№ 382
гр. гр. Добрич, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20223200500735 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод жалба с вх.рег.№ 17258 от 07.10.2022г. по регистратурата на Районен
съд – Добрич, подадена от Н. О. М. с ЕГН ********** със съгласието на
своята майка Ф. Н. О. с ЕГН **********, и двете от гр. Д., чрез
упълномощения адвокат Ю. О. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 911 от
26.09.2022 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 862/2022г., в частта му,
с която е отхвърлен предявеният срещу О. М. Ф. с ЕГН ********** от гр. Д.,
иск за изменение на присъдена издръжка (в размер на 60 лева) за разликата
над 250 лева (до който размер искът е уважен) до претендираното увеличение
от 350 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в
обжалваната му отхвърлителна част като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано. Съдът не отчел
възрастта на въззивницата и не взел предвид показанията на свидетелката Ф.
за реалните й нужди и за това, че въззиваемият живее и работи в Г., като не е
установил средните доходи на работещите в тази страна лица. Така
несъобразяването на важни за спора факти и непълната и неправилна
преценка на доказателствата са довели до неправилен извод на съда. Настоява
се за отмяна на решението в обжалваната му част от въззивния съд и
уважаване на иска за увеличение на издръжката с още 100 лева (за разликата
над 250 лева до претендираните 350 лева).
1
Особеният представител на въззиваемата страна О. М. Ф. счита жалбата
за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение е
обявено на посочената от съда дата 26.09.2022г., жалба с вх.рег.№ 17258 от
07.10.2022г. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 от ГПК, от
лице с правен интерес от обжалването и е допустима.
При служебната проверката на обжалваното решение по чл. 269, изр.
първо от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо, като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявен допустим
иск.
По правилността на съдебния акт в обжалваната част (в уважаващата
иска част решението не е обжалвано и е влязло в сила), с оглед изложените в
жалбата оплаквания, доводите на въззиваемия и въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Предявен е иск от Н. О. М. с ЕГН ********** със съгласието на нейната
майка Ф. Н. О. с ЕГН **********, и двете от гр. Д., срещу О. М. Ф. с ЕГН
********** от гр. Д., за изменение на присъдената в полза на непълнолетната
издръжка от 60 лева чрез увеличението й в размер на 350 лева.
В обосноваване на иска в исковата молба е изложено, че месечна
издръжка от 60 лева е крайно недостатъчна за издръжката и отглеждането на
непълнолетната, която към датата на подаване на исковата молба е в девети
клас, нуждае се от учебни помагала, лаптоп, компютър за дистанционно
обучение, телефон с добри характеристики, дрехи и обувки за възрастни;
ходи на уроци; боледува от сезонни заболявания. Само майката осигурява
средства за издръжката на ищцата, но тя има и друго дете, вече на 12 години,
а податните й възможности не са големи. Бащата е здрав, работоспособен,
работи и реализира добри доходи.
Особеният представител на ответника е оспорил иска в претендирания
размер над 178 лева, като несъответен на податните възможности на бащата.
С първоинстанционното решение искът е уважен до размер от 250 лева
и е отхвърлен в частта за горницата от 250 лева до 350 лева. Ищцата-
въззивник е недоволна от решението в частта на отхвърляне на иска.
Установено е по делото от удостоверение за раждане, издадено от
Община град Добрич въз основа акт за раждане № 0865 от 24.07.2006г., че Н.
О. М. е родена на ***г. и е с произход от майка Ф. Н. О. и баща О. М. Ф..
Непълнолетната живее в гр. Добрич в собствено жилище на баба си по
майчина линия и майката полага непосредствените грижи за нея (така
приетия социален доклад и показанията на З.З.Ф.). Бащата дължи издръжка от
60 лева, считано от 19.04.2007г., определена с решение № 49 от 23.03.2009г.
по гр. дело № 877/2007г., с което е утвърдено споразумение по чл. 99, ал. 3 от
СК (отм.). Този размер не е актуален, предвид променените потребности с
израстването на детето и различните вече социално-икономически условия;
2
той е и под минималния по чл. 142, ал. 1 от СК, очертан от ¼ от минималната
работна заплата (710 лева).
Изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставки за
увеличаване размера на издръжката (трайно и невъзвратимо изменение на
определящите размера потребности на детето) не е оспорен от страните по
делото. Спорът се заключава до основателността на претендираното
увеличение над 250 лева до 350 лева, за което е постановено отхвърляне на
иска.
В съответствие с чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката, която
родителите дължат на своето ненавършило пълнолетие дете, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество (така чл.
143, ал. 2 вр. чл. 149 от СК), се определя от нуждите на детето и от
възможностите на родителите.
Потребностите на Н. О. М. са обичайните за всяко дете на нейната
възраст, ученик в гимназиален етап (твърдения за противното не са изложени
и доказателства за това не са събрани). Те са свързани с необходимостта от
осигуряване на храна, облекло, отопление, здравни грижи, учебни пособия и
дейности, извънкласни и социални активности и т.н. Според показанията на
свидетелката З.З.Ф., Н. е голямо момиче и носи дрехи и обувки с дамска
номерация; майката й осигурява дневни пари в размер от 5 лева, които са
недостатъчни; има телефон, няма лаптоп; не спортува; боледува понякога; за
началото на учебната година за внучката на свидетелката били похарчени
около 600-700 лева (за дрехи, обувки, учебници, чанти и др.), а месечно баща
й осигурявал около 400-500 лева, колкото според нея са нужни и за Н. (на
същата възраст). Не съобщава детето да посещава уроци извън училище и
други доказателства за установяване на това твърдение, заявено в исковата
молба, не са събрани.
Съобразно настъпилите промени в обществено-икономическата
ситуация в страната след 2009г. (когато е определена издръжка в размер на 60
лева), за задоволяване на нарасналите нужди на непълнолетната Н. О. М.
(очертани от гласните доказателства като обичайните такива за дете на
възраст от 16 години) са необходими около 500 лева месечно.
Задължени за осигуряване на тази издръжка са двамата родители,
съответно на своите възможности.
Майката е имала средно месечен доход от труд като „касиер, домакин“
в периода 01.12.2021г. – 31.05.2022г. от 752,75 лева, видно от удостоверения с
изх.№ 106 от 22.03.2022г. и изх.№ 56 от 14.06.2022г., издадени от ЗК „Орлова
могила“. Не се твърди трудовото правоотношение да е прекратено, поради
което следва да се приеме, че доходи в сходен размер тя продължава да
реализира. Според показанията на З.З.Ф. и съобщеното пред социалния
работник, майката работи допълнително като извършва срещу заплащане
почистване на жилища. Има още едно дете – И.Н.И., родена на ***г. (така
приложено към исковата молба удостоверение за раждане, издадено въз
3
основа акт за раждане № 0966 от ***г. на Община Добрич), за което също се
грижи в дома си, при много добри условия, видно от данните в приетия по
делото социален доклад. В последния е отразено също, че е подпомагана за
двете деца по чл. 7 от ЗСПД. Няма регистрирани на нейно име превозни
средства и декларирани недвижими имоти.
Доказателства бащата да притежава недвижими имоти или моторни
превозни средства, да работи и да получава възнаграждение от труда си, по
делото не са събрани. Единствено свидетелката Ф. дава сведения, без да го
познава, да знае, че той е в Г., но тези сведения са общи, лишени са
конкретика и без пояснение за източника им. При липсата на категорични
данни по делото за актуално местоживеене на бащата извън България и то
конкретно в Г., относно неговите податни възможности е обосновано само
предположението, че като лице в трудоспособна възраст, той не е лишен от
възможност да полага труд и да получава от него доход от поне минимална
работна заплата за страната - 710 лева. Оплакването във въззивната жалба, че
съдът не е положил усилия да проучи нивата на средните доходи на работещо
лице в Г., при липсата на доказателства именно това да е местоживеенето на
бащата, не е основателно. На следващо место определящо възможността на
този родител да осигурява средства за издръжката на Н. О. М. е и това, че той
има още две деца (така справка, извършена от първоинстанционния съд по
реда на Наредба № 14/18.11.2009г.) – Й., родена на 1***г. и Т., роден на ***г.,
спрямо които също е задължен за издръжка.
При съобразяване на горните обстоятелства, родителите следва да
участват по равно със сумата от 250 лева в осигуряването на общо
необходимите за детето средства от 500 лева месечно. Този размер е
обоснован от установеното, че и двамата не притежават имущество, от което
да добиват приходи; че реалните доходи на майката са малко по-високи от
презумираните такива на бащата; че майката действително сама полага
преките грижи за Н., както и за нейната сестра, като получава и семейните
помощи за тях, но и че бащата има задължение за издръжка към още двама
правоимащи от първи ред по чл. 141, т. 1 от СК (деца). Претенцията бащата
да участва с повече от 250 лева в осигуряването на необходимата на детето
издръжка не е оправдана от събраните по делото доказателства за неговите и
на другия задължен родител възможности.
С оглед изложеното, въззивната жалба не е основателна. Като е
отхвърлил иска над размера от 250 лева, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
На основание чл. чл. 83, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ГПК такси и разноски в
тежест на въззивницата не се присъждат - държавната такса за въззивното
обжалване и възнаграждението за особения представител на въззиваемата
страна остават за сметка на сумите, предвидени в бюджета на съда.
По изложените съображения, съдът:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 911 от 26.09.2022 г. на Районен съд –
Добрич по гр. дело № 862/2022г., в частта, с която е отхвърлен предявеният
от Н. О. М. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка Ф. Н. О. с ЕГН
**********, двете от гр. Д., срещу О. М. Ф. с ЕГН ********** от гр. Д., иск
за увеличение на издръжка за разликата над 250 лева до 350 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5