№ 7380
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110108765 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване на установено, че ищецът Е. Р. Щ. не дължи на ответника „С. сумата в размер
на 647,53 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 04.02.2015
г. – 09.01.2017 г. за имот, находящ се в гр. С., с абонатен № ..
Ищцата твърди, че след направена справка в деловодството на ответника е
установила, че ответникът претендира суми за предоставени ВиК услуги до процесния имот,
които фигурират по партидата на имота за абонатен № ., открита на нейно име. Посочва, че
оспорила претенциите, но служителите на „С. заявили, че ако не се издължала сумата,
същата щяла да бъде събрана със съдебен изпълнител и й представили неофициална
детайлна справка – извлечение на начислените по партидата на имота суми за абонатен № ..
Посочва, че според твърденията на служители на ответника, за описания имот му се дължи
сумата от 647,53 лв. за периода от 04.02.2015 г. до 09.01.2017 г. Твърди, че партидата е била
открита на името на ищцата без правно основание, като липсвала облигационна връзка
между нея и ответника, както и липсвала доставка на услугата, отговаряща на нормативните
изисквания. Оспорва показанията на водомера, въз основа на който са изчислени
количествата, като счита, че същият не е бил годно средства за измерване. Прави евентуално
възражение за погасяване на вземането по давност. С оглед гореизложеното моли да се
постанови решение, с което да бъде установено, че не дължи процесната сума на ответника.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава
предявения иск. Твърди, че не е давал повод за завеждане на делото, поради което не следва
да дължи разноски. Сочи, че погасените по давност вземания не могат да бъдат отчислени от
счетоводните книги без изрично възражение на длъжника. Моли да не бъде осъждан за
разноски, а същите да останат за сметка на ищеца.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Съобразно характера на исковата претенция – отрицателен установителен иск и
разпределената доказателствена тежест с приетия и неоспорен доклад по делото,
обстоятелството, че ищецът има качеството потребител на топлинна енергия, както и че за
процесния период ответникът е извършил доставка на стойност претендираното парично
вземане, респ. наличие на облигационно правоотношение, подлежи на пълно и главно
доказване от ответника по правилото на чл. 154 от ГПК. Това не бе установено от страната
до края на съдебно дирене, поради което при прилагане последиците от неизпълнение на
доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме, че тези факти не са се осъществили.
Ето защо предявеният иск подлежи на уважаване поради липса на доказана договорна
връзка между страните, от която да произтича задължение за ищцата да плати
претендираната от ответника сума.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, когато е
признал е иска и не е дал повод за водене на делото. Макар да е осъществена първата
предпоставка, то в конкретния случай, както съдът е отбелязал в доклада по делото –
ищецът заявява недължимост на паричното вземане поради липса на продажбено
правоотношение и евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Второто
основание следва бъде разгледано и би било релевантно за изхода на спора, и отговорността
за съдебните разноски, единствено в случай че ответникът докаже, че е титуляр на спорното
материално право поради съществуването на договорна връзка между страните през
процесния период, което не е сторено. При това положение, ищецът има право на съдебни
разноски за платената държавна такса от 50 лв., а на подалия искова молба адвокат С. Д. – се
следва възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. Възнаграждението се определя от съда според приложимия закон
към датата на приключване на съдебното дирене. Предвид защитавания материален интерес,
фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия, които е било
необходимо да бъдат извършени и които са извършени, в полза на адвоката следва да се
присъди възнаграждение от 200 лв., който съдът приема, че се явява справедлив и обоснован
размер на дължимото възнаграждение, като при преценката съдът не е обвързан от
минималните размери по НМРАВ, в който смисъл е постановеното Решение на СЕС (втори
състав) от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. , т. 1, с което е прието, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът е
длъжен при определяне на размера на възнаграждение на оказалия безплатна помощ
адвокат, да съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и
процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково
производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощниците им процесуални действия.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Р. Щ., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., срещу „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., Б., иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. Р. Щ., ЕГН ********** не дължи на „С., ЕИК
. сумата от 647,53 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от
04.02.2015 г. до 09.01.2017 г. за имот, находящ се в гр. С., с абонатен № ..
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., Б. да заплати на Е.
Р. Щ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., Б. да заплати на
2
адв. С. Д., със служебен адрес: гр. С. (офис-партер) на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3