Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-207 26.05.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На тринадесети октомври 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Ани Цветанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 818 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 6 от 28.01.2020г., постановено по гр. дело № 206/2019г. по описа на Районен съд – Царево са отхвърлени предявените от „Дайм 2012“ ДЗЗД, представлявано от А.Ц.Ц. искове против Н.Г.П., М.К.П. и К.Н.П., с които се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 4 000 лева, дължима за извършените от ищеца строителни услуги, с която ответниците неоснователно са се обогатили.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.Ц.Ц., с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.
С Разпореждане № 2772 от 29.06.2020г., постановено по гр. дело № 818/2020г. по описа на Районен съд – Царево, Окръжен съд – Бургас е оставил без движение исковата молба и е дал конкретни указания на ищцовата страна за отстраняване на допуснати нередовности на исковата молба.
В изпълнение на постановеното Разпореждане № 2772 от 29.06.2020г., постановено по гр. дело № 818/2020г. по описа на Районен съд – Царево по делото е депозирана молба, с която изрично се посочва, че въззивната жалба е депозирана от ДЗЗД „Дайм 2012“ чрез неговия Управител А.Ц., а не както е посочено в нея от самото физическо лице А.Ц.. Посочва се от молбата, че и самата искова претенция е предявения от името на ДЗЗД „Дайм 2012“ и се сочат обстоятелства, свързани с отправената претенция на ищцовата страна.
В депозираната пред съда въззивна жалба против първоинстанционното решение се посочва, че с оглед на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд неправилно е приел, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен, а напротив – от разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че строителните работи са извършени от ищцовата страна и следва да бъдат заплатени.
Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна по въззивната жалба – Н.Г.П., М.К.П. и К.Н.П. депозиран по делото писмен отговор, в който посочват, че жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. В депозирания отговор се прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства и се излагат съображения относно правилността на постановеното първоинстанционно решение. По отношение на депозирана молба, с която се изправят допуснати нередовности на исковата молба, ответниците оспорват отново твърдението, че е налице сключен договор между тях и „Дайм 2012“ ДЗЗД и отново се претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоначално е предявен иск от А.Ц.Ц. *** против Н.Г.П., М.К.П. и К.Н.П., с който се претендира да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовата страна сума в размер на 4 000 лева, представляваща стойността на извършени строително-монтажни работи въз основа на сключен устен договор. В исковата молба се посочва, че ищецът извършва услуги свързани със строително-монтажни работи в качеството си на Дружество по Закона за задължения и договорите – „Дайм 2012“ и договорка с ответниците дружеството е приело да изгради хале с 22 броя колони на площ от 840 кв.м. на обща стойност от 9 500 лева, като при започване на работа ищецът е следвало да получи 4 000 лева, при вдигане на колоните още 3 000 лева, а последната сума от 2 500 лева да се изплати при монтажа на покривните ламарини върху ребрата. В исковата молба се посочва, че строителните дейности са започнали на 28.01.2019г. и след като са работили на обекта ответника П. му се е обадил и му е казал, че повече няма нужда от неговите услуги и труд и следва да отидат на другия ден, за да си приберат оборудването. Посочва се, че на другия ден ответника П. му е заявил, че се отказва от изпълнението на обекта, дал му е 160 лева, за да покрие разходите си за транспорт и работна сила.
В уточняваща молба с вх. № 2326/08.05.2019г. по описа на Районен съд – Царево изрично се посочва, че исковите претенции се предявяват от името на „Дайм 2012“ Дружество по Закона за задълженията и договорите и с оглед на това уточнение първоинстанционният съд е постановил своето решение като е отхвърлил предявения от дружеството по ЗЗД „Дайм 2012“ иск против ответниците Н.П., М.П. и К.П..
Във въззивното производство с Разпореждане № 2772 от 29.06.2020г., постановено по гр. дело № 818/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас е оставена без движение исковата молба и е указано на въззивника – А.Ц. да посочи твърдяната облигационна връзка с ответниците по делото с Дружеството по ЗЗД – „Дайм 2012“ ли е създадена или с А.Ц.Ц. в качеството му на физическо лице? С молба от 03.07.2020г. изрично се уточнява, че предявената претенция е от името на Дружество, учредено по Закона за задълженията и договорите „Дайм 2012“, представлявано от А.Ц.Ц..
Към депозираната молба са представени като доказателство Справка за субект от Регистър Булстат и Протокол от Решение № 4 от 02.04.2018г. на заседание на Общото събрание на съдружниците в Дружеството по ЗЗД „Дайм 2012“ от 02.04.2018г., от които е видно, че е прието предложение за излизане от състава на дружеството на съдружник и за приемане в дружеството в качеството му на нов съдружник А.Ц.Ц., с размери на дяловете – И. И.– 98% от общата собственост и А.Ц.Ц. – 2% от общата собственост.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед на извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав намира, че същото е валидно. По отношение на допустимостта на постановеното първоинстанционно решение, настоящата инстанция намира следното:
На основание чл. 357 от ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Безспорно е, че с оглед на установената трайна и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 126 от 14.10.2011г., постановена по търговско дело № 701/2010г. по описа на ВКС на РБ, І т.о. гражданското дружество не е юридическо лице, поради което страна в процеса могат да бъдат неговите съдружници, които запазват своята юридическа самостоятелност.
С оглед на приетото в Решение № 131 от 21.03.2014г., постановено по търговско дело № 1121/2011г. по описа на ВКС на РБ, ТК, І отд. гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, а е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел, при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците във вътрешните отношения тяхните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството (чл. 359, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД). В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава. Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с трето лице. Възможно е един длъжник да поеме задължение към няколко кредитори. В този случай отношенията между страните могат да се уредят като всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само за съответната част от задължението, чрез упълномощаване на един или повече от кредиторите, а другата възможност е т. н. „активна солидарност“. При активната солидарност изпълнението на длъжника на единия от кредиторите, погасява задължението му спрямо останалите кредитори. Активната солидарност за разлика от пасивната (чл. 121 от ЗЗД) не произтича от закона. Активна (кредиторова) солидарност в отношенията сключен между тях договор, може да възникне само ако бъде уговорена в между съдружниците в консорциум, учредено под формата на гражданското дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД, и длъжника, по договора.
При положение, че в настоящата искова молба се твърди, че устния договор за изработка, въз основа на който са предприети строително-монтажните работи е сключен между ответниците в качеството им на възложители и Дружество, учредено по реда на ЗЗД „Дайм 2012“ са възможни няколко хипотези, в които може да се претендира изпълнение по така сключения договор. Искът може да бъде предявен от всички съдружници като ищци, в който случай исковата молба следва да бъде подписана от всеки ищец или негов пълномощник. Ако по силата на договора за учредяване на гражданско дружество един от съдружниците е упълномощен да представлява всички останали в отношенията с трети лица, той може да упълномощи от името на всички един адвокат, но и в този случай всички представлявани трябва да бъдат посочени като ищци, тъй като съдружникът не може да бъде процесуален представител, ако не е от кръга на лицата по чл. 32 от ГПК. Възможна е и трета хипотеза, при която ако в договора между дружеството и възложителя е уговорена изрично активна солидарност, всеки от съдружниците може да претендира от възложителя да му бъде заплатено цялото възнаграждение. В тази хипотеза проверката на съда дали действително е уговорена активна солидарност, е свързана с основателността на предявения иск, а не на неговата допустимост. При твърдение за активна солидарност ищецът може да участва самостоятелно в производството, а ако твърди, че действа от името на всички съдружници, същите следва да бъдат посочени като ищци и да приподпишат исковата молба, тъй като съдружникът не може да бъде процесуален представител на останалите съдружници.
По отношение на предявеният иск, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на иск, предявен не от надлежните страни в процеса – физическите лица, съдружници на учреденото по ЗЗД дружество - „Дайм 2012“, а по отношение на иска на неправосубектен ищец – „Дайм 2012“, учредено като гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД, което не е юридическо лице и не може да бъде страна в процеса.
Безспорно е и обстоятелството, че с оглед приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.
При това положение и като взе предвид, че допуснатия порок на първоинстанционното решение не може да бъде саниран във въззивната инстанция, то настоящата инстанция намира, че на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на Районен съд - Царево за ново разглеждане по предявения иск от страна на „Дайм 2012“, учредено като дружество по ЗЗД след правилното конституиране на ищците по него и изясняване на техните твърдения относно спорното право. Този недостатък на исковата молба следва да бъде отстранен от първоинстанционния съд, с оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба. Активната процесуална легитимация се определя от правосубектността на ищеца и за нея съдът следи служебно. В този смисъл и Определение № 228 от 19.04.2017г., постановено по т. дело № 319/2017г. по описа на ВКС на РБ, І т.о.
Мотивиран от горното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено поради произнасяне по отношение на неправосубектен ищец и делото да бъде върнато на Районен съд – Царево за ново разглеждане при съобразяване на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба от първоинстанционния съд.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 6 от 28.01.2020г., постановено по гр. дело № 206/2019г. по описа на Районен съд – Царево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Районен съд – Царево в съответствие с дадените указания.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.