Р Е Ш Е Н И Е
№787/20.10.2022г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІI КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 21.09.2022 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
участието на секретаря Янка Вукева и при участието на прокурора Станка
Димитрова, като разгледа дело номер 492 по описа за 2022 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по протест на прокурор Тихомир Гергов
при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик подаден против разпоредбите на чл. 16 ал.
4 т.1 /нова с решение № 242/2013 г. Протокол № 14/, /частично отменен с с
решение № 252/2017 г. на Административен съд Пазарджик/: „при подаване на
декларация се представят документи, които удостоверяват последните отчетни
показатели на водоподаването и електрозахранването на имота; чл. 16 ал.4 т.7-
„задължените лица дават изричното си съгласие за извършване на проверки относно
декларираните от тях факти и обстоятелства от общинска администрация и
декларират, че за вписване на неверни данни носят наказателна отговорност по
чл. 313 от НК и свързаната с последната разпоредба- приложение № 4- приет
образец декларация към чл. 16 ал.4 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пазарджик.
С протеста се иска отмяна на посочените разпоредби и части от тях, като се излагат съображения за противоречието им със законови правни норми. Съображенията от протеста се поддържат и в проведеното съдебно заседание от прокурора.
Ответникът Общински съвет – Пазарджик не се представлява
Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданите жалби, установи от фактическа и правна страна следното:
Предмет на спора е подзаконов нормативен акт, каквато се явява Наредба
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Пазарджик, издадена от Общинско съвет Пазарджик – чл. 76, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 8
и с чл. 7, ал. 2
от Закона за нормативните актове /ЗНА/.
В този смисъл производството е по реда на чл. 185 – чл. 196 от АПК и същото е инициирано по протест на прокурор при ОП Пазарджик. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК протестирането на подзаконов нормативен акт може да бъде направено безсрочно, следователно е допустимо.
Разгледан по същество, протестът
е основателен.
В
оспореният текст от Наредбата, в редакцията, действаща към момента на подаване
на протеста, е регламентирано следното:
-
чл.16 ал.4 -„Не се събира такса за: „Сметосъбиране и сметоизвозване.ако имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождение на имота; т.1 при подаване на декларацията се представят
документи, които удостоверяват последните отчетени показатели на
водоподаването и електрозахранването на имота." Оспореният текст от
наредбата е материално незаконосъобразен поради противоречие с норми от
по-висок ранг - чл.71 от ЗМДТ - „Не се събира такса за: т.1 сметосъбиране и
сметоизвозване, която услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождение на
имота;т.2 поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато
услугата не се предоставя от общината; т.З обезвреждане на битови отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци, когато няма такъв .
Чл. 8
от ЗМДТ определя принципите при които общинските съвети определят размера на
местните такси. Тези такси се определят самостоятелно, но при спазване на
съответните принципи, които са уредени с нормативен акт от по- горна степен.
Съгласно ал.5- Общинският съвет
определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през
съответната година или през определен период от нея, се освобождават от
заплащане на съответната такса.
Принципното
положение е, че таксата за битови отпадъци се дължи, когато услугата се ползва.
Таксата не се дължи, когато общината не е създала условията за ползване на
услугата, но при определени предпоставки и когато тези условия са създадени, но
лицето по чл. 64 от ЗМДТ не я ползва. В
този смисъл, съгласно чл. 71 т.2 пр.2 от ЗМДТ е необходимо имотът да не се ползва през
цялата година и да е подадена декларация по образец от собственика или
ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота. Ясно е, че законодателят не е предвидил никакви други материалноправни
условия за освобождаване на ТБО, поради което въвеждането на допълнителни
изисквания или представяне на документи, различни от законовоопределените е
незаконосъобразно. Ето защо чл. 16 ал. 4 т.1 от Наредбата, в частта в която е
въведено изискване към декларацията да
се представят документи, които удостоверяват последните отчетени
показатели на водоподаването и електрозахранването на имота следва да бъде
отменен.
Аналогични
разсъждания следва да бъдат направени и по отношение на разпоредбата на чл. 16
ал.1 т.7 от Наредбата, в която се предвижда, че задължените лица дават
изричното си съгласие за извършване на проверки относно декларираните от тях факти и обстоятелства и
декларират, че за вписване на неверни данни носят наказателна отговорност по
чл. 313 от НК. Такова задължение по ЗМДТ за даване на съгласие за извършване на
проверки не съществува и в обсъждания текст на разпоредбата от наредбата
противозаконно са въведени допълнителни изисквания от въведените в закона. В
тази връзка, основателен е доводът, застъпен в протеста, че в
административнонаказателните разпоредби на ЗМДТ-123 ал.3 е визирана единствено
адинистративнонаказателна отговорност за деклариране на неверни данни, водещи
до намаляване или освобождаване от такса. Липсват каквито и да било основания
задължените лица да дават съгласие да им бъдат извършвани проверки от органите
на местната администрация, както и да декларират факти и обстоятелства под
страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
С
решение № 242 от 19.12.2013 г. на ОС Пазарджик е прието с §4 ново Приложение 4
от Наредбата. В приложението на утвърден образец на декларация по чл. 16 ал.4
от Наредбата е вписано: „съгласни сме
Общинска администрация Пазарджик да извършва проверки, в т.ч. на клиентските
номера от EVN и ВиК на имота,
относно консумираната електроенергия и/или вода. Запознати сме и сме съгласни,
че при разход над 50 киловата електроенергия и/или над 1 куб м. вода за който и
да е месец през годината, или при невярно декларирани обстоятелства, дължим
таксата в пълен размер за цялата година заедно с начислената лихва, и глоба в
двукратен размер на дължимата такса, но не по-малко от 200 лв. за физически
лица и имуществена санкция от 2000 лв. за юридически лица и еднолични
търговци". Както се посочи по- горе, незаконосъобразно е изискването
деклараторите да дават съгласието си за извършване на проверки относно
консумираната електоренергия или вода. Никъде в ЗМДТ не са въведени изисквания
при разход над 50 киловата електроенергия и/или над 1 кубм. вода за който и да
е месец през годината да се дължи таксата в пълен размер и глоба в двукратен размер на дължимата
такса и не по- малка от сумите, посочени в декларацията. Никъде в ЗМДТ не е
предвидена и отговорност за невярно декларирани обстоятелства с параметрите,
посочени в декларацията- образец.
Административнонаказателната отговорност
за неизпълнени задължения по ЗМДТ е предвидена в разпоредбите на чл.
123-127 от закона и предвидените там санкции са различни от тези в декларацията
образец в Приложение 4 от Наредбата. В този смисъл следва да се приеме, че
спорното Приложение № 4, с което е приет образец- декларация по чл. 16 ал.4 от
Наредбата се явява в противоречие с акт от по- висока степен- ЗМДТ, тъй като с него се въвеждат нови правила за поведение, каквито в
закона липсват. Разпоредбите на ЗМДТ не делегират на Общинския съвет правомощие
да преуреждат обществени отношения, които вече са уредени със закона, а
единствено редът, по който лицета, неползващи услугата през съответния период
от годината се освобождават от такса /чл. 8 ал.5 от ЗМДТ/.
Ето защо следва да се приеме, че обсъдените по-
горе текстове и приет образец на декларация са незаконосъобразни и като такива
следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на Окръжна
прокуратура - Пазарджик за присъждане на направените разноски, като Общински съвет - Пазарджик бъде осъден да
заплати на ОП - Пазарджик сумата от 20 лв., представляваща внесена такса за публикуване в
Държавен вестник на обявление за оспорването.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.
193, ал.1 от АПК,
Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор Тихомир Гергов при Окръжна
прокуратура гр. Пазарджик разпоредбите на чл. 16 ал. 4 т.1 /нова с решение №
242/2013 г. Протокол № 14/, /частично отменен с с решение № 252/2017 г. на
Административен съд Пазарджик/: „при подаване на декларация се представят
документи, които удостоверяват последните отчетни показатели на водоподаването
и електрозахранването на имота; чл. 16 ал.4 т.7- „задължените лица дават
изричното си съгласие за извършване на проверки относно декларираните от тях
факти и обстоятелства от общинска администрация и декларират, че за вписване на
неверни данни носят наказателна отговорност по чл. 313 от НК и свързаната с
последната разпоредба- приложение № 4- приет образец декларация към чл. 16 ал.4
от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Пазарджик.
ОСЪЖДА Общински съвет - Пазарджик
да заплати на Окръжна прокуратура - Пазарджик
сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/