Р Е Ш Е Н И Е
№200/16.07.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя адм. дело № 221/
2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „****“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: Добрич, ул. „***“ № 3, представлявано от
Изпълнителния директор В.Д.В., чрез адв. Б. К., с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).
С исковата молба се сочи, че с Наказателно постановление
(НП) № КГ – 2222 от 08.03.2019 г., издадено от ***, Председател на ДАМТН, гр. София,
на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух (ЗЧАВ), на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на
10 000 лв. и на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ му е възложено да заплати разходи
по вземане и изпитване на проба в размер на 840 лв.
По подадена от дружеството жалба е било образувано
НАХД № 515/ 2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, приключило с Решение №
359 от 30.09.2019 г., с което съдът е отменил НП. Решението за отмяната на НП е
влязло в сила на 21.01.2020 г.
Ищецът претендира имуществени вреди от отмененото
НП във вид на адвокатско възнаграждение - заплатената сума, ведно с ДДС, за първоинстанционното
производство в размер на 696 лв. и сумата от 760 лв. за съдебна експертиза в първоинстанционното
производство, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
плащане.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,
се представлява от адв. К., която поддържа исковата молба на основанията,
изложени в нея. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
по иска, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно
уведомен, не изпраща писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание не се
представлява, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Добрич дава заключение за основателност на иска. Изразява становище, че съдът
следва да направи преценка за прекомерност.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Исковата молба е допустима, като подадена от лице,
което претендира увреждане от незаконосъобразен акт на орган в структурата на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор – Председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор.
В качеството си на юридическо лице по чл. 2, ал.
1 от Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор същата е надлежен ответник по предявения иск в съответствие с изискването
по чл. 205 от АПК.
Искът е предявен след отмяната на наказателното
постановление с влязло в сила на 21.01.2020 г. решение, поради което е налице процесуалната
предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК и не е изтекъл петгодишният давностен срок
за исковата претенция.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. 3а да бъде приет искът за основателен, се изисква кумулативното
наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза)
от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието
и настъпилата вреда.
Във връзка с първата предпоставка не е спорно,
че с Наказателно постановление № КГ – 2222 от 08.03.2019 г., издадено от ***, Председател
на ДАМТН, гр. София, на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух, на дружеството е била наложена имуществена санкция
в размер на 10 000 лв. и на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ му е възложено да заплати
разходи по вземане и изпитване на проба в размер на 840 лв. Наказателното постановление
е отменено с Решение № 359/ 30.09.2019 г. на Районен съд – Добрич, постановено по
НАХД № 515 по описа на съда за 2019 г. Решението на ДРС е било обжалвано, като
е образувано КАНД № 709/ 2019 г. по описяа на Административен съд – Добрич, но
поради просроченост на жалбата с Определение от 07.01.2020 г. същата е оставена
без разглеждане и касационното производство е прекратено. Определението за
прекратяване не е обжалвано и отменителното Решение е влязло в сила на
21.01.2020 г.
Първоинстанционното дело, НАХД № 515/ 2019 г.,
както и приложеното към него КАНД № 709/ 2019 г. на АдмС – Добрич, са приети
като доказателства по делото.
Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването на наказателни постановления е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи
само до административните актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице
отменен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на
обезщетение.
Във връзка с имуществените вреди съдът констатира,
че в производството по обжалване на Наказателното постановление, проведено пред
РС – Добрич, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, за което
е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Съгласно отразеното
в договора от 07.06.2019 г. между страните е договорено възнаграждение за процесуалното
представителство по НАХД № 515/ 2019 г. на ДРС в размер на 580 лв. без ДДС или
696 лв. с ДДС, като в договора е указано, че плащането се извършва по съответна
сметка на Адвокатско дружество «К. и ****». В настоящото производство са
представени доказателства за извършеното плащане по банковата сметка на
Адвокатското дружество (АД) – фактура № 9/ 01.07.2019 г., издадена от АД «К. и ****»
на «****» АД, извлечение от сметка на АД в «****» АД от 03.07.2019 г.,
извлечение от с/ка 410 «Доставчици» за м. юли на «****», установяващо
осчетоводяването на конкретната фактура, неоспорени от ответника (л. 17 – 19).
Освен тези суми за процесуално представителство
и защита, в производството пред ДРС е назначена съдебно-химическа експертиза за
установяване на обстоятелства от значение за административнонаказателната отговорност
на ищеца, изискващи специални знания. На въззивника е била възложена в тежест определената
от съда сума за възнаграждение на вещото лице в размер на 760 лева окончателен
размер. Внасянето на посочената сума е удостоверено от представени по делото платежни
нареждания от 12.06.2019 г. и 01.08.2019 г. (л. 20 – 21), също неоспорени от
ответника.
При така събраните доказателства съдът приема
за доказана като размер и правопораждащ факт претърпяната вреда, изразяваща се в
разноски за експертиза и за адвокатско възнаграждение в установения размер, които
не биха били заплатени, ако срещу «****» АД не беше издадено отмененото впоследствие
Наказателно постановление.
Във връзка с наличието на пряка и непосредствена
връзка между направените от акционерното дружество разходи за адвокатско възнаграждение
по делото срещу Наказателното постановление и отмяната на това постановление, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело №
2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
По отношение искането на представителя на
прокуратурата за преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
следва да се съобрази, че наложената имуществена канкция е била в размер на
10 000 лв. В мотивите на цитираното по - горе Тълкувателно решение № 1/
15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта
и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение,
който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА)
- да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в актуалната към процесния казус редакция, е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или
е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. За пълнота
следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна
граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната
от тях правна помощ, а самият размер на адвокатското възнаграждение се определя
по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. С оглед размера
на наложената санкция минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено
по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., в актуалната редакция към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, при интерес от 5000 до 10 000 лв. е в минимален
размер от: 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В случая е договорен размер от
580 лв., а с ДДС е 696 лв., като този размер е дори по – нисък от нормативно
определения към актуалния на сключването на договора текст от Наредбата.
По тези съображения съдът приема, че е доказано
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди
в размер на 1456 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева) общо, както и законната
лихва върху посочената сума, считано от деня на завеждане на иска, 20.05.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в размер от
396 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса или общ
размер от 421 лв. съгласно представения Списък на разноските (л. 31)
Водим от гореизложеното и на основание чл.
203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Добрич, І
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор да заплати на „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Добрич,
ул. „***“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В., като обезщетение
сумата от 1456 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева), представляваща имуществени
вреди, претърпени вследствие Наказателно постановление № КГ – 2222 от
08.03.2019 г., издадено от ***, Председател на ДАМТН, гр. София, отменено като незаконосъобразно
с Решение № 359 от 30.09.2019 г., постановено по НАХД № 515 по описа на ДРС за
2019 г., както и законната лихва върху сумата от 1456 лв. (хиляда четиристотин петдсет
и шест лева), считано от 20.05.2020 г. до окончателнотото ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор да заплати на „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Добрич,
ул. „***“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В., сумата от 421
лв. (четиристотин двадесет и един лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: