М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 11/2017год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.И.И.Ю. в това, че:
На 05.08.2016г., в гр.Русе,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Рено Клио” с рег.№ Р ****
РС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 2.45 на хиляда,
установена по надлежния ред /Наредба № 30/2001г. на МЗ, МВР и МП/ - престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за
виновен в извършването на престъплението и му наложи предвидените в закона
наказания. Пледира наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
ефективно.
Подсъдимият редовно призован се явява лично, не дава обяснения, изразява
съжаление за стореното.
От
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.И.Ю. е роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, не работи, с
ЕГН **********.
Подс.Ю. бил правоспособен водач на МПС с категории В, С,
М, АМ и Т от 1989г. Води се на отчет в Сектор КАТ – Русе. Наказван бил многократно
по административен ред, за нарушаване правилата за движение.
На 05.08.2016г. преди обяд, подс.И.Ю. консумирал
значително количество алкохол. Независимо от това, около 13.30ч. същият ден, привел
в движение л.а. “Рено Клио” с рег.№ Р **** РС и го управлявал по улиците
на гр.Русе. Около 14.00ч., автомобила управляван от подсъдимия се движел по ул.
“Шипка” в посока от жп прелеза на Кооперативен пазар към жк.“Чародейка“. По
същото време и по същата улица, но в обратна посока се движел лек таксиметров
автомобил „Рено Клио“ с рег. № Р **** РХ, управляван от свид.А.А.. В автомобила
като клиенти се возели две момчета – Християн Андреев на 15г. и Преслав Христов
на 12г. Непосредствено след отбивката за бул.“България“, по неустановени в хода
на делото причини, подс.Ю. изгубил управление върху автомобила, насочил се вляво
по посоката си на движение, като по този начин навлязъл изцяло в лентата на
насрещно движение, когато срещу него, на разстояние от 23м. приближавал лекият
таксиметров автомобил „Рено Клио“ с рег. № Р **** РХ. Предвид скоростите им на
движение, нито един от двамата водачи не разполагал с възможност да предотврати
сблъска, който настъпил челно и за двата автомобила, изцяло в лентата за
движение на таксиметровия автомобил.
В резултат от удара, на свид.А.А. били причинени телесни
увреждания, квалифицирани като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1
от НК, а на подсъдимия – такива квалифицирани като средна телесна повреда по
чл.129 от НК. С леки телесни повреди били и двете момчета пътуващи в
таксиметровият автомобил. От сблъсъка били причинени значителни увреждания и по
двата автомобила.
Очевидци на произшествието, сред които и свид.Р.А. подали
информация за случилото се на спешен номер 112. На място пристигнали екипи на
спешна помощ, а непосредствено след тях и полицейски екип от Сектор ПП-Русе. По
късно, за съдействие на колегите си, в МБАЛ-Русе, където били настанени
пострадалите, бил изпратен свид.К.М. ***. Той установил, че подсъдимия не е в
състояние да даде качествена проба за алкохол с техническо средство, поради
което му издал талон за медицинско изследване. В указания в талона срок – в 15.50ч., на
подс.Ю. било извършено медицинско изследване и била взета кръвна проба.
На 08.08.2016г.
кръвната проба постъпила в химическата лаборатория на БНТЛ-Русе, където била
изследвана. Видно от приетото заключение на химическата експертиза, в кръвта на
подс.И.Ю. се доказало наличие на етилов алкохол в количество 2.45 на хиляда.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс.И.И.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, като на 05.08.2016г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил “Рено Клио” с рег.№ Р **** РС, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 2.45 на хиляда, установена по надлежния
ред /Наредба № 30/2001г. на МЗ, МВР и МП/.
От обективна страна:
Безспорно е налице
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Ю. над допустимите граници от 0.5
на хиляда, а именно 2.45 на хиляда.
Установяването на тази концентрация е станало по надлежния
ред, а именно при спазване изискванията на Наредба № 30/2001г. Съгласно чл.1,
ал.2 от цитираната наредба, употребата на алкохол се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. В конкретния случай това е станало посредством химическо лабораторно изследване на кръвта на подсъдимия.
Установява се по несъмнен начин, че
именно подс.Ю., след употреба на значително количество алкохол привел в
движение и управлявал по улиците на гр.Русе лек автомобил “Рено Клио” с
рег.№ Р **** РС.
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият Ю., като дългогодишен правоспособен водач на МПС, при това
практикуващ професионален шофьор, знаел за съществуващата принципна забрана за
управление на МПС след употреба на алкохол. Въпреки това привел в движение
автомобила, след като консумирал алкохол. Психическото му състояние е било
такова, че разбирал противоправността на извършеното. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на
общественоопасните последици от него.
При
индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства изразеното критичното отношение към деянието и съжаление за
стореното от него, както и поисканата прошка от пострадалите от произшествието
лица.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът приема значителното ниво на
алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия, надвишаващо два пъти
инкриминираната граница от 1.2 промила, възникналото единствено от приноса на
подсъдимия и в резултат от значителното му алкохолно опиянение тежко
пътно-транспортно произшествие, при което не настъпили фатални последици за
повече от едно лице, единствено по стечение на благоприятни обстоятелства.
Съществени отегчаващи отговорността обстоятелства са и множеството предходни
наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение по
пътищата, както и предходните осъждания и наказване на подсъдимия по реда на
чл.78а от НК, независимо от настъпилата по тях реабилитация. Нещо повече, от
приобщената справка за съдимостта на подс.Ю. става ясно, че с присъда ат 1990г.
за причинена в резултат от ПТП средна телесна повреда, отново при управление на
МПС в пияно състояние и с последвало бягство от местопроизшествието, му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ с ефективно изтърпяване, а с решение
от 2009г. му били наложени административни наказания по реда на чл.78а от НК,
отново за причинена средна телесна повреда при управление на МПС и отново с
последвало бягство от мястото на произшествието.
Всички
тези обстоятелства характеризират личността на подс.И.Ю. като деец с по-висока
степен на обществена опасност. Сочат на изключителната престъпната упоритост на
подс.Ю. при извършване на нарушения и престъпления по транспорта, като
очевидно, налаганите до настоящият момент административни наказания и осъждания
не са спомогнали за поправянето на дееца и същия продължава да извършва
престъпления. В същото време високата степен на алкохолна концентрация и
последвалото, в резултат от пияното състояние на подсъдимия тежко
пътно-транспортно произшествие, макар и без съставомерни последици,
характеризират настоящото деяние като такова със значително по-висока степен на
обществена опасност, в сравнение с другите случаи на престъпления от този вид.
Макар с оглед характера и
относителната им тежест да е налице значителен превес на отегчаващите над
смекчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказанието
“Лишаване от свобода” в границите между средния и максималния размер на
предвидено в закона, Съдът приема, че предвид изразеното разкаяние от
подсъдимия и получените от него сериозни увреждания в резултат от
произшествието, на същият следва да бъде наложено наказание в средният размер предвиден
в нормата на чл.343б, ал.1 от НК.
Мотивиран така, Съдът счита,
че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът констатира, че с оглед изложените по горе
обстоятелства, характеризиращи негативно деянието и личността на дееца,
приложението на чл.66 от НК не би спомогнало за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения, поради което определеното наказание
„Лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно при общ режим, в
затворническо общежитие от открит тип.
На подс.Ю. следва да се
наложи и кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание “Лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство”, което с оглед значителното ниво на алкохолно съдържание в кръвта, последвалото
ПТП резултат от това, както и множеството нарушения на правилата за движение,
следва да бъде за максималния срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На осн.чл.59, ал.3 от НК следва да се приспадне времето, през което подс.Ю. е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
Другото, кумулативно
предвидено в нормата на чл.343б, ал.1 от НК наказание – “Глоба”, Съдът
индивидуализира в размер на 500.00лв.
Така наложените наказания
по преценка на Съда съответства в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието.С налагането им последният ще има възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
Подсъдимият Ю. следва да
заплати в полза на Държавата сумата от 37.56 лв., за разноски на досъдебното
производство- само тези, направени по обвинението, по което е признат за
виновен, както и да заплати по сметка на Районен съд Русе сумата от 20.00лв. за
разноски на съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: