№ 95508
гр. София, 10.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110152155 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД срещу М. Д. Н. и С. Добрев Н..
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и
издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайно
местопребиваване“, а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС, която
разглежда същото като място, което изразява определена интеграция в социалната и
семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО,
ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07). В същото време съгласно чл. 48, ал. 7
КМЧП под „обичайно местопребиваване“ се разбира мястото, в което лицето се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
От изложеното следва, че разглежданото понятие отразява фактическата връзка на
едно лице с територията на съответната държава.
Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си етап се
развива като едностранно, то за да се извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК следва
да се вземе предвид и регистрирания настоящ адрес на длъжника, при липсата на други
обективни данни за действителното му обичайно местопребиваване. Последният извод се
основава и на чл. 94 ЗГР според който настоящ адрес е адресът, на който лицето живее (ал.
1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на българските
1
граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението
само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение № 85 от
04.05.2016 г. по гр.д. № 251/2016 на III г.о., ВКС, според което настоящият адрес е адресът,
на който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене.
В случая, от изисканата от съда служебно справка по реда на Наредба № 14/19.11.2009г., е
видно, че в Национална база данни „Население“ е вписано, че лицата, посочени като
длъжници в заявлението по чл. 410 ГПК са с настоящ адрес в чужбина от 2017г.
Ето защо, с оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, заявлението следва да бъде
отхвърлено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което от
заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. Н., с ЕГН ********** и С. Добрев Н., с ЕГН
**********.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2