни вноски за
периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2021 г. От заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза, прието и неоспорено от страните по делото, се
установява, че в периода 20.03.2017 г. – 27.09.2019 г. (който попада в исковия
период), ответникът е заплатил по договора за потребителски кредит сума в
размер на 8428.74 лева – главница от 1563.98 лева и възнаградителна лихва от
6864.76 лева, както и още 610.00 лева за „такса ангажимент“ със самото
отпускане на кредита. Дължимостта на главницата произтича от изричната
законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, поради което заплащането й е било
надлежно и законосъобразно. Недължимо платени, с оглед установената по
делото нищожност на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, е
възнаградителната лихва от 6864.76 лева и „такса ангажимент“ от 610.00
лева. По общото правило на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея.
От гореизложеното се налага извод, че исковата претенция е
основателна до размер на 6735,69 лева (претендирани 8299.67 лв. минус
платени 1563.98 лв.). Възражението на ответника за прихващане на
10
недължимо платени суми, обаче е основателно и предвид факта, че размерът
им от 7474,76 лв., надхвърля сумата от 6735,69 лева, то искът по чл.422 ГПК
следва да се отхвърли поради нищожност на процесния договор – от една
страна, и погасен чрез прихващане – от друга.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ответника се дължат направените по делото
разноски.
В заповедното производство той е бил представляван от адв. С. Н. по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В договора за правна защита е отразено, че
същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая пълномощникът
претендира сумата от 300.00 лева за процесуално представителство, която е
под минимума, съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което възраженията на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение са неоснователни.
В исковото производство адв. Н. е представлявал ответника, който му е
заплатил в брой адвокатски хонорар от 1000 лева – видно от приложения
Договор за правна помощ (л.43). На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника тази сума, която не е
прекомерна, тъй като е под минимума на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради НИЩОЖНОСТ на договор за потребителски
кредит № EMLN-14513356 от 08.02.2017 г. и СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 7 474,76 лв. предявените по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК,
вр. с чл. 79 от ЗЗД и с чл. 86 от ЗЗД искове от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №
25, офис-сграда Л., ет. *, офис * представлявано от изпълнителния директор
Ю. Ю., чрез юрк. И. Н. за признаване на установено по отношение на И. С.
М., ЕГН: **********, с адрес: с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“ №**, че същият
дължи на „А.С.В.“ ЕАД следните суми, за които по ч. гр. д. №1054/2021 г. по
описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, а именно:
- 8 299.67 лв. /осем хиляди двеста деветдесет и девет лева и шестдесет
и седем стотинки / – частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № EMLN-14513356, сключен на 08.02.2017 г.,
представляваща главница по 42 броя неплатени месечни погасителни вноски
за периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2021 г.;
11
- 7 626.03 лв. (седем хиляди шестстотин двадесет и шест лева и три
стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 13.03.2021 г. (датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост);
- 2 897.97 лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и
деветдесет и седем стотинки) – обезщетение за забава, считано от 21.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021 г.;
- законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.07.2021 г., окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис-сграда Л., ет. *, офис *
представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю., ДА ЗАПЛАТИ на И. С.
М., ЕГН: **********, с адрес: с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“ №**сумата от общо
1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр. д. №1805/2021 г. по описа на
РС К..
ОСЪЖДА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис-сграда Л., ет. *, офис *
представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю., да заплати на адв. С. К.
Н., служебен адрес: гр. П.в, ул. „Й. Г.“ №*, сумата от 300.00 лв. (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, за процесуално представителство в заповедното
производство по ч. гр. д. №1054/2021 г. по описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12