Определение по дело №950/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260051
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510200950
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

16.10.2020    

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

Н.О., V

 

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

      16.Октомври

 

          2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

          закрито

 

Страхил Гошев

 

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Частно наказателно

 

950

 

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на „КИИП-1“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Севастократор Калоян“, № 30, с ЕИК ********* чрез управителя си К.И.Г., ощетено юридическо лице от деянието предмет на образуваното наказателно производство, срещу Постановление на РП-Дупница от 25.09.2020 г., връчено на 01.10.2020 г., с което е спряно наказателното производство по ДП № 3126/2016 г., ДП-1105/2016 г., по описа на РП-Дупница и сл. дело №26/2017 г., по описа на сл. отдел при ОП-Кюстендил, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр чл. 25, ал. 2 от НПК, водено за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи, че производството  за пореден път е спряно неправилно и незаконосъобразно, и не са извършени всички действия по разследването необходими за разкриване на обективната истина по делото. Сочи се, че по делото са събрани достатъчно доказателства за привличане към наказателна отговорност на няколко лица. Твърди се че, ако прокуратурата приема, че лицето Н.Ф.има участие в извършеното деяние винаги би могла да отдели материалите за това лице в отделно ДП, съгласно чл. 216, ал.1 от НПК и да предприеме действия по привличане към наказателна отговорност на установените съпричастни лица.

Съдът, след като се запозна с настоящата жалбата, както и с всички събрани до момента доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално НЕДОПУСТИМА.

Съгласно чл. 244, ал. 5 от НПК, постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд.

Разпоредбата на чл.244, ал.5 от НПК не предвижда възможност за обжалване на постановлението за спиране на наказателното производство от ощетеното юридическо лице. То не е сред изброените лимитативно в текста на закона, а разпоредбите в НПК са с изцяло императивен и формален характер.

Разликата прокарана от законодателя между фигурата на пострадалия - последният винаги физическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 74 от НПК и тази на ощетеното юридическо лице, каквото е жалбоподателя, както и волята на същия законодател да изключи ощетеното юридическо лице от кръга на лицата с право на жалба срещу постановлението за спиране на наказателното производство, е ясно изразена при съпоставяне на чл. 244, ал. 5 НПК с разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК. Последната изрично предвижда, че право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство има както пострадалия или неговите наследници, така и ощетеното юридическо лице.

В настоящият случай е безспорно, че дружеството има качество на ощетено юридическо лице от процесното деяние, както и че се обжалва постановление за спиране на наказателното производство по смисъла на чл. 244, ал.5 от НПК, поради което така подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане от съда.

Все пак съдът намира за необходимо в конкретния случай да изрази своето чисто правно становище необвързващо и ненакърняващо конституционните и законови правомощия на прокурора. В кориците на приложеното ДП са налице множество данни за унищожени вещи собственост на Л.М.С.и управляваната от него фирма „Дани-М“ ЕООД, съгласно опис на л. 134, том. 3 от ДП. Следва да се прецени, дали физическото лице или управляваното от него дружество ползвало унищожения недвижим имот към датата на деянието също нямат качеството на пострадал, респ. ощетено юридическо лице. Най-малкото следва да се провери на кого е бил регистриран, съответно от кого е закупен унищоженият мотоциклет /скутер/ Сузуки. Ако се окаже, че е собственост на посоченото физическо лице, а не на управляваното от него дружество „Дани-М“ ЕООД, същият би разполагал с право да обжалва актовете на прокуратурата, вкл. настоящото постановление за спиране, което не му е връчвано.

Наред с това съдът подобно на предходните съдебни състави, които в нарушение на чл. 244, ал.5 от НПК са разглеждали и са се произнасяли по предходни жалби подавани от ощетеното юридическо лице също счита, че няма данни лицето Н.Ф.да участва лично в оперативното ръководство на дружеството „Въгледобив Бобов дол“  ЕАД, нито в това на неговия едноличен собственик на капитала „Въгледобивна компания“ ЕООД. Поради това и най-вероятно подадената молба за правна помощ от 05.06.2020 г., целяща призоваване за разпит на лицето Н.Ф.не би имала кой знае какъв положителен ефект. Без съмнение обаче, същата би забавила сериозно развитието и приключването в разумен срок на наказателното производство, съгласно стандартите на ЕСПЧ. Поради това си заслужава прокурорът по своя напълно суверенна преценка, ако сам счете за необходимо, да вземе отношение по възможността за отделяне на материали и провеждане на наказателното производство по отношение на конкретни лица, за конкретни техни действия и бездействия на база събраните множество гласни, писмени и веществени доказателства. В противен случай, макар и дълъг, все пак може да изтече предвиденият в НК давностен срок за наказателно преследване на деянието. Този срок включва не само досъдебното производство, но и провеждането на евентуално бъдещо няколко инстанционно съдебно производство, което също би отнело голям период от време.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „КИИП-1“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Севастократор Калоян“, № 30, с ЕИК ********* чрез управителя си К.И.Г., ощетено юридическо лице от деянието предмет на образуваното наказателно производство, срещу Постановление на РП-Дупница от 25.09.2020 г., връчено на 01.10.2020 г., с което е спряно наказателното производство по ДП № 3126/2016 г., ДП-1105/2016 г., по описа на РП-Дупница и сл. дело №26/2017 г., по описа на сл. отдел при ОП-Кюстендил, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр чл. 25, ал. 2 от НПК, водено за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 950/2020 год., по описа на РС-Дупница, Н.О., V състав.

Определението е окончателно. 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: