Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 15476 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 163743 от 11.07.2019
г. по гр.д. № 53454 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав са
отхвърлени исковете на „Д.З.“ АД /в качеството му на правоприемник на
ЗАД „В.“/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу ЗАД
“ОЗК-З.” АД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** за заплащане на сумата от 13652, 25 лв. -
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за забава
в размер на 1359,06 лв. за периода от 20.08.2017 г. до 09.08.2018 г. и „Д.З.“
АД е осъдено да заплати на ЗАД“ОЗК З.“ АД сумата от 50 лв. –
разноски по делото.
Срещу първоинстанционното
решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5130554/02.08.2019 г. от ищеца
в първоинстанционното производство „Д.з.“ АД, в която се съдържат
оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя
от събраните по делото доказателства се установява, че поведението на водача на
влекач „Скания Р500“ е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Сочи, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, като е извършил
маневра отклонение вляво и по този начин е допринесъл за настъпването на ПТП с
изпреварващия го т.а. „Ивеко“. Освен това, въпреки че е могъл да възприеме
започналата маневра изпреварване, не е предприел мерки за предотвратяване на
удара. Според въззивника застрахованият при него водач не е нарушил
разпоредбата на чл. 43, т. 2 ЗДвП и мотивите на първоинстанционния съд в този
смисъл са необосновани, доколкото по делото не е доказано, че произшествието се
е осъществило на кръстовище, а напротив от събраните доказателства се
установявало, че пътят по който са се движили двете превозни средства е главен
спрямо пресечката, в която е имал намерение да се отклони водачът на влекача и
която е представлявала вход към бензиностанция. Поддържа, че произшествието е
настъпило вследствие на поведението на водача на влекача „Скания Р500“, който в
нарушение на чл. 36 и чл. 37 ЗДвП е предприел маневра завиване наляво без да
пропусне започналия вече маневра изпреварване т.а. „Ивеко“ и застрахованият при
ищеца водач на изпреварващото превозно средство не е могъл обективно да
предотврати произшествието. Иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на
предявените искове в пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна ответника „ОЗК-З.“
АД. В хода на въззинвото производство е подадено становище чрез
юрисконсулт С.Х., в което е оспорена жалбата като неоснователна. Изложени са
съображения, че произшествието е настъпило вследствие на виновното поведение на
водача А.Н., управлявал т.а. „Ивеко“ и неспазването на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 41, ал. 2 и чл. 43, т. 2 ЗДвП.
В открито съдебно заседание,
проведено на 08.02.2021 г, въззивникът „Д. З.“ ЕАД не изпраща представител,
въззиваемата страна „ОЗК З.“ ЕАД също не изпраща представител, с нарочна молба
жалбата се оспорва и се иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2022784/10.08.2018 г. на “Д.З.” АД – универсален
правоприемник на ЗАД „В.“ АД, подадена чрез юрисконсулт Р.К.против “ОЗК-З.” АД,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: 13 652, 25 лв. – главница, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и 1350, 06 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 20.08.2017 г. до 10.08.2018 г. Ищецът твърди, че между ЗАД „В.“ АД, чийто
универсален правоприемник е той и „А.Б.“ ЕАД- собственик на т.а. „Ивеко 35S13 V”с рег. № ******* бил сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по силата на полица № 03201В11300202,
със срок на валидност от 18.12.2013 г. до 17.12.2014 г. На 08.03.2014 г. в гр.
Русе, на кръстовището на бул. „Трети март“ и ул. „Ген. Майор П.К.“ било
реализирано пътно-транспортно произшествие между т.а. „Ивеко 35S13 V”с рег. № ******* и т.а. „Скания Р 500“ с рег. №
*******, за което е съставен Протокол за ПТП № 1476819/08.03.2014г. Сочи, че
произшествието се осъществило като двете превозни средства, движейки се в една
и съща посока се сблъскали в кръстовището в момента, в който водачът на т.а. „Ивеко 35S13 V”с рег. № ******* извършвал маневра
изпреварване, а водачът на т.а. „Скания Р 500“ с рег. № ******* предприемал
маневра ляв завой. От произшествието били нанесени имуществени вреди на
застрахования при ЗАД „В.“ автомобил. Образувана била щета, след оглед на автомобила
ремонтът му бил възложен на доверен сервиз, който го изпълнил без забележки. За
извършените ремонтни дейности застрахователят по имуществена застраховка
заплатил сумата от 27 304, 50 лв. ищецът приел, че в случая между двамата
водачи е налице съвина по отношение на осъщественото произшествие, тъй като
въпреки че много по-рано е възприел предприето от водача на т.а. „Ивеко 35S13 V”с рег. № ******* изпреварване, водачът на т.а.
„Скания Р 500“ с рег. № ******* не е спрял своевременно и не го е пропуснал.
Сочи, че застраховка „Гражданската отговорност“ по отношение на т.а. „Скания Р
500“ с рег. № ******* е сключена между ответното дружество „ОЗК З.“ АД и
собственика на автомобила, поради което и отправил и регресна покана към
застрахователя по задължителната застраховка да му възстанови половината от
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13652,25 лв. поканата била
получена в дружеството на ответника на 19.07.2017 г., но плащане не постъпило,
а на 27.10.2017 г. ответникът върнал на ищеца преписката по щетата без
мотивировка. Въз основа на изложените твърдения се иска уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 вр. 62,
ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ОЗК-З.“ АД,
подаден чрез юрск. С.Х., в който претенциите на ищеца се оспорват по основание
и размер. Оспорен е приложеният към исковата молба Протокол за ПТП, като се
твърди, че в частта относно механизма на ПТП и нарушенията на водачите
документът не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Оспорва
твърдението на ищеца, че и двамата водачи са виновни за настъпване на
произшествието, а виновен е единствено водачът на т.а. „Ивеко 35S13 V”с рег. № *******, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца. Поддържа, че същият е предприел забранена маневра
изпреварване в района на кръстовище, както и че се е движил с несъобразена
скорост. По отношение на оспорения размер на претендираното вземане счита, че
разходите за труд и материали са завишени, а и не всички вреди са в
пряка-причинно следствена връзка с произшествието. Оспорва иска за присъждане
на обезщетение за забава като неоснователен. Иска се отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски.
Като доказателство по делото е
приет Протокол за ПТП № 1476819 от 08.03.2014 г., издаден от мл.автоконтрольор
при ПП-КАТ Г.В.при ОДП-Русе, за настъпило на 08.03.2014 г., около 13.38 ч.
пътно-транспортно произшествие на кръстовището на бул. „Трети март“ и ул. „Ген.
Майор П.К.“ в гр. Русе между
т.а. „Ивеко 35S13 V” с рег. № *******, управляван от А.П.Н.–
Участник № 1 и т.а. „Скания Р 500
1А“ с рег. № *******, управляван
от И.С.С.– Участник № 2. Длъжностното лице е посочило, че Участник № 1 и
Участник № 2 се движат в една посока и се сблъскват в кръстовището на бул.
„Трети март“ и ул. „Ген. Майор П.К.“ в гр. Русе, при извършване на маневра ляв
завой от страна на Участник № 2. Протоколът е изготвен след посещение на произшествието
на място. Изброени са видимите щети по автомобилите, като по отношение на т.а. „Ивеко
35S13 V” с рег. № ******* са посочени задна врата на товарен отсек, лява странична
част и дясна странична част. Протоколът е подписан от участниците в
произшествието и изготвилото го лице.
Приета като доказателство е Полица по застраховка „Каско на МПС“ №
03201В11300202, ведно с Общи условия към нея, за съществуващо застрахователно
правоотношение между „А.Б.“ ЕАД и ЗАД „В.“ АД по имуществена застраховка на
т.а. „Ивеко 35S13 V”с рег. № *****шаси
ZCFC359200D506661, със срок на
валидност от 18.12.2013 г. до 17.12.2014г., застрахователната сума 33 120
евро. Като доказателство е прието уведомление за щети по МПС, подадено на
10.03.2014 г. от А.П.Н.във връзка с реализираното произшествие, както и
Декларация от същата дата в която е избран начин на обезщетяване чрез
извършване на ремонт в официален сервиз. Образувана е преписка №
03101801811402191/10.03.2014 г. Прието е опис-заключение от 11.03.2014 г., в
което са подробно описани нанесените щети по автомобила. Отразено е, че следва
да бъде извършен допълнителен оглед след разоборудване и такъв е извършен на
31.03.2014 г., видно от приетото опис -заключение от същата дата, извършен е и
трети оглед от 02.04.2014 г., обективиран в опис-заключение, приложено по
делото.
Като доказателство по делото е прието Възлагателно писмо с изх. №
*********/12.03.2014 г. от ЗАД „В.“ АД до „Е.“ ООД, с което му е възложен
ремонтът на т.а. „Ивеко 35S13 V” с рег. № *******.
В приложената по делото проформа фактура № 57/31.03.2014 г., издадена от
доверения сервиз, е посочено, че стойността на ремонта на увредения автомобил
ще е 26484,78 лв. по делото е приет Приемо-предавателен протокол от 30.10.2014
г., с което отремонтираният автомобил т.а. „Ивеко 35S13 V” с рег. № ******* е приет от представител на собственика, който с подписа
си е удостоверил,че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без
възражения. Приети като доказателства са Фактура № 40000002481/02.06.2014 г. за
авансово плащане по щета 03101801811402191 в размер на 13652,26 лв. с ДДС и Фактура
№ 40000002681/05.11.2014 г. за ремонта по щетата, с приспаднат аванс в размер
на 13652,26 лв. с ДДС. Допълнително по делото са представени копие от проформа
фактурите, в които са отразени забележки и записки на служители на
застрахователя. Като доказателство по делото е приет и изготвения Ликвидационен
акт № 1 от 09.05.2014 г. за изплащане на 50% от калкулираната сума за ремонт и
Ликвидационен акт № 2 от 01.12.2014 г. за доплащане на останалите 50% от
калкулираната сума за ремонт. Приети като доказателства са и платежни
нареждания от 28.05.2014 г. и от 08.12.2014 г. от ЗАД „В.“ АД по сметката на „Е.“
ЕООД.
Приета като доказателство е регресна покана от „Д.З.“ АД до ЗАД „ОЗК З.“ АД
за възстановяване на сумата от 13652,25 лв., съгласно списък на регреси, ведно
с товарителница, от която е видно, че поканата е получена в дружеството на
ответника на 19.07.2017 г. Преписката на щетата е върната на ЗАД „В.“ АД от „Д.з.“
АД, с писмо получено на 27.10.2017 г. в което е посочено посочено , че от
приложените по преписката документи не се установява вина на застрахования при
ответника водач.
По делото е приета като доказателство справка от електронната система на Гаранционния фонд, от която е видно, че
в периода 19.11.2013 г. – 18.11.2014 г. т.а. с рег. № ******* е бил застрахован
при ЗАД „ЗАД ОЗК З.“ по силата на задължителна застраховка Гражданска
отговорност.
По делото е приложено и Решение
от 28.04.2015 г. по нахд № 208/2015 г. по описа на РС-Русе, без отбелязване, че
е влязло в сила.
По делото е прието като
доказателство заключението по изготвената съдебно - автотехническа експертиза,
което не е било оспорено от страните. За да изготви заключението експертът е
съобразил данните от Протокола за ПТП и приложението като доказателство по
делото Решение от 28.04.2015 г. на РС-Русе. По отношение на механизма е
посочил, че на процесната дата двете превозни средства „Скания Р 500ЛА“ с рег.
№ ******* и т.а. „Ивеко 35S13
V“ с рег. № ******* са се
движили по бул. „Трети март“ в гр. Русе, в посока към Т-образно кръстовище с
ул. „Ген. Майор П.К.“. Пътното платно било с 4 ленти, по 2 във всяка посока на
движение. Влекачът се е движил в дясната лента, по същото време и в същата
посока зад него се е движил т.а. „Ивеко 35S13 V“
с рег. № *******. В този пътен участък, като част от населеното място скоростта
на движение е била ограничена до 50 км/ч. Около 200 м. преди кръстовището
водачът на т.а. „Ивеко 35S13 V“ с рег. №
******* подал ляв пътепоказател и преминал в лявата лента за движение в своята
посока. На около 50 метра преди кръстовището, без да намалява скоростта на
движение, която към този момент била 65,5км/ч водачът на т.а. „Ивеко 35S13 V“ с
рег. № ******* предприема маневра за изпреварване на влекача „Скания Р 500ЛА“ с
рег. № *******. В същото време, достигайки кръстовището водачът на влекача
навлязъл в него, като предприел маневра завой наляво, насочвайки се към ул.
„Ген. Майор П.К.“. Водачът на т.а. „Ивеко 35S13 V“
с рег. № ******* възприел навлизащия в кръстовището автомобил , но въпреки това
решил да продължи изпреварването като го заобиколи, навлизайки в насрещната
лента за движение. Водачът на влекача „Скания Р 500ЛА“ с рег. № ******* възприел
приближаващия т.а. „Ивеко 35S13
V“ с рег. № *******– вече в
насрещната лента и започнал аварийно да намалява скоростта си на движение до
окончателно спиране, но въпреки това траекториите на движение на двете превозни
средства се пресекли и последвал сблъсък между тях, в резултат на който
настъпило процесното ПТП. След удара влекач „Скания Р 500ЛА“ с рег. № ******* спрял
окончателно, а т.а. „Ивеко 35S13
V“ с рег. № ******* се ударил
в метален стълб от тролейбусната мрежа, в резултат на което паднал на лявата си
страна и се плъзгал по пътното платно още около 14 м. Въз основа на посочения
механизъм вещото лице е достигнало до заключение, че щетите по товарен
автомобил т.а. „Ивеко 35S13 V“ с рег. № ******* се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.03.2014 г. произшествие в гр.
Русе. Стойността, необходима за възстановяване на този автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 28438,38 лв.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.П.Н., водач на т.а. „Ивеко 35S13 V“
с рег. № *******. Във връзка с произшествието през март в гр. Русе си спомня,
че управлявал служебен автомобил, който бил чисто нов. Дава показания, че
произшествието се осъществило на двупосочно шосе с две ленти за движение във
всяка посока, без мантинела между посоките на движение. На около 20 метра от
Т-образно кръстовище на пътя, в което можело да се завива наляво свидетелят
управлявал автомобила в лява лента, защото изпреварвал движещия се пред него
автомобил след като бил подал съответния светлинен сигнал. Той искал да
изпревари другия автомобил и да продължи по главния път. След като вече почти
бил задминал цистерната, усетил, че този автомобил го ударил в задната част на
управляваното от него превозно средство. Свидетелят дава показания, че водачът
на влекача искал да отбие в пресечката на Т-образното кръстовище, която
представлявала вход за бензиностанция. Сочи, че цистерната започнала от
най-дясна лента да завива наляво. Бил подаден сигнал, но според свидетеля
водачът на цистерната не е погледал в задното огледало, тъй като в момента на
подаване на сигнала предната част на управлявания от него автомобил била почти
наравно със задната част на цистерната. Веднага след подаване на сигнала
цистерната започнала да навлиза в лява лента, но свидетелят си мислил, че
другият водач е забелязал извършваната от него маневра и я продължил. Спомня
си, че цистерната се движила бавно, а управлявал той автомобила си с около 60
км/ч. След удара управляваното от свидетеля превозно средство се завъртяло и се
ударило в стълб. По цистерната също имало вреди. Извикани били полицейските
органи.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустими
–подадена от легитимирана страна в процеса с правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на обжалване е
първоистанционното решение изцяло. Същото е валидно и допустимо.
По правилността и доколкото настоящият
казус не попада в двете визирани изключения в Тълкувателното решение на ОСГТК
на ВКС, следва да се обсъдят релевираните във въззивната жалба доводи за
неправилност на решението в обжалваната част.
Регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в момента, в който е
удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия
случай регресното право на ищеца - застраховател по имуществена застраховка „Каско“,
е упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на
делинквента.
Уважаването на предявения
регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./ е обусловено от установяването на три групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено З. с увредения и плащането
по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното
покритие, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на
застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
виновното и противоправно поведение на делинквента; и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответното дружество.
Настоящият състав приема, че в
конкретния случай по делото не са установени всички предпоставки, обуславящи
уважаването на иска за присъждане на регресното вземане в ползва на
застрахователя по имуществена застраховка и в този смисъл решението на
първоинстанционния съд е правилно. От събраните доказателства не може да се
установи наличие на виновно противоправно поведението на застрахования по риска
„Гражданска отговорност“ водач на влекача „Скания Р 500ЛА“ с рег. № *******,
което да е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие,
следователно и изводът за липса на съпричиняване на вредоносния резултат, до
който е достигнал първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Софийски
районен съд подробно и обосновано е разгледал доводите и възраженията на
страните, съпоставяйки ги със събраните по делото доказателства, поради което
настоящият въззивен състав препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.
По отношение на направените във въззивната жалба оплаквания намира следното:
По делото се установява, че двете
превозни средства са се движили в една и съща посока по бул. „Трети март“ в гр.
Русе, приближавайки се до Т-образно кръстовище с ул. „Ген. Майор П.К.“.
Съгласно чл. 43, т. 2 ЗДвП изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено на кръстовище на
равнозначни пътища. Въпреки законоустановената забрана на около 50 метра преди
кръстовището /според неоспореното и прието като доказателство по делото
заключение по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза/ водачът на т.а.
„Ивеко 35S13 V“ предприема маневра изпреварване, за която е
бил длъжен да предвиди, че не би могла да бъде завършена до навлизане в
кръстовището. Самият водач Николаев дава показания, че на около 20 метра преди
кръстовището все още не е завършил маневрата, но не я е преустановил. В същия
момент и забелязал, че движещият се в дясна лента влекач подал сигнал за
завиване наляво, но и тогава не преустановил изпреварванео. От приетия като
доказателство по делото Протокол за ПТП е видно, че произшествието се е
осъществило на самото кръстовище между пресичащите се пътища, следователно може
да бъде направен извод, че при навлизане в кръстовището маневрата изпреварване
не е била завършена. Ето защо е налице виновно противоправно поведение от
страна на водача на застрахования при ищеца т.а. „Ивеко 35S13 V“,
представляващо нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в
причинно-следствена връзка с настъпило произшествие
По делото не са събрани
доказателства, които да обосноват извод за виновно противоправно поведение на
водача на влекача „Скания Р 500ЛА“ с рег. № *******. Действително съгласно чл.
20 ЗДвП водачите на превозни средства са длъжни да съобразяват поведението си с
характера и интезивността на движението, но това не означава, че водачите са
длъжни да предвиждат противоправното поведение на останалите участници в
движението и да се съобразяват с него. Съгласно чл. 42, ал.1, т. 2 ЗДвП водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение. От установения по делото механизъм на настъпване на произшествието е
видно, че изпреварващият водач не е съобразил тези обстоятелства. В случая
липсват обстоятелства с оглед, на които да се приеме, че поведението на водача
на изпреварвания автомобил е допринесло за настъпване на произшествието. Той е
подал ляв пътепоказател с цел да предприеме маневра преминаване в лява лента и
завиване наляво на кръстовището и е започнал извършването на маневрата. Веднага
щом е възприел, че движещото се зад него превозно средство до преди това, е
предприело маневра изпреварване в кръстовището и се опитва да навлезе в
насрещна лява лента по ул. „Ген. Майор П.К.“ водачът на влекача е опитал да
избегне произшествието, като е намалил скоростта, привел е управляваното от
него превозно средство до спряло положение, но въпреки това произшествието е
настъпило. Поради изложеното настоящият състав намира, че липсват данни за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Твърдението, че водачът на
влекача „Скания Р 500ЛА“ с рег. № ******* е предприел маневра завиване наляво с
цел да влезе в пресечка на бензиностанция, която се е намирала преди
кръстовището и така е предизвикано произшествието, не се установява от
събраните по делото доказателства. Такива данни се съдържат единствено в
показанията на разпитания свидетел, управляващ изпреварващия тежкотоварен
автомобил. Същите обаче не могат да бъдат кредитирани с доверие в тази част,
доколкото са в противоречие с отразеното в Протокола за ПТП относно мястото на
настъпване на произшествието. В тази част несъмено и безпротиворечиво в
съдебната практика е възприето становището, че протоколът преставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и има обвързваща материална
доказателствена сила. Още повече, че и двамата водачи са го подписали без
възражения, респективно са признали удостоверените в него факти.
При така възприетото следва да
бъде направено заключението, че решението на първоинстанционния съд е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Разноски по делото не се дължат,
доколкото правоимащата с оглед изхода на производството въззиваема страна “ОЗК-З.”
АД не е поискала такива.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163743 от
11.07.2019 г. по гр.д. № 53454 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 119-ти
състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.