Определение по дело №163/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260406
Дата: 24 ноември 2021 г.
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20201500500163
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                    

                                                гр. Кюстендил, 24.11.2021 г.

 

                                   

Кюстендилският окръжен  съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на двадесет и четвърти ноември

две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ваня Богоева

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Евгения Стамова

                                                                                                          Веселина Джонева

                                                                                               

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 163

по описа за 2020 г. на КнОС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК

            Адв. И. С. С., преупълномощен от адв. Н.П. от САК, действаща в качеството на пълномощник на Н.П.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** е депозирал молба с искане за допълване по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по делото Решение № 260133/14.06.2021 г.

В молбата са изложени съображения, че съдът неправилно е интерпретирал договора за правна защита и съдействие в смисъл,      че с него се уговаряло предоставяне на безплатна правна помощ само за процесуално представителство пред първата инстанция. Пояснява, че обхвата на уговореното процесуално представителство е съпоставим на приложеното по делото пълномощно, което е важимо до приключване на делото във всички съдебни инстанции. По изложените доводи поддържа искане за допълване на решението като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима. Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не са е възползвала от възможността да подаде отговор.

Като се запозна с релевираните оплаквания, съдът намира подадената молба за  основателна.

            С постановеното по делото решение съдът е потвърдил Решение № 795/31.12.2019 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№1862 по описа на съда за 2019 г., при което в полза на въззиваемата страна се следват разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Съдът е отчел това в мотивите на съдебния акт, но доколкото по делото не са представени доказателства за осъществена пред въззивната инстанция безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 от ЗАдв. не е присъдил такива на процесуалния представител на въззиваемата страна Н.П.Б..

Съдът обаче не е отчел, че по делото пред РС – Дупница е представен договор за правна защита и съдействие от 20.08.2019 г. между Н.П.Б. и адв. Н.П. от САК с предмет: оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в образуване и извършване на процесуално представителство по гражданско дело, образувано пред РС – Дупница по искова молба на клиента срещу О.Н.М., като е уговорено, че услугите ще бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. По делото е приложено и пълномощно, по силата на което упълномощения процесуален представител адв. П. има право да води делото до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции с влязъл в сила съдебен акт.

При така установените фактически констатации въззивният състав счита, че следва да допълни своя окончателен съдебен акт като постанови осъдителен диспозитив, по силата на който въззивната страна О.Н.М.  бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на въззиваемата Н.П.Б. – адв. Н.П. разноски за процесуално представителство на страната през въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗАдв Съображения:

В константната съдебна практика, намерила отражение в редица актове на ВКС към които спадат Определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2266/2016 г. и Определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д.№ 2340/2015 г. по описа на ВКС е застъпено становището, че ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗАдв хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗАдв не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК.

В настоящата хипотеза в депозирания отговор на въззивната жалба процесуалния представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв съгласно подписания договор за правна помощ и пълномощно. Макар да няма изричен договор за процесуално представителство пред въззивната инстанция приложения по делото такъв безспорно установява наличие на уговорка между страните за осъществяване на безплатно представителство, която не е опровергана от данните по делото. Налице е отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК, с оглед изхода на спора. Изложеното води до извод за основателност на молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК и същата ще бъде уважена.

Воден от горното и на основание чл.248, ал.1, вр. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, Кюстендилският окръжен съд

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ДОПЪЛВА Решение № 260133 от 14.06.2021 г., постановено по в.гр.д.№163 по описа на ОС – Кюстендил за 2020 г. като:

ОСЪЖДА О.Н.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати

на адв. Н.П. от САК, с адрес: ***, офис 3, възнаграждение в размер на … лева /… лева … стотинки/, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

    

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: