№ 78
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110142820 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Спринг Ер
България“ ООД срещу В. К. И., с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 211 КТ, вр . чл.207, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сума в размер на 3517,60 лева,
представляваща претърпени от ищеца имуществени щети, изразяващи се липсващи и
неотчетени стоки/артикули, предоставени на ответника във връзка с изпълнение на
трудовите му функции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба – 21.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът „Спринг Ер България“ ООД твърди, че на 10.03.2016г. сключил с
ответника трудов договор, по силата на който работникът е полагал труд на длъжност
„продавач разносна търговия“, с код по НКПД 52430002. Допълва, че ответникът имал
задължение да предоставя не по – късно от 3-то число на месеца, следващ месеца на
изпълнението, отчет за извършената дейност, в т.ч. отчет за наличността на
асортимента/стоки, предоставени му във връзка с изпълнение на трудовите му
задължения и намиращи се в него. Поддържа, че след депозираната от страна на
работника писмена молба по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ от 23.11.2020г., трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед за прекратяване №
77/23.11.2020г. Заявява, че на 26.11.2020г. е получил Протокол № 0001/2020г., с който
ответникът е предал на работодателя наличните стоки, намиращи се в него. След
извършена сравнителна справка, удостоверена с Протокол-равносметка № 0002/2020г.,
е констатирано разминаване между предадената и отчетена стока от ответника, което
представлява липса на стойност 3517,60 лева. Ищецът посочва, че във връзка с
1
установените липси е изпратил на ответника покана, с която му е предоставен срок за
доброволно изпълнение, но последният не изпълнил задължението си за
възстановяване на липсите на посочената стойност. Претендира разноски.
Ответникът В. К. И. е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че визираната от ищеца „Инструкция за
месечен отчет на търговските представители“ не го обвързва, доколкото е заемал
различна длъжност – „продавач разносна търговия“. В допълнение посочва, че на
24.11.2020г., чрез куриер, изпратил на ищеца с Приемо-предавателен протокол №
0001/2020г. всички артикули, които са били в негово държане и предоставени му във
връзка с трудовите му функции, който протокол бил подписан от представител на
ищцовото дружество без забележки в качествено и количествено отношение. Излага
съображения, че изготвения в негово отсъствие Протокол-равносметка № 0002/2020г.
съдържа неверни данни, съответно не доказва твърдяната липса.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание с чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Отговорността по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява
типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в
недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и
др./когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход -
няма яснота относно причините за неговото настъпване. Този недостиг следва да е
възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция, доколкото
отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично
трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното
материално отговорно лице. При констатиране на такъв недостиг, възниква
презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една
страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е
да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от
нейния неизяснен произход. Поради това, за да избегне ангажирането на
имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице
следва да докаже, че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно.
Следователно за основателността на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на
ищеца е да докаже следните правопораждащи факти: че ответникът е заемал длъжност
при него, съгласно която е упражнявал отчетнически трудови функции, наличие на
липси, в повереното на ответника имущество, размера на липсите, момента на
настъпване/откриване на липсите.
2
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника по делото е да
докаже, че няма липси или че не е причинил липсите, или ако ги е причинил, че това не
е извършено виновно.
Между страните по делото не е спорно и от представените писмени
доказателства, в т.ч. трудов договор № 22/10.03.2016г., допълнително споразумение №
91/01.09.2019г., допълнително споразумение № 109/01.01.2020г. и Заповед №
77/23.11.2020г. се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за периода от 10.03.2016г. до 23.11.2020г., по силата на което
ответникът първоначално е изпълнявал длъжността "пласьор стоки" с код по НКПД
52430001, а считано от 01.09.2019г. длъжността „продавач разносна търговия“ с код
по НКПД 52430002. Въз основа на представена по делото „Инструкция за месечен
отчет на търговски представители“ /лист 12 по делото/, която е връчена на ответника,
се изяснява, че всеки търговски представител на ищцовото дружество има задължение
ежемесечно да инкасира всички парични постъпления, като попълва „декларация за
постъпления в брой“, която подписва собственоръчно и изпраща на електронен адрес
на работодателя, както и в оригинал до Централен офис, в определени за това срокове.
Посочено е, че след обработката на отчета на паричните постъпления, служител от
Централен офис изпраща обратна информация за отразеното в системата, включително
относно установен размер на липси и/или излишъци по каса. В допълнение към това се
установява, че служителят е длъжен да прави и ежемесечна инвентаризация на склада,
за който отговаря, в която връзка следва да опише физически наличните в склада му
стоки и други активи като бройки и състояние на стоката, която информация също се
свежда до знанието на работодателя, чрез изготвяне на „декларация за налични активи,
стоки и материални ценности“. В инструкцията е предвидено, че служител на
работодателя връща по ел. път обратна информация за отразеното в системата и в
случай на наличие – размер на липси и/или излишъци в склада. Ответникът по делото
се е запознал със задълженията, произтичащи от вътрешния акт на работодателя, което
обстоятелство е удостоверено чрез изписването на имената и полагане на подписа си в
края на документа.
Съгласно трайната съдебна практика обстоятелството дали на работника или
служителя са възложени отчетнически функции може да се установява, както с
длъжностна характеристика, така и с други доказателства. Придобиването на
качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава
може да не е издадена /съставена/, тъй като законодателството не изисква за
валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави
и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която
работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на
работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
3
ценности на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по
трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за
фактически изпълняваната от работника или служителя работа. В тази връзка следва да
бъде съобразена Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането
на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица /Загл. Изм.
– ДВ, бр. 15 от 1985 г. / в чл. 1, ал. 1, т. 1 от която се съдържа примерно изброяване на
отчетническите длъжности, а според чл. 1, ал. 1, т. 2 отчетници са и лицата, които не са
назначени на отчетническа длъжност, но фактически изпълняват отчетнически
функции – събират, съхраняват, разходват и отчитат обществени парични или
материални ценности, независимо от изпълняваната от тях основна работа. Кодът по
НКПД, който е посочен в трудовия договор, има само формално и неопределящо
значение при определяне на същността на трудовата функция за конкретната
длъжност.
Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално
имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това следва от естеството на
имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за да възмезди
работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно
поради това отговорността за ценностите е на лицата, които пряко боравят с тях и това
е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат
търсени от някой, на когото те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал
досег до тях /в този смисъл Решение № 493 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. дело №
586/2011 г., ІV г. о., ГК, Решение № 1 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. дело № 158/2010
г., III г. о., ГК, Решение № 252 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1531/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 152 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6083/2014 г., IV г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав счита, че в трудовите функции на заеманата от
ответника длъжност са включени дейности, свързани със съхранение и разходване на
парични и стоково-материални ценности, доколкото същият е следвало да контролира
движението на предоставени му стоково-материални ценности, да отговаря за
опазването и съхранението на стоките и имуществото в склада, да извършва
ежемесечно отчитане на паричните постъпления и инвентаризация на наличността в
поверения му склад. В този смисъл са и показанията на свидетеля Павлина Стаева,
които подлежат на кредитиране като ясни, последователни, житейски логични и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото. При разпита си
свидетелката заявява, че работи при ищеца "Спринг Ер България“ ООД, като към
м.11.2020г. е заемала длъжността офис сътрудник“. Познава ответника В. И., който
работил в ищцовото дружество първоначално като „продавач разносна търговия“, а
впоследствие като „търговски представител“, в което си качество обслужвал северната
4
централна част – В. Търново и големите градове около него. Допълва, че в един момент
всички служители от продавачи преминали на длъжност „търговски представител“.
Свидетелката изяснява механизма на работа при ищцовото дружество, включително
начина на получаване на стоката и отчитането от страна на търговските
представители. Посочва, че с помощта на софтуерна програма се набират количествата,
които търговските представители предварително са заявили и чрез протоколи от
същата, получават стоката в склад, в който се води наличността на всеки представител
и за който съответния представител отговаря. Допълва, че във връзка с предаване и
отчетността на стоката с въпросната програма, се извършва опис, който по същество
представлява трансфер от централен склад към склада на търговеца. Следователно на
ответника е била възложена конкретна отчетническа функция – да борави пряко с
ценности на работодателя, т. е. той е имал качеството на материално отговорно лице.
Следва да се отбележи фактът, че ответникът е подписал „Инструкция за месечен отчет
на търговски представители“ /обстоятелство, което не е оспорено в настоящото
производство/, имащо значение на признание от страна на същия, че се явява обвързан
от предвидените с нея изисквания и задължения за месечен отчет на парични
постъпления и складова наличност на стоки и артикули, съответно доводите му в
насока неотносимост на доказателството към настоящото дело се явяват неоснователни
и опровергани. В допълнение към горното наименованието на конкретната
длъжност/позиция отразена в трудовия му договор и изменянето в рамките на
трудовоправната връзка е ирелевантно, като за преценка за наличие на отчетнически
функции по смисъла на чл.207 КТ, следва да се съобразяват конкретно възложените
задължения и отговорности на работника. С оглед на гореизложеното, съдът достигна
до извод, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на
ответника по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а именно, че В. И. е заемал длъжност в
ищцовото дружество, съгласно която е упражнявал отчетнически функции.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства и ценените гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Павлина
Стоева, съдът приема за установена претендираната от ищеца липса в размер на
3517,60 лева, представляваща неотчетени артикули/стоки предоставени на ответника
И. във връзка с трудовите му функции. В тази насока при разпита си в съдебно
заседание свидетелката подробно и последователно изяснява механизма на работа при
ищцовото дружество, включително начина на получаване на стоката и отчитането от
страна на търговските представители. Посочва, че с помощта на софтуерна програма се
набират количествата, които търговските представители предварително са заявили и
чрез протоколи от същата, получават стоката в склад, в който се води наличността на
всеки представител. Допълва, че многократно са правени ревизии на място и от
разстояние, като се изпраща опис със стоката, респективно търговския представител
следва да потвърди дали това е количеството, налично в склада му и съответно има ли
5
разминаване. Сочи, че върнатата от страна на ответника И. стока, във връзка с
прекратеното му трудово правоотношение, била проверена по програмата, съобразно
това, което се водело като негова наличност. Получената стока била съпоставена с
това, което се търси по програмата, при което е установено и разминаването.
Свидетелката заявява, че отразеното в подписания от нея протокол № 0001/26.11.2020г.
относно липса на забележки при приемането на стоката, касае върнатата стока, т.е. че
същата не е с нарушена опаковка и може да се реализира на пазара. Изяснява, че за
установяване на разлики между отчетеното количество и количество, което се търси по
програмата на ищеца, е необходимо технологично време, като в конкретния случай
това е сторено на следващия ден. Първо се получава стоката, след което се брои за
установяване на несъответствие в бройките.
Съобразно посоченото по-горе, липсата представлява щета с неустановен
произход на неотчетност на парични и/или материални ценности в предприятието на
работодателя, при което е невъзможно да се установи със сигурност причината за
недостиг на липсващите ценности и се презумира, че тя се дължи на поведение на
отчетника, комуто са поверени ценностите. В производството по иск за реализиране
имуществената отговорност на отчетника, в негова тежест е да установи разходването
на предоставените му средства и материални ценности по предназначение, а липсата
като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не
съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт
може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при
инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или не,
не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил щетата.
Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и
бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от
работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени
функции да полага грижа по-голяма от обикновената, за опазване имуществото на
работодателя. Отчетникът от своя страна разполага с възможност да обори в хода на
съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се
дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе
възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск
/чл. 204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна
необходимост /чл. 46 ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или
поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят / чл. 83, ал. 1 ЗЗД/, като за
доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и
свидетелски показания. В конкретния случай, ответникът освен оспорване на
доказателствата ангажирани от ищеца/работодател, не е поискал и събрал
доказателства, които да оборят презумпцията за виновност, а именно, че липсата не се
дължи на негови действия или бездействия, нито същият се е позовавал на
6
съществуваща обективна причина, довела до липсата, а въведеното от него възражение,
че не е поемал задължение, свързано със събиране, съхраняване, разходване или
отчитане на финансови материални ценности, се явява неоснователно с оглед
изложените по-горе съображения.
Предвид това съдът намира за доказано, че ответникът В. И. е причинил
твърдяната от ищеца имуществена вреда в размер на стойността на липсващите
артикули, установена с Протокол-равносметка № 0002/27.11.2020г. – 3517,60 лв.
Следователно налице са предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност
на ответника, като релевираната претенция за пълния размер на липсата, съобразно чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ, е основателна, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.07.2021г.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът. Ищецът претендира и
доказва разноски в размер на общо 1141 лева, от които сумата 141 лева,
представляваща държавна такса и сумата 1000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, които и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, жк.
„Младост 2“, бл.231, вх.1, ет.19, ап.144, ДА ЗАПЛАТИ на „Спринг Ер България“
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 211, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата от
3517,60 лева, представляваща претърпяна имуществена вреда от неотчетени и
липсващи стоки, поверени на ответника във връзка с изпълнение на трудовите му
функции, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2021г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, жк.
„Младост 2“, бл.231, вх.1, ет.19, ап.144, ДА ЗАПЛАТИ на „Спринг Ер България“
ООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1141 лева, представляваща
сторени разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8