Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, в публичното заседание на 09.03.2020 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа АНД №
1820 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.З.З. ***, ЕГН ********** против НП № 33-0000107 от 25.07.2019 год. на началник ОО ”АА”-
гр.Пазарджик, с което на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАП /Закона за
автомобилните превози/, за нарушение на чл.31 ал.1, т.3 от Наредба № 34 от
1999г. за таксиметров превоз на пътници, е наложена глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
Релевираните
в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че обжалваното постановление е материално
и процесуално незаконосъобразно, поради което си иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната
основателност.
Ответната
страна – АНО, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът
провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 12.07.2019г., около 14.00 часа в гр.Пазарджик, на
бул.“Ст. Караджа“, в посока към ул.“Иван Вазов“ е управлявал л.а. „БМВ 316Д“ с
рег. № ***, категория М1, негова собственост, с Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз № 6319/20.04.2005г., с Разрешение №
153/03.01.2019г. за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от
Община Пазарджик, с пътна книжка сер. РА 242/0242/19.04.2019г., с пътен лист №
56/12.07.2019г., като извършил следното нарушение: Водачът бил без валидно
Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил /УВЛТА/.
Това съставлявало нарушение на чл.31
ал.1, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, поради
което против жалбоподателя бил съставен АУАН, а въз основа на този акт било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено
лично на наказания на 24.09.2019 год., а жалбата против него била подадена чрез
АНО на 27.09.2019 година, т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена
в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя
– св.Т.Г., обясненията на жалбоподателя, а също и от писмените доказателства
приети по делото.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намери, че жалбата е основателна. Съображенията са следните:
На първо място следва да се каже, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита на санкционираното
лице до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Това е така,
защото по начина на описване на административното нарушение жалбоподателят е
лишен от възможност да научи защо се приема от страна на автомобилната
администрация, че на инкриминираните дата, час и място не е имал валидно Удостоверение
водач на лек таксиметров автомобил /УВЛТА/. В тази връзка следва да се каже, че
със съставянето на АУАН, актосъставителят е иззел като писмено доказателство
представеното по време на проверката от страна на жалбоподателя притежавано от
него УВЛТА сер. ВТ-2013, № 019616. Същото е приобщено и като доказателство към
административнонаказателната преписка. Видно е от него, че то е било издадено
от Община Пазарджик на 15.11.2015г. като безсрочно, т.е. без да е отразен срок
на валидност. При това положение и щом актосъставителят, а след това и АНО са
приели, че въпросното притежавано от жалбоподателя УВЛТА е било невалидно към
12.07.2019г., то е следвало при описване на нарушението ясно и недвусмислено да
опишат откъде се извежда неговата невалидност. Това обаче не е сторено, при
което жалбоподателят е поставен в условията да гадае защо се приема, че
удостоверението е невалидно, което е недопустимо. При това положение той е
лишен от възможност да оборва един от обективните елементи на вмененото
административно нарушение, а именно че удостоверението е било невалидно, като
например доказва, че е валидно и неправилно е прието за невалидно.
Описаното до тук СПН е задълбочено и от
това, че няма никакво съответствие между словесно описаното административно
нарушение и дадената му правна квалификация. Това пък е така, защото е
посочено, че жалбоподателят не е притежавал валидно УВЛТА, с което виновно бил
нарушил чл.31 ал.1, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз
на пътници. Цитираната правна норма обаче разписва императивно, че при
управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи контролния талон към знака за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата
за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил. Това драстично
разминаване между описанието на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация за поред път накърнява правото на защита и лишава жалбоподателят
от възможността ясно и недвусмислено да научи за какво точно нарушение е
привлечен към отговорност, което за пореден път налага НП да се отмени.
Действително в нормата на чл.31 ал.1, т.2 от цитираната наредба се предвижда,
че при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“, но такава правна квалификация на
вмененото нарушение не е била направена и срещу нея жалбоподателят не
организирал защита в производството.
Дори хипотетично описаното СПН да бъде
игнорирано, то е налице и още едно основание за отмяна на НП. То се изразява в
това, че с неговото издаване е нарушен материалният закон. Вече бе изтъкнато,
че жалбоподателят е наказан за това, че управлява лек таксиметров автомобил без
УВЛТА. Изтъкна се и фактът, че нарушението е квалифицирано като такова по чл.31
ал.1, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, като най-вероятно волята на
актосъставителя и на АНО е била да го квалифицира по чл.31, ал.1, т.2 от
наредбата, което така или иначе не е направено. Дори обаче да бе направено, то според
последната цитирана разпоредба, при управление на таксиметров автомобил водачът
е длъжен да носи удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“. В същото
време, с издаденото НП за това нарушение, водачът се явява наказан на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, която норма
предвижда наказание за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Неизпълнение на задължението от водача да носи и да представи в момента на
проверката визираните документи се санкционира по реда на ал. 2 на чл. 93 от ЗАП. Сравнителният анализ
на цитираните административнонаказателни норми обосновава извод, че
непритежаването на УВЛТА и непредставянето му при проверка са две различни
нарушения. Изискването за притежаването му е регламентирано в чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, а задължението за носене - в чл. 31, ал. 1, т. 2 от същата наредба.
Следователно, нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/1999 г. подлежи
на наказание по чл. 93, ал. 2 от ЗАП, а наказанието по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП се предвижда в
хипотезите, когато УВЛТА не е издадено или издаденото е невалидно, което обаче представлява
друго нарушение - по чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници. Ето защо, като е приел, че водачът не
е притежавал въобще валидно УВЛТА, но не е квалифицирал деянието като нарушение
именно на последната цитирана разпоредба от наредбата, а като такова по чл. 31
от нея, АНО е допуснал поредното съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Все във връзка с това, АНО е
приложил неправилно и материалния закон, защото липсата (непритежаването
изобщо) на валидно удостоверение е нарушение на чл.18, т.5 от наредбата. Това е
била коректната правна квалификация на вмененото и описаното като
административно нарушение, извършено от жалбоподателя. Приложената санкционна
разпоредба има бланкетна диспозиция и неправилното й обвързване с конкретно
нарушена правна норма от кръга на посочените в първата, винаги има за последица
необоснованост, а оттам и незаконосъобразност на санкционния акт.
Пазарджишкият районен съд в настоящият
състав,след, като извърши анализ на установените обстоятелства и на соннование
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 33-0000107
от 25.07.2019 год. на началник ОО ”АА”- гр.Пазарджик, с което на А.З.З.
***, ЕГН **********, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.31
ал.1, т.3 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници, е
наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: