РЕШЕНИЕ
№ 1730
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110110191 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.
1 КЗ от И.М. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В., бл. 16, вх. 2, ет. 5, ап. 35, срещу
ЗК „****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
С.Ш. № 67А, за осъждане на ответника да заплати сумата от 3127,14 лева (съобразно
допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от о.с.з.,
проведено на 22.10.2021г.), представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди на собственото на ищеца МПС марка „Д.“, модел „К.“ рег. № В **** РВ,
причинени вследствие реализирано ПТП на 24.07.2018г. в гр. Варна, при което МПС
марка „Н.“, модел „М.“, рег. № В **** РН, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, удря в задната част автомобила, собственост на ищеца,
при което нанася на същия увреждания, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че на така посочената дата е реализирано ПТП, при
което автомобил марка „Н.“, модел „М.“, рег. № В **** РН, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“, която е обективирана в полица № *********, удря в
задната част автомобила, собственост на ищеца, вследствие на което на автомобила са
нанесени увреждания, както следва: броня – задна облицовка, капак – заден, лайсна на
капак, задна престилка, основа на ляв стоп, основа на десен стоп, греда (напречна) на
1
багажник, парктроник – десен в задната броня. За уврежданията на МПС ответникът е
уведомен на 29.10.2018г., като е извършен и първичен оглед, а на 31.10.2018г. е
извършен повторен оглед. От ответника е направено устно предложение за изплащане
на обезщетение в размер на 848,59 лева, което ищецът счита за недостатъчно за
покриване на нанесените увреждания. Твърди, че увредените части са били
оригинални, при което следва да бъдат подменени с такива.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който не се оспорва, че
автомобил марка „Н.“, модел „М.“, рег. № *, е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в полица № *********, при ответника в качеството му на
застраховател. Не се оспорва, че за осъщественото на 24.07.2018г. ПТП ответникът е
уведомен на 29.10.2018г. Посочва, че осъществен оглед на увреденото МПС на ищеца,
заведена е щета № 0003-5000-18-306039/1, като е прието, че обезщетението възлиза на
848,58 лева.
Излага възражения, че за уврежданията, нанесени при ПТП, застрахователят е
уведомен късно, като не е спазен 7-дневния срок, считано от датата на ПТП. В
евентуалност посочва, че уврежданията, описани в исковата молба, не кореспондират с
описания в двустранен протокол за ПТП механизъм, като същите биха могли да бъдат
причинени от друго събитие. В евентуалност оспорва претенцията като завишена по
размер и намира че минималното дължимото обезщетение следва да бъде съобразено с
методиката към Наредба № 24/2006г.
Намира, че предложеното обезщетение от 858,59 лева покрива изцяло стойността
на вредите.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено по делото е свидетелство за регистрация на МПС – І-ва част
№*********, от което се установява, че на 17.04.2019г. МПС марка „Д.“, модел „К.“,
рег. № *, е регистриран в собственост на ищеца.
Видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП от 24.07.2018г.,
на посочената дата, движейки се по бул. „Мария Луиза“, гр. Варна, МПС марка „Н.“,
модел „М.“, рег. № ********, удря в задната част движещо се в същата лента МПС
марка „Д.“, модел „К.“, рег. № В **** РВ, при което нанася на същото увреждания. В
протокола е посочено, че виновния за настъпването на ПТП водач на МПС е със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която е обективирана в
застрахователна полица № *********.
Представени са Опис-заключение за вреди на МПС от 29.10.2018г. и от
31.10.2018г. на „****“ АД, от които се установява, че е заведена щета № 0003-5000-18-
306039/1 към застрахователна полица № ********* при ответното дружество.
2
Представени са по делото Застрахователна полица №*********/05.10.2017г., от
която се установява, че автомобил марка „Н.“, модел „М.“, рег. № ********, е
застрахован при ответника.
Представени са Експертиза по щета № 0003-5000-18-306039, Сравнителна
експертиза по щета № 003-5000-18-306039, и Доклад по щета № 003-5000-18-306039,
от които е видно, че според ответника обезщетението е в размер на 848,59 лв.
Депозирано по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на
вещото лице А.В., от което се установява, че на 24.07.2018г. около 18:00 часа Участник
II с лек автомобил „Д. К." с рeг. № В **** РВ, управляван от ИВ. М. С., се е движил в
гр. Варна по бул. „М.Л." в посока Катедралата. Участник I с лек автомобил „Н.
Мурано" с peг. № ********, управляван от З.К.П. се е движил в гр. Варна по бул.
„М.Л." в посока Катедралата зад лек автомобил „Д. К." с peг. № В**** РВ. Преди
кръстовището лек автомобил „Д. К." с peг. № В **** РВ е бил спрял, за да изчака
разрешителен сигнал на светофарната уредба, когато е ударен от движещия се зад него
лек автомобил „Н. Мурано" с peг. № ********. В следствие на удара са настъпили
материални щети по автомобилите. За лек автомобил „Н. Мурано" с peг. №: ********
ударът е в предна част на автомобила, с видими щети според Двустранен Констативен
Протокол за ПТП - „предна броня, спойлер под предна броня". За лек автомобил „Д.
К." с peг. № В **** РВ ударът е в задна част на автомобила, с видими щети според
Двустранен Констативен Протокол за ПТП - „задна броня и капак на багажник". При
съпоставка между уврежданията на л.а. „Д. К." с peг. № В **** РВ (описани от
застрахователя в задната част на автомобила) и схемата в Двустранен Констативен
протокол за ПТП, вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е следния - пряк контакт между две превозни
средства, движещи се в една и съща посока, като задното превозно средство застига и
удря спрялото пред него превозно средство. Увреждани по МПС-то са: Броня задна
облицовка, Капак заден, Лайстна на капак PVC, Престилка задна, Основа ляв стоп,
Основа десен стоп, Греда напречна багажник, Парктроник десен в задна броня. Общата
стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи
стойността им по пазарни цени за оригинални части, към датата на увреждането, е в
размер на 3337,17 лв. Общата стойност на необходимия труд за възстановяване на
щетите на автомобила, като се определи тази стойност по средни пазарни цени, като
при изчисляването използва цената, предлагана в поне три сервиза, притежаващи
сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 2925,82 лв. Уврежданията, които
са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя, са в задната част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на
деформация и изместване на увредени детайли. При съпоставяне на механизма на
произшествието, скицата в Двустранен Констативен Протокол за ПТП и установените
увреждания посочва, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП
3
и настъпилите вреди за лек автомобил „Д. К." с рeг. № В **** РВ и е възможно същите
да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си, като внася допълнителни
уточнения, че от снимковия материал, предоставен му след изготвяне на заключението,
е установил, че датчикът на задната броня (парктроник) е неоригинален, поради което
при съобразяване, че увреденият парктроник е неоригинална част, общата стойност на
щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи стойността им по
пазарни цени за оригинални части (с изключение на парктроник), към датата на
увреждането, е в размер на 3127,14 лв., а общата стойност на необходимия труд за
възстановяване на щетите на автомобила, като се определи тази стойност по средни
пазарни цени, като при изчисляването използва цената, предлагана в поне три сервиза,
е в размер на 2715,79 лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност".
Не се спори между страните, поради което е прието от съда за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че МПС марка „Н.“, модел „М.“, рег. *****,
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, която е обективирана в
полица № *********, при ответника в качеството му на застраховател.
От представения по делото двустранен протокол за ПТП от 24.07.2018г., съдът
приема, че на така посочената в протокола дата е осъществено ПТП на бул. „М.Л.“, гр.
Варна, при което л.а., застрахован при ответника, е нанесъл увреждания на МПС,
собственост на ищеца. Не се спори, че вина за ПТП има водачът на застрахованото при
ответника МПС.
На осн. чл. 202 ППЗДвП при пътнотранспортно произшествие само с материални
щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те могат да се придвижват
на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката
на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия
водач съответната бланка от протокола за регистриране на пътнотранспортно
произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.
В случая е представен двустранен протокол за ПТП. Посочените в протокола
факти около настъпване на ПТП и нанесените щети се потвърждават и от заключението
на в.л. В. по назначената съдебно - автотехническа експертиза, което заключение се
4
кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, и от което се установява, че
механизма на настъпване на вредите отговоря на посочения в исковата молба.
Двустранният протокол за ПТП е подписан от водача на МПС марка „Н.“, модел „М.“,
рег. № В **** РН, който е застрахован при ответника в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност”, която е обективирана в полица №
*********, като няма спор че застрахованото лице е автор на положения в документа
по чл. 202 ППЗДвП подпис. С полагане на този подпис деликвентът (водача на
застрахованото при ответника МПС) признава извънсъдебно неизгоден за него факт, а
този факт е признат в качеството му на застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност”, което признание обвърза застрахователя. В случая извънсъдебното
признание на релевантни за спора факти, направено от управляващия л.а. застрахован
при ответника, се установява и от заключението на съдебно –автотехническата
експертиза на в.л. А.В..
При горепосочените съображения съдът приема, че механизмът на настъпване на
причинените на 24.07.2018г. щети на собствения на ищеца автомобил, отговаря на
посочения в исковата молба, поради което намира това обстоятелство за доказано. При
този установен механизъм на причиняване на вредите, то всички увреждания следва да
бъдат включени при определяне стойността за възстановяване на увреденото МПС.
По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение:
По силата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество. При
вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност
на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с чл. 15,
ал. 4 на Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, установена в
Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, приложима на осн. § 3, ал. 3 от ПЗР на НАРЕДБА
№ 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз на КФН, последната съобразно § 3 от цитираната наредба, издадена
на осн. чл. 504, чл. 345, ал. 6 и чл. 499, ал. 1 и 2 от КЗ и приета с Решение № 149-Н от
16 октомври 2014г. на КФН.
Настоящият състав намира, че въпросната Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато не са
представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера
на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на
когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. В тези случаи
5
стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение обаче съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва
специални знания на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането й да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/8.03.2006г.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.), така и по действащия към момента на
процесното правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499 /в сила от 01.01.2016г./, при
настъпване на застрахователно събитие дължимото от застрахователя обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. За действителна се смята стойността, срещу която, вместо
застрахованото имущество, може да се купи друго със същото качество.
В настоящата хипотеза пазарната оценка на необходимия труд и материали,
необходими за ремонт на увредения л.а. на ищеца, вследствие настъпилото ПТП, съдът
приема, че възлиза в размер, определен от в.л. В. на 3127,14 лева, в която глобална
сума са включени необходимите за ремонтиране брой часове труд и стойността на
съответните материали и части. Определена е средно – пазарна стойност на ценовата
ставка на труд, като за целта вещото лице е калкулирало средна пазарна цена при
използване на сервизи, работещи със сертификат за качество ISO 9001:2008.
Определена е стойността на оригиналните резервни части, но доколкото е установено,
че парктронникът на увредения автомобил е неоригинален, следва да се приеме по-
ниската стойност на тази резервна част, посочена от вещото лице в о.с.з. – 210,03 лв., а
не 235,03 лв. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, доколкото
намира, че същото дава действителната средно – пазарна оценка на необходимите труд
и материали за ремонтиране на увреденото МПС. За да предпочете стойността от
3127,14 лева посочена от експерта по т.3 от заключението (съответно коригирана в
о.с.з. проведено на 22.10.2021г.), която е базирана на основа остойностяване на
уврежданията на база оригинални части, съдът достига до извода, че увредените
вследствие реализираното ПТП части на собствения на ищеца автомобил са
оригинални такива, като изключение от това прави единствено монтирания на задната
броня датчик – парктроник. Доколкото увредените части са оригинални, освен
посоченото изключение, то съдът намира, че размера на възстановителната
6
застрахователна стойност, която е посочена в разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ ще бъде
най – близко определена, като размерът на необходимите части за ремонт бъде
определен като за оригинални части, а не за алтернативни, съобразно посоченото в т.4
от заключението.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва се начислява от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
настоящия случай застрахователят е уведомен от увреденото лице на 29.10.2018г., на
която дата е изготвен и опис – заключение по щета. Следователно от този момент до
окончателното плащане на застрахователното обезщетение застрахователят
дължи на увредения лихва за забава, в който смисъл и решение постановено по
в.т.дело №140/2020г. на Варненски окръжен съд, ТО. Доколкото обаче законната
лихва е поискана от ищеца с исковата молба от един по-късен момент, който
страната свързва с изтичане на 15-дневен срок от датата на уведомяване на
застрахователя за застрахователното събитие, то от така поискания момент -
20.11.2018г., същата следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски в размер на 899,99 лева, от които 460 лева възнаграждение за
процесуално представителство и 439,99 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „С.Ш.“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на И.М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.“, бл. 16, вх. 2, ет. 5, ап. 35, сумата от 3127,14
(три хиляди сто двадесет и седем лева и 14 ст.) лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на притежавано от ищеца моторно превозно средство –
„*" с peг. № *****, във връзка с осъществено на 24.07.2018г. в гр. Варна пътно –
транспортно произшествие, което се явява покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност“, оформена в застрахователна полица № *********, за което
обстоятелство е образувана щета № 0003-5000-18-306039/1, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението,
на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
7
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „С.Ш.“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на И.М. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „В.“, бл. 16, вх. 2, ет. 5, ап. 35, сумата от 899,99 лева (осемстотин
деветдесет и девет лева и 99 ст.), от които 460 лева възнаграждение за процесуално
представителство и 439,99 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8