Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр.Кубрат, 22.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд в публично заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди
и четиринадесета година,
в състав:
Председател: Албена
Великова
При секретаря
В.Д. като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 390
по описа
на КРС
за 2014г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по искове с правна
квалификация чл.127, ал.2 във
вр. с чл.59, ал.9, чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Ищцата И.М.Д., ЕГН ********** *** като майка и законен
представител на А.З. С.,
ЕГН **********, род. на ***г.,
твърди, че с ответника са родители
на малолетния А.. Заявява, че краткото
съжителство с бащата на детето приключило
на 28.ХІ.2013г., като от тогава тя
е поела непосредствените грижи за отглеждане
и възпитание на сина им, като
не е пречила на ответника да
се вижда с А.. Поради това моли
съда да постанови
решение, с което да определи местоживеенето
на А. при нея и й предостави упражняването на родителските права по отношение на
малолетния, а на бащата да определи
подходящ режим на лични отношения,
да го осъди
да заплаща за бъдеще време
месечна издръжка на детето в размер
на 90.00 лева, считано от 29.09.2014г. до настъпване на
условията за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка в претендирания размер за минало време,
а именно от 28.11.2013г. до 28.09.2014г.
В съдебно
заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител пледира за уважаване
изцяло на предявените искове.
Ответникът З.Н.С., ЕГН **********
с пост. адрес *** както с писмения отговор, така и лично в съдебно заседание
заявява, че не оспорва исковете така както са предявени. Твърди, че въпреки
раздялата между него и ищцата, той е осигурявал средства за сина си.
В съдебно
заседание процесуалният му представител признава исковете, но оспорва
претенцията за разноски.
След преценка
на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
И.М.Д. и З.Н.С. заживели
заедно в началото на 2010г.
От съвместното им съжителство на 26.04.2012г.
се родило детето А.З. С., видно от Удостоверение за раждане издадено
въз основа Акт за раждане
№ 0207/02.05.2012г. на
Община Разград. Видно от показанията на св.И.Д., сестра на
ищцата,
по
време на съжителството между страните ответникът не влагал средствата,
получени от трудовата му дейност, а дори често имало скандали по повод на това,
че искал пари и от съжителката си. Твърди, че употребявал алкохол и играел
хазартни игри. Налагало се често родителите й да ходят и успокояват ответника,
за да потушат скандалите. На 28.11.2013г.
ищцата
се принудила да напусне съвместно
обитаваното жилище и
се завърнала в дома на родителите
си. Свидетелката сочи, че от
оттогава ответникът не
е контактувал с детето само ако ищцата
го молела. Отново по настояване на ищцата в изолирани случаи предоставял
средства за закупуване на дрехи. Изцяло грижите по отглеждането
и възпитанието му поела ищцата,
подпомагана от родителите си.
От изготвения
Социален доклад № ЗД-11-0055 на Отдел „Закрила на детето” при Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Кубрат се установява, че жилището, което обитават
майката и детето е собственост на родителите на ищцата. Осигурени са много
добри битови и хигиенни условия за живот на малолетното дете, домът е обзаведен
с всички необходими вещи и уреди, поддържа се добра хигиена, електрифицирано и
водоснабдено е.
От представената
Служебна бележка № 32/24.09.2014г. се установява, че малолетния А. посещава ЦДГ
„Славейче” гр. Кубрат.
Ищцата представя
Служебна бележка № 608/23.09.2014г. изд. от Дирекция „Бюро по труда” гр. Кубрат
с оглед установяване на факта, че е безработна, но в съдебно заседание заявява,
че е започнала работа като сервитьорка в питейно заведение в гр. Кубрат.
Представено е
Удостоверение с № 3/03.09.2014г. изд. от ЕТ „Атхена”
гр. Кубрат, от което се установява, че ответникът работи по трудово
правоотношение и получава средно месечно възнаграждение в размер на 250.00 лева.
От правна
страна съдът намира за установено
следното:
Исковете са
допустими като
подадени
от правно легитимирано лице имащо интерес от
търсената защита. Разгледани
по същество се явяват основателни.
Искът по
чл.127, ал.2 от СК е единственият
правен способ за разрешаване на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това производство,
което по своя характер представлява
съдебна администрация на граждански отношения,
съдът не се ръководи от
желанията на единия или другия
родител, а от интересите на децата.
Решението за
предоставяне упражнението на родителските права следва да
се основава на интересите на
децата, преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание,
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители
и между децата; помощ на трети лица
и др.
От събраните
по делото доказателства е безспорно установено, че майката има
желание и възможност да се
грижи за отглеждането и възпитанието на своя син. Детето е на ниска
възраст, поради което не може да се грижи само за своята и тази на средата си
хигиена и затова майката се явява по-пригодния родител за отглеждане на
момчето. При постановяване на решението си
съдът следва да следи преди
всичко интереса на детето и да
го постави в тази семейна среда,
която би била най благоприятна,
в дадения момент, за неговото физическо
и духовно развитие. Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия
или другия родител за прекратяване
на семейното им съжителство. Поради това родителските
права следва да се предоставят
за упражняване на майката, която вече
е осигурила
нормални битови условия и семейна среда подходящи за отглеждане на
детето. В тази насока съдът изцяло
кредитира както събраните гласни доказателства, така и изготвения
по делото социален доклад.
На бащата на
детето
– З.Н.С.
следва да
се определи подходящ режим на лични контакти с него
да го
вижда и взема всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от
09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа
в неделния ден, както и двадесет
дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на бащата и по два дни по
коледните, новогодишни и религиозни празници.
Родителските права
се предоставят на майката, поради
това на бащата следва
да се възложи
заплащането на ежемесечна издръжка. Това задължение е безусловно и неотменимо и не зависи от
това дали родителят има имущество,
доход и въобще каквито и да било
средства за заплащане на издръжка.
Съгласно чл.143, ал.1 от СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
за живот необходими за развитието
на детето. Като се има
предвид възрастта на детето и продиктуваните от нея обичайни
нужди от храна, облекло, учебни помагала и други алименти за физическото
му и духовно
развитие исковете следва да бъдат
уважени в цялост и ответникът
да бъде осъден
да му
заплаща месечна издръжка в размер на 90.00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно
със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на
обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
Претенцията за заплащане на издръжка за минало време – от 28.11.2013г. до
28.09.2014г., претендирана в размер на 90.00 лева,
съдът намира основателна по следните съображения: Установи се, че през този
период от 28.11.2013г. до 28.09.2014г. непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето е полагала ищцата. През този период от време бащата се е
виждал с детето, но не по собствено желание, а по инициатива на ищцата. Отново
по нейно настояване в изолирани случаи ответникът давал пари за дрехи, но не е
плащал редовно месечна издръжка. Тези обстоятелства не се и оспорват от бащата.
Ето защо и искът по чл.149 от СК следва да се уважи, като се осъди ответникът
да заплати и издръжка за минало време в претендирания размер от 90.00 лева – от
28.11.2013г. до 28.09.2014г.
По разноските:
Ищецът е направил
искане за присъждане на направените по делото разноски. Тази претенция се
оспорва от ответната страна, която заявява, че те признават исковете и не са
дали повод за образуване на делото. Съдът намира, че в случая не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Ето защо на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищцата следва да й се присъдят съгласно представения списък направените в това
производство разноски – 450.00 лева адвокатско възнаграждение и 30.00 лева –
платена държавна такса по сметка на съда, или общо 480.00 лева.
На ответникът следва
да се възложи
и заплащане, по сметка на РС – Кубрат, на сумата
от 129.60
лева - държавна такса върху тригодишните платежи на присъдения
размер на издръжка.
Мотивиран така и на основание чл.127, ал.2 от СК, съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА предявения
И.М.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес и живуща *** представлявана от процесуален представител адв. Румяна Петрова от АК гр.Разград срещу З.Н.С., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Кубрат, обл.Разград, ул.Козлодуй № 31 представлявана от процесуален представител адв. Бахтишен Назми от АК гр.Разград, иск и ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителски права по отношение на
малолетното дете А.З. С.,
ЕГН ********** на неговата майка – И.М.Д..
ПОСТАНОВЯВА
детето А.З. С. да
живее при майка си – И.М.Д. ***.
ОПРЕДЕЛЯ на
бащата – З.Н.С. режим за поддържане на
лични отношения с детето си А.З. С., с право да го
вижда и взема всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от
09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа
в неделния ден, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи
с платения годишен отпуск на майката
и по два дни през коледните
и новогодишните празници.
ОСЪЖДА З.Н.С. да
заплаща на детето си А.З. С., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, считано
от 29.09.2014 год. до изменение на
обстоятелствата, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от влизане
на решението в сила, платими чрез
неговата майка и законен представител И.М.Д..
ОСЪЖДА З.Н.С. да заплати на И.М.Д., на основание чл.149 от СК, издръжка за минало време на детето си А.З. С., ЕГН **********,
в размер на 90.00 (деветдесет) лева месечно, считано от 28.11.2013 год. до 28.09.2014г.
ОСЪЖДА
З.Н.С. да заплати на
И.М.Д. направените по делото разноски в размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА
З.Н.С. да заплати по
сметка на РС - гр. Кубрат държавна
такса по присъдената издръжка в размер на 129.60 (сто двадесет и девет лева, шестдесет стот.)
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова