РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. гр.Мадан, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100268 по описа за 2022 година
Предявен е иск от С. З. Б. против Вива Кредит ООД с правна квалификация по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 192,00 лева,
представляваща недължимо платени лихва и възнаграждение по Договор за паричен заем
Standard 14 № ** - 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2022г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 27.10.2021 г. ищцата сключила Договор за паричен
заем Standard 14 № **. с ответното дружество, по силата на който заемодателят „Бива
Кредит" ООД й предоставил заем в размер на 1700 лева, при следните параметри на
отпуснатия заем: Сума на кредита: 1700,00 лева; Срок на кредита: 60 седмици; Размер на
вноската по кредита: 106,94 лева; ГПР: 49,37%; Годишен лихвен процент: 40,32%; Лихвен
процент на ден: 0,11%; Дължима сума по кредита: 3208,20 лева, в която е включена и такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1069,20 лв
- чл.1 ал.З. Освен тази сума договорът предвиждал и заплащането на неустойка в размер на
712,80 лева, платима при непредоставяне на обезпечение по чл.5 ал.1 от договора. В
исковата молба се сочи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз
основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация
в ЗПК. Договорните клаузи, с които за заемополучателя е уредено задължение за заплащане
на сума в размер на 1069,20 лева като такса за експресно разглеждане на документи и сумата
от 712,80 лева като неустойка за непредоставяне на обезпечение, били нищожни поради
установяването им в противоречие с добрите нрави. Посочва, че предвидената неустоечна
клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на
кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, била
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Ищецът се позовава на TP № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В исковата молба се сочи, че таксата за експресно
разглеждане на документите била уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. С оглед характера на услугата, същата била свързана с разглеждане на заявката на
потребителя и усвояването на кредита, респективно – с основното задължение на ответника
по договора да предостави заемната сума. Следователно било налице нарушение на
забраната на чл. 10а,ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължала
1
еднократно, но заплащането на таксата от потребителя било разсрочено, като сумата се
включва в ежемесечната вноска. С това допълнително плащане се покривали разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер, съотношението между главницата,
таксата, която възлизала на 63% от размера на отпусната главница и възнаградителна лихва
за срока на договора от 15 месеца. Счита, че посочената клауза на чл.1 ал.З, която предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1069,20 лева, е
нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възразява, че договорът е нищожен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.
Позовава се на чл. 23 от ЗПК, като посочва, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Посочва, че в изпълнение на процесния Договор
за паричен заем ищецът бил заплатил по сметка на ответника сумата от 1892 лева. Поради
недействителността на договора за заем за ищцата възникнало задължение за връщане само
на чистата стойност на кредита, в размер на 1700 лева, а не на лихви и други
разходи. Разликата между заплатената сума от 1892 лева до дължимата от 1700 лева в
размер на 192 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи
на връщане на ответника на осн. чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който посочва, че на 27.10.2021 г. ищецът сключил с ответното дружество Договор за
паричен заем № ** по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1700 лв. С
подписване на договора ищецът се е задължил да върне заемната сума на 30 двуседмични
погасителни вноски, в размер на 106.94 лв., в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса експресно разглеждане на документи, начислена във връзка с
изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Посочва, че услугата експресно разглеждане на документи е
доброволна услуга, която нямало нищо общо с такса за отпускане на кредита. Експресното
разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй
като го предхождало времево. Услугата експресно разглеждане на документи, нямала общо с
отпускането на кредита, а с факта дали потребителят желае документите му да бъдат
разгледани, по-бързо с оглед необходимостта от получаване на бърз отговор. Потребителят
е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва или да изчака 10
дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга създавало за заемодателя
допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни
ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на предоставяната от
кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите – и поради това той
бил свободен да определи какъв да е нейният размер. В отговора на исковата молба се
посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 5 от Договора, ищецът се е съгласил и задължил в
срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно
описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя,
да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на заемателя кой
вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. В настоящия случай
неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставяло Дружеството в
риск от неизпълнение на паричното задължение отстрана на длъжника, който иначе би бил
покрит от обезпечението. Функцията на неустойката е преди всичко да обезпечи
изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите
договорни задължения. Посочва се, че всеки заемател по договор за потребителски кредит
разполагал с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-
дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия
Договор. Посочва, че в ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Размерът на ГПР
бил посочен в договора, като същият се формирал по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. В това приложение били посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както
и значимите компоненти на изчисляването му чл. 11, ал. 1, т. 10 предвижда, че ГПР се
изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора
няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или
не. Следователно, невключването на неустойката в ГПР, съответно в общия размер на
плащанията по кредита, представлявало законосъобразно действие на Дружеството в
2
съответствие със ЗПК и в интерес на потребителя на финансовата услуга. Не било допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен фиксиран
лихвен процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора
съдържа и условията за прилагането му. Договорът съдържал и необходимата информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД да бъде осъдена С. З. Б. да заплати на ВИВА КРЕДИТ ООД сума в общ размер
на 1189,73 лева, от които 652,84 лева – падежирала главница по договора за паричен заем №
** от 27.10.2021 г. за периода от 12.05.2022 г. до 29.09.2022 г., 405,42 лева – непадежирала
главница по договора за паричен заем № ** от 27.10.2021 г., по отношение на която е
обявена предсрочна изискуемост., 131,47 лева – начислена неплатена договорна лихва за
периода от 12.05.2022 г. до 29.09.2022 г. Посочва, че заемната сума е отпусната при
фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49,37 % и общ размер на плащанията с включена
такса експресно разглеждане - 3208.20 лв., от която сума 1700 лв. е главница, 1069.20 лв.
такса експресно разглеждане и 439 лв. - договорна лихва. Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 3 от
Договора за паричен заем при забава за изпълнение на просрочени задължения по договора с
повече от 90 дни заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение
по договора за паричен заем. Заемателката била в забава на четиринадесета погасителна
вноска с падеж 12.05.2022 г. С предявяването на насрещния иск заемодателят обявявал
вземането по договор за паричен заем № **/27.10.2021 г. за предсрочно изискуемо. Моли за
уважаване на насрещния иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ответника С. З. Б.,
с който не оспорва, че на 27.10.2021 г. между страните бил сключен Договор за паричен
заем Standart 14 ** от 27.10.2021 г., по силата на който Вива Кредит ООД предоставило на
С. Б. заем в размер на 1700 лева. Посочва, че не било спорно обстоятелството, че таксата за
експресно разглеждане на документи в размер на 1069,20 лева и неустойката в размер на
712,80 са начислени от кредитодателя и включени в размер на всяка от дължимите
погасителни вноски. Посочва, че не е спорен и факта, че С. Б. е платила на „Вива Кредит"
ООД сума в размер на 1892,80 лева, което било видно от видно от справката към писмения
отговор на кредитодателя и насрещния му иск. Посочва, че договорните клаузи, с които за
заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на 1069,20 лева като
такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 712,80 лева като неустойка за
непредоставяне на обезпечение, били нищожни поради установяването им в противоречие с
добрите нрави. Таксата за експресно разглеждане на документите била уговорена в
нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С това допълнително плащане се
покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да
бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер,
съотношението между главницата, таксата, която възлизала на 63% от размера на отпусната
главница и възнаградителна лихва за срока на договора от 15 месеца. Възразява, че
договорът е нищожен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Позовава се на чл. 23
от ЗПК, като посочва, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. Посочва, че в изпълнение на процесния Договор за паричен
заем ищецът бил заплатил по сметка на отвентика сумата от 1892,80 лева. Поради
недействителността на договора за заем за ищцата възникнало задължение за връщане само
на чистата стойност на кредита, в размер на 1700 лева, а не на лихви и други разходи. Моли
за отхвърляне на насрещния иск.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че на 27.10.2021 г. между ВИВА КРЕДИТ ООД – заемодател и С. З. Б. – заемополучател е
сключен договор за паричен заем Standart 14 № **-27.10.2021 г., по силата на който
заемодателят е предоставил заемна сума в размер на 1700 лева на заемополучателя, при
следните параметри: размер на погасителната вноска 106,94 лева ,в която са включени част
от дължимите главница, лихва и такса за експерсно разглеждане, срок на заема: 60 седмици,
брой вноски: 30, фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, ГПР 49,37 %, общ
размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 3208.20 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора заемателят заявява, че преди подписването му е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
3
одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано
в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
комуникация от разстояние. Според чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 1069.20лева, която сума съобразно ал. 4 се заплаща от заемателя разсрочено като се
раздели на равни части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски. Според
чл. 5, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1) поръчител - физическо лице,
което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не но - рано от 3
дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.;
през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър
към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем
в качеството си на заемател, или 2) банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на Заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30
дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 (2) страните се съгласяват, че
в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.
1, заемателят дължи неустойка в размер на 712,80 лева, която се заплаща разсрочено на
равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този
случай дължимата вноска е в размер на 130.70 лева, а общото задължение по договора става
в размер на 3921 лева.
Като доказателство по делото е представена справка погасителен план по договор за
паричен заем № **/27.10.2021 г. за задълженията на С. З. Б., видно от която
заемополучателят С. З. Б. е заплатила по процесния договор суми, както следва: На
11.11.2021 г. е заплатена сума в размер на 130,70 лв., с която сума и на падеж изцяло е
погасена първа погасителна вноска: На 26.11.2021 г. е заплатена сума в размер на 132.00
лева, от която със сума от 130,70 лева и с 1 ден забава изцяло е погасена втора погасителна
вноска; със сума от 1,30 лева частично е погасена трета погасителна вноска; На 25.12.2021
г. е заплатена сума в размер на 140,00 лв., от която със сума от 10,00 лева са погасени
начислените разходи за събиране на просрочени вземания; със сума от 129,40 лева с 16 дни
забава изцяло е погасена трета погасителна вноска; със сума от 0,60 частично е погасена
четвърта погасителна вноска; На 26.01.2022 г. е заплатена сума в размер на 140,10 лева, от
която със сума от 10,00 лева са погасени начислените разходи за събиране на просрочени
вземания; със сума от 130.10 лева и с 34 дни забава изцяло е погасена четвърта погасителна
вноска; На 26.02.2022 г. е заплатена сума в размер на 150,00 лева. от която със сума от 10.00
лева са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания; със сума от
130,70 лева и с 51 дни забава изцяло е погасена пета погасителна вноска; със сума от 9,30
лева частично е погасена шеста погасителна вноска; На 30.05.2022 г. е заплатена сума в
размер на 400,00 лева, от която със сума от 120,00 лева са погасени начислените разходи за
събиране на просрочени вземания; със сума от 121,40 лева и с 130 дни забава изцяло е
погасена шеста погасителна вноска; със сума от 130,70 лева и с 116 дни забава изцяло е
погасена седма погасителна вноска; със сума от 27,90 лева частично е погасена осма
погасителна вноска; На 09.06.2022 г. е заплатена сума в размер на 500.00 лева, от която със
сума от 102,80 лева и с 112 дни забава изцяло е погасена осма погасителна вноска; със сума
от 130,70 лева и с 98 дни забава изцяло е погасена девета погасителна вноска; със сума от
130,70 лева и с 84 дни забава изцяло е погасена десета погасителна вноска, със сума от
130,70 лева и с 70 дни забава изцяло е погасена единадесета погасителна вноска; със сума от
5,10 лева частично е погасена дванадесета погасителна вноска; На 31.07.2022 г. е заплатена
сума в размер от 300 лева, от която със сума от 125,60 лева и с 108 дни забава изцяло е
погасена дванадесета погасителна вноска; със сума от 130,70 лева и с 94 дни забава изцяло е
погасена тринадесета погасителна вноска; сус сума от 43,70 лева частично е погасена
четиринадесета погасителна вноска. При сборуването на заплатените от заемополучателя
суми по процесния договор съгласно представената от ответника справка, общо заплатената
сума по договора възлиза на 1 892,80 лева.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което размерът на Годишния процент на разходите по договора за паричен заем би
4
бил 328,59 %, при вземане предвид на всички подлежащи на плащане суми от заемодателя,
като се вземат в предвид следните допускания: заемна сума - 1700 лв., фиксиран годишен
лихвен процент - 40,32 % ,дължима лихва 439,00 лв., срок на заема -60 седмици, брой
вноски – 30, размер на погасителна вноска -130,70 лв., общо дължима сума /главница +
възнаградителна лихва+ такса за експресно разглеждане + неустойка /
1700+439+1069,20+712,80= 3921 лв. Съдът кредитира заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните правни изводи:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между първоначалния ищец и ответното дружество е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са
релевирани основания за недействителност на процесния договор за потребителски кредит,
свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор
поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани
съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора,
предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на
заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Така въведените изисквания в цитираната по-горе клауза от договора за вида обезпечение по
избор на заемателя: физическо лице- поръчител, отговарящо на определени изисквания или
банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договор и срока за
представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които
посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за
него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора
или физическо лице-поръчител, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени
изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от
1700 лева. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на
5
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната
лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза размерът на ГПР при вземане предвид на всички подлежащи на плащане суми от
заемодателя – главница, възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка
би бил 328,59 %, поради което действително приложимият ГПР по договора би надхвърлил
законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 5, ал. 2 от договора е посочено,
че неустойката се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски по договора,
като в този случай дължимата вноска възлиза на 130,70 лева. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то
съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по
договора, така и в годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не
отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до
недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от
една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е
необходимо да се обсъждат останалите аргументи на първоначалния ищец в подадената
искова молба, както и да бъдат изследвани предпоставките за настъпването на предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 1700
лева. От представената от ответното дружество справка- погасителен план по договор за
паричен заем № **/27.10.2021 г. за задълженията на С. З. Б. е видно, че общо заплатената от
заемополучателя сума по договора възлиза на 1 892,80 лева, поради което разликата между
подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо заплатената от
заемополучателя сума възлиза на 192,80 лева, която сума се явява недължимо платена при
начална липса на основание и подлежи на връщане. Доколкото първоначалният иск е
предявен за сумата от 190 лева същият следва да бъде изцяло уважен като доказан по
основание и размер.
Предвид недействителността на процесния договор за потребителски кредит и с
оглед обстоятелството, че заплатената от заемополучателя сума по договора надхвърля
чистата стойност от кредита предявеният насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД да бъде осъдена С. З. Б. да заплати на ВИВА КРЕДИТ ООД сума в общ размер на
1189,73 лева, от които 652,84 лева – падежирала главница по договора за паричен заем № **
от 27.10.2021 г. за периода от 12.05.2022 г. до 29.09.2022 г., 405,42 лева – непадежирала
главница по договора за паричен заем № ** от 27.10.2021 г., по отношение на която е
обявена предсрочна изискуемост следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По
отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
осъждането на първоначалната ищца да заплати на ответното дружество сумата от 131,47
лева – начислена неплатена договорна лихва за периода от 12.05.2022 г. до 29.09.2022 г.
същият е неоснователен с оглед последиците на чл. 23 от ЗПК, според която когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ето защо предявените насрещни искове следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
6
С оглед изхода на спора разноски се дължат на първоначалния ищец на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Същите се констатираха от съда в размер от 50 лева – внесена държавна по
предявения първоначален иск и 300 лева – разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие на
първоначалния ищец от адв. О. от 26.08.2022 г. /на л. 8 от делото/ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. Според чл.38 ЗАдв. адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в
изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г ( в приложимата редакция към датата на сключване на
договора за правна помощ/, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, което следва да бъде заплатено от първоначалния ответник в полза на процесуалния
представител. По насрещния иск на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски в полза на
ответника по насрещния иск. Представен е договор за правна защита и съдействие от
14.11.2022 г. /на л. 47 от делото./, съгласно който на ответника по насрещния иск е
предоставена безплатна правна услуга на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Договорът за правна
защита и съдействие по насрещния иск е сключен след влизане в сила на измененията на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г за МРАВ, с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., с оглед на
което в полза на процесуалния представител следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер от 400 лева. Възражението на първоначалния ответник за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно, доколкото
възнаграждението на процесуалния представител на първоначалния ищец и по двата приети
за съвместно разглеждане иска е определено съобразно предвидения в Наредба
№1/09.07.2004 минимум. С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Л., бул. Д. № **, представлявано от С.П.П. да заплати на С. З. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Рудозем, ул. Х. № .. сумата от 192,00 лева (сто деветдесет и два
лева), представляваща недължимо платени лихва и възнаграждение по Договор за паричен
заем Standard 14 № ** - 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска- 29.08.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Л., бул. Д. № **, представлявано от С.П.П. против С. З. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Рудозем, ул. Х. № .. насрещен иск за осъждането на С. З. Б. да
заплати на „Вива Кредит“ ООД сума в общ размер на 1189,73 лева, от които 652,84 лева –
падежирала главница по договора за паричен заем № ** от 27.10.2021 г. за периода от
12.05.2022 г. до 29.09.2022 г., 405,42 лева – непадежирала главница по договора за паричен
заем № ** от 27.10.2021 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост.,
131,47 лева – начислена неплатена договорна лихва за периода от 12.05.2022 г. до 29.09.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба по
насрещния иск- 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Л., бул. Д. № **, представлявано от С.П.П. да заплати на С. З. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Рудозем, ул. Х. № .. сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски за
заплатена държавна такса по първоначалния иск и сумата от 300 лева (триста лева) –
разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Л., бул. Д. № **, представлявано от С.П.П. да заплати на адв. М. М. О., АК
Смолян, служебен адрес гр. Рудозем, бул. „Б.“ № .., Булстат ** сумата от 300 лева (триста
лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по
предявения първоначален иск и сумата от 400 лева (четиристотин лева) – адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по предявения насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8