Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. Велико Търново, 10.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 193 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 64, ал. 6 от
Закона за енергетиката (ЗЕ).
Образувано е по жалба, подадена от Църква „Св. Пророк Илия“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Българско Сливово, общ. Свищов,
представлявана от А.Г.Н. – председател на Църковното настоятелство, чрез *** И.Д.
от ВТАК, против Решение, обективирано в Протокол № 3/20.11.2019 г. на Комисията
по чл. 210 от ЗУТ, назначена от ВрИД Кмет на Община Свищов със Заповед №
1996-РД-01-03/14.10.2019 г., в частта за определяне
размера и изплащането на обезщетение за сервитутите за прокарването на Трасето
на газопровода на обект: „Преносен газопровод за гр. Свищов“, през негов имот, находящ се в землището
на с. Българско Сливово, общ. Свищов, а именно: Поземлен имот с идентификатор
18.6, местността „Горчивка“, целият с площ от 4,499 дка, с начин на трайно
ползване - лозе, пета категория, със сервитутна площ 0,511 дка и цена на
обезщетението в размер на 1445,58 лв.
В жалбата се твърди,
че приетото решение е нищожно, а алтернативно – необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че обжалваното решение е издадено при неспазване на
установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт
поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, а
оттук и с целта на закона – не са спазени специалните изисквания на Наредба за
реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118/26.05.1998
г., липсват съответните приложения към оценителския доклад, от които да е видно
каква е базата за изчисляване на обезщетението. С оглед на това оценителят,
респ. комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ не са определили справедлива пазарна
оценка на правото на преминаване на трасето на новия газопровод през имота на
жалбоподателя. Това от своя страна не гарантира защитата на правото на
собственост на засегнатите лица, което е в пряко противоречие с целта на Закона
за енергетиката, прокламирана в чл. 2, ал. 2 от същия закон. Моли съда да обяви
нищожността на обжалваното решение, а алтернативно да отмени изцяло обжалваното
решение и върне преписката със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Като следваща алтернатива моли съда да измени
атакуваното решение, като определи по – висок размер на обезщетението. В съдебно заседание чрез пърномощника ***.Д.. жалбоподателят
поддържа жалбата. Претендира съдебни разноски, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът - Община Свищов, конституирана съгласно чл. 215, ал. 2 от
ЗУТ, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита изцяло за неоснователно твърдението, че решението
е нищожно. Излага, че липсата на мотиви, като фактически и правни основания за
издаването на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния
акт, а не до нищожност. Намира за неоснователно твърдението, че оценителят не е
определил правилно опосредена цена. Твърди, че използваният метод за оценяване
на земята е правилен, мотивиран, като оценката е обективна и безпристрастна,
поради което и определеното обезщетение е правилно. Сочи, че разликата между
оценката по изготвения оценителски доклад и оценката по съдебно-оценителната експертиза е 7,42 лв. и стойността е явно незначителна, т.к. между
двете е изминал значителен период от време, което е довело до увеличаване на
инфлационния индекс, а може да се касае и зо математически пресмятания и
изчисления. Счита жалбата за недоказана, т.к. разликата в посоченото
обезщетение е минимално. С
тези аргументи процесуалният
представител на ответника предлага жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Счита за неоснователно искането за присъждане на разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, както и за липса на
доказателства за реално заплащане.
Заинтересованата
страна –„Булгартрансгаз” ЕАД, чрез
упълномощения процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Счита че обезщетението
е определено съобразно всички законови изисквания. Претендира разноски, за
които представя списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, както и за липса на доказателства за реално заплащане.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на
обжалване е Решение по Протокол № 3/20.11.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ,
назначена от ВрИД Кмет на Община Свищов със Заповед № 1996-РД-01-03/14.10.2019
г., в
частта за определяне размера и изплащането на
обезщетение за сервитутите за прокарването на Трасето на газопровода на обект:
„Преносен газопровод
за гр. Свищов“, през негов имот, находящ се в землището на с. Българско
Сливово, общ. Свищов, а именно: Поземлен имот с идентификатор 18.6, местността
„Горчивка“, целият с площ от 4,499 дка, с начин на трайно ползване - лозе, пета
категория, със сервитутна площ 0,511 дка и цена на обезщетението в размер на
1445,58 лв.
С Решение № 312/10.05.2018 г. на Министерски съвет е определен за
национален обект /по смисъла на §1 от ДР
на ЗДС/ и обект с национално значение /по
смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ/ следния обект: „Преносен газопровод за гр. Свищов“. За обекта е
одобрен ПУП – парцеларен план със Заповед № РД-02-15-3/07.01.2019 г. на Заместник - министъра на Регионалното развитие и
благоустройство.
Със Заповед № 1996-РД-01-03/14.10.2019 г. на основание чл. 44, ал.2, във
вр. с чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 193, ал. 8 и чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ,и чл.64, ал. 1, ал. 2 и ал.6 от ЗЕ и във връзка с постъпило искане от „Булгартрансгаз” ЕАД с вх. № 26-00-911/01.10.2019 г., ВрИД Кметът на Община Свищов А.Д.определя
състава и председателя на комисия по чл.210 от ЗУТ за определяне на обезщетение за учредяване на сервитутно
право върху поземлените имоти, съгласно приложени регистри, за обект „Преносен газопровод до гр. Свищов“.
А.Д.–
заместник-кмет „Управление на европейски въпроси, образование и устройство на
територията“ е избрана от Общински съвет – Свищов за временно изпълняваща
длъжността кмет на Община Свищов, видно от приложеното Решение № 1191 от извънредно заседание на Общински съвет –
Свищов, проведено на 12.09.2019 г., Протокол № 76. С Решение № 47/18.09.2019 г.
на Общинската избирателна комисия Свищов е извършена регистрация на Г.Б.Г.за
независим кандидат за кмет на Община Свищов за участие в изборите за общински
съветници, насрочени за 27.10.2019 г.
По делото е представен оценителски доклад за процесния засегнат имот,
собственост на жалбоподателя, от независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения, с който е определена пазарна стойност в размер на 1445,58 лв. на обезщетението за сервитут с площ от 0,511 дка от имот с обща площ 4,499 дка, представляващ лозе - пета категория в местността „Горчивка“ в землището на с. Българско Сливово, общ. Свищов, като е определен
коефициент 0,9 за вид и срок на сервитут.
На заседание на 14.11.2019 г.,
документирано с Протокол № 3/20.11.2019 г., комисията
приема експертните оценки за определяне на пазарна стойност на засегнатите
имоти и определя размер на дължимото обезщетение за всеки засегнат имот
съобразно засегнатата част. Така съобразно цитираното Решение на комисията по Протокол № 3/20.11.2019 г. за процесния поземлен имот с идентификатор 18.6, находящ се в местността „Горчивката“, в землището на с. Българско Сливово, общ. Свищов, собственост на жалбоподателя, е определен
размер на обезщетението за възникналия сервитут от 1445.58 лв.
Решението на Комисията
по чл. 210 от ЗУТ е съобщено на Църква „Св. Пророк Илия“ чрез изпращане по пощата и чрез обявление по реда на чл. 61 от АПК,
получено на 28.02.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне /л.16 от
делото/.
Жалбата срещу
решението по Протокол № 3/20.11.2019 г. е изпратена до съда чрез административния орган и е постъпила
в деловодството на Община Свищов на 13.03.2020 г., видно от дадения рег.индекс
и дата /л.3 от делото/.
Като доказателства
по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка,
изпратена с писмо изх. № 11-00-717/28.05.2020 г. на Община Свищов /идентични с
оригиналите/, документите, изпратени от Община Свищов с писмо вх. №
1909/12.06.2020 г. /в оригинал/, както и представените от жалбоподателя в с.з. от
24.06.2020 г. с молба по опис.
По искане на
жалбоподателя е назначена съдебно-оценителна
експертиза. Според вещото
лице пазарната стойност на 0,511 дка, представляващи площта, попадаща в
сервитутната зона на имот № 07363.18.6, е в размер на 1794,00 лв., а пазарната
стойност на правото на сервитут върху 0,511 дка от ПИ № 07363.18.6 в землището
на с. Българско Сливово е 1453,00 лв., като е определен коефициент 0,9 за вид и
срок на сервитут. Заключението на съдебно оценителната експертиза е прието по
делото без възражение и се кредитира от съда като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
заинтересовано лице, адресат на акта по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, в
законоустановения срок и се явява допустима, разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен акт
съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от
закона писмена форма и при спазване на административно производствените
правила.
Съдът
приема, че оспореният акт е издаден от компетентен колективен орган
- Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/14.10.2019 г. ВрИД Кметът на Община Свищов Анелия Димитрова, издадена на основание чл. 44,
ал.2, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 193, ал. 8 и чл. 210, ал. 1 и
ал. 2 от ЗУТ,и чл.64, ал. 1, ал. 2 и ал.6 от ЗЕ, която да
определи дължимото от заинтересованото лице обезщетение за учредяване на сервитутно право върху поземлените имоти, съгласно приложени регистри, за обект „Преносен газопровод до гр. Свищов“. А.Д.–
заместник-кмет „Управление на европейски въпроси, образование и устройство на
територията“ е избрана от Общински съвет – Свищов за временно изпълняваща
длъжността кмет на Община Свищов, видно от приложеното Решение № 1191 от извънредно заседание на Общински съвет –
Свищов, проведено на 12.09.2019 г., Протокол № 76.
Комисията е действала
в предмета на своите правомощия и е обективирала своето решение в нарочен
протокол, приложен по делото. Решението, обективирано в протокола не страда от
твърдяните от жалбоподателя пороци на формата, тъй като в него са изложени
фактическите и правни основания за неговото издаване. В процесния случай АО не е описал в
цялост фактическа обстановка, която да визира необходимите според приложимата
норма обстоятелства, но такива се съдържат в заповедта за нейното назначаване и
приетия оценителен доклад, което обосновава извод за наличие на
необходимите мотиви. За да приеме този свой
извод съдът се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от ВАС и
ВС. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС ако
административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени
подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването
на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №
1/18.04.2006 г. по а.д. № 1/2006 г. на ВАС, задължението за мотивиране на
административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от АПК. То е прокарано
постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г.,
т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото
събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание
за отстъпление от наложилата се практика.
Не са налице и
твърдените съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на конкретни
и ясни мотиви, поради което не ставало ясно по какви съображения са приети
предложените размери на обезщетенията, изчислени от оценителя. Оспореният ИАА е
издаден след изясняване на фактическата обстановка, тъй като АО правилно е
установил титуляра на правото на собственост, точния размер и категория на
земеделския имот, наличието на съответните, горецитирани решения на МС и
подаденото заявление от заинтересованото лице за учредяване на
сервитут, както и размера на последния. В оценителния доклад и
решение подробно е посочено как е определена справедливата пазарна цена, какъв
коефициент е определен за размер и срок на сервитута, както и окончателно
определената пазарна негова цена. Оспореният ИАА е издаден при
спазване на административнопроизводствените правила, визирани в АПК.
Настоящият състав
намира, че актът в оспорената му част досежно определения размер на дължимото
обезщетение за имота, засегнат от сервитута, собственост на жалбоподателя, е
произнесен в нарушение на материалния закон. Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката определянето на размера на
обезщетенията за сервитутите на енергийни обекти се извършва по реда
на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на
страните въз основа на оценка от независим оценител.
По смисъла на §
1, т. 23 от ДР на ЗЕ „Енергиен обект“ е обект или съвкупност от обекти, с
предназначение в него или посредством него да се извършва производство на
електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение
на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида
на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през
мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на
електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните
спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
Съгласно чл. 64,
ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЕ /ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г. / при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни
електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводии
нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект възникват сервитути. Сервитутите по този закон са 1)
право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2) право на
прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни
хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия,
топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на
лицата по ал. 1; 3) ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към
енергийните обекти.
Сервитутите
възникват, когато: 1) има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се
определя местоположението на съответните имоти, и 2) титулярят на сервитута
изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал
сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а
съгласно ал. 6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се
извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Според правилото
на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето
на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи
се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на
общината.
Съдът намира, че за
нуждите на настоящото производство следва да се съобрази и Решение № 6 от
4.07.2006 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно
дело № 5/2006 г., с което е дадено задължително тълкуване на понятието „равностойно
парично обезщетение“, а именно според Конституция на РБ равностойно парично
обезщетение ще е това, което позволява на засегнатия от отчуждаването
собственик да получи адекватна парична сума - обезщета. Определянето на
равностойно парично обезщетение без спазването на ясни обективни критерии не е
в интерес и винаги може да злепостави интересите на собствениците на
принудително отчуждени имоти. Това е така, защото влиянието на субективния
фактор при определянето на обезщетението, което не се ръководи от еднакви
обективни критерии, води до отклонение от реалната оценка в една или друга
посока.
С оглед основните
принципи на КРБ за неприкосновеност на правото на собственост, законът
предвижда, че отчуждаването на недвижими имоти винаги следва да
е възмездно - парично или имотно.
Паричното обезщетение
се определя в съответствие с конкретното предназначение на имота, което той е
имал, преди влизането в сила на подробния устройствен план. По правило оценката
се извършва въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи
се в близост до отчуждавания – в една и съща ценова зона (за урбанизираните
територии) или в едно и също землище (в земеделските и горските територии). „Пазарни
цени на имоти със сходни характеристики“ са осреднените цени от всички сделки с
имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно
или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване
със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен
начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки
между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки,
при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет
сделки. Смисълът на обезщетението е да се получи такава цена за отчуждения
имот, каквато би се получило при негова продажба на свободния пазар.
Както се посочи по-
горе, според чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, сервитутите по ал. 2 /вкл. сервитута по
т. 2 – право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.
1/ възникват когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се
определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен
обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе
еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Доколкото с одобрения
ПУП - ПП за посочения енергиен обект се предвижда съответното трасе на
газопровода, засягащо и имота на жалбоподателя, то са
налице законоустановените предпоставки за
определяне размерът на дължимото се на собственика на този имот
обезщетение.
В чл. 65, ал. 1
от ЗЕ нормативно са регламентирани приложимите критерии за определяне
размера на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, като в чл. 64,
ал. 6 от ЗЕ е предвидено, че определянето на размера на обезщетенията се
извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
В случая размера на
обезщетението е определено по реда на чл. 210 от ЗУТ. В посочената
норма е регламентирано, че изготвянето на оценки и определянето размера на
обезщетенията се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината.
Съдът намира, че е основателно
оплакването в жалбата за неправилно определен /занижени спрямо пазарните цени/
от Комисията по чл. 210 от ЗУТ при общ. Свищов с
обжалваното решение размер на обезщетението за учредяване на сервитутно право в
имота собственост на жалбоподателя.
Определената от
комисията по чл. 210 от ЗУТ с обжалваното решение пазарна
оценка в общ размер на 1445,58 лв. за сервитут на енергиен обект с площ на
сервитута 0,511 дка се основава на оценителски доклад и при прилагане
критериите по чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. На първо място следва да се определи
пазарната стойност на целия недвижим имот, като оценителят е ползвал няколко
метода: метод на пазарните сравнения/ аналози/ , приходен подход и метод на
директната капитализация. Окончателно обаче в заключението си е посочил, че е
използвал метода на пазарните цени и метод на поземлената рента, при което
съотношението на двата метода е 95%:5 %, при което за 1 дка лозе в землището на
с. Българско Сливово средната пазарна претеглена пазарна стойност е 2917,72
лв. при използване на посоченото съотношение между двата метода стр. 39 от
делото. Оценителят е посочил, че за да се определи пазарната стойност на всеки
конкретен имот с нтп лозе се определя средната пазарна цена чрез методи от
Българските стандарти за оценка на имот с характеристики IV категория, площ 10
дка и определената средна пазарна цена се коригира чрез коефициенти за всеки
конкретен имот съобразно неговата площ и категория. Въпреки това не става ясно
по какъв начин е определена пазарна стойност на 1 дка 3492,51 лв., а за целия
имот 15712,79 лв. Предвид запазването на собствеността дължимото обезщетение не
може да е равностойно на това при продажба/отчуждаване, поради което и
пазарната цена на квадратен метър е определена с коригиращи коефициенти.
Съобразно оценителния доклад те са както следва: за лозе, с. Българско Сливово,
Кс - отчитащ срока, за който е учредено правото на сервитут , в случая
безсрочно и Ксп – експретен коефициент отчитащ вида на сервитута,
при което общия такъв е определен на 0,81 и съответно цената на правото на
сервитут за с. Българско Сливово за 1 дка лозе пета категория е 2828,93 лв.,
а за 0,511 дка лозе пета категория е 1445,58 лв. /стр. 46 от делото/.
Съдът приема, че
оценителския доклад е необоснован. На първо място не става ясно по какъв начин
от използваните методи оценителят е достигнал до пазарна стойност на 1 дка лозе
пета категория в землището на с. Българско Сливово в размер на 3492,51 лв., а
за целия имот 15712,79 лв., които са послужили за определяне на дължимото
обезщетение след използване на посочените коригиращи коефициенти. На второ
място, приложеният оценителски доклад /въпреки изявлението на ответника/ е
непълен, като съгласно т. 4 от съдържанието на същия /л. 28 от делото, на
гърба/ същият съдържа приложения: 4.1. Декларация на оценителя; 4.2. Сертификат
за оценка на недвижими имоти; 4.3. Документи, описани в т. 3 от доклада. Такива
приложения към административната преписка липсват и не става ясно въз основа на
какви документи, описани в т. 3. /Оценка/ от доклада оценителят е изготвил
оценителския доклад. Не на последно място друг недостатък на доклада, който
сочи и на довод за материална незаконосъобразност на оспорения акт, в частта
относно размера на дължимото обезщетение, е, че при определяне на справедливата
пазарна цена на земята /на чиято база се определя и стойността на обезщетението
за сервитут/ са включени като пазарни аналози оферти за продажби на земеделски
земи, като не е посочено за какъв период са относими и не може да се извърши
преценка колко отдалечен е този период от решението на комисията.
За определяне
стойността на обезщетението, което се дължи, по делото е допусната съдебно –
оценителна експертиза, която съдът цени като обективна и безпристрастна.
Съгласно заключението на вещото лице справедливата пазарна стойност на имота на
жалбоподателя е определена по метод на сравнителната стойност /посредствено
сравнение на база пазарни аналози/ и разходен метод /при който се изчислява стойността
на разходите за изграждане на ново насаждение, в случая лозово, като към него
се добавя стойността на земята по сравнителни пазарни стойности в региона/. При
съотношение на двата метода 10% /разходен метод/:90% /сравнителен метод/,
справедливата пазарна стойност на 1 дка е 3511,00 лв., на целия имот е 15796,00
лв, а пазарната стойност на 0,511 дка, представляващи площта, попадаща в
сервитутната зона на имот № 07363.18.6 е 1794,00 лв. При използване на същите
коригиращи коефициенти /като в оценителския доклад/, а именно Кс - отчитащ
срока, за който е учредено правото на сервитут – 0,9 и Ксп – експретен
коефициент отчитащ вида на сервитута – 0,9, вещото лице определя пазарната стойност на
правото на сервитут върху 0,511 дка от ПИ № 07363.18.6 в землището на с.
Българско Сливово в размер на 1453,00 лв.
Съдът възприема за обоснован,
правилен и съответен на закона използвания от вещото лице подход за определяне
размера на обезщетението за сервитута. За разлика от оценителския доклад,
където при метода на пазарните
аналози оценителят
използва оферти за продажби в интернет сайтове за земеделски
земи, за които не става ясно за кой период са относими, вещото лице използва оферти за продажби в интернет сайтове за земеделски земи, публикувани през
2020 г. Смисълът на
визираното в закона изискване за определяне на обезщетение по пазарни цени /чл.
210, ал. 1 от ЗУТ/, съответно и посоченият в чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ показател
справедлива пазарна оценка на имота /чл. 65, ал. 1, т. 4/, показва, че при
остойностяването на обезщетението за сервитут следва да се определи
приблизителната и най-близка до действителната стойност, на която съответния
имот или вещно право би могло да се реализира на свободния пазар, за да бъде и
обезщетението равностойно по своя размер. В тази връзка, методът на пазарните
сравнения, в случая се приема като най-точен изразител на пазарния интерес,
съответно, и следва да е водещ при определяне пазарната цена на земята, като
основа за определяне дължимото обезщетение за сервитута. Прилагането на
посочения метод предполага издирване на пазарни цени на сравними по местоположение
и предназначение имоти, извършени при пазарна конкуренция и удовлетворяващи
изискванията за сравнимост с предмета на оценката. С оглед на това, настоящата
инстанция изцяло споделя доводите на вещото лице, отразени в неговото
заключение, че справедливата пазарна стойност следва да се определи при
съотношение на двата метода 10% /разходен метод/ и 90% /сравнителен метод/, при
което справедливата пазарна стойност на 1 дка е 3511,00 лв., на целия имот е
15796,00 лв, а пазарната стойност на 0,511 дка, представляващи площта, попадаща
в сервитутната зона на имот № 07363.18.6 е 1794,00 лв. Правилно така определената стойност е коригирана с Кс -
коефициент отчитащ срока на сервитута, доколкото е безсрочен и е определена
максималната стойност от 0,9, а експертно определения коефициент Ксп, съответно
отчитащ вида на сервитута, в зависимост от
ограниченията, които сервитутът налага на собственика на
земята за ползването е 0,9. При така използваните коригиращи коефициенти пазарната
стойност на право на сервитут върху 0,511 дка от ПИ № 07363.18.6, с. Българско
Сливово е определен законосъобразно на 1453,00 лв.
Предвид изложеното,
съдът възприема стойността 1453,00 лв. за сервитута, предложена от съдебно –
оценителната експертиза за съобразена с действащито материално право –чл. 65 от
ЗЕ.
Следва да се отбележи
и, че целта на обезщетението е да компенсира равностойно намалението на
имуществото на собственика – ограниченото му ползване в случая. Определеният с
обжалваното решение размер на обезщетението за частта от ПИ следва да бъде
завишен. Експертното заключение придава актуален характер на обезщетението,
кореспондиращ с целта на закона за обезщетяване по пазарна оценка.
Предвид изложеното следва
определеният от комисията по чл. 210 от ЗУТ размер на
обезщетението да бъде увеличен съобразно заключението на съдебно-оценителната
експертиза, обосноваващ справедлива пазарна цена на частта от имота във връзка
с установения критерий по чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ / Решение №
12834/2010 г., ВАС, II о. /.
Предвид изхода на делото
и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя в пълния претендиран размер от 950,00 лв.
В настоящия случай разноските
представляват адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е
изплатено на процесуалния представител на жалбоподателя /според договора за
правна защита и съдействие /л. 6 от делото/ с характер на разписка с
отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 600,00 лв. е изплатено в
брой - т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС/, а също така заплатена държавна такса в размер
на 50,00 лв. и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00 лв. В т. 3 от Тълкувателно
решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение
за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК /приложим по силата на чл. 144 от АПК/, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер,
като вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, но в
размер не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно
към Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите
на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да определят
размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В настоящия
случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно
чл. 8, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от наредбата при интерес от 1000 лв. до 5000
лв. е 200 лв. + 6% за горницата над 1000 лв. Съгласно представения пред съда
договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. Осъществената от пълномощника
на жалбоподателя защита се изразява в изготвяне на жалба и процесуално
представителство в три съдебни заседания, като не може да се приеме, че делото
е изобщо фактически или правно несложно, за да се определи минимално
възнаграждение. В подкрепа на този извод са и доказателствата за платено от
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. съгласно договора за
правна защита и съдействие /л. 6 от делото/ с характер на разписка. С оглед
изложеното съдът намира, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 600,00 лв. не е „прекомерно” по смисъла на закона, въпреки че
надвишава размера на минималното възнаграждение, както и са налични
доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение. Поради това
съдът следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя съдебни разноски за
производството в размер на 950,00 лв.
Водим от горните съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл. трето от АПК, Административен съд – Велико
Търново, четвърти състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение по Протокол № 3/20.11.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ,
назначена от ВрИД Кмет на Община Свищов със Заповед № 1996-РД-01-03/14.10.2019
г., в частта за определяне
размера и изплащането на обезщетение за сервитутите за прокарването на Трасето
на газопровода на обект: „Преносен газопровод за гр. Свищов“, за учреден сервитут от 0,511 дка в Поземлен имот с идентификатор 18.6, местността „Горчивка“, целият с площ
от 4,499 дка, с начин на трайно ползване - лозе, пета категория, находящ се в
землището на с. Българско Сливово, ЕКАТТЕ 07363, общ. Свищов, собственост на Църква „Св. Пророк Илия“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Българско Сливово, общ. Свищов, представлявана от А.Г.Н.
– председател на Църковното настоятелство, като
увеличава размера на обезщетението от 1 445,58 лв. на 1 453,00 лв. /хиляда четиристотин
петдесет и три лева/.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на Църква „Св. Пророк Илия“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Българско Сливово, общ. Свищов, представлявана от А.Г.Н. –
председател на Църковното настоятелство, съдебни
разноски за производството в размер на 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: