№ 117535
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Частно гражданско дело №
20231110139604 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от /ФИРМА/ срещу А. Ю. Н., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 500 лв. главница
по договор за заем, сключен между длъжника и /ФИРМА/, вземанията по който се
твърди да са цедирани на заявителя, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението, 75,84 лв. възнаградителна лихва по договора за кредит, 54,92 лв. лихва
за забава, неплатени дължими такси по договора за кредит в размер от 126,02 лв.,
неустойка по договора за кредит в размер от 62,34 лв.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № ****,
сключен на 13.04.2018 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част,
но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за 75,84 лв. възнаградителна
лихва по договора за кредит, неплатени дължими такси по договора за кредит в размер
от 126,02 лв., неустойка по договора за кредит в размер от 62,34 лв.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на договора за кредит.
С договора за паричен заем „Кредирект“ № ****, сключен на 13.04.2018 г.,
страните са се договорили /ФИРМА/ да предостави на потребителя заем в размер от
500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер от 40,08% и годишен процент
на разходите, посочен като 47,97%.
С чл. 6 от договора, във вр. с чл. 33, във вр. с чл. 37, ал. 3 от Общите условия на
/ФИРМА/ за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет, заемателят потребител се
е задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави
обезпечение по реда и начина, и отговарящо на изискванията по чл. 30, ал. 1 (има се
предвид чл. 33, ал. 1) от общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно
от изброените). При неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер от 342,16 лв., която се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем, заемателят се счита уведомен за
1
нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се заплаща разсрочено,
съгласно включения в договора за кредит погасителен план.
Въпреки че така описаното в договора вземане е означено като „неустойка“,
същото няма характер на такава. Клаузата представлява уговорено допълнително
възнаграждение, като предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне
на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява посочената сума,
платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план (чл. 6.2 от договора).
Уговорена по този начин „неустойката“ обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по
заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена посочената сума се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената дължима сума по посочената клауза не
представлява неустойка, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предварително предвидена като размер от погасителните вноски), в отклонение от
обезпечителната и обезщетителната функция, която неустойката би трябвало да има,
което противоречи на принципа на добросъвестността.
Уговорена по този начин клаузата задължава потребителя да заплати
необосновано висока сума при неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, което я прави неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПП, защото
създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията.
Очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, като поставя пред
потребителя невъзможни за изпълнение условия (вж. чл. 33, ал. 1, т. 1 от общите
условия относно изискванията към поръчителите, включително, но не само да имат
осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната за един поръчител или 4 пъти размера на минималната
работна заплата за страната за двама поръчители; вж. чл. 33, ал. 1, т. 2 от общите
условия относно изискването за предоставяне на банкова гаранция).
С оглед обстоятелството, че възнаграждението по тази клауза е включено наред
с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в годишния
процент на разходите, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед
чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. § 1 ДР ЗПК и прави целия договор за кредит вероятно
недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не е посочен
действителният годишен процент на разходите по кредита, което прави невъзможно за
потребителя да прецени икономическите му последици.
Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни клаузи и
съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и при съобразяване с чл. 23 ЗПК, съдът намира, че
по него възнаградителна лихва не се дължи и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за тази сума не следва да бъде издавана.
Недължима е и сумата за неплатени дължими такси в размер от 126,02 лв.
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от /ФИРМА/. Видно от
представената Тарифа, същите се начисляват като „разходи за събиране на вземането
при забава в плащането на вноска“ и се изразяват в изпращането на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на
адреса на заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочени
задължения от дружеството към агенция за събиране на вземания. В тази връзка съдът
приема, че извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се
2
предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов
интерес и за охраняване на неговите права, която дейност е свързана с управлението на
кредита. Ето защо съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл.
10а ЗПК.
Ето защо заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от /ФИРМА/ срещу
А. Ю. Н., ЕГН: **********,, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за следните суми: 75,84 лв. – възнаградителна лихва по договора за кредит,
126,02 лв. – неплатени дължими такси по договора за кредит, 62,34 лв. – неустойка по
договора за кредит.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3