№ 617
гр. В., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500849 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 27645/04.04.2024г., подадена от
Н. Т. Ф., ЕГН ********** срещу Решение № 964/21.03.2024г., постановено по
гр.д. № 1497/2024г. на ВРС, 51 състав, с което са наложени мерки за защита
на В. В. Ф., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к. **** от
осъщественото спрямо нея домашно насилие от Н. Т. Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: гр.В., ул. „****, както следва: задължен е Н. Т. Ф. ЕГН: **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. В. Ф. ЕГН:
**********, наложена е забрана на осн. чл.5, ал.1 т. 3 от Закона за защита от
домашното насилие на Н. Т. Ф. ЕГН: ********** да се доближава на по-
малко от 50 м. разстояние до В. В. Ф., с ЕГН: **********, както и следните
адреси: гр. В., ул. „**** гр.В., ж.к. ****, „ИМХ“ в местност „****, ****
„****“, находяща се в с. *****, за срок от 8 месеца, като е приспаднат срока
на действието на мерките по издадената заповед за незабавна защита по
делото с № 24/07.02.2024г. считано от връчването й на 09.02.2024г., задължен
е Н. Т. Ф. ЕГН: **********, на основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева,
1
организирани от **** в гр. В., ул. „****; насочена е молителката към
специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за
възстановяване организирани от **** в гр. В., ул. „****.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано. Въззивникът отрича да е извършил
актове на домашно насилие. Сочи, че дъщерята на молителката, която е
свидетелствала по делото, има личен мотив ответникът да не доближава
майка й, за да може да бъде изведен от семейното жилище и тя да се
разпореди с него. Твърди, че към настоящия момент личните му вещи са
оставени без надзор в подземния паркинг на сградата и жилището е обявено
за продажба. Излага се, че съдът от правна страна не е обсъдил в мотивите си
кои доказателства кредитира и защо, включително и защо не приема, че
ответникът е жертва на насилие. Сочи, че наистина се е снабдил с медицинска
документация за целите на производството, тъй като преди него не е имал
намерение да търси правата си по съдебен ред. Моли обжалваното решение
да бъде отменено, а молбата за защита са бъде приета за неоснователна и
недоказана, както и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу
въззивната жалба от въззиваемата В. В. Ф., ЕГН **********, с който жалбата
се оспорва като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че съдът е обсъдил всички
доказателства и е изложил мотиви по отношение на тях. Счита за ирелевантно
съображенията във въззивната жалба досежно семейното жилище, като
посочва още, че между страните е налице висящо бракоразводно дело, по
което въззивникът не е възразил ползването на семейното жилище да се
предостави на съпругата. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
2
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – В. е образувано по молба на В. В. Ф., ЕГН
**********, срещу Н. Т. Ф., ЕГН **********, за защита от домашно насилие.
В молбата са изложени твърдения, че страните са съпрузи от 1998г.,
като от лятото на 2022г. двамата живеят в апартамента на дъщерята на
молителката от първия й брак ****, находящ се в гр. В., ул. „****.
Ответникът злоупотребявал с алкохол, под въздействието на който ставал
раздразнителен, крещял, обиждал, псувал и се заканвал. Ответникът
ограничавал срещите на молителката с дъщеря й и с родителите й.
Молителката се страхувала от него и се срамувала от крясъците му, които се
чували и от съседите. В ранния следобед на 09.12.2023г. в семейното им
жилище след употреба на алкохол ответникът без причина започнал да
крещи на молителката и да я обижда, наричал я „говедо“, псувал я на майка.
Заканвал се, че ще я хвърли през терасата, че ще плати на някой да я убие и я
ударил по дясната ръка с метален черпак, който държал в ръката си.
Молителката успяла да избяга и да се заключи в спалнята, а ответникът
започнал да блъска по вратата да му отвори. Тя позвънила на дъщеря си,
която дошла заедно със съпруга си и извели молителката от дома й.
Ответникът е депозирал писмено становище по молбата за защита, с
което оспорва молбата като неоснователна. Оспорва изцяло фактическите
твърдения, изложени в молбата, като твърди. Че не молителката, а той е
подложен на насилие. Оспорва твърдението, че злоупотребява с алкохол.
Излага, че на 09.12.2023г. между страните имало битов скандал. Докато
гледал футболен мач, ответникът помолил съпругата си да му направи салата,
3
тя започнала да недоволства и му отказала. НЕ му освободила място в
кухнята, блъснала го и надрала ръката му с вилица. Двамата си разменили
груби думи. Оспорва да я е заплашвал или да е упражнил спрямо нея
физическо насилие. Съпругата му се оплакала на дъщеря си за случилото се.
След това в дома му пристигнал внука на молителката, който го ударил два
пъти с юмрук в областта на лицето. При втория удар той паднал, ударил си
главата и изгубил съзнание. За случилото се ответникът не уведомил
органите на реда, тъй като не искал да причинява несгоди на внука на
молителката, а и се страхувал от реакцията му.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак В. В. Ф. и Н. Т. Ф. са съпрузи от 18.11.1998г.
В декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени
твърденията от молбата за защита, описани по-горе.
Представена от ответника е медицинска документация от проведени
прегледи на 13.02.2024г. в различно часово време и при различни
специалисти, общо 4 на брой.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на молителя – **** /дъщеря на молителката/ и
един свидетел на страната на ответника – В. Ф. /брат на ответника/.
Съгласно показанията на св. Я., майка й се обадила на 09.12.2024г. и се
оплакала, че съпругът й отново е пиян. Свидетелката заедно със съпруга й и
бебето им били на разходка и се намирали много близо до жилището а майка
й и почти за 2 минути стигнали там. Когато влезли, ответникът крещял като
луд. Молителката излязла от стаята и им разказала какво се е случил, а те
веднага я извели от жилището. По дясната й китка имало видими следи от
удар и мястото било зачервено. Свидетелката имала и голям син на 18 години,
за който твърди, че не е бил с тях и не е идвал в апартамента. Сочи още, че
ответникът има лошо пиянство, заради което е във влошени отношения със
съпругата си. Често се отнасял грубо с нея и я обиждал, но от две години
обидите станали жестоки.
4
Съгласно показанията на св. В. Ф., той е видял брат си на 10-ти
декември около обяд и е забелязал подутини под очите му. Ответникът
разказал, че са имали разправия и **** /внукът на В./ го ударил в лицето.
Свидетелят не бил в близки отношения с брат си и не попитал за причината за
конфликта.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно
легитимирано лице по смисъла на чл.3, т. 1 и чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН и е
процесуално допустима.
Описаните в молбата актове съставляват физическо и психическо
насилие над молителката.
Извършването на посочените в молбата и декларацията действия от
страна на ответника се установяват от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
която сама по себе си представлява доказателство в процеса и от събраните по
делото гласни доказателствени средства. Макар и да са дадени от
заинтересовано лице по смисъла на чл.172 от ГПК, показанията на св. Я.
подкрепят описаното в декларацията. Съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани като вътрешно последователни и непротиворечащи на
събрания по делото доказателствен материал. Свидетелката не е очевидец на
описания в молбата инцидент, но е видяла страните непосредствено след
осъществяването му, като ответникът е бил видимо все още афектиран и е
крещял, а молителката е имала зачервяване по ръката. Показанията на св. Ф.
не оборват описаното в декларацията, нито показанията на св. Я., доколкото
са абсолютно неинформативни по отношение на конкретната случка, като
също са дадени от близък роднина на ответника. Изложеното във въззивната
жалба обстоятелство за дискредитиране на показанията на св. Я., а именно, че
има личен мотив за извеждане на ответника от семейното жилище, за да
може да се разпореди с него, е недоказано, доколкото не са събрани никакви
доказателства за подобни намерения на свидетелката. На следващо място,
възражението е несъстоятелно, предвид че като собственик на имота за ****
не съществуват пречки да се разпореди с него и без извеждането на ответника
от жилището по реда на ЗЗДН. Така или иначе, съдът вече е разгледал
показанията на свидетелката по смисъла на чл.172 от ГПК, доколкото е
5
дъщеря на молителката. Отделно от изложеното, служебно известно на съда е,
че по иск на В. Ф. за развод е образувано гр.д. № 796/2024г. по описа на ВРС,
в рамките на което ищцата е предявила и небрачен иск за предоставяне на
семейното жилище, находящо се гр. В., ул. „****, по който ответникът не е
възразил. С решението по същото дело, макар и невлязло в сила към
настоящия момент, ползването на семейното жилище е предоставено на
съпругата.
Във връзка с оплакваното в жалбата, че първоинстанционния съд не е
изложил мотиви защо не приема, че ответникът е жертва на насилие,
въззивният състав намира, че обстоятелството дали Н. Ф. е претърпял
домашно насилие от страна на внука на молителката е абсолютно
ирелевантно за настоящия случай. Самите твърдения на ответника са, че след
скандала със съпругата му, същата се е обадила на дъщеря си и тя е дошла
заедно със сина си, който му нанесъл удари с юмрук, т.е. поведението е
последващо и дори и да се е осъществило, то не може да „санира“ вече
извършените от самия ответник действия на насилие спрямо молителката.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обстоятелството
на претърпяно от страна на ответника домашно насилие, извършено от страна
на внука на молителката, е недоказано, доколкото представената медицинска
документация е значително отдалечена във времето от инцидента и всички
прегледи са проведени по едно и също време няколко дни след получаване на
препис от молбата за защита. В самите амбулаторни листи се забелязват
противоречия досежно снетите от пациента анамнестични данни, като в
единия е отразено, че травмата на главата е настъпила на 09.12.2023г., а в
другия, че травмата на лицевия нерв е вследствие на семеен конфликт от
09.02.2024г. От друга страна св. Ф. не е очевидец на случилото се и
пресъздава само това, което е чул от своя брат, поради което показанията му
не се кредитират от съда.
При определяне на мерките за защита следва да се имат предвид
конкретните действия на ответника спрямо молителката, както и да се
извърши оценка на риска съобразно чл.15, ал.4 от ЗЗДН. Посочената
разпоредба препраща към правилника за прилагане на закона, но изменения в
същия във връзка с методологията за оценка на риска все още не са въведени.
В настоящия случай съдът намира, че следва да се вземат предвид следните
6
обстоятелства: ответникът е извършил както психическо насилие над
съпругата си, изразяващо се в отправени към нея обиди, псувни и заплахи,
включително за живота й, така и физическо насилие, изразяващо се в удар по
ръката й с метален черпак; налице са данни за продължаващо в годините на
съжителството на странните психическо насилие, осъществявано от
ответника над молителката, което е ескалирало в последните две години,
включително и към физическо насилие при процесната случка, което отговаря
на принципно цикличния характер на домашното насилие, особено между
съпрузи; от свидетелските показания, които не се опровергават от
медицинската документация, представена от ответника, се установи, че
ответникът често злоупотребява с алкохол, което също е фактор, завишаващ
риска от последващ акт на насилие. Предвид всичко изложено съдът намира,
че освен общата мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, изразяваща се в
задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие, на
ответника следва да бъде наложена и мярката по чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, а
именно забрана да приближава молителката, жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице така, както
същите са посочени в молбата за защита. Въззивният състав споделя извода
на първоинстанционния съд, че периодът от 8 месеца е подходящ срок на
забраната, като от същия съобразно чл.5, ал.2 от ЗЗД следва да се приспадне
срока на действие на същата мярка, наложена като незабавна защита със
Заповед № 24 от 07.02.2024г., т.е. ще се счита, че осемте месеца започват да
текат от 07.02.2024г. По отношение на мярката по чл. 5, т.6 от ЗЗДН
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, следва да се
отбележи, че наличната на територията на гр. В. програма за извършители,
предоставяна от Фондация „SOS ****“ не е подходяща за извършители на
домашно насилие, които са зависими от алкохоли или наркотици, доколкото
за да получат адекватна помощ за овладяване на агресията и гнева, първо
трябва да проведат лечение на зависимостта. В настоящия случай са налице
данни, че ответникът злоупотребява алкохол, но не и за налична зависимост,
която да изисква специфично лечение, поради което следва да му бъде
наложена и мярката по чл.5, т.6 от ЗЗДН.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
7
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените пред въззивната инстанция разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 964/21.03.2024г., постановено по гр.д. №
1497/2024г. на ВРС, 51 състав.
ОСЪЖДА Н. Т. Ф., ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. В., ул. „****
да заплати на В. В. Ф., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к. ****,
сумата от 400 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8