Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С определение № 336/13.5.2010 г. по гр.д. № 17/2010 г. на Павликенски районен съд е оставена без уважение молбата на адв. Стела Иванова Янкова като процесуален представител на „Б.” с.Б., общ.П. за присъждане на направени разноски по делото за адвокатски хонорар като неоснователна. Недоволно от определението е останало „Б.” - с.Б., общ.П. и го обжалва. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Взема се становище, че разпореждането за прекратяване производството поради отказ на ищеца от иска не е връчено на ответника, както и няма произнасяне за разноските, каквото искане е направено в отговора по исковата молба. Позовава се на чл. 78 ал.4 ГПК и моли да се отмени обжалваното определение като бъде уважено искането за заплащане на разноските, направени по гр.д. 17/2010 г. на ПРС. Постъпило е възражение от ДП „НК ЖИ” Ж. С.”- гр.П., в което се твърди, че жалбата е неоснователна. Твърди ,че се ищецът е направил отказ от иска, като е без значение причината за това, като не следва да се ангажира отговорността на ищеца за заплащане на разноски по делото в полза на ответника. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата и приложените доказателства приема за установено следното: Гр.д. № 17/2010 г. на Павликенски районен съд е образувано по повод исковата молба на от ДП „НК ЖИ” Ж. С.”- гр.П. против Б.” с.Б., общ. П. за заплащане на сумата 1293.52 лв., от която 840 лв. главница и 453.52 лв. мораторна лихва. По исковата молба е постъпил отговор по реда на чл.131 ГПК, в който ответното дружество е взело становище, че искът е неоснователен и недоказан, като са изложени подробни съображения.Отговорът е изготвен от пълномощникът на дружеството адвокат Стела Янкова като е приложено пълномощно/ л.28 от делото/ От последното се установява, че дружеството е заплатило на адвоката възнаграждение в брой в размер на 283 лв. В отговора е направено и искане за заплащане на разноските. Видно от делото ПРС е насрочил делото в о.з. на 13.5.2010 г., за което страните са призовани/ призовките са на л. 37 и 37/ Преди провеждане на съдебното заседание с молба от 14.4. 2010 г. /л.39/ищецът е направил отказ от иска на основание чл. 233 ал.1 ГПК. Във връзка в тази молба съдията с разпореждане № 648/14.4.2010 г./би следвало това да стане с определение/ е прекратил производството по делото, като в него е посочено, че акта подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца. Въззивният съд счита, че след образуване на делото/какъвто е настоящия случай/ прекратяването на производството по същото става с определение, което подлежи на обжалване и следва да бъде съобщено на всички страни по делото. Това е така, тъй като е проведена вече процедурата по чл.131 ГПК, ответникът е взел становище по предявените искове, респ. направил е и разноски /както в настоящия случай/ във връзка с указанията, дадени му от съда за защита на неговите интереси. Не се спори по делото, че разпореждането за прекратяване на производството не е връчено на ответника и за това пълномощникът на дружеството е узнал при справка в деловодството на съда. В тази връзка е подадена молбата от 12.5.2010 г./л.44/, в която се иска съдът да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноските, които са направени вече по делото от ответното дружество, представляващи платен адвокатски хонорар. Във връзка с тази молба ПРС е постановил обжалваното определение. В мотивите си съдията е приел, че не е налице хипотезата на чл. 78 ал.2 ГПК и е оставил без уважение молбата на ответника. ВТОС счита, че районният съдия неправилно и незаконосъобразно е приел, че молбата е неоснователна. В същата ответната страна се е позовала на чл. 78 ал.2 и ал.4 ГПК, като обстоятелството, от което възниква искането за разноски фактически е прекратяването на производството по делото поради отказ от иска, направен от ищеца. ВТОС счита ,че ПРС е постановил незаконосъобразно определение, тъй като съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая е налице прекратяване производството по делото и има искане за присъждане на разноски, което е направено в отговора по исковата молба. Както бе посочено по-горе от приложеното пълномощно се установява, че ответното дружество е направило посочените разноски в размер на 283 лв., представляващи адвокатски хонорар. От друга страна в чл. 78 ал.4 ГПК законодателят е предвидил самостоятелно основание за присъждане разноски по делото при прекратява на делото, като не са поставени никакви условия във връзка с това, още повече, че при един отказ от иска съдът няма право на преценка за неговата основателност. С оглед изложеното ВТОС счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено и на негово място следва да бъде постановено да бъде осъден ищецът да заплати на ответника сумата 283 лв., представляваща адвокатски хонорар. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 336/13.5.2010 г. по гр.д. № 17/2010 г. на Павликенски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ДП „НК ЖИ” „Ж. С.”- гр.П., пл.И. Мандиликов” № 6 да заплати на „Б.” с.Б. 5232, общ. П. сумата 283 лв., представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар. Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |