№ 19
гр. К., 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200003 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от И. В. И.,
ЕГН********** от гр. К., общ. К., обл. В., ул. „.... чрез процесуалния си
представител – упълномощен адвокат Б. В. от АК - В. срещу Наказателно
постановление № 768/29.11.2024г. на директора на Регионална дирекция на
горите / РДГ/ - Берковица, с което са му е наложено административно
наказание за извършено нарушение на чл. 12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, а именно:
„Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.1, предложение първо
от Закона а горите във вр. с чл. 12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
се излагат възражения, че не е спазен едномесечния срок за издаването на
наказателното постановление от получаването на
административнонаказателната преписка, при издаването на АУАН са
допуснати съществени процесуални нарушения, като не са спазени
императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не са налице
предпоставките на ал. 4 на същия текст. АНО се е ограничил до посочване на
въпросната обща разпоредба, без да изясни установеното от него деяние коя
точно разпоредба нарушава, респективно къде са уредени въпросните
изисквания, за които се твърди, че са нарушени, поради което не става ясно и
какви точно са те - изискванията, за които се твърди, че са нарушени.На
следващо място се излагат възражения, че отразената в диспозитива
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, явява се и се
представлява от процесуалния си представител адв. В., който поддържа
1
жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление поради
допуснати съществени процесуални нарушения – издаване на атакуваното
наказателно постановление извън срока по чл. 34 ЗАНН, както и че от разпита
на свидетеля Н. Н. се установява, че отразената в процесното НП фактическа
обстановка не отговаря на действителната, тъй като проверяващите лица
реално не са извършили проверка в имота, както и че единият от свидетелите,
които са извършили проверката заявява, че в имота при проверката не е имало
отрязани части от дървета, върху които е имало поставена контролна горска
марка, а другият заявява, че не си спомня дали е имало такива. Аалтернативно
пледира наказателното постановление да бъде отменено с оглед наличие на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица се представлява
от юрисконсулт Марян Димитров, който оспорва жалбата и моли съда същата
да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази
връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се
установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е
описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от
обективна, така и от субективна страна съставът на административното
нарушение, не са допуснати процесуални нарушения, процесните АУАН и НП
са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, наложената санкция е в минимален
размер. Посочва, че не са налице основанията за маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излага становище, че свидетелските показания на
разпитания от съда свидетел Н. Н., които са в протИ.речие със свидетелските
показани на свидетелите – служители на РДГ не следва да се кредитират от
съда, тъй като свидетелят Н. е заинтересован от изхода на делото, като в тази
връзка следва да се кредитират свидетелските показания на служителите на
РДГ, които са извършили проверката. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли да им бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 27.09.2024г. свидетелите Г. А. А. и М. С. Н. – служители на РДГ София
извършили проверка в имот, находящ се в землището на с. Големаново, общ.
К., №15415.252.22, отдел 168, подотдел „о1“, който обходили, за който имот
имало издадено и действащо Позволително за сеч № .../04.09.2024г. със срок за
провеждане на сечта от 07.09.2024г. до 31.12.2024г., издадено на Н.П. Н. и
нает регистриран лесовъд – жалбоподателя И., в което е отбелязано, че
дърветата в сечището са маркирани от жалбопоподателя. При извършване на
проверката на място в имота, посочените свидетели установили, че в имота
има отрязани шест броя дървета от дървесен вид „ Цер“, които не са
2
маркирани с контролна горска марка/КГМ/. След като приключили
проверката, в присъствието на жалбоподателя бил съставен Констативен
протокол серия Р014 №014373 от 27.09.2024г. от свидетеля А., в който са
отразени констатациите от нея. На 08.10.2024г. на основание на извършената
проверка и констатациите от нея, свидетелят Р. Ц. Г. съставил срещу
жалбоподателя АУАН серия А00 2024г., № 0112478 за това, че като лице,
упражняващо лесовъдска практика, получил Позволително за сеч № ... от
04.09.2024 г. за отдел 168, подотдел "о1", имот с кадастрален № 15415.252.22,
землище с. Големаново, общ. К. не е изпълнил задълженията си възложени му
със Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в
следствие на което са отсечени 6 /шест/ броя немаркирани с КГМ от дървесен
вид „ Цер“, като нарушението е извършено в периода от 04.09.2024 г. до
27.09.2024 г. на територията на РДГ-Берковица, СЗДП ТП ДГС-В., общ. К.,
землище с. Големаново, отдел 168, подотдел "о1", имот с кадастрален №
15415.252.22, което квалифицирал като нарушение на чл. 12б, ал.5,т.5 от
Наредба 1, което предявил на жалбоподателя, същият го подписал, след като
първоначално бил отказал да го стори, след което му бил връчен и препис от
същия. Жалбоподателят направил възражение, че описаното в акта не
отговаря на истината, което било отбелязано в акта, но не се възползвал от
законовата възможност на чл. 44, ал.1 ЗАНН и не представи писмено
възражение в законоустановения срок. На основание на посочения АУАН и
КП, администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление на 29.11.2024г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1,
предложение първо от ЗГ наложил на жалбоподателя И. административно
наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, като се е възползвал от
правомощието си по чл. 53, ал.2 ЗАНН и въпреки грешно посочената като
нарушена правна норма в АУАН – чл. 12б, ал.5, т.5, вместо действителната –
чл. 12б, ал.1,т.5 от Наредба 1 е приел, че същият е осъществил деянието с
посочената правна квалификация. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 16.12.2024г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. В. Ж., Р. Ц.
Г., Г. А. А. и М. С. Н., Позволително за сеч № ... от 04.09.2024 г., посоченият
по – горе констативен протокол, както и справка от интернет страницата на
ИАГ за издадено Удостоверение № 12468/29.07.2016г. на жалбоподателя за
частна лесовъдска практика, което е общодостъпно.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено лични възприятия, липсват протИ.речия между тях и другите
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като
обективно верни. Същите свидетелстват непротИ.речИ., че при извършената
от тях проверка в имота е констатирано, че има отрязани шест броя дървета от
вида „ Цер“, които не са били маркирани с КГМ. По искане на жалбоподателя
по делото е разпитан от съда и свидетелят Н.П. Н., който свидетелства, че e
присъствал при извършване на проверката в процесния имот на 27.09.2024г.,
като заявява, че преди проверката, тъй като е голям наклонът на сечището се е
наложило да отреже посочените дървета по – ниско, за да може да мине
товарният автомобил, като по този начин реално е отрязал тази част от
дърветата, на които е била поставена КГМ, но е бил запазил тези отрязъци от
3
тези дървета и при проверката ги е предоставил на проверяващите, но те не са
се съобразили с тях. Показанията на Н., че е показал тези отрязъци от дървета
с поставена КГМ са в протИ.речие със свидетелските показания на свидетеля
А., който е категоричен, че при проверката не са му представяни такива
отрязъци от дървета с поставена КГМ, а другият свидетел – М. заявява, че не
си спомня да са му предоставяни такива отрязъци. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Н. в тази част, тъй като той е лицето, на което е
издадено позволителното за сеч и който е наел жалбоподателя в качеството му
на частен лесовъд, за да извърши маркирането, което го прави заинтересован
от изхода на делото. Както вече съдът посочи, няма причина да не даде вяра и
да не кредитира свидетелските показания на служителите на РДГ София,
които са извършили проверката, тъй като не са събрани каквито и да е било
данни същите да са предубедени или заинтересовани от изхода на делото.
Няма как съдът да не кредитира техните показания, само на основание, че са в
протИ.речие с показанията на свидетел и то такъв, който е пряко
заинтересован от изхода на делото, какъвто е свидетелят Н.. Но дори и да се
приеме, че е имало отрязъци с КГМ, то не се установява по делото тези
отрязъци да са от установените при проверката отрязани дървета без КГМ.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е
издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49-
171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен
орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона
форма и съдържание.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради
което съдебният състав не споделя възражението на жалбоподателя в тази
връзка. Нарушението е открито при извършената проверка на 27.09.2024г.,
АУАН е издаден в тримесечния срок по чл. 34, ал.1, б. „в“ ЗАНН - на
08.10.2024г., а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок
от съставянето на акта по чл. 34, ал.3 ЗАНН - на 29.11.2024г.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на
чл. 12б, ал.1, т.5 от от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии, която вменява задължение на лицата по чл. 108, ал.2 от
Закона за горите след получаване на разрешителното за сеч да следят за
спазване на сроковете и правилата за сеч, да организират извършването на сеч
само в границите на насаждението на определените и отбелязани са сеч
дървета, а при гола сеч на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч такива, указани в позволителното за сеч. Разпоредбата на
чл. 108, ал.2 от Закона за горите регламентира,че позволителното за сеч се
издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика, какъвто безспорно е жалбоподателят, видно от цитираното от съда
по – горе удостоверение, поради което същият е субект на посоченото
нарушение. Видно и от посоченото по – горе позволително за сеч към
момента на проверката за имота е имало действащо позволително за сеч, което
е издадено на свидетеля Н. и на жалбоподателя като нает лицензиран лесовъд,
4
поради което е имал задължението, посочено в чл. 12б, ал.1,т.5 от посочената
наредба.
За да се установи дали действително жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, следва да е безспорно
установено по категоричен начин кога е извършена незаконната сеч. Само по
този начин би могло да се изследва наличие на вина у лицето, което следва да
я контролира. По делото се установява, че сечта е извършена след издаването
на позволителното за сеч от свидетелските показания на Н. Н., който
свидетелства, че той ги е отрязал и в тази част свидетелските му показания
няма причина да не бъдат кредитирани. Съдът не кредитира показанията му,
че посочените дървета са били маркирани и той ги отрязал под нИ.то на КГМ,
тъй като както вече съдът посочи по отношение на това обстоятелство той се
явява заинтересован от изхода на делото, както и че е бил запазил отрязъците
от дърветата с поставената КГМ, които показал на проверяващите при
проверката и тези му показания са в протИ.речие със свидетелските показания
на другите двама свидетели.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че
са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и
атакуваното наказателното постановление. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено
нарушението, както и нарушените правни норми, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за
извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Не е налице и съществено
процесуално нарушение, когато в АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл. 12б, ал.5, т.5 от Наредба № 1, без да е посочено точно коя
Наредба 1, а в атакуваното НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.
12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии, тъй като разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН дава
възможност наказателно постановление да се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е
настоящия .
Настоящият състав, с оглед установеното счита, че жалбоподателят е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно която
лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ, какъвто е жалбоподателя, видно от Удостоверение
12468/29.07.2016г. след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч
само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч
дървета.
Ето защо съдът счита, че нарушението правилно е описано, както в АУАН,
така и в НП и се изразява в бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да
следи за спазването на правилата за сеч, в т. ч. и извършване на сеч само на
маркираните с КГМ дървета, като в случая с оглед на неговото бездействие са
отсечени 6 бр. дървета от вида „ Цер“, които не са били маркирани с КГМ.
5
В тази връзка е напълно неоснователно възражението на жалбоподателя, че
отразената в диспозитива фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че АНО се е ограничил
до посочване на въпросната обща разпоредба, без да изясни установеното от
него деяние коя точно разпоредба нарушава, респективно къде са уредени
въпросните изисквания, за които се твърди, че са нарушени, поради което не
става ясно и какви точно са те, тъй като в атакуваното наказателно
постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на 12б, ал.1, т.5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии,
която регламентира точно и ясно изискванията към лицата, извършващи
маркиране в сечищата, които съдът вече обсъди по – горе.
Законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба на чл.257,
ал.1,т.1, предложение първо от Закона за горите, съгласно което се наказва с
глоба от 300 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени
му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. По делото безспорно е доказано, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по 12б, ал.1, т.5 от Наредба №
1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, която е
подзаконов акт по прилагане на Закона за горите, да следи за спазването на
правилата за сеч, в т. ч. и извършване на сеч само на маркираните с КГМ
дървета. Наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер от
300лв., което с оглед липсата данни за отегчаващи вината обстоятелства,
съдът намира за правилно определен.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението
на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушенията не представляват маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид, не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до извод, че приложената административна
санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца.
С оглед на посоченото атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото е направено искане за разноски от двете страни, но с оглед изхода
на спора право на разноски има само административнонаказаващият орган,
който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, поради което такова му се дължи на основание чл.63д,
ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, тъй като в производството същият е представляван
от юрисконсулт. Съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение
- 100,00лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 768/29.11.2024г. на
директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което на И.
В. И., ЕГН********** от гр. К., общ. К., обл. В., ул. „.... му е наложено
административно наказание за извършено нарушение на на чл. 12б, ал.1, т.5 от
6
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии,
а именно: „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.1,
предложение първо от Закона а горите във вр. с чл. 12б, ал.1, т.5 от Наредба №
1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН********** от гр. К., общ. К., обл. В., ул. „.... ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица сумата
100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в
14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7