№ 13988
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110130866
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците Е. Г. И. и Н. Г. И. и техния наследодател Г. М. И., въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за периода май 2019 г. – април 2020 г. на
потребителите топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Поддържа, че потребителите не са заплатили и дължимата такса за
дялово разпределение. Твърди, че са изпаднали в забава. Ето защо претендира от всеки
ответник по ½ от следните суми: 811,89 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода май 2019 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 183728, 5,97 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода февруари 2020 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 09.6.2022 г. до
погасяване на задълженията, 139,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 30.3.2020 г. –
25.5.2022 г. и 1,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период.
Претендира разноски.
1
Ответникът Н. Г. И. признава исковете, като поддържа, че е платил припадащата му
се част от задълженията. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ответникът Е. Г. И. не е подал отговор на исковата молба. В първото открито
заседание оспорва исковете при твърдения, че е погасил задълженията чрез плащане. Моли
съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете срещу ответника Н. Г. И.:
Съобразно направеното от ответника Н. И. признание, с определението от 15.9.2022
г. съдът е обявил за безспорни между него и ищеца всички елементи от фактическите
състави на процесните вземания. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано. Ищецът не оспорва твърдението на ответника, че на
23.8.2022 г. ответникът Н. И. е платил сумата 479,26 лева. Съдът намира, че с плащането
този ответник е погасил вземанията, предмет на предявените срещу него искове. Съдът не
съобразява посоченото от ищца прихващане на изпълнението /в молбата му от 26.9.2022 г./,
доколкото не е взел предвид, че ответникът Н. И. е платил само собствените си задължения,
а не и тези на другия ответник – Е. И.. Поради това съдът ще приеме, че кредиторът не е
оспорил предложеното от длъжника прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо исковете срещу Н. И. следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез
плащане в хода на процеса. На ищеца следва да бъде присъдена сумата 8,52 лева –
представляваща законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до
плащането.
Към датата на завеждане на делото 09.6.2022 г. ответникът е бил в забава
на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца,
включително за обезщетение забава. Ето защо е станал повод за завеждане на делото и
следва да понесе сторените по предявените срещу него искове разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева. Доколкото ответникът, макар да е
платил задълженията си, е станал повод за завеждане на делото /поради забавата си, която
признава/ той няма право на разноски.
По исковете срещу ответника Е. Г. И.:
С протоколно определение от 11.10.2022 г. за безспорни между ищеца и ответника
Е. И. са обявени всички факти, включени във фактическите състави на вземанията за
главници, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за
доказано.
2
Единственият спорен въпрос е дали вземанията са погасени чрез плащане, по който
съдът намира следното:
Ответникът Е. Г. И. не оспори посочената в изравнителната сметка и общата
фактура за процесния период цена на доставена в имота топлинна енергия. Ето защо съдът
намира за доказано, че в процесния период в имоота е доставена ТЕ, чиято цена възлиза на
1234,86 лева, от които всеки ответник дължи по ½ - по 617,43 лева. От представените по
делото разписки се доказа, че ответникът Е. И. е погасил цена на топлинна енергия за
процесния период в размер на 526,31 лева. След като се запозна със съдържанието на
представените от него разписки, съдът установи, че в тях има и плащания на дължима цена
за периоди извън процесния – по фактури, издадени за месеци, предхождащи процесния
период, както и по фактура № **********/7.2019 г., която, макар да е издадена в процесния
период, има характер на обща фактура и се отнася за предходния изравнителен период – до
30.4.2019 г. Изводът, че тази фактура № **********/7.2019 г. е обща це основава на факта,
че за м. юли 2019 г. има издадени две фактури, като тази е с по-висока стойност. Ето защо
очевидно не е за цена на доставена в този месец ТЕ, тъй като е порез летния сезон.
Следователно преди завеждане на делото ответникът Е. Г. И. е погасил част от
задължението за цена на доставена в имота ТЕ – за сумата 526,31 лева и за периода до
февруари 2020 г. включително, като не се доказа погасяване на задължението до 617,43 лева
и за периода март 2020 г. – април 2020 г. , което възлиза на 91,12 лева. Ето защо искът
следва да бъде уважен за посочените сума и период, а за разликата до пълния предявен
размер от 405,94 лева и за периода май 2019 г. - февруари 2020 г. – отхвърлен.
От представените по делото разписки не се установява ответникът да е платил такса
за услугата ДР за предявения период, поради което дължи половината от цената в размер
на 2,98 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен.
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/,
се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
3
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО и водомера, изготвянето
на изравнителната сметка и издаването наОФ за 2020 г. е настъпило след предвидения в ОУ
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното
и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Следователно искът срещу Е. Г. И. за вземане
за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде изцяло отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, сторени по исковете срещу ответника Е. И..
Намалени съобразно отхвърлената част от исковете срещу този ответник /вкл. и с това, че
исковете по чл. 86 ЗЗД са изцяло отхвърлени/ на ищеца се следват разноски в размер на
40,42 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** сумата 8,52 лева,
представляваща законната лихва за периода от 09.6.2022 г. – 23.8.2022 г. върху цената на
топлинна енергия в размер на 405,94 лева за периода май 2019 г. - април 2020 г. и върху
таксата за дялово разпределение в размер на 2,98 лева за периода февруари 2020 г. – април
2020 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150,00 лева, представляваща разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 405,94 лева, представляваща
½ от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2019 г. - април 2020 г. в имот с аб.
№ 183728, 2,98 лева, представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода февруари 2020 г. – април 2020 г., 69,69 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода 30.3.2020 г. – 25.5.2022 г. и 0,64 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за същия период.
4
ОСЪЖДА Е. И. Г. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 91,12 лева, представляваща
½ от цена на доставена топлинна енергия в периода март 2020 г. - април 2020 г. в имот с аб.
№ 183728 и 2,98 лева, представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода февруари 2020 г. – април 2020 г., заедно със законната
лихва от 09.6.2022 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 40,42 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 405,94 лева и за периода май
2019 г. – февруари 2020 г., както и както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумите 69,69лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 30.3.2020 г. – 25.5.2022 г. и 0,64 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5