РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Русе, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20224500100433 по описа за 2022 година
Ищецът Гаранционен фонд-гр.София/ГФ/ твърди, че на основание
чл.288,ал.1,т.2,б.“А“ КЗ/отм/ е изплатил по щета *******/**.**.**
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 138 481.34лв на М. Г. Д.,
която е пострадала като пешеходец при ПТП на 26.02.2016г. Виновен –
съгласно влязло в сила споразумение по НОХД № 2046/17 по описа на РС-
Русе е Б. Н. А., управлявал мотоциклет „Я.“ с рег № *****. Д. са обърнала
към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение, тъй като за
мотоциклета не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“,но
не се съгласила с размера на определеното й от ГФ обезщетение в размер на
84 540лв на 05.02.2018г, поради което завела гр.д.№ 4891/18 по описа на СГС.
Въз основа на постановено по делото решение Д. се снабдила с изпълнителен
лист и отправила покани за доброволно изпълнение. На 11.08.2020г ГФ
изплатил по влязлото в сила решение сумата от 1720лв, на 17.02.2017г –
1582.70лв, на 07.06.17г сумата в размер на 49 803.04лв като на 08.09.2020 е
възстановена сума в размер на 164.40лв като надвнесена по изпълнително
дело. Поканили ответника да възстанови платеното от ГФ, но същият не е
погасил задълженията си. Искат от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ГФ сумата от 138 481.34лв, представляваща
изплатеното от ГФ обезщетение по щета ****** от 17.01.2018г, ведно със
законната лихва до окончателно изплащане на сумата и направените по
делото разноски.
Съдът като съобрази изложеното в обстоятелствената част и петутима
на исковата молба намира, че предявеният иск е с правно основание чл.558,
ал.7 КЗ вр чл.557 КЗ, обн в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.
Ответникът Б. Н. А.а чрез назначените му на основание чл.47,ал.6 ГПК
особени представители адв.К. С. Д. и адв.В. Н. Л. в писмен отговор по реда и
в срока по чл.131 ГПК, счита предявените искове да недопустими поради
1
нередовности на исковата молба. Особените представители, че същата не
отговаря по съдържание на изискванията на чл.127, ал.1, т. 3, т.4 и т.5
ГПК,защото от противоречието между изложените в обстоятелствената част
твърдения за множество и различни по основание, по размер и по време
плащания, извършвани от ГФ и от формулирания петитум за присъждане на
една сума не става ясно какви и колко иска са предявени срещу ответника. В
условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за допустими, считат
същите за недоказани, погасени по давност и неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени. Считат, че след като ищецът твърди, че ПТП-то
се е случило на 26.02.2016г и ГФ е изплатил щета с № ****** от 17.01.2018г,
следователно всички възникнали във връзка с последиците от ПТП-то
правоотношения с ГФ се регулират от сега действащият Кодекс за
застраховането, ДВ бр.102/29.12.2015г в сила от 01.01.2016г. Оспорват
твърдението на ищеца, че е изплатил на М. Д. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 138 481.34лв, защото не се представени писмени
доказателства в тази насока. Оспорват регресната претенция по основание и
размер, като считат, че същата не е резултат единствени от действията на
ответника, а се дължи и на виновно поведение от страна и на увреденото
лице-М. Д., която е пресичала на необозначено за целта място, с което същата
е съпричинила вредоносния резултат, както и в неправомерно поведение на
ищеца, изразяващо се в неизпълнение на задължението си по закон да
определи своевременно и правилно дължимият размер на застрахователното
обезщетение, че е допуснал образуване на дела-граждански и изпълнителни
такива изп.д.№ 384/20 и № 383/20 по описа на ЧСИ с рег № *** с район на
действие СГС. Не са представени доказателства, че управляваният от
ответника мотоциклет е бил без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Представените доказателства касаят друг
мотоциклет. Няма представени доказателства и решението на СГС да е влязло
в сила. Оспорват твърдението на ищеца, че е поканил ответника да
възстанови изплатеното от ГФ.Липсват доказателства за връчване на регресна
покана лично на ответника. С оглед обстоятелството, че е налице особено
представителство на ответника в процеса, не може да се приеме, че е бил
поканен чрез връчване на искова молба. Считат, че евентуално заплатените от
ищеца такси и разноски в изпълнителните производства пред ЧСИ не
представляват разходи за определянето и изплащането на обезщетението по
смисъла на чл.558, ал.7 КЗ, поради което не следва да бъдат възлагани в
тежест на ответника. Регресното право на фонда обхваща платените разходи
за определяне и изплащане на щетата , но не и разноските по изпълнителното
дело. Тъй като с влязлото в сила споразумение по НОХД № 2046/17 е
установено, че мотоциклетът, който е управлявал ответникът при ПТП-то е
марка „Я.“ с номер на рама- ********, ищецът не твърди, че именно това
МПС не е застраховано със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, напротив твърди и представя
доказателства за липса на такава застраховка относно мотоциклет с рег №
******, който принадлежи на друго МПС. С оглед на изложеното считат, че
не са представени достатъчно безспорни и несъмнени доказателства за това,
че именно ответникът, а не трето лице дължи на ищеца посочената сума в
размер на 138 481.34лв. Оспорват претенцията и по размер като считат, че
изплатената от ищеца сума е прекомерно завишена и не съответства на
твърдените травматични увреждания, техния интензитет и проявление.
Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
2
пострадалата като твърдят, че с поведението си значително и допринесла за
настъпване на пътния инцидент, нарушавайки правилата за движение по
чл.113, ал.1, т. 1 ЗДвП. По НОХД № 2046/17 по описа на РРС е установено, че
към момента на удара пострадалата е предприела пресичане на пътното
платно на необозначено място. Считат за правилно определеното от УС на
ГФ съпричиняване в обем на 30%. Ако съдът не уважи доводите им, правят
възражение за изтекъл срок на погасителна давност по чл.110 ЗЗД върху
претендираните от ГФ вземания. От извършване на ПТП-то на 26.02.2016 до
подаване на исковата молба-25.07.2022 са изтекли повече от пет години,
поради което претендираните вземания са погасени по давност. Ако съдът
счете, че това не е датата за начало на погасителния давностен срок , то като
се съобразят датите на плащания, твърдени от ищеца, то вземанията са
погасени по давност съответно на 17.02.22 и на 07.06.2022г.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.02.2016 в гр.Русе е настъпило пътно-транспорто произшествие
между мотоциклет без рег номер с табела № ******, отговарящ на
мотоциклет “С.к.” с водач Б. Н. А. и пешеходката М. П. Д.. От справката от
база данни на Информационен център към Гаранционен фонд е видно, че за
посоченият номер отговаря определена рама и за това МПС последната
регистрация е през 2013г.
Със споразумение по чл.381 НПК, одобрено в съдебно заседание с
определение № 455 от 13.11.2017г по НОХД № 2046/17 по описа на РРС, Б. Н.
А. е признат за виновен в това, че: на 26.02.2016 в гр.Русе, при управление на
МПС-мотоциклет “ Я.” с номер на рама ********, нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил на М. Г. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно
за живота и трайно затрудняване в движенията на снагата, десен горен
крайник и двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни-счупване на
черепа в ляво тилно; контузия на мозъка; субарахноидален кръвоизлив;
субдуларен кръвоизлив; счупване на 3-то, 5-то, 6-то, 7-мо,8-мо,9-то и 10-то
ребро в дясно; пневматоракс двустранно, повече в дясно; контузия на десен
бял дроб; разкъсване на черния дроб и кръв в коремната кухина, наложило
оперативно отваряне на коремната кухина; ретропениториален хематом;
счупвания на дясна пубисна кост; счупване на дясна раменна кост, наложило
метална остеосинтеза; счупване на лява голямопищялна кост, наложило
метална остеосинтеза; счупване на лява малкопищялна кост; счупване на
латералния кондил на дясна голямопищялна кост, следкръвозагубна анемия,
наложила преливане на кръв и плазмозаместителни продукти, като при
деянието е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет от категория А
2, без да има необходимата правоспособност- престъпление по чл.343, ал.3,пр.
предпоследно, буква“А“, пр.2 във вр ал.1,буква“Б“,пр.2 вр с чл. 342,ал.1,пр.3
НК и 2. че на 26.02.2016 в гр.Русе се служил с контролни знаци-1
бр.рег.табела за МПС с регистрационен номер ******, издадени за други
МПС-мотоциклет „С. к.“,бежов металик на цвят, с рама ***********,
собственост на В. А. И. от гр. Б., обл. Р..- престъпление по чл.345, ал.1, пр.1
вр чл.2, ал.2 НК.
Пострадалата М. Г. Д. е отправила до Гаранционен фонд-София молба
вх.№ 24-01-58 от 17.01.2018г с искане да й бъде изплатено застрахователно
обезщетение за причинените и неимуществени и имуществени вреди. С
3
писмо от 31.01.2018 Гаранционният фонд/ГФ/ е уведомил Д., че одобрява да й
бъде заплатено обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени
вреди в общ размер на 122 200лв./ 122 000лв обезщетение за неимуществени
вреди и 2 200лв за имуществени вреди/ . ГФ намалява тази сума с 30%, тъй
като счита че такъв е размерът на съпричиняване от страна на пострадалата,
т.е до размер на 84 000лв за неимуществените вреди и 1540лв за
имуществените вреди. С писмо от 15.03.2018г ГФ е уведомил Д., че във
връзка с постъпило от нея възражение, фонда не намира основание за
преразглеждане на сумите, които счита, че следва да й бъдат изплатени.
С платежно нареждане от 05.02.2018г/л.96 от делото/ ГФ е изплатил на
М. Д. сумата от 85 540лв по образуваната щета ******/2018г.
ГФ-София е осъден да заплати на М. Г. Д., на основание чл.557, ал.1,
т.2,б.“А“ КЗ вр чл.558, ал.5 КЗ и чл.497, ал.1 КЗ сумата от 36 000лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало на 26.02.2016 пътно-транспортно произшествие, причинено от
МПС без задължителна застраховка „Гражданска онговорност“, ведно със
законната лихва от 18.04.2018г до окончателното плащане, въз основа на
Решение № 674 от 13.04.2020 по в.гр.д.№ 3862/19 по описа на САС и Решение
№ 2129 от 22.03.2019г по гр.д№ 4891/18 по описа на СГС, за което е издаден
изпълнителен лист от 31.07.2020 и е образувано изп.дело № 20209200400384
по описа на ЧСИ с рег № *** с район на действие СГС. Видно от приложената
по делото покана за доброволно изпълнение сумата за събиране по
изпълнителното дело е в размер на 49 803.04лв, която включва освен
главницата по изпълнителният лист и с,мата от 8590лв законна лихва върху
нея за периода от 18.04.2018 до 24.08.2020г, 1548лв разноски по
изпълнителното дело, 3665.04лв такси по Тарифа на ЧСИ към 24.08.2020г.
Видно от представените съдебни решения, съдът е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв като е отчел
изплащането на сумата от 84 000лв извънсъдебно, поради което е присъдил
обезщетение в размер на 36 000лв. Със съдебно решение № 2129 от
22.03.2019г по гр.д.№ 4891/18 по описа на СГС ГФ е осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1720лв разноски по делото. На 20.08.2020г тези суми
за изплатени въз основа на наложен запор по образуваното изпълнително
дело.
С платежно нареждане от 11.08.2020г /л.95 от делото/ ГФ е изплатил по
сметка на СГС сумата от 1720лв, разноски по делото.
ГФ-София е осъден да заплати на адв.Г. Д. адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв за представителство пред въззивна инстанция по в.гр.д.№
3862/19 по описа на САС, за което е издаден изпълнителен лист на 31.07.2020
и е образувано изпълнително дело № 20209200400383 по описа на ЧСИ с рег
№ *** с район на действие СГС. Сумата за събиране по това изпълнително
дело, според покана за доброволно изпълнение, е в размер на 1582.70лв, в
която освен сумата по издаденият изпълнителен лист е включена и сума от
350лв разноски по изп.дело и 232.70лв такси по Тарифата на ЧСИ, дължими
към 24.08.2020г. На 20.08.2020г тези суми за изплатени въз основа на
наложен запор.
На 03.06.2021г ГФ-София е отправил до Б. Н. А. регресна покана за
сумата, която са изплатили на Д. в общ размер на 138 523.54лв обезщетение
за неимуществени вреди. Същият на основание чл.558, ал.7 КЗ е поканен в 1-
месечен срок от получаване на поканата да заплати тази сума по сметка на
4
ГФ. Поканата е получена от член на домакинството му на 02.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните
изводи:
Съгласно изричната норма на чл.558, ал.7 КЗ след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му. Съгласно чл.557,ал.1,т.2. б.“а“
КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро
на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В настоящият случай виновният за пътното-тронспортно произшествие
Б. Н. А. е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет Я., като е
ползвал регистрационен номер на друго моторно превозно средство-
мотоциклет „С. к.“, за което също е признат за виновен по НОХД № 2046/17
по описа на РРС и за тези моторни превозни средства не е имало сключена
застраховка „гражданска отговорност“. ГФ е изплатил на пострадалата първо
извънсъдебно, въз основа на образуваната щета обезщетение в размер на 85
540лв/ на 05.02.2018г/, а след това е изплатил въз основа на влязло в сила
съдебно Решение № 2129/22.03.2019 по гр.д.№ 4891/18 по описа на СГС,
потвърдено с Решение № 674 от 13.04.2020г. по описа на гр.д.№ 3862/19 по
описа на САС и образувано въз основа на него изпълнително дело
допълнителни суми в общ размер на 49 803.04лв. Във връзка с водените дела
ГФ е изплатил разноски в размер на 1720лв и въз основа на издаден
изпълнителен лист е изплатил сумата от 1582.70лв за адвокатско
възнаграждение и разноски и такси по образувано изпълнително дело. По
този начин общата изплатена от ГФ сума във връзка с изплащане на суми за
претърпени от пострадалата Д. вреди –неимуществени и имуществени, лихви
и разноски по водени граждански и изпълнителни дела е 138 645.74лв, а след
възстановяване на сумата от 164лв на ГФ, изплатената от ГФ сума е в общ
размер на 138 481.34лв
В този случай за ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното и разходите по ал. 7 на чл. 558 КЗ. ГФ е изпратил регресна
покана до виновния водач, която е получена на 02.07.2021г. Липсват
доказателства от страна на ответника за изплащане на тази сума, поради което
и искът за заплащане на сумата от 138 481.34лв е основателен и доказан по
размер и следва да се уважи.
Изцяло са неоснователни направените от особените представители на
ответника в отговора на исковата молба възражения. На първо място въз
основа на цитираните съдебни решения, които са влезли в сила, е прието, че
липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д..
Изплатеното от ГФ обезщетение е съобразно постановеното от съда съдебно
решение. Виновният водач Б. Н. А. е участвал в производството по гр.д.№
4891/18 по описа на СГС като трето лице помагач и съгласно чл.223, ал.2 ГПК
това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
5
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила
делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства. С оглед последното изречение на цитираната правна норма са
изцяло неоснователни възраженията в отговора, че ГФ има неправомерно
поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението да определи
своевеременно и правилно дължимия размер на обезщетението, още повече
че в отговора си ответника също застъпва становището, което е поддържал и
ГФ, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, поради което и е
изплатил извънсъдебно обезщетение в по-нисък размер от определеното със
съдебното решение. Отново във връзка с нормата на чл.223, ал.2 ГПК и
чл.300 ГПК са неоснователни възраженията в отговора, че не е доказано, че
управлявания от А. мотоциклет е бил без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ . По делото е налице влязло в сила споразумение по НОХД,
което има силата на влязла в сила присъда, по което са установени
уврежданията, която са причинени на Д. при виновното поведение на А. при
настъпилото ПТП, освен с това споразумението А. е признат за виновен и в
извършване на второ престъпление, а именно, че е управлявал мотоциклет
„Я.“, като е ползвал регистрационен номер на друго моторно превозно
средство-мотоциклет „С. к.“. По делото са представени писмени
доказателства установяващи, че и за двете моторни превозни средства липсва
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Неоснователни са възраженията, че регресната покана не е връчена на
А.. По делото има представени писмени доказателства за връчването й на
02.07.2021г.
Неоснователни са възраженията, че ответникът не дължи част от
изплатените от ГФ суми. Съгласно чл.558 КЗ ГФ встъпва в правата на
увреденото лице до размер на изплатеното обезщетение и лихви.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност.
Същата започва да тече не от момента на пътното-траспортно произшествие,
а от момента на изплащането на сумите от страна на ГФ, тъй като от този
момент възниква правото на фонда да встъпи в правата на увреденото лице.
По тези съображения предявеният иск е изцяло основателен и доказан
по размер, поради което следва да се уважи от съда.
В тежест на ответника са направените от ищеца Гаранционен фонд
разноски в общ размер на 10 639.25лв, включваща сумата от 5539.25лв
заплатена държавна такса и 5100лв, внесено възнаграждение за назначен
особен представител на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. А., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Л."№** да плати на
Гаранционен фонд- гр. С., ул. "Г. И."№*, на основание чл.558,ал.7 КЗ вр
чл.557 КЗ, сумата от 138 481.34лв/ сто тридесет и осем хиляди четиристотин
осемдесет и един лв и 34ст/, представляваща изплатените в общ размер суми
от Гаранционен фонд за обезщетение по щета № ****** от 17.01.2018 на М.
Д., ведно със законната лихва от завеждане на иска-25.07.2022г до
6
окончателно плащане, както и 10 639.25лв / десет хиляди шестотин тридесет и
девет лв и 25ст/ разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Велико Търново
с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7