Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 09.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание
на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря В. Русева
и
с участие на прокурор М. Славчева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №8 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от
Директора на Дирекция «Инспекция по труда» гр.Шумен, съгласно Заповед №ЧР-806/08.11.2023
г. на гл. секретар на ИА „ГИТ“ гр. София, срещу Решение №106 от 07.11.2023 г.,
постановено по АНД №204/2023 г. на Районен съд гр. Нови пазар. С обжалвания
съдебен акт е отменено Наказателно постановление №27-2300036 от 18.04.2023 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /Д „ИТ“/ гр.Шумен, с
което на „С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в
качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева, за
нарушение по чл.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение
поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди, че по
делото са събрани безспорни доказателства, установяващи че лицето Н.П.Г.е
полагал труд в полза на санкционираното дружество, без да е налице сключен трудов
договор в писмена форма. Наведени и са твърдения, че неправилно решаващият съд
не е кредитирал приложените писмени декларации, съставени по реда на чл.402
ал.1 т.3 от КТ, както и показанията на свидетелката С.Т., свидетел по АУАН и
присъствала при констатиране на нарушението, които подкрепят извода на
наказващия орган за процесното нарушение. Въз основа на тези основания
касаторът отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и съответно за
потвърждаване на отмененото с него Наказателно постановление, както и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни
инстанции.
Ответната страна „С.“ ООД, ***, редовно призована, за нея се явява
адвокат Ж. К. при АК – Варна, която изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и предлага Решението на РС град Нови пазар да бъде оставено
в сила, както и претендира присъждане на разноски за настоящата касационна
инстанция.
Представителят на Шуменската окръжна прокуратура възприема касационната
жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна по аргументите,
изложени в обжалвания съдебен акт.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се
явява основателна, по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
По силата на сключен Договор от 27.01.2023 г. санкционираното дружество
в качеството на изпълнител е приело да организира и осъществява дневна
физическа охрана с един охранител на смяна в работни дни на територията на
„Соларен парк“ град Нови пазар на „Соларис Енерджи Инвестмънт“ ООД, както и
охрана на обекта със сигнално-охранителна техника и видеонаблйдение.
На 24.02.2023 г. И.К.и С.Т. - длъжностни лица в Д “ИТ” гр. Шумен,
извършили проверка по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
спазване на трудовото законодателство на дейности по охрана, на обект – строеж
в град Нови пазара, представляващ „Фотоволтаична електроцентрала с номинална
генераторна мощност 3378 kWp“, находящ се в ПИ 52009.504.20 по плана на град Нови
пазар /Соларен парк/, изпълняван от „С.“ ООД. При пристигане на место
контролните органи установили, че строежът бил ограден и пред оградата имало
две лица – Н.П.Г.и Б.М.З.. Двете лица писмено декларирали, че работят на
длъжност „охрана“ в „С.“ ООД ***, на обект „Соларен парк“, с работното време от
12 часа на ден от понеделник до неделящ и почиват когато се сменят двамата. Б.З.е
декларирал, че работи с колегата си Н.Г.и се сменя с него, а Н.Г.е декларирал,
че сменя Б.З.от 8.00 ч. до 20.00 ч. и получава минимална работна заплата. От
контролните органи при проверката било установено също, че за лицето Н.Г.не е
налице сключен трудов договор с дружеството. Въз основа на декларираните
писмено от лицата Н.П.Г.и Б.М.З. факти и направените констатации на база
представените документи, контролните органи приели, че лицето Н.П.Г.е престирало
работна сила, извършвайки дейност по „охрана“ на обекта без сключен писмен
трудов договор.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2307278 от 21.03.2023 г. На 21.03.2023 г. И.К.съставила срещу
дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №27-230036,
в присъствие на пълномощник на дружеството Н.С., като е прието, че с
гореописаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2
от КТ. При предявяване на акта няма отразено възражение, като такова е
представено писмено от управителя на дружеството, в което е отразено, че не
познава лицето и същото не е било наемано или викано на работа, както и, че не
е знаел, че е отишло на обекта. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно наказателната преписка,
административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд НП, изцяло
възприемайки съдържащите се констатации в АУАН, в резултат на което на
основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
При така
изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал,
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща
неговата незаконосъобразност. Същевременно обаче е счел, че събраните по делото
доказателства не обосновават по несъмнен начин, че с описаната в акта и
наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е
осъществил състава на регламентираното в чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ
неизпълнение на административно задължение, ангажиращо предвидената в чл.414
ал.3 от КТ административнонаказателна отговорност. Решаващият съд изцяло е
кредитирал показанията на свидетеля Б.М.З., а именно че само той е охранител на
обекта и че сведенията в декларацията са били вписани от него под диктовката на
проверяващите контролни органи. Въз основа на тези доводи съдът е отменил
наказателното постановление, като незаконосъобразно и е присъдил разноски на
санкционираното дружество.
Шуменският административен съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
Настоящият
съдебен състав намира обаче, че при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд е достигнал до неправилен правен извод за недоказаност на осъществено
нарушение от дружеството по чл.62 ал.1 от КТ по отношение на лицето
Н. Г., чрез който е
аргументирал отмяната на процесното наказателно постановление.
Дружеството – ответник в касационното
производство, е подведено под административнонаказателна отговорност за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ,
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Чл.62 ал.1 от КТ от своя страна изисква трудовият договор да
бъде сключен в писмена форма като условие за неговата валидност.
Касационният състав намира, че от събраните
по делото доказателства се установява по безсъмнен начин, че на 24.02.2023 г. лицето
Н.П.Г.е престирало труд по отношение на „С.“ ООД. Видно от саморъчно
попълнената от последния декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, Н.Г.изрично е
заявил, че се намира на обекта, тъй като работи като охранител и е на смяна от
8.00 ч. до 20.00 ч., когато се сменя с колегата си Б.З., както и че за работата
си получава минимална работна заплата. Във същия смисъл са и обясненията на Б.З.,
обективирани в декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. Тези обяснения кореспондират
напълно с показанията на св.С.Т., която е категорична, че при пристигането си
на обекта е видяла, че Н.Г.се намира на обекта. Фактът, че Н.Г.е бил пред
обекта, който е заграден, и следователно не е работил, не съответства на
фактите по делото. По категоричен начин е установено от съда, а такива са и
твърденията на санкционираното дружество, че за охраната на обекта е бил
осигурен фургон, който се намирал пред огражденията. Това че лицето в момента
не е извършвало обход, не означава че не е работило за дружеството като охрана.
Този извод следва и от обстоятелството, че Н.Г.лично е декларирал като време на
неговата работна смяна 8.00 ч. - 20.00 ч., което напълно опровергава
показанията на свидетеля Б.З., че в деня на проверката той е бил на работа,
доколкото проверката е извършена в 15.19 ч.
Решаващият съд изцяло се е позовал на
показанията на свидетеля Б.З., които обаче настоящата касационна инстанция
намира, че не следва да бъдат кредитирани. На първо место показанията на този
свидетел не кореспондират с писмените доказателства по делото и в частност
декларациите по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, както и с показанията на свидетелката С.Т..
На второ место съдът приема, че свидетелят З. е заинтересован, тъй като същият
е служител на санкционираното дружество и неговите показанията противоречат най-вече
на подписаните от самия него и изложени в писмен вид факти, отразени в декларацията
по чл.402 от КТ. Това писмено доказателство, преценено в съвкупност с
непротиворечивите показания на свидетелката С. Т. и декларацията на лицето Н.Г.установяват
качеството на „С.“ ООД като работодател, което лицата Н. Г. и Б. З. сами са
признали пред проверяващите в момента на проверката, а така също и факта, че на
посочените в НП време и място Н.Г.е бил на работа, за да изпълнява трудови
функции като "охрана", при установени работно време и размер на
трудово възнаграждение, но без да е налице сключен в писмена форма трудов
договор.
В хода на административно-наказателното
производство дружеството е представило докладна записка и обяснение от Б.З.и декларация
от Н. Г., дадени пред управителя на дружеството, в които са изложени обратни
твърдения, дадени в декларациите пред контролните органи, които съдът не
кредитира, тъй като лицата не са заявили тези обстоятелство в хода на самата
проверка, явяващо се индиция за недостоверност на заявените впоследствие пред
органите на Д „ИТ“ гр.Шумен и в съдебното производство, обстоятелства. Следва
да се посочи, че въпросните докладна записка и обяснение от Б. З. и декларацията
от Н. Г. са съставени впоследствие и за обосноваване на защитната теза на
санкционирания субект.
Работникът е попълнил и подписал декларация
пред контролните органи, в която сам е посочил всички съществени елементи на
трудовото правоотношение: изпълняваната длъжност, работното време, работното
място и трудовото възнаграждение. В напълно идентичен смисъл са и показанията
на свидетелката С.Т., от които се установяват същите факти: че при проверката,
извършена от служителите на Д "ИТ" град Шумен, лицето е заварено от
тях да полага труд на обекта, като то само е посочило, че работи за "С."
ООД, уточнявайки какво е работното му време, договореното му с работодателя
трудово възнаграждение и почивки.
И не на последно място следва да се посочи,
че неправилен се явява извода на съда, че контролните органи са диктували какво
да пишат работниците в декларациите, попълнени по време на проверката. Както бе
посочено по-горе в тази част настоящата касационна инстанция не кредитира
показанията на свидетеля Б.З., като изрично в показанията си свидетелката С. Т.
сочи, че са задавали въпроси и лицата сами са вписвали отговорите в
декларацията. Никъде в показанията свидетелката не сочи, че тя или
актосъставителката са диктували отговорите на въпросите. В този смисъл като се
има предвид, че съгласно чл.416 ал.1 от КТ редовно съставените актове по КТ
имат доказателствена сила до доказване на противното, както и че събраните пред
районния съд доказателства обуславят същите фактически констатации, които се
изложени в АУАН и в НП, то с основание може да се заключи, че е доказано
наличието на трудово правоотношение между санкционираното дружество и лицето Н.
Г., при което е налице съставомерно административно нарушение по чл.414 ал.3 от КТ, поради неспазване от работодателя на императивното изискване на чл.62 ал.1
във вр. с чл.1 ал.2 от КТ преди постъпването на работника на работа между двете
страни да е сключен трудов договор в писмена форма. От обективна страна за съставомерността на деянието по
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е необходимо да се установи, че работникът
полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово
правоотношение – работно място,
уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се
осъществява без сключен трудов договор между страните, което в настоящия случай
е установено по категоричен начин.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка и изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема за безспорно установено, че „С.“ ООД е нарушило разпоредбите на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, доколкото на 24.02.2023 г. е допуснало на работа лицето Н. П. Г., без да уреди като трудови
правоотношения отношенията при предоставянето на работна сила и без да сключи с
него трудов договор в писмена форма. Процедурата по
установяване на нарушението е спазена, обжалваното наказателно постановление
съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити, нарушението е правилно
индивидуализирано като такова по чл.62 ал.1 във вр.
с чл.1 ал.2 от КТ, подведено е под относимата за казуса
административно наказателна разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ и е приложено
съответното за това наказание, при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН,
доколкото имуществената санкция е определена в размер на 1500.00 лв., т.е. в законово
определения минимум, при нормативно регламентирани параметри на същата от 1500
до 15000 лева.
Предвид горните
съображения, Шуменският административен съд намира, че атакуваното решение на
Районен съд гр.Нови пазар, е материално незаконосъобразно, а подадената против
него касационна жалба - основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло,, включително и в частта за разноските, а спорът
решен по същество, като отмененото от районния съд наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на касационния жалбоподател на основание чл.63д
ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни инстанции – Районен съд
– гр.Шумен и Административен съд – гр.Шумен, в минимален размер - по 80 лв. за
всяка инстанция, или общо 160 лева.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №106/07.11.2023
г., постановено по АНД №204/2023 г. по описа на Районен съд град Нови пазар,
като вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №27-2300036/18.04.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Шумен, с което на „С.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** А.Б.№7, вх.А, ап.1,
представлявано от управителя Г.В.А., на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с
чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева, за
нарушение по чл.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** А.Б.№7, вх.А, ап.1, представлявано от
управителя Г.В.А., да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София сумата в размер на
160.00 (сто и шестдесет лева) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................