№ 626
гр. Плевен, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430107754 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК
Производството по делото е образувано по повод на предявени
от ЮЛ. Г. К. ЕГН ********** с постоянен адрес в град П., ул ***, срещу
„***” - ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.Ф., със седалище и
адрес на управление в град П., улица *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове,
както следва: иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с
искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на
648,95 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец
март и месец април 2020 г.; иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ с
искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни в размер на
585,85 лева; иск с правно основание чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 197,05 лева, считано от
датата на изискуемостта на всяко едно плащане до предявяване на ИМ в съда,
ведно със законната лихва върху отделните главници, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата твърди в ИМ, че работила при ответника, като заемала длъжността
„Шивачка“, като със заповед на Управителя, считано от 17.04.2020 г. било прекратено
1
трудовото й правоотношение. Излага, че по време на действие на трудовия й договор,
ответникът не й е заплатил трудово възнаграждение за положен от нея труд, по периоди и
размер, както следва: за месец март 2020 г. след извършено частично плащане от 430,00 лева
й дължи сума в размер на 239.64 лева; за месец април 2020 година не й е заплатена чиста
сума за получаване от 409.31 лева. Сочи, че при прекратяване на трудовото й
правоотношение, ответникът не й е изплатил и сумата в размер на 585.85 лева (чиста сума за
получаване), представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван редовен
платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни, което обезщетение след отправена устна
покана от нейна страна станало дължимо с трудовото възнаграждение за месец април 2020 г.
и било начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г. Сочи, че трудовите
възнаграждения във „***'‘ - ЕООД за отработен месец се изплащат в срок до 25 число на
следващия месец, поради което и за неизплатеното в срок възнаграждение счита, че на
основание чл.245, ал.2 от КТ ответникът й дължи и мораторна лихва, както следва: От 25
число на месец април 2020 година, на което се изплащат трудовите възнаграждения за месец
март 2020 година до датата на подаване на настоящата искова молба, върху дължимата сума
от 239.64 лева, ответника й дължи и мораторна лихва в размер на сумата от 40.00 лева; От
25 число на месец май 2020 година, на което се изплащат трудовите възнаграждения за
месец април 2020 година до датата на подаване на настоящата искова молба, върху
дължимата сума от 409.31 лева, ответникът й дължи и мораторна лихва в размер на сумата
от 80.00 лева; от 25 число на месец май 2020 година, на което се изплащат трудовите
възнаграждения за месец април 2020 година до датата на подаване на настоящата искова
молба, върху дължимата сума от 585.85 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от
Кодекса на труда, ответникът й дължи и мораторна лихва в размер на сумата от 90,00 лева.С
оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове, както и да му присъди
сторените по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, да постанови
неприсъствено решение и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
2
твърдения: ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „шивач” по
трудов договор, прекратен на 17.04.2020 г. Претендираните суми за трудово
възнаграждение и неизползван отпуск не са му били заплатени.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на предявената искова претенция ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 11036/15.12.2021 г.. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 898/04.03.2022 г., проекто-доклад
по делото, връчено не негов представител, не е изпратил представител в
първото по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на П.ски районен съд разноски в общ размер на 237,27
лева, от които 57,27 лева за държавна такса 180,00 лева за ССЕ.
Съобразно изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, ответникът следва да заплати на ищеца
сторените по делото разноски в общ размер от 330 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” - ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
В.Ф., със седалище и адрес на управление в град П., улица *** да заплати на
ЮЛ. Г. К. ЕГН ********** с постоянен адрес в град П., ул *** следните суми:
сума в общ размер на 648,95 представляваща неплатено трудово
3
възнаграждение за месец март и месец април 2020 г., на основание чл. 128
т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда -14.12.2021 г. до
окончателното плащане; сума в размер на 585,85 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в
съда -14.12.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл.224, ал.1 от
КТ и чл.86 ЗЗД; сума в общ размер на 197,05 лева, считано от датата на
изискуемостта на всяко едно плащане до предявяване на ИМ в съда, на
основание чл.86 ЗЗД, вр. чл.345, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА „***” - ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
В.Ф., със седалище и адрес на управление в град П., улица *** да заплати на
ЮЛ. Г. К. ЕГН ********** с постоянен адрес в град П., ул *** сумата от 330
лв., представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „***” - ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
В.Ф., със седалище и адрес на управление в град П., улица *** да заплати по
сметка на Плевенски районен съд разноски в размер на 237,27 лв., на осн.
чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4