№ 352
гр. П., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430104313 по описа за 2022 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу
Ц. П. П. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в
размер на 954,89 лев, от която: сума в размер на 906,26 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2020 г. до 28.02.2022 г., както и 48,60 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.10.2020 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 2023/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена м, по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява
1
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 26738, находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „***“ от 13-
14.12.2007 г. и във вестник „***“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел
VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и
срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в
този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в
забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д.
№ 2822/2022 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 1007733 ответника
е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с
2
ИРУ в размер на 234,33 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 221,13
лева; сума за БГВ в размер на 211,78 лева; сума за отопление отдадена от
сградна инсталация в размер на 172,76 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 58,63 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
3 ИРУ, щранг – лира и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което
развива съображения. Претендира присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният
представител е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва същия като
неоснователен и недоказан. Излага, че ответникът не е придобил качеството
на купувач на топлинна енергия, тъй като за договора при общи условия било
характерно, че клаузите на бъдещия договор не се разискват и договорът се
счита за сключен от момента, когато направеното предложение от едната
страна се приеме от другата, само тогава общите условия стават договорни
такива. Сочи, че с подаване на заявление-декларация за откриване на партида
от собственика, респективно ползвателя на вещното право, следва да се счита,
че последният е сключил договор е топлопреносното предприятие, от който
момент възниквали и договорните отношения между страните. Твърди, че по
делото не е представен основния документ - Заявление-Декларация за
откриване на партида и абонатен номер от ответника, който доказва, че
същият е в облигационни отношения е ищеца. Оспорва твърдението, че за
процесния период ответникът е купувач на топлинна енергия от „***” АД.
Излага, че не са представени доказателства за изпратена покана за
доброволно плащане от ищеца до ответника за процесиите суми, поради
което и не следва да се начислява мораторна лихва. Сочи, че представените
частни документи от ищеца - препис-извлечение от сметка по партидата на
процесния имот, Справка по пера и фактури за процесния период не се
ползват с доказателствена сила, относно изявленията, съдържащи се в тях.
Оспорва: верността на данните, отразени в посочените документи;
представените фактури, издадени от ищеца, в които начислените стойности са
според извършеното от топлинния счетоводител разпределение на
топлинната енергия; представената Справка по пера. Твърди, че по делото не
3
са ангажирани доказателства относно избор на лице за дялово разпределение,
упълномощаване за подписване на договор е топлинен счетоводител,
липсвало Решение на ОС на Етажната собственост относно тези
обстоятелства. Излага, че не е коректно извършено дяловото разпределение.
Оспорва метода на формирането на претендираните суми и топлоподаването
на топлинна енергия до сградата, в която се намира жилището, като счита, че
не са спазени правилата за дялове разпределение, съобразно Закона за
енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение. Излага, че по делото не се съдържат данни дали е извършван
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Счита за недоказано
твърдението за извършване на дялово разпределение на топлоенергия в
сградата за исковия период, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Оспорва годността и изправността на общия топломер в
абонатната станция на процесната сграда, както и на водомера за студена
вода, намиращ се преди подгревателя за битово горещо водоснабдяване.
Сочи, че не са представени доказателства, че на тези технически средства е
извършен контрол по реда на Закона за измерванията, изразяващ се в
одобряване на типа, извършване на първоначална и последваща проверка.
Излага, че измерванията, извършени чрез тези уреди не могат да бъдат приети
за достоверни, поради което оспорва направените е тях измервания,
послужили като данни за формиране на процесиите претендирани стойности
за консумирана топлоенергия.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Излага, че по делото не са представени доказателства, че е налице
облигационна връзка между страните по делото. Сочи и, че няма избран
топлинен счетоводител и не е извършен реален отчет на уредите и
начислената ТЕ не отговаря на реално потребенета.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2023/2022 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от
906,29лв.- главница, за потребена топлинна енергия, в периода 01.08.2020г.-
4
28.02.2022г. и сумата от 48,60лв.- лихва за забава, за периода 02.10.2020г.-
05.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението– 12.04.2022г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от
25,00лв.- държавна такса и сумата от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ
бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 1123/13.04.2022 г., срещу която длъжникът е възразил в срок,
поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за
установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. П., от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..
Установява се от представените по делото нот. акт №7*** г. на
нотариус при ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабен
имот.
Видно е от приобщения по делото Договор №*** г., сключен между
ЕС, находящ се в гр. П., ул. *** и „***“ ЕООД, че на последния е възложено
да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение.
От допуснатата по делото ССЕ се установява, че: размера на
главницата, представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ТЕ за
процесния период е в размер на 906,26 лева, а лихвата за забава за периода от
02.10.2020 г. до 05.04.2022 г. е в размер на 48,60 лева; че разпределянето на
ТЕ е извършено от *** ЕООД, като в жилището на ответника има монтирани
един водомер и три броя ИРУ; че обема по проект е 137,70 м3, въз основа на
който е изчислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация; че за процесния
период не са извършвани плащания.
От допуснатата по делото СТЕ се установява, че: сградата, в която се
намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа,
посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй
като през процесния период от време абонатната станция е работила; че
разпределението за ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с
5
действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61,
ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. на топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на
ФДР не са констатирани; че отделните компоненти на индивидуалната сметка
се състоят от: ТЕ за разпределение от АС; ТЕ от сградна инсталация, ТЕ от
баня, ТЕ за отопление от апартамент и ТЕ за БГВ апартамент; че отчитането
на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер; че съгласно
нормативната база същият е преминал изискващите се държавни проверки; че
монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и
фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника срещу която в срок е възразил, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените
доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. П., гр. П., ул. *** №41, ап.10.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Ответникът има качеството на
6
потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния
топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че ответникът е
потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст
всички собственици и титуляри на вещно право /наследник на такъв в
настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в действаща към момента
нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични
писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия. Такова правооотношение както вече беше посочено възниква по
силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения. Въз основа на изложеното настоящият състав на съда
приема, че притежаваното от ответника право на собственост върху жилище,
находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт,
за да се приеме, че между него и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било
необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на
общите условия, поради което и направеното от страна на ответната страна
възражение за липса на договорно правоотношение е неоснователно. В чл.31,
ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
7
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия. Поради изрично уговорената в закона отговорност не се
дължи и изпращане на нарочна покана за доброволно изпълнение, с оглед на
което и направеното възражение от особения представител на ответника е
неоснователно.
За неоснователно съдът намира възражението на особения
представител на ответника, че липсва валидно сключен договор на ЕС с
фирмата за дялово разпределение. Настоящия състав на съда намира, че
ответникът не би могъл да се позове срещу ищеца на липсата на договор,
който той, като член на ЕС, не е инициирал за подписване с топлинния
счетоводител, т.к. по този начин би се позовавал на собственото си виновно
поведение и то срещу страна, в чиито правомощия не влиза инициативата за
подписване на такъв договор.
Дори и да се приеме обаче, че липсва договор или той не обвързва
етажната собственост и в частност ответника по делото, или е
недействителен, то на основание чл.61, ал.3 от Наредба 16-344 за
топлоснабдяването, топлинната енергия се разпределя по реда на т. 9 от
приложението към чл.61, ал. 1 от наредбата или количеството топлинна
енергия за отопление на отделните имоти за отчетен период се определя
пропорционално на отопляемите им обеми или по инсталираната мощност на
отоплителните тела в тях. С други думи, в този случай, топлоенергията за
отопление в имота би се определяла по максимална мощност на монтираните
в имота отоплителни тела, което би довело до по-високи дължими суми за
топлоенергия за отопление.
За неоснователно съдът приема и направеното възражение, че
процесния топломер, монтиран в абонатната станция не е минал следващата
му се проверка. От приобщеното по делото заключение по допуснатата СТЕ,
което страните не са оспорили безспорно се установява, че процесния
топломер е преминал през метрологична проверка.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
8
енергия, отдавана на топлоснабдения имот, отчитана посредством ИРУ, за
щранг лира, сума за БГВ, сградна инсталация и за дялово разпределение.
Установява се, че в топлоснабдения имот има монтирани ИРУ и водомер.
Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми, както и дали
правилно са изчислени те. Спорно е и дали процесния топломер в абонатната
станция минал метрологична проверка.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
От представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че
до имота на ответника е доставяна ТЕ, отчетена посредством ИРУ и отдадена
от щранг – лирата в размерите претендирани от ищеца. Поради изложеното
съдът приема, че в процесния период ответникът е потребявал топлинна
енергия, посредством ИРУ и монтираната щранг лира за притежавания от
него обект в количествата, сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на
същата.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
щранг-лирата в банята, въпреки че по своето естество представлява
отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на
него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат
възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на
щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение.
Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява,
само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
9
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на
щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези
отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. В
настоящия случай доказателства в тази насока не са представени, поради
което съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплаща
ТЕ, отдадена от щранг лира.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана
сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите
за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците
на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата
доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално
ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права
върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да
се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
10
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
Съдът намира за доказана претенцията на ищеца за БГВ. Съгласно
Наредбата за топлоснабдяването действала през процесния период
изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се
определя по водомерите им за гореща вода. По делото не се спори, а и се
доказана от събраните по делото доказателства, че в имота на ответника е
имало монтиран един водомер, който е отчитал топлата вода. Безспорно се
доказа и, че ответникът е ползвал БГВ в размерите посочени от ищеца,
поради което и за него е възникнало задължение да заплатят същите.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответникът е възникнало
11
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот, сума за БГВ, суми за отопление за отдадена ТЕ за сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението
в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за
безспорно доказано, че ответни дължи и претендираната лихва върху
главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени
от ответника. Последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 75,00 лева за заповедното производство.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 975,00 лв. от които държавна такса в
размер на 70,00 лева, 400 лева за ССЕ и СТЕ, 400 лева за възнаграждение за
особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. П.
П. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В., сума в общ размер на 954,89 лева, от която:
сума в размер на 906,26 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 28.02.2022 г.,
както и 48,60 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.10.2020
г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
12
чл.410 ГПК -12.04.2022 г., до окончателното погасяване на задължението,
както и направените в заповедното производство разноски, на основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. П. П. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сумата от 75.00 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2023 по
описа за 2022г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. П. П. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сумата от 975,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13