РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Бургас, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500407 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на К. В. ,Х. В. и Н. В.
всички от гр. Бургас –ищци по гр.д. № 1091 /2022 год. по описа на
Бургаския районен съд против решение № 2832/08.12.2022 год. постановено
по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивниците против „Еко
Клима 11“ЕООД-гр.Бургас за разваляне на договор за покупко-продажба на
недвижим имот ,обективиран в нот. акт № ****** г- на нотариус Б.К. ,с който
Х.К. В. ,починал на **** г.,е прехвърлил на „Еко Клима 11“ЕООД
собственните си 218,304/303,20 кв.м. ид.части от дворно място с площ от
303,20 кв.м. ,образуващо УПИ ***** ,**** l кв. ****по плана на ЦГЧ на
гр.Бургас ,бул.“***** –поради погасяване на претенцията по давност .,като
въззивниците са осъдени да заплатят на ответника е направените по делото
разноски от 1000 лв.
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат
1
същото за постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила ,както и за неправилно и необосновано .
Сочи се ,че искът е предявен от ищците на самостоятелно правно
основание –като правоприемници на правата и задълженията ,прозтичащи от
процесния договор за прехвърляне на ид.части от дворно място в гр. Бургас
за изграждане на масивна шестетажна смесена сграда.Договорът за продажба
на земя срещу насрещна престация –изграждане на нова жилищна сграда , е
двустранен ,като всеки от контрахентите по него поема права и задължения
по отношение на другия .Извършеният отказ от правото на строеж от страна
управителя на ответника е едностранен акт и вписването му в СВ цели
известяване и защита на третите лица .Това вписване според въззивниците
няма действие нията между страните по договора от 2005 г..Едностранният
акт на отказ от права не освобождава управителя да уведоми другата страна
по друстранния договор ,което в случая той не е направил .Нещо повече – от
доказателствата по делото ставало ясно ,че наследодателят на ищците нито за
момент не се е усъмнил в намеренията на ответника да изгради уточнената по
договора и въз основа на одобрения архитектурен проект сграда в дворното
място и до последно е вярвал ,че това ще се осъществи ,още повече ,че след
сключване на договора през 2005 г. управителят на ответника е предприел
действия по изработване на проект и издаване на разрешение за строеж през
2008 г.Не е съществувал дори намек от страна на управителя на ответника ,че
строителството няма да бъде осъществено.Наследозателят не е допускал ,че
строежът няма да бъде изпълнен от строителя .Затова и липсата на
уведомяване от страна на управителя за отказа от правото на строеж води до
извод за недобросъвественост при изпълнение на договорните
задължения,което пък води до извод ,че за наследодателя В. не е започнала да
тече погасителната давност .Затова и неправилен е изводът на районния съд
за настъпване на погасителна давност за предявяване иска от Х. В. .За ищците
пък узнаването на направения отказ от правото на строеж е след смъртта на
наследодателя,като от този момент те знаят за отпадане на основанието ,за
което е извършено прехвърлянето на ид.части от дворното място .това е
началния момент ,в който за тях настъпва изискуемостта да предявят правата
си по съдебен ред.При направения отказ от строителството е отпаднало
основанието за извършетого хпехвърляне на земята ,доколкото продажбата й
е неразривно свързана с насрещната престация –изграждането на съответните
2
обекти ,доколкото не е предвидена друга цена за придобиването на ид.части
от имота .След като наследодателят В. не е узнал за отказа от строителството
/защото не е предполагал и не е допускал ,че има такъв/,то за ищците като
негови наследници и правоприемници настъпването на момента за разваляне
на този договор ,на отпаднало основание , е откриването на наследството
,откогато е отпаднал и интересът на ищците от изпълнение на договора
,посочено и обосновано в исковата молба ,като едновременно с това са
направили и изявление за разваляне на договора
Затова се настоява за отмяна на решението и постановяване на ново ,с
което се уважи изцяло исковата претенция.Несе сочат нови обстоятелства и
доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че
още в отговора на исковата молба ответникът е посочил ,че насрещната
престация на договора за покупко-продажба не се съдържала в нотариалния
акт и не била свързана с учреденото право на строеж .Затова районният съд е
приел,че в нотариалния акт е обективирана само една сделка и е приел по този
начин иска за разглеждане ,квалифицирайки го с правно основание чл. 87 ал.
2вр.ал. 3 ЗЗД –за разваляне на договора поради забава на длъжника да
изпълни насрещната престация ,свързана със строителството на сградата
върху имота ,което изпълнение е станало безполезно .Съдът е приел за
разглеждане и направеното от ответника възражение с правно основание чл.
87 ал. 5 ЗЗД за погасяване на това право по давност ,както и възражението по
чл. 79 ЗС за придобиване на имота по давност .
Счита се за правилен изводът на съда ,че началният момент ,от който
почва да тече правото за разваляне на договора е деня ,в който изпълнението
на задължението на приобретателя е станало изискуемо и от този момент тече
петгодишния срок за погасяване претенцията по
давност.Първоинстанционният съд е коментирал ,че срокът на
строителството е бил 18 месеца ,но не е издадено строително разрешение
,поради което е приел ,че началният момент е отказа на приобретателя от
3
учруденото му право на строеж.В тази връзка се излагат доводи относно
неоснователността на изтъкнатите във въззивната жалба съображения ,като
се сочи ,че ищците претендират право ,което е било погасено за техния
наследодател .Защото безспорно е ,че давностният срок по чл. 67 ЗС започва
да тече от момента ,в който договорът за учредяване на правото на строеж
породи действие ,а по делото е установено ,че строителното разрешение е
издадено през 2008 г. ,съответно срокът за строителство е изтекъл още през
2010 г.,а самото строително разрешение е изтекло през 2011 г.За тези
обстоятелства наследодателят е бил известен и още в онзи момент е имал
възможност да развали договора ,но не го е сторил ,докато е бил жив.Този
факт според въззиваемата страна говори ,че са били сключени два отделни
договора – един за продажб на земя и втори – за учредяване на право на
строеж и именно затова В. не е предприел действия по разваляне на договора
,което право е могъл да упражни далеч преди смъртта си .
Поддържат се изводите на съда и изразените становища пред първата
инстанция ,като се поддържа и твърдението за липсата на правен интерес от
водене на настоящия иск ,както и за придобиване на имота по давност
.Подчертава се ,че от датата на придобиването на терена ответникът владее
имота като свой и се легитимира пред трети лица като собственик на имота
,плащайки и данъци за него
Моли се за потвърждаване на решението.Не се сочат нови доказателства
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд счита за установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.2 вр. ал.3 ЗЗД- за разваляне
на договор за покупко-продажба поради забава на длъжника да изпълни
насрещната престация, свързана със строителство на сградата върху имота,
което изпълнение е станало безполезно,като от ответната страна е направено
възражение по чл.87, ал.5 ЗЗД за погасяване на това право по давност, както
и възражение по чл. 79 ЗС за придобиване на имота по давност.
Няма спор по делото,че ищците са наследници на Х.К. В. –б.ж.на
гр.Бургас ,поч. на **** г. – съответно деца и преживяла съпруга, който
придобил с нот.акт ******г.по дарение процесния недвижим имот - празно
дворно място, с площ от 313.90 кв.м.,съставляващо пар.пл. № **** кв. ****
по плана на гр.Бургас,представляващо понастоящем ПИ с идентификатор
4
**** по КК на гр. Бургас ,с адменистративен адрес –ул. „* *****.
Няма спор по делото ,а и видно от представения нотариален акт №***,
том***, рег. № ****, дело № ****г. г. по описа на нотариус Б.К. , с район на
действие БРС, че между Х.К. В. и “ЕКО КЛИМА 11” ООД е сключен
следния договор:Х. В. продава 218.304/303.20 ид.ч. кв.м. и учредява право на
строеж на “ЕКО КЛИМА 11” ООД, представлявано от управителя Г.И.И. .,
върху следния свой собствен недвижим имот в гр. Бургас ,бул.“*****: дворно
място, с площ от 303.20 кв.м., образуващо УПИ **-****, в кв. ****, по плана
на ЦГЧ на гр. Бургас , за изграждане на масивна шестетажна смесена сграда,
със сутерен, партер, терасовиден етаж и подпокривно пространство, с
РЗП1823.36кв.м., която приобретателят “ЕКО КЛИМА 11” ООД да построи
със свои средства, материали и труд, в определените в договора срокове и
степен на завършеност, така че прехвърлителят да придобие в своя
изключителна собственост – като насрещна престация, съответните обекти,
описани в нотариалния акт, представляващи Бирария 2 първо ниво – на първи
етаж, Бирария 2 второ ниво – на сутерен, както и три апартамента. В точка 3
от нотариалния акт страните са постигнали съгласие строителството на
сградата да се извърши в съответствие с одобрен архитектурен проект, а с т.4
са предвидили срокът за предаване на сградата да бъде 18 месеца, считано от
датата на издаване на строителното разрешение на обекта. Предвидили са, че
този срок може да бъде удължаван само чрез взаимно писмено съгласие –
анекс към договора, при продължителен - повече от един месец – период на
неблагоприятни условия, за което изпълнителят уведомява писмено
прехвърлителя.
С договор за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт
№***., том ***, рег. №****, нот.дело № **** г. на Н.Д. ., приживе Х. В.
дарява на своите деца-дъщеря си Х. Х. В. и сина си К. Х. В., следния свой
недвижим имот в гр.Бургас ,бул.“*****: 84.869/303.20 кв.м. ид.ч. от УПИ I-
****, в кв. ****, по плана на ЦГЧ на гр. Бургас , както и право на строеж за
изграждане и придобиване в собственост на петте самостоятелни обекта,
описани в нотариален акт №***/27.12.2005 г. нотариус Б.К..
Не се спори между страните, че на 24.07.2014 г. е вписан отказ от
учреденото право на строеж с цитирания нот. акт №***/2005 от страна на
“ЕКО КЛИМА 11” ООД/направен с декларация рег. № 7679 от същата дата
5
/, както и че строителството не е реализирано.
При тази фактическа обстановка с оглед изминалия дълъг период на
неизпълнение и непредприемане действия по започване на строителството
,доколкото забавата на длъжника води и до безполезност на изпълнението
към настоящия момент ,предвид наличието на отказ от правото на строеж и
липсата на доверие в отношенията между страните ,както и отпадане
интереса от поетите по договора ангажименти за строеж в процесното място
,ищците заявяват ,че развалят договора за продажба на 218,304/303,20 кв.м.
ид.части от процесния имот ,без да дават подходящ срок за изпълнение на
осн.чл. 87 ал. 2 ЗЗД и претендират развялането на договора от съда на
оснчл. 87 ал. 3 ЗЗД .
За да отхвърли така предявения иск първоинстанционният съд е приел ,че
от текста на договора може да се направи несъмнен извод, че договорът е със
смесен характер и продажбата на идеални части от земята е неразривно
свързана с учреденото право на строеж за изграждане на сграда в имота.
Продажбата съгласно чл. 183 ЗЗД е възмездна сделка и доколкото не е
предвидена в договора друга цена за придобиването на идеалните части от
поземления имот, извън собствеността в бъдещата сграда, следва да се
приеме, че насрещната престация е именно изграждането на съответните
обекти, които да бъдат придобити от прехвърлителя Х. В. след реализирането
на строежа. Не са налице писмени доказателства, които да внасят и най-малко
съмнение относно волята на страните в съсобствения имот да се изгради
съответната сграда, съобразно одобрения архитектурен проект към 2005г.,
както и всеки съсобственик да придобие съответните самостоятелни обекти в
нея. Затова съдът приема, че като насрещно задължение срещу придобитите
идеалните части от земята приобретателят е поел ангажимента за бъдещо
строителство със свои труд и средства, в уговорения срок.Съдът е посочил,че
правото да иска разваляне на договора поради неизпълнение принадлежи на
изправната страна, каквато несъмнено се явява продавачът Х. В. . Това право
възниква в деня, в който изпълнението на задължението на приобретателя е
станало изискуемо и от този момент тече петгодишният срок по чл. 87, ал. 5
ЗЗД – за погасяване на претенцията по давност. В случая за сградата не се
твърди и не се установява да е било издадено разрешение за строеж, респ.
да е започнал да тече уговореният 18-месечен срок. От страна на ответното
дружество обаче е направено изрично нотариално заверено изявление на
6
24.07.2014г. за отказ от учреденото право на строеж за изграждане на
описаната в нотариалния акт от 2005 г. сграда, вписано на 24.07.2014 г. в
Службата по вписванията. Следователно към този момент за прехвърлителя
по договора Х. В. е била открита възможността да претендира разваляне на
договора. Законът дори предвижда възможността да се заяви разваляне на
договора без да е необходимо да бъде даден срок, в случаите в които
изпълнението на задължението е станало очевидно невъзможно, какъвто е и
настоящия (чл. 87, ал. 2 ЗЗД). След като това право не е било упражнено в
предвидения в чл. 87, ал. 5 ЗЗД давностен срок от пет години, то същото се е
погасило по давност към 24.07.2019 г.Не са споделени доводите на
ищцовата страна за настъпване на изискуемостта от момента на узнаване от
страна на наследниците на Х. В. . Действително за тях това събитие може да е
новооткрито, но в отношенията между страните по сделката и в правната
сфера на техния праводател, правото да развали договора е възникнало още
към 2014 г.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд
и препраща към изложените мотиви на осн.чл. 272 от ГПК ,като счита ,че
трябва да добави и следното :
Когато правото на строеж се учредява с договор между страните, от
момента на сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще
породи действие, започва да тече и срокът за упражняването му. Учредителят
на правото следва да съдейства на суперфициаря за изпълнението на
договора. Ако собствениците на земята нямат /поради състоянието на имота/
и не са поели задължение да извършат някакви фактически или правни
действия, всички необходими действия за започването на строежа трябва да
бъдат извършени от суперфициаря. Ако според естеството на учредените
права в договора суперфициарят не може да предприеме някое от
необходимите действия по реда на ЗУТ без съдействието на собствениците на
земята, или ако някой от тях недобросъвестно се противопостави на
предприети от суперфициаря действия, собствениците на земята не могат да
се позоват на забавянето на строежа по тази причина, тъй като никой не може
да черпи права от своята недобросъвестност. Ако строителството се забави по
други обективни причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение
на собственика на земята и с неизпълнение на задълженията на суперфициаря,
7
като например съдебни спорове с трети лица по повод на издадените
разрешения на строеж, през времетраенето им срокът по чл. 67 ЗС също няма
да тече.
С дадените с ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения се
приема, че правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при
изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на
строителството в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ както при учредено право
на строеж за цялата сграда на един правен субект, така и когато той го
прехвърли за отделни обекти на трети лица.
Принципно правото на строеж, като ограничено вещно право се учредява
с договор или с административен акт, като по-често срещаната хипотеза е
договорът, който по общото правило на чл. 18 ЗЗД следва да бъде сключен с
нотариален акт. В съвременните условия се е наложила практиката
собственикът на земята да сключва договор за учредяване на право на строеж
за част от предвидените за изграждане обекти в бъдещата сграда със
строител-предприемач, който поема задължение да я построи и въведе в
експлоатация. При неизпълнение на задължението за изграждане на сградата
в уговорения срок, собственикът на земята може да развали договора по
съдебен ред, с което ще отпадне правното му действие. Друго самостоятелно
основание за прекратяване на правото на строеж е погасяването му по
давност. Собственикът на земята може, без да разваля договора, направо да се
позове на давността като предяви иск за собственост на земята срещу
суперфициара, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в
петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив.
С посоченото тълкувателно решение се приема, че " при уважаването на
иска, правото на строеж като погасено по давност ще се върне ( в смисъла на
иманентно притежавано право или правомощие на собственика на терена) в
патримониума на собственика на земята, като същият ще придобие
собствеността и подобренията върху нея - изградените обекти или етажи
съобразно принципа на приращението (чл. 92 ЗС), защото правото на строеж,
сключено по единен договор със собственика на земята, не може да бъде
упражнено частично. " Ако в петгодишния срок сградата не е завършена до
покрив, правото на строеж ще се погаси по давност изцяло, а не само за
незавършените обекти.Прекратяването на ограниченото вещно право на строеж
8
поради неупражняването му в предвидения от закона срок /чл. 67, ал. 1 ЗС/
настъпва по силата на закона, а не като последица от едностранен волеви акт на
собственика/напр. декларация/.Затова и в случая, доколкото правото на строеж не
е реализирано в предвидения в закона петгодишен срок /по чл. 67 ал. 1 ЗС/,то
поради неупражняването му в този срок и след изтичането му това право се е
погасило по силата на закона и към 2014 г. ,когато суперфициарят/ответник/ е
декларирал ,че се отказва от учреденото в негова полза право на строеж
,то/правото /вече не е съществувало ,било е погасено по силата на закона ,поради
което и ответникът се е отказал от право ,което практически не притежава .
По принцип срокът по чл. 67 ЗС, при сключен договор между страните
(както е в настоящия казус), тече от момента на сключването на договора или
от момента, в който страните са уговорили, че ще породи действие (т. 2 от ТР
№ 1/4.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 на ОСГК на ВКС). В случая страните са
уговорили, че срокът ще почне да тече от момента на издаване на
строителното разрешение ,като ответното дружество се е ангажирало да
реализира правото на строеж в 18 месечен срок от издаване на строителното
разрешение. Няма спор по делото ,че такова разрешение не е било издавано и
не е било искано ,при което следва да се счита ,че правото на строеж е било
прекратено след изтичане на срока по чл. 67 ал. 1 ЗС -т.е. след изтичане на
петгодишния срок ,начиная от сключването на договора .
С оглед неизпълнението на договора поради причини ,за които
единствено ответникът отговаря /поради неговото бездействие /,безспорно са
налице основанията да се иска разваляне на договора от 2005 г. и то без да е
необходимо даването на подходящ срок за изпълнение /чл. 87 ал. 2 ЗЗД/.В
конкретният случай първоначалните действия по изпълнение на договора
законът /ЗУТ/ възлага в тежест на изпълнителя, да направи искане до
Общината за изменение на ПУП, следвани от изготвяне и одобряване на
инвестиционни проекти за сградата, предхождани от съгласуване между
страните за конкретното разпределение на договорените 1823,36 кв. м., като
едва след това за възложителя възниква задължението да поиска издаването
на разрешение за строеж и съгласуване на проекта с възложителя. Т. е., не
може да се приеме, че наследодателят на ищците не е оказал необходимото
съдействие, ответникът не е установил, че е изпълнил каквито и да е от така
поетите по договора задължения. Данните по делото сочат, че всъщност
ответникът не е предприел каквито и да е било действия по изменение на
9
ПУП ,респ. издаване на разрешение за строеж, а в продължение на 5 години/и
преди това / е използвал имота с лична цел,държейки построената върху част
от имота сграда - търговски обект – временен базар , за което е било
издадено разрешение за строеж със статут по чл.148 ППЗТСУ / отм./. –вж.
решението по гр.д. № 2730/2020 г. по описа на БОС. Изложеното налага
извода, че неизпълнението на ответника на поетите с договора задължения не
се дължат на неоказано от праводателя на ищците -възложител съдействие, а
единствено на намерението му да ползва имота . По изложените съображения
правилно е прието от първостепенния съд , че са налице предпоставките за
разваляне на двустранния договор поради пълното неизпълнение на
задълженията на ответника. Изпълнението на договора не е било обусловено
от действия на ищеца, непредприемането на които да са довели до забавата
му неизпълнение е осуетило собственото му неизпълнение. В този смисъл
забавата на ответника е резултат на собственото му бездействие и поради това
не са налице извинителни причини от категорията на тези, които биха
представлявали обстоятелства за определяне на срок за изпълнение.
В чл.87, ал.5 ЗЗД е предвидено, че правото да се разваля договорът се погасява
с петгодишна давност. Според създадената задължителна практика, обективирана
в постановените реда на чл.290 ГПК : решение № 21/30.06.2015г. по т.д. №
1107/2012г. на ВКС , I т.о.; решение № 178/12.11.2010г.по т.д. № 60/2010г. на
ВКС, II т.о., решение № 233/21.12.2013г. по т.д. № 514/2012г. на ВКС, I т.о.,
правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер.
В случая продавачът по сделката,предмет на настоящия иск , е имал право да
иска развалянето й ,но това е следвало да стане в срока по чл. 87 ал. 5 от ЗЗД и то
–по съдебен ред .Правото да иска развалянето на договора е моментът ,от който
изпълнението на задължението на приобретателя е станало изискуемо.Договорът е
сключен през 2005 година и до смъртта на прехвърлителя са изминали 14 години
.Правото да се иска изпълнение на задълженията по договора е възникнало още
през 2010 г.- когато е изтекъл срокът на учреденото право на строеж .Дори обаче
да се приеме ,че това право е възникнало към момента,когато ответникът е
направил изявление ,че се отказва от учреденото му право на строеж през 2014 г.
/както е приел районният съд / ,то срокът по чл.87 ал. 5 ЗЗД пак е изтекъл.
Обстоятелството ,че ответникът през цялото време е поддържал у наследодателя
убеждението ,че ще изпълни задълженията си по договора за строителство на
новата сграда ,не би могло да се счита за прекъсващо давността,още повече ,че
10
правото на строеж е било погасено по давност и извършването на строителството
без наново да бъде учредено е било невъзможно.Независимо от всичко ,няма
данни наследодателят дори да е отправял покани за изпълнение към длъжника
,нито пък такива покани да са били отправяни от новите приобретатели на частта
от дворното място и правото на строеж - децата му /първите двама
ищци/,надарени от бащата .Затова не би могла да бъде приета тезата на
въззивниците ,че срокът за разваляне на договора започва да тече от смъртта на
наследодателя им – техен праводател . В мотивите на цитираното
тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г-по т.д. № 1/2011 г. на ВКС,ОСГТК
няма обстоен отговор на въпроса за правата, с които "разполагат
суперфициентите", но с оглед на логиката на изложението и приетите тези за
исковата защита по чл. 67 ЗС, следва да се приеме, че същите винаги имат
правен интерес да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС след
като се приема, че за целия строеж правото на суперфиция е единно
ограничено вещно право, което се погасява при неизпълнение на
строителството в срок по договора и неупражняването на право на строеж за
срок по-дълъг от 5 години, дори и суперфициентите да не са изпълнили
строежа на обектите, които са запазили за себе си ", доколкото именно по
силата на договора за строителство това задължението е следвало да се
изпълни от строителя.
Затова и настоящият съдебен състав счита ,че атакуваното съдебно решение
следва да бъде потвърдено ,поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2832/08.12.2022 г. постановено по гр.д. №
20222120201092 по описа на Бургаския районен съд за 2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12