Р Е Ш Е Н И Е
№ 141/12.3.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1125 по
описа на съда за 2018 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 215 и сл. от ЗУТ, във връзка с чл. 145 от АПК и е образувано по
жалба Ф.Ф.Б. с ЕГН ********** ***, подадена чрез Н.В.Б., като негова майка и
законен представител против Заповед № 1683/13.11.2018 г. на Зам.-кмета на
Община Септември, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл.
223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено на Н.В.Б. да премахне незаконен строеж:
"Второстепенна сграда - Склад" находящ се в УПИ IV – 179, кв. 95 по
плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изграден без необходимите строителни книжа
и документи в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
В жалбата се
излагат възражения, че спорният строеж не е незаконен и е търпим, оспорва се и
компетентността на органа издал административния акт. Иска се отмяната на
оспорената заповед. Моли се за присъждане на разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л.,
който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени
оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът –
Зам.-кмет на Община Септември, редовно призован, се представлява от адв. М., с
пълномощно по делото. Счита, оспореният административен акт за правилен и
законосъобразен, издаден от компетентен орган и мотивиран. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Пазарджишкият
административен съд, трети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното от
фактическа страна:
Със Заповед №
1208/24.08.2018 г. на инж. Я. М., зам.- кмет на Община Септември е определена
комисия в състав: Арх. П. П. - гл. архитект на Община Септември; Г. П. - гл.
специалист “КиР”; Валентина Мушева - специалист “КР”, която комисия имала за
задача да извърши оглед на място и проверка по документи за изградените
постройки в УПИ IV – 179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен, собственост на Ф.Б., с
представител, неговата майка, Н.В.Б., за което същата е уведомена с писмо с
рег. № 9400-2128-1/29.08.18г. Като видно от върната обратна разписка същото е
получено лично на 31.08.2018 г.
За извършената
проверка на 14.09.2018 г. е съставен констативен протокол /л. 34/, с който е
установено че изградените сгради в УПИ IV – 179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен
не са заснети в действащия план на града, както и не са описани в нот. акт. №
79, т. V, дело № 785/2012 г., както и че не са представени строителни книжа и
документи. Жалбоподателката е присъствала на проверката, заедно с адвокат Л.,
като е заявила, че към конкретния момент няма възможност да предостави
изисканите документи.
Установи се по
делото, че с писмо с рег. № 9400-2128-3/17.09.2018 г. /л. 36/, получено на
19.09.2018 г, е изискано представянето на всички строителни книжа и документи
за изграденото строителство, като е указано, че при неизпълнение ще бъдат
приложени разпоредбите на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконните
строежи и ще бъде започнато административно производство по чл. 225а от ЗУТ.
От представения по
делото Констативен акт № 11 от 12.10.2018 г. /л. 43/ се установи, че е
извършена повторна проверка на строеж “Второстепенна сграда - склад”, УПИ IV –
179 в кв. 95 по плана на гр. Ветрен, видно от който същият представлява едноетажна
масивна изградена от тухлена зидария, измазана отвътре и отвън, поставена пвц
дограма с размери 10.80 м/3.10 м. и височина на стрехата h = 2.50м, за който е
установено, че няма разрешение за строеж и конструктивно становище.
От жалбоподателя,
чрез неговата майка и законен представител е подадено възражение с рег. №
9400-2128-12/19.10.2018 г., с което се твърди, че по силата на § 127, ал. 1 ПЗР
ЗИД от ЗУТ, строежът е търпим и като такъв не подлежи на премахване.
Последвало е
издаване на обжалваната Заповед № 1683/13.11.2018 г. на зам.-кмета на Община
Септември, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Второстепенна
сграда – склад“, находящ се в УПИ ІV-179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен, общ.
Септември, като е определен срок за
извършване на премахването от 2 /два/ месеца от влизане в сила на заповедта,
след който срок се пристъпва към принудително изпълнение на същата. Заповедта е
редовно връчена на 19.11.2018 г. като в законоустановения 14 – дневен срок е
упражнено и правото на жалба с вх. № 9400-2128-172/28.11.2018 г. до Административен съд – Пазарджик, чрез
административния орган, по повод на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
По делото е приета
и съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема като компетентно
изготвена и непротиворечаща на останалите писмени доказателства. В отговор на
поставените въпроси вещото лице е посочило, че във вътрешността на имота, на
западната странична регулационна линия на границата със съседния УПИ III-582,
кв. 95, е изградена масивна едноетажна сграда с площ около 37 кв.м. Същата е
покрита с едноскатна дървена покривна конструкция, хидроизолирана с керемиди.
Стрехите са обшити с ламперия и обработени с лак. Наклонът на покрива е към
съседния УПИ, но скатната вода се отвежда в улук. Според вещото лице сградата е
в много добро физическо състояние. Отвън е измазана и има облицован цокъл с
камък на височина 96 см. Вътре също е измазана и обзаведена за ползване по
предназначение. Сградата е на две нива /теренът е скатен/ и е присъединена е
към ел. мрежата. На пода на първото ниво има подов сифон, заустен в септична
яма /по думите на бащата на собственика/. В заключението се казва, че по
смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, процесната сграда: „Второстепенна сграда -
склад”, представлява „Строеж". За нея няма приложени строителни книжа и
документи, такива не са открити и в техническия архив на Община Септември. По
данни от приложените две нотариално заверени декларации към делото и от
разговор с бащата на собственика, сградата е изградена в периода от 1999 год.
до 2000 год.
Експертизата е
категорична, че процесният строеж: „Второстепенна сграда - склад” - има
обслужващ характер към основната жилищна сграда и е съвместима с
предназначението на територията, която е за жилищно строителство. Параметрите
на процесния строеж са в рамките на предвидените в чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ
/размерите са взети от приложения Констативен акт № 11 от 12.10.2018 год./.
Сградата е с характеристика „допълващо застрояване” към основната жилищна
сграда и попада в обсега на действие на чл. 42, ал. 2, изр. 2-ро от ЗУТ - с
височина равна на височината на масивната ограда, за която има одобрен проект и
издадено разрешение за строеж от гл. архитект на Община Септември.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото е разпитан и свидетелят Л.И.Ч., чийто
показания съдът възприема като последователни, непротиворечиви и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на зададените му
въпроси свидетелят заяви пред съда, че сградата представлява навес, в чието
изграждане е участвал както той, така и неговия баща. Навесът е изграден от
тухла, а покривът е от дървен материал, лакиран и има керемиди. Според
свидетеля изграждането на обекта е започнал през лятото на 1999 г., а е
завършен през м. септември, когато е извършен водосвет от баща му.
Като доказателство
по делото е представена и заповед № 1705/22.11.2017 г. на кмета на община
Септември /л. 29/, видно от която на Я. Г. М., назначен на длъжност „заместник
кмет по социалната и икономическата политика“ към Община Септември, са
делегирани правомощия да подписва заповеди за премахване на строежи от четвърта
до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях
от ЗУТ.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Жалбоподателят
Ф.Б., чрез законния му представител Н.Б., е адресат на оспорената заповед,
правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е
налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14 -
дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, тъй като заповедта е връчена на
19.11.2018 г. (л. 4), а жалбата е депозирана, чрез органа на 28.11.2018 г.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Обжалваната заповед
е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган, но в противоречие материалноправните разпоредби по
издаването й. Заповедта е издадена на основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от
четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи,
извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Издаването й се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен
етап в административната процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Констативният акт е редовно съобщен на заинтересованите страни, поради което
съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила в тази насока.
Съгласно чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
В случая
обжалваната заповед е издадена от инж. Я. М. – зам.-кмет на общината, на когото
кметът на общината със заповед № 1705/22.11.2017 г. /л. 29/ е делегирал
правомощия да подписва заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта
до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ или на части
от тях. С оглед на това съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен
орган в установената от закона писмена форма.
Съгласно чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този
закон, а съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие
с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Пред съда не бяха
представени доказателства, че постройката е изградена въз основа на одобрени
инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. По време на проверката,
жалбоподателката е твърдяла, че притежава необходимите документи, които обаче
не е представила нито в рамките на административното производство, нито пред
съда. Доколкото по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционни
проекти и разрешение за строеж, съдът приема, че обектът - предмет на
премахване по процесната заповед, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ.
В случая обаче
административният орган е следвало да обсъди въпроса за търпимостта на процесния
строеж. Следва да се направи уточнението, че въпросът за търпимостта е въпрос
фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове,
постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не
узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на
основанието на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко
трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.
Съдът счита, че в
случая са налице предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице предпоставките на §
16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата
хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след
30.06.1998 г. при хипотезата на ал. 3, като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е
необходимо също да е декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г.
съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3.
В хипотезата на § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001
г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
обн. ДВ бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва
приложението на § 16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово
допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за
"търпими" и се отнася до строежите, изградени през периода след
изтичането на срока по § 16, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г.
Следователно, за да
е търпим един строеж и да не подлежи на премахване, същият следва да отговаря
на следните няколко кумулативно дадени условия, а именно: да е построен в
посочените по-горе четири периода, да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията,
действали по време на извършването им или по сега действащите такива, като
законът изисква кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме
строежът за търпим.
Статутът на търпимост
на постройките се създава от самата правна норма, а не с удостоверението, с
което само се декларира този правен факт. В конкретния случай липсата на такова
удостоверение не представлява пречка строежът да бъде квалифициран като такъв.
Законодателят в §127 от ЗУТ ясно е направил разграничение между строежи заявени
за узаконяване /за които съществува допълнително условие да бъде започнато
такова производство за узаконяване, както и преклузивен срок, в който трябва да
бъде извършено/ и строежи които са търпими. Тук е момента да се посочи, че за
установяването не релевантните факти са допустими всички доказателствени
средства уредени в ГПК, включително и частни документи и свидетелски показания,
каквито бяха представени и допуснати в настоящото производство.
От установените по
делото факти и обстоятелства се установява по безспорен начин, че е налице
първата предпоставка - относно момента на извършване на строежа. Безспорно по
делото е установено, че строежът е изграден пред 1999 г., което се установява
от разпита на допуснатия свидетел, така и от приетата СТЕ.
Спорен е въпросът
дали процесният строеж е търпим и отговаря ли на условията, установени в закона
за търпимост и забрана за премахване.
В конкретния случай
от приетата по делото експертиза се установи, че незаконният строеж:
„Второстепенна сграда - склад” - има обслужващ характер към основната жилищна
сграда и е съвместима с предназначението на територията, която е за жилищно
строителство. Параметрите на процесния строеж са в рамките на предвидените в чл.
46, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Сградата е с характеристика „допълващо застрояване”
към основната жилищна сграда и попада в обсега на действие на чл. 42, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗУТ - с височина равна на височината на масивната ограда, за която
има одобрен проект и издадено разрешение за строеж от гл. архитект на Община
Септември.
Ето защо съдът
намира, че в случая е приложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй
като са изпълнени законоустановените предпоставки, а именно: строежът е
изграден преди 31 март 2001 г. и е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му, поради което е търпим и не подлежи на премахване и забрана за
ползване.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради
което ще следва да бъде отменена.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно
своевременно направеното искане, за присъждане на направените по делото разноски,
като ще следва да се осъди Община Септември да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на 1 010 лева, от които 10 лева –
държавна такса, 300 лева за вещо лице и 700 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд
– Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
1683/13.11.2018 г. на Зам.-кмета на Община Септември, с която на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено
премахването на незаконен строеж:
"Второстепенна сграда - Склад" находящ се в УПИ IV – 179, кв. 95 по
плана на гр. Ветрен, общ. Септември.
ОСЪЖДА Община
Септември да заплати на Ф.Ф.Б. с ЕГН ********** ***, чрез неговата майка и
законен представител - Н.В.Б., направените по делото разноски в размер на 1 010
/хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 2346 от 13.02.2020г. на ВАС - София, Второ отделение по АД № 5787/2019г.
- ОТМЕНЯ решение № 141/12.03.2019 г., постановено по адм. дeлo № 1125/2018 г.
по описа на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на Ф. Б. против заповед № 1683/13.11.2018 г. на
зам.кмета на община Септември.
ОСЪЖДА Ф. Бързаков да заплати на Община Септември разноски за касационната
инстанция в размер на 570 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.