№ 7657
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110153328 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от Т. Д. Т. срещу Т. Й. Х. осъдителни
искови претенции с правно основание чл. 45 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на разпространени обидни и клеветнически твърдения, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 14.09.2021
г. до окончателното изплащане.
Ищецът Т. Д. Т. твърди, че на 04.09.2021 г. в интервю по [ЮЛ] ([ЮЛ]),
програма [ЮЛ] в предаването „[ЮЛ], с водещ П.В., ответникът Т. Й. Х.
разпространил по отношение на ищцата клеветнически и обидни твърдения, с
което е унизил честта и достойнството й. Конкретно било заявено от
ответника следното:
1. „По принцип Т.Д. е лъжец. Мога да го заявя откровено, Т.Д. лъже.
Много често лъже – откровено и нагло. Както излъга, че депутатската ни
листа във [НАСЕЛЕНО МЯСТО] е била редена от М..”...”но аз пак казвам-тя
лъже.”
2. „Т.Д. е изключително нечистоплътен политически човек.”
3. „Защото Т.Д. е човекът, който когато се говореше при кой ще е третия
мандат, тръгна да обикаля част от нашите депутати, да им предлага да
1
напускат парламентарната група. Да ги убеждава да взимат други с тях, за да
вземат част от лицата от нашата парламентарна група, които да станат
министри, обещавайки им министерски кресла. За да може да се опакова
третия мандат, тогава няма значение кои ще го подкрепят. И включително е
драскала на едни листчета половин милион ще ти дам.” „То не е обвинение,
то е факт. Човекът, с който е водила разговора от нашите, с конкретни имена
кого трябва да дръпне – И.М., Х. и т.н. Размахвала му е листчета с цифри
половин милион и му е обяснявала как ще трябва да става министър и да идва
при добрите, щото ние сме чалгари.”
4. „Т.Д. е некоректен човек, меко казано.”
Ищцата релевира доводи, че в резултат от противоправно поведение на
ответника са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
честта, достойнството и авторитета й. Посочва, че се е почувствала омерзена
и унизена и е преживяла отрицателни емоции. Излага твърдения, че й се е
налагало непрекъснато да дава обяснения на близки, роднини, приятели,
колеги и медии. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на разпространени по отношение на нея обидни и
клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба – 14.09.2021 г. до окончателното
изплащане.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът Т. Й.
Х. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Позовава се на качеството си
на [ЮЛ] и на чл. 69 КРБ. Навежда доводи за правото му на свободно
изразяване и разпространение на мнение без налагане на цензура. Обръща
внимание на обстоятелството, че ищцата е публична личност и следва да
търпи критика в по-широки граници. Твърди, че ищцата е правила неверни
изказвания по отношение на партията, чийто заместник-председател е
ответникът. Посочва, че думите му са негово лично мнение и оценка.
Възразява изразите да са обидни. Оспорва да е излагал неверни факти по
отношение на ищцата. Оспорва и размера на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
2
Ответникът не оспорва, че на 04.09.2021 г. е дал интервю по [ЮЛ]
програма [ЮЛ], в предаването „[ЮЛ], с водещ П.В.. Съдържанието на това
интервю се установява от заключението на вещото лице по извършената
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че в
представения като веществено доказателство по делото – диск се съдържа
аудио файл (звуков запис) с продължителност 29 минути и 27 секунди.
Вещото лице е възпроизвело на хартиен носител звуковият запис, както
следва:
П.В.:
Гост в „[ЮЛ] днес е Т.Й., председател на парламентарната група на [ЮЛ]
и заместник председател на партията. Добре дошъл.
Т.Й.:
Здравей.
П.В.:
Веднага ще кажа, говорим си на ти, защото се познаваме от много
години, не само покрай медийните си занимания. Едно училище сме
завършили, така че би било абсолютно абсурдно да си говорим на „Вие“.
Т.Й.:
Дели ни една година разлика, така че ...
П.В.:
Да, този, този пуританизъм предполагам надявам се да го оставим.
Т.Й.:
А и предаването ти е „[ЮЛ], дай да се държим нормално, нали. Това е
другото име, да говорим нормално.
П.В.:
Точно така. Така стана вече.
Добре, да започнем с най-актуалните неща, а най-актуалното е, това
което става аа заплахата за убийство на [ЮЛ] И.М.. Знаеш ли нещо повече от
това, което официално ни съобщиха от прокуратурата, че има задържан
човек, че ще му бъде, че ще бъде поставен постоянно под стража?
3
Т.Й.:
Не, незнам. Аз вчера научих и когато го научих го съобщих на медиите,
защото имаше странно съвпадение, два дена подред се занимаваме с [ЮЛ] и
веднага сигнал за убийство заа, срещу И.М.. След товааа чета и аз като теб по
медиите. До колкото знам в [ЮЛ] разследваха. Най вероятно те са го
задържали. Прокуратурата се правеше наа, както винаги на нещо странно,
твърдейки че няма сигнал, т.е. в [ЮЛ] има сигнал, в [ЮЛ] имат сигнал, в
прокуратурата няма сигнал. Както и да е. Все тая. Незнам, незнам какъв е тоя
човек.
П.В.:
Ти мислиш ли, че действително има връзка между промените в аа закона
за [ЮЛ] и заплахата за убийство към И.М.. Можем ли да направим такава
връзка?
Т.Й.:
Според мене има. Хъ, виж, прекалено много съвпадения са. И Слави има
един много хубав израз, който употребява в такИ. случаи, че когато нещо
ходи като патица, кряка като патица и плува като патица, най вероятно е
патица. В случая имаме същото.
П.В.:
Тоест, трябва да се мисли в тази посока, а не в посоката, някой се напил и
написал един имейл.
Т.Й.:
Ами не, не мисля, че някой се написал и написал един имейл, защото
И.М. е, как да кажа, крехка дама. Тя не е агресивна. Обикновено такИ. неща
се отправят към хора, които са по агресивни като поведение. И.М. е една
образована крехка дама, която не се държи лошо с никой. Тя е доста
консенсусна и всъщност, това което се случи, е тези два дена беше опит на
една част от демократичното общество да вкара малко нормалност с
ревизията на тоя закон за [ЮЛ], т.е. тука нямаше, И. нито е обиждала някой,
нито е нападала, нито е заплашвала, така че не мисля, че някой се е напил и го
е направил. По скоро беше демонстрация, щото сигнала, това което хората
незнаят или минават метър, че заплахата е за убийство за И.М. е за майка й. С
името на майка й, с изречението „Знам къде живее“. Така, че И. всъщност се
4
притесни за близките си, което е нормално, защото нея и в момента я
охранява [ЮЛ], но майка й не е точно така. Така, че според мен си беше
абсолютна демонстрация за сплашване, политическа, плюс намек „Вижте
колко е важно [ЮЛ] да варди роднини на разни хора. Да варди министри и
един куп бивши замове, бивши шефове, бивши министри ...
П.В.:
Тоест има замисъл зад това убийство?
Т.Й.:
Според мене, да.
П.В.:
Добре. Аа, другите актуални неща, разбира се малко време ви остава като
депутати в [ЮЛ] преди да, да бъде разпуснат парламента, ще успеете ли
примерно актуализацията на бюджета да извършите?
Т.Й.:
Актуализацията на бюджета ще извършим до края на следващата
седмица. Аа, доколкото слушах вчера изявлението на президента Р., и ако
правилно съм разбрал, това което каза, той няма да бърза веднага след като
[ЮЛ] му върнат мандата да разпусне събранието, да може точно да приемат
актуализацията на бюджета и живот и здраве още поне два закона покрай
него.
П.В.:
Кои?
Т.Й.:
Закона за [ЮЛ] и за изваждането на бюрото по защита на свидетелите
под шапката на главния прокурор.
П.В.:
Е, това да ...
Т.Й.:
Що се отнася доо аа съдебната реформа, там спец съдилищата, дано да
стане, но там вече изоставаме със срока, защото вчера [ЮЛ], [ЮЛ] и [ЮЛ]
практически саботираха заседанието на комисията и вече се получава
изоставане с дни. Тоест, президента Р. ако иска и това да мине, ще трябва да
5
остави още малко [ЮЛ] да поработи. В крайна сметка, в случая не става дума
за удължаване на живота на това събрание незаконно, просто става дума за
изпълнение на някои искания на гражданското общество.
П.В.:
Да, и тука както и на доста други места се появиха такИ. едни взаимни
обвинения. Вие обвинявате [ЮЛ], че не иска да направи нещо, те пък вас ви
обвиняват, че не искате да направите нещо.
Т.Й.:
Аха, ние не обвиняваме никой. Тука всеки нормален човек може да следи
по действията. Нали, всеки може да каже всичко. В тая страна е така. Всички
говорят всичко, важно е човек или партия, ако е казала нещо, дали е
изпълнила това, което е казала. Това е най-лесният начин за проверка, дали
някоя партия или човек лъже. В случая, [ЮЛ] след разговорите с нас на ония
прословути консултации за тоя не състоял се кабинет, излязоха и изявиха
официално, че те нямат аа никакви разминавания по съдебната реформа с
[ЮЛ], а като действия, когато се гласуваше на първо четене закона за [ЮЛ],
те не бяха в зала...
П.В.:
Има ли, имаха пленум тогава.
Т.Й.:
Хубаво, имали пленум. Сега, всички знаем, че тоя пленум първо беше за,
дали да върнат мандата или не и на коя дата да го върнат. Това е невероятно
сложен въпрос, който те знаяха, че ще решат и ще върнат на 7- ми. Всички
знаяха това предварително. Можеха да си изместят пленума с два часа, нали
така. А на следващия ден се появиха в комисията аа за закрИ.не на спец съда
и прокуратурата. Това са действия. Другото са приказки.
П.В.:
По, понеже говорим за [ЮЛ], между другото имаше доста въпроси към
теб и изобщо към [ЮЛ], точно, защо не се разбрахте с [ЮЛ]. Ето Г.А. казва:
Аа, попитайте го, защо не подкрепиха [ЮЛ] за кабинет.
И също така пита, как ще се състави правителство в следващия
парламент, както Слави каза в аа при Б.В., той нали каза, задължително
6
трябва да има правителство в следващия парламент?
Т.Й.:
С [ЮЛ]ее, те не се разбраха с нас. Когато ние предлагахме кабинет, на
всички срещи те твърдяха, че ни съвпадат възгледите като посока на действие.
Имахме разминавания разбира се в някои детайли, което е нормално, те са
лява партия, а ние не бих казал, но нямаше противоречие. След което [ЮЛ]
взе решение да не подкрепя този кабинет. А ние, пак ще се върна на аа думи и
дела. Ние още в началото на тоя парламент заявихме, че ще предложим
кабинет и ако той не получи подкрепа, ние след това няма да подкрепяме
други мандати, защото не виждаме смисъл, когато някой те е предал или не те
е подкрепил ти да го подкрепяш. Нали, тука няма, няма морална основа, на
която да стъпим, особено когато нямаме противоречие, защото ние реално, по
тъй наречените политики или сектори в политиката, в които трябва да работи
държавата нямахме противоречия нито с ДеБетата, нито с хората на М.Х.,
нито с [ЮЛ]. И всички тези партии казаха, че няма да ни подкрепят, въпреки
че нямаме противоречие. Ние заявихме, че в тая ситуация ние няма да
подкрепяме следващ кабинет. Останалите партии, след като нас ни обявяват
за враг и за партия, която не може да е партньор, имат пълното право да се
съберат помежду си и да направят кабинет. Това е логично. След като с нас
няма събиране, те са против нас, логично е да имат общи неща заедно и да
направят кабинет и отговорността е пред тях. Те решават дали ще има избори
или ще има кабинет. Те решиха да има избори. Това е.
П.В.:
Сега, по за [ЮЛ] специално, когато беше вашия, вашия втори вариант за
кабинет, те категорично бяха срещу кандидатурата на П.И. си спомням. И
това обаче ми напомня, че отново тази тема изплува тези дни. Имаше и пост
специален на Слави и книгата му излезе с 80 страници по малко, а много
интересно това, защо вие толкова много държите на този човек?
Т.Й.:
Виж, дали беше П.И. или щеше да е С.Г. няма никакво значение. Ние си
защитаваме хората, особено когато са подложени на безпрецедентен натиск
абсолютно без причина.
П.В.:
7
Обаче ако са сбъркали нещо?
Т.Й.:
Ако са сбъркали нещо, ще си признаем, че сме сбъркали нещо и то си е
решение вече вътре при нас. До момента нито П.И. е съден за плагиатство, аа
новото издание на книгата, ако е с 80 страници тя бе сравнено като
съдържание със старото, защото и двамата с теб знаем, че една книга спрямо
разредката й и пунктовете може да бъде плюс минус толкова страници,
колкото си прецениш.
П.В.:
Искам да кажа, че хора, които са видяли и двете книги казват, че
действително тези спорни 80 страници липсват.
Т.Й.:
Ами добре. Това нещо се решава в съда. То плагиатство се доказва в
съда. Другото, а чакай да кажа една друга последователност, защо защитавам
П.И.. Няма значение П.И. направил ли го е или не. Нали, това трябва да се
докаже. Оставяме го леко настрана. Има доказан министър наа финансите,
който с Лондонски съд е доказано, че е откраднал интелектуална собственост,
от която се изкарват пари, 10 милиона е изкарал на първа врътка и още
толкова до следващите. Защото го е направил 4 пъти едно и също. Тука
говориме за огромни фина[ЮЛ]ви щети. Съдебни дела, съдят се извън
съдебни споразумения, както и да е. Няма проблем той да е министър за
обществото. Появява се П.И. и излиза един слух, че той е заимствал част от
текст на някаква книга. Това не е нанесло фина[ЮЛ]ви щети на никого, нали
така? Има морални щети. Човека, който твърди, че са му взети пасажи от
книгата 5 години мълчи катооо, избери си сравнение. Мълчи като нещо. Не се
сещам. Ние предлагаме П.И. за министър. За кандидат министър в някакво
правителство. На, ако не се лъжа, на 8ми август в Софийският университет се
събира и се приемат нови правила за етична комисия. Нови правила за етична
комисия, със състав, който е с преобладаващо бивши кандидат депутати на
„[ЮЛ]“. Новият състав на етичната комисия си изработва нови правила, по
които вече би могъл да се занимава с плагиатство. Преди това не можеше по
тоя начин. На 12-ти на П. му повдигат обвинение за плагиатство. Същата тая
етична комисия по сигнали, които са 3 сигнала в един и същи ден на 4-ти
август пуснати от 3-ма различни човека, в юридическия, богословския и
8
математическия факултет на [ЮЛ]. Това е абсолютно тенденциозна атака
срещу този човек.
П.В.:
Тоест плах? План?
Т.Й.:
План.
П.В.:
Съзнателен.
Т.Й.:
Той е съзнателен. Защо П.И., освен че е прекрасен юрист, никой не може
да каже копче за него, че е добър юрист, който и да попиташ от юридическия
факултет някой завършвал ли е с 6.00 юридическия и какво означава това?
Това означава, че човека почти е извън земен на тема „Право“. Защото там
изискванията и критериите са жестоки. Човека е прекрасен юрист, тука никой
не го атакува. Никой не смее да каже, че човека е лош юрист, но той е извън
ааа, те са едно поколение с лицата на „[ЮЛ]“, които минават за юристи. Само
че той не е от тая клика. Той е отстрани.
П.В.:
Тоест, атаката идва от „[ЮЛ]“?
Т.Й.:
Амии, това са моите обосновани съмнения. Казвам, че атаката е
координирана. Ааа, сигналите са основно въз основа на писания в [ЮЛ].
Вестник [ЮЛ] ., наздраве, всичко друго, само не и ааа независим вестник,
който няма нищо общо с „[ЮЛ]“. Има координирана атака срещу „[ЮЛ]“.
Какво, да го оставим тоя човек, в момента те го атакуват за да могат да го
уволнят. Тоест, цялата работа е за да може П.И. да бъде уволнен от
юридическия факултет при положение, че е един от най-добрите
преподаватели и най-добрите юристи. Същевременно му атакуват кантората,
същевременно се изприказваха такИ. глупости за него и включително
неверни неща и когато той отиде в [ЮЛ] да се защити беше прекалено
емоционален, но това е разбираемо, защото хората, знаеш под натиска
реагират по различен начин и когато се емоционален, никой не го чу какво
9
каза. Реално той обари, обори всички неща, в които беше обвинен, но никой
не ги чу или не поиска да ги чуе.
П.В.:
Еми така ги каза, че действително ...
Т.Й.:
Окей. Ама ти ако нали седнеш да прочетеш текста без емоции ще видиш,
че човека обори всички глупости.
П.В.:
Добре, добре. Разбирам вашата ...
Т.Й.:
Как няма да защитим П.И.?
П.В.:
... вашата защита на П.И.. Сега, ясно ти е, че този разговор не може да не
говорим и за [ЮЛ], защото още от самото създаване на Вашата партия, още
от първите резултати ...
Т.Й.:
Да говорим за [ЮЛ], с удоволствие.
П.В.:
... се говори затова, че Вие сте подкрепяни от [ЮЛ]. Какви ли не неща се
изприказваха в тази връзка. Ааа, нека сега да чуем едно изказване на Т.Д.
твоят изказ от парламента, да ...
Т.Й.:
Ооо супер, благодаря ти за това.
П.В.:
... в „[ЮЛ]“, нашето предаване миналата неделя:
Т.Д.:
Ясно е, че Д. и О.А. (не се разбира), зад О.А. е ясно кой стои. Той беше
дългогодишен не просто общински съветник, а шеф на фина[ЮЛ]во-
бюджетната комисия и касичката на [ЮЛ]. Така, че сега нещата са така.
Разбира се, а а дали точно Д., дали Д., дали Д. и Д., срещу какво, кога, това са
съвсем различни неща.
10
П.В.:
Това беше Т.Д., която каза, че зад [ЮЛ] стоят [ЮЛ] и О.А. и ааа, тука
пък аа, един от аа, аз понеже си имам, както и Вие си имате фенове ...
Т.Й.:
Мммм...
П.В.:
... да го кажем така в кавички, аа казва, попитайте го дали имат нещо
общо с О.А., [ЮЛ]?
Т.Й.:
Ами не, нямаме.
П.В.:
Нямате нищо общо с О.А.?
Т.Й.:
Нямаме, да. Ааа, само искам да ти припомня. Първо О.А. беше от ааа
[ЮЛ], ако не се лъжа.
П.В.:
[ЮЛ], да.
Т.Й.:
Така, че не виждам къде е [ЮЛ] и [ЮЛ]. Те верно, че са едно и работят
заедно, вероятно това е връзката. То затова правят такава връзка с [ЮЛ], не
мога да ти кажа. А да ти припомня, че преди първите парламентарни избори
на 4ти април, какво беше основното обвинение срещу нас? Ние сме на кой?
П.В.:
Вече забравих на кой.
Т.Й.:
Наа на [ЮЛ]. Значи тогава беше, цялата мантра беше от създаването на
партията, [ЮЛ] ги нямаше, от създаването на партията ние бяхме хора на
[ЮЛ]. Б.Б. ни плаща. Ние сме патерица на [ЮЛ], беше лафа, който се
използва и че в следващия парламент, първия нали там когато Б. го няма, ние
ще бъдем патерица на [ЮЛ]. Това беше ясно. Дойде тоя парламент. Вече
никой не говори, че сме патерица на [ЮЛ]. Новата мантра в новия парламент
11
е [ЮЛ].
П.В.:
А защо? Защо пък [ЮЛ]?
Т.Й.:
Ми незнам. Трябва да питаш Т.Д.. По принцип Т.Д. е лъжец. Мога да го
заявя откровено, Т.Д. лъже. Много често лъже откровено и нагло. Както
излъга, чее аа депутатската ни листа била редена от М.. Ааа ...
П.В.:
Дето каза, че Ви е, М. Ви е дал министър на ...
Т.Й.:
Тогава намекваше за И.К., който излезе човека, обясни, че той М. никога
не го е виждал през живота си. Няма нищо общо с него иии който може да го
докаже да вземе да го докаже. Нали, със същия ефект мога да кажа, че на тебе
лично, да водиш предаването „[ЮЛ] ти плащааа ...
П.В.:
П..
Т.Й.:
Не, П. не. Дай нещо в [НАСЕЛЕНО МЯСТО] да измислим, да звучи по
добрее такова, да речем Й.Ц..
П.В.:
Примерно.
Т.Й.:
Примерно Й.Ц., защо пък не? Защото ти се казваш „[ЮЛ], говориш неща,
които не се харесват на тъй наречените джендъри, да не употребя друга дума,
че нали знаеме какво значи джендър в българския сленг. Аа, настроен си
критично, защо да не ти плаща Й.Ц.? Ето такава е схемата, по която нас ни
ушИ.т с [ЮЛ], при положение, че с [ЮЛ] нямаме нищо. Сега, на следващия
парламент ще забравят за [ЮЛ]. Защото тия които твърдяха, че сме ръка на
[ЮЛ] всъщност те бяха склонни след това да говорят с [ЮЛ]. Говоря за М.М.,
Х., аа включително и Д.. Между другото искам да кажа нещо, Т.Д. е
изключително аа нечистоплътен политически човек.
12
П.В.:
Защо така мислиш?
Т.Й.:
Защото Т.Д. е човека, който когато се говореше при кой ще отиде 3-тия
мандат тръгна да обикаля част от нашите депутати и да им предлага да
напускат парламентарната група, да ги убеждава да взимат други с тях за да
вземат част от лицата на нашата парламентарна група, които да станат
министри, обяснявайки, обещавайки им министерски кресла за да може да се
опакова третия мандат, тогава няма значение нали кои ще го подкрепят. И
включително е драскала на едни листчета половин милион ще ти дам.
П.В.:
Е как така ще даде?
Т.Й.:
Ей така.
П.В.:
Ама има ли ги тия листчета?
Т.Й.:
Листчетата ги е драскала и си ги е взела, но за разговора, който тя е
провела може да бъде доказан и там където е отишла да говори тоя разговор с
човека от нашите, който може да излезе на детектор на лъжата и да потвърди
всичко това, което казах, аа просто има камери в тоя офис.
П.В.:
Защото е сериозно обвинение това.
Т.Й.:
То не е обвинение, то е факт. Човека, с който е водела разговора от
нашите, с конкретни имена кого трябва да дръпне, И.М., Х. и така нататъка.
Размахвала му е листчета с цифри половин милион и му обяснявала как ще
станат министри, да идват при добрите, защото ние сме чалгари,
сценаристите са простации, те държат Слави встрани, трябва да бъдат
изолирани. Тоя човек ще излезе на детектор на лъжата да го потвърди както и
... Тя знае къде е ходила и при кой е ходила, защото там, пак казвам в офиса
има камери. И Т.Д. е некоректен човек, меко казано.
13
П.В.:
Не искам да се концентриране върху нея, най-малкото защото я няма.
Т.Й.:
Ами ти я пробута.
П.В.:
Да, но защото тя го каза това.
Т.Й.:
Ами тя, аз пак казвам, тя лъже.
П.В.:
Да, но понеже съм го чувал и от други хора, тоест други хора също
казват [ЮЛ] са свързани с [ЮЛ]. Те играят за тях. Ето вижте как ...
Т.Й.:
Виж колко е лесно.
П.В.:
...само атакуваха А.В. и К.П. ...
Т.Й.:
Виж колко е лесно. Аа, медиите на „[ЮЛ]“, [ЮЛ], [ЮЛ] Z“, [ЮЛ], [ЮЛ],
да не пропусна нещо, ама те си са знаят. А, [ЮЛ], [ЮЛ] почнаха да налагат
тая теза след като я започна Х.И.. Той започна първи да я говори. И наистина
тука е колкото и да е странна тая поговорка „Иди да докажеш, че нямаш
сестра“. Те казват, имате нещо с [ЮЛ]. На въпроса, какво имаме с [ЮЛ], няма
отговор. На въпроса на С.Т. към Х.И., кажи ми едно доказателство защо
мислиш, че ние имаме нещо с [ЮЛ], отговора е, ами аз имам такИ., такова
усещане. Сега, извинявай, ама ,,...аз имам такова усещане“ е изключително
некоректно. Аа, той има усещане, че имаме нещо общо с [ЮЛ], а след това
идват и казват, моля ви се елате да направим правителство. Ако ние сме
дългата ръка на [ЮЛ] и зад нас стои [ЮЛ], с какъв акъл ще ни каниш да
правим заедно правителство след това и да си вкараш дългата ръка на [ЮЛ]
отзад. Защо? Пак казвам, между думи и дела трябва да се гледат делата.
П.В.:
Добре, сега на тези, тези избори, които предстоят ааа ще има нов
14
парламент. Ти мислиш ли, че в този нов парламент ще може да бъде
направено правителство имайки предвид всичките отношения между
партиите. Те ще бъдат общо взето същите, които са и сега, че тези партии
някои от тях ще могат да направят правителство?
Т.Й.:
Пия вода, затова замълчах за секунда. Аа, сега мисля, че да и ще кажа
защо. Ние, тъй наречените демократични партии или партии анти статуквото
както и да го наречем аа много неща изприказвахме помежду си. Дадохме
примери тука, да речем какви глупости реално се говореха за нас. От друга
страна ситуации като вчера и оня ден, когато трябва да се направи нещо
срещу [ЮЛ] ние инстинктивно се обединяваме. Тоест, ако останалите партии,
които влязат в следващия парламент осъзнаят, че врагът всъщност е [ЮЛ] все
още, защото те са достатъчно силни, с достатъчно ресурси, просмукали са
цялото държавно управление и реално имат власт по места и тормозят хората,
ако на останалите партии им светне в главите, че всъщност големият враг е
[ЮЛ], а нас да ни оставят на мира и да се съсредоточим върху големия враг.
Когато бъде разкарана [ЮЛ] от властта, изчегъртана от организма на
държавата, тогава нека си водим войните. Нека сме дългата ръка на дядо М.,
на баба Я. или на Р.Х., няма значение. Има, хубаво е да осъзнаят, надявам се
да осъзнаят, че ситуацията е наистина като във втората световна война. Имаш
по-голямо зло, имаш по-голямо зло в случая там [НАСЕЛЕНО МЯСТО] и
Съветския съюз ти е по-малкото зло.
П.В.:
И защо не можахте това да го направите сега?
Т.Й.:
Заицото забравиха за това. Да ти кажа, в първия парламент, в който
влязохме ние, това им беше в главите може би защото [ЮЛ] бяха първи и
въобще не им, нали, някак си когато [ЮЛ] са първи те се съсредоточават, че
все пак има по, има силен враг. Сега няма значение, че били с 5 - 6 депутата в
повече. Чисто психологически според мен казвам, [ЮЛ] понеже бяха първи и
те някак си се съсредоточиха върху наистина реалния враг [ЮЛ] и ни
предлагаха тогава да направиме сами ние кабинет без грам изисквания за
неговия състав. Там можехме да вкараме който се сетим и те нямаше да кажат
копче. В следващия парламент [ЮЛ] победи [ЮЛ]. Това е факт. Никоя друга
15
партия в последните 20 години не е била [ЮЛ]. За първи път [ЮЛ] победи
[ЮЛ]. Изведнъж ние станахме лоши. Те забравиха за [ЮЛ]. Решиха, че са
умрели, че са изчезнали. А то не е така.
П.В.:
Всъщност, основния упрек към Вас, до колкото следя медийни изяви и на
политици и не само беше, че когато предлагахте вашите кабинети и двата,
нямаше достатъчно диалогичност, тоест просто сложихте два листа на масата
и казахте: „Ето ни първия кабинет“, после го оттеглихте. После ето Ви втория
кабинет, ако искате подкрепяйте, ако искате не. Тоест не проявихте никакво
желание за разговори. Можехте ли да действате по друг начин? Можехте ли
да бъдете по диалогични?
Т.Й.:
Ми хайде пак да се върнем да думи и дела. В първият парламент, говоря
в първия, в който ние участвахме и влязохме и останалите партии, тъй
наречени на протеста, нямаше такИ. изисквания. Каквото и да бяхме сложили,
имаше изискване да сложим нещо на масата. Не какво да е, каквото и да е.
Нещо да сложим на масата като кабинет. И те ще го подкрепят.
П.В.:
Ама те само така говореха. Друг е въпроса дали щяха да го подкрепят.
Т.Й.:
Една, един месец по късно, в новия парламент, така е, тука вече стигаме
до думи и дела. Нали аз това казвам, какво говориш, какво вършиш.
Следващия парламент, въз основа от първите ни там, защото ние като някакви
наивници, смятаме, че каквото е казано поведението трябва да е
последователно. Или поне не да се променя в рамките на един месец.
Следващия парламент ние като първа политическа сила въпреки, че не ни се
иска да правим кабинет на малцинството без да имаме мнозинство и с
останалите три партии пак нямахме мнозинство, това е истината. Така, че
трябваха гласове от [ЮЛ] или от [ЮЛ] или от който и да е. Реално гласовете
не стигаха. Най логично беше да са от [ЮЛ], но откъде да знаем ние в
началото какво ще се случи? И предложихме наш кабинет. Нещо, което
всички ни караха да правим един месец по рано. Вой голям. Откъде накъде, с
каква наглост? Защо ние представяме кабинет. Окей, Слави какво направи,
16
изтегли кабинета. Знаеш, че той е доста твърд човек, но в случая подходи
абсолютно диалогично. Изтегли кабинета. На въпроса, какво искате, искаме
разговори какво ще прави този кабинет, ние искаме разговори за постове.
Това беше официално обявено от тия партии. Ние какво направихме,
почнахме да водим разговори за какво ще се прави. Те бяха една част
публични. Другите уточнявахме стъпките. След което излизахме вънка пред
журналисти и казвахме какво сме се разбрали. Всеки един журналист и
гражданин може да си върне видеото, то го има в интернет и да види
поведението и на „[ЮЛ]“ и на [ЮЛ] там какво беше и на [ЮЛ]. Защото ние с
[ЮЛ] такИ. разговори не водим. Това е факт. Тези разговори вървяха в
абсолютен синхрон, с доброто желание ...
П. Вол ги н:
Да да, имаше голямо разбирателство. Да.
Т.Й.:
... от всички страни с изявление как всичко е наред. Изведнъж се появява
Х.И. и почва да казва, трябва да вземете тоя, или оня, или третия министър в
кабинета. Тука прозира дългата ръка на [ЮЛ] ...
П.В.:
Ма така ли казваше? Ето този и този министър ...
Т.Й.:
Извади му декларацията в парламента.
П.В.:
Имаш предвид онези, онези министри там.
Т.Й.:
Имам предвид К.П., А.В. ии Д..
П.В.:
Д..
Т.Й.:
Той прочете от парламентарната трибуна ...
П.В.:
Да.
17
Т.Й.:
...тези имена и каза, че те трябва да бъдат в следващия кабинет. И след
това намекна, че имало отворена врата за [ЮЛ], дълга ръка на [ЮЛ], [ЮЛ]
зад нас и зададе нов тон. Ние да ти кажа като парламентарна група и партия
бяхме абсолютно гръмнати, защото предната вечер пак имаше някакви
разговори с експерти, нямаше никакъв намек, че има проблем. Ако има
проблем между нас двамата, най вероятно с тебе ще си кажем една две
реплики преди да излезем публично да се напсуваме. В случая нямаше
никакво, хора дайте нещо тука да поискаме, нещо не ни харесва, имаме
съмнения за нещо. Даже на въпроса за [ЮЛ], казаха то си е Ваша работа.
Направете една такава среща за пред хората, защото Ви обвиняват, че сте в не
диалогичност. Това нямаше ...
П.В.:
Така ли Ви казаха, направете среща за пред хората.
Т.Й.:
Извадете им думичките. Казаха това е шоуто на на на [ЮЛ]. Това е тяхно
право да проведат някаква среща. Ние нямаме проблем с това. Това са
изявления и на А. и на Х.И.. Те са все пак някакви там фактори в тая, аа щях
да кажа икономическа, политическа групичка. Това те го заявяваха. Единия
пред журналистите след срещата, другия в [ЮЛ] ако не се лъжа при Г.Л. или
нещо такова, ще излъжа, но беше в [ЮЛ]. И изведнъж се появяват и се
започва, [ЮЛ]., вземете тия министри, абсолютно на остро, без без без грам
предупреждение, без грам изискване преди това да се обсъждат министри.
Единственото изискване на „[ЮЛ]“ за министри, беше да няма министри,
които са били от [ЮЛ].
П.В.:
Ммх.
Т.Й.:
Да не предлагаме хора, които са били в [ЮЛ]. Визираха Н.Р., който
разбира се няма нищо общо с оная [ЮЛ] дето е мачкала политически хората,
но както и да е. Това беше единственото.
П.В.:
Добре. Как ще се разберете със същите тия хора в следващия парламент?
18
Т.Й.:
Пак ще повторя, надявам се да се сетят кой е големият враг. В края на тоя
парламент някак си според мен осъзнах кой е големия враг, ей сега покрай
законите за [ЮЛ], за Г. и за спец съдилищата, защото там веднага получаваш
пък обратната комбинация между [ЮЛ], [ЮЛ] и [ЮЛ]. Веднага се сплотяват,
тая групичка. Надявам се ...
П.В.:
Значи и [ЮЛ] я слагаш в тая групичка.
Т.Й.:
Слагам я да, защото пак казвам, между думите и делата трябва да има
съвпадение. Никой, може да ни обвинят във всичко, но не могат да ни
обвинят, че ако сме казали нещо не сме го направили. Включително и в тоя
парламент.
П.В.:
Накрая, лично искам да те попитам, защото също много хора това го
коментират, за твоето поведение в парламента? Значи става дума за това, ти
много често си обвиняван, че си прекалено краен, че използваш много краен
език.
Т.Й.:
Да знам.
П.В.:
Защо е това?
Т.Й.:
Сега, и двамата с тебе сме завършили класическата гимназия. И двамата
знаем, че можем да започнем да говорим с чуждици и ще се разберем ние
двамата плюс още пет човека. Нали, това не ни е проблем. Аа, изказът ми е
съвсем съзнателно избран по две причини. [ЮЛ] не е място на аристократи.
[ЮЛ] е представителна извадка на хората. Хората не говорят по улиците като
аристократи.
П.В.:
Ама не бИ. и да се обиждат, нали?
19
Т.Й.:
Кого съм обидил?
П.В.:
Е вчера обиди [ЮЛ] или ...
Т.Й.:
Като казах, че са мафиотска структура?
П.В.:
Да да. Не мислиш ли, че ще ги обидиш? Каза, аз сега ще ви обидя.
Т.Й.:
Това беше подигравка с реплика, че имало обиди към партии, товаа сега
ще Ви обидя беше подигравка към това. Всъщност това, че [ЮЛ] са
мафиотска структура се скандираше от хиляди хора по площадите. Всеки
нормален човек, който не е от [ЮЛ] ще каже, ако питате [ЮЛ] мафиотска
структура ли сте, ще Ви отговори ДА. Аз не казвам нищо по различно от това,
което говорят хората. Опитвам се да кажа, че говоря на езика, който е живия
език. Знаеш, че квалифицирания език и живия език са две различни неща. И
квалифицирания език след това настига живия език. Правят се промени за да
се актуализира спрямо хората, това което говорят. Така, че аз използвам жив
език. Не се правя на аристократ. Не се правя на някакво извън земно, което
говори учтиво, защото, ааа Петре, вътре в парламента е отвратително
лицемерие. Отвратително.
П.В.:
Да, ти това си го казваш. Защо ...
Т.Й.:
Те се лицемерят и си говорят учтиво от трибуната или се дразнят от
трибуната, изключително се нагрубяват от трибуната, въпреки, че нали аз
минавам за лошия, защото просто избягвам да говоря лицемерно, но както и
да е. След това излизат в коридора, пият кафе заедно, смеят се, разказват си
вицове. Отвратително лицемерие разбираш ли? Аз продължавам да твърдя, че
ние все още сме нормални хора в тоя парламент. Говоря от нашата партия.
Всички други са били политици. На тях им идва от вътре. Нови хора няма в
аа [ЮЛ] там какво бешее, говоря хайде Х. да речем. А а, в ония, че някой е
20
бил министър на Б.Б., други са били не знам какви. Те са отдавна в тая
лустросана, фалшИ. лицемерна среда, в която си говорят учтиво и си забИ.т
ножове в гърба.
П.В.:
Ма сега ли са в тая лицемерна среда?
Т.Й.:
Репликата на М.М., „Обещай му на Х.И. нещо, излъжи го и не го
направи. Ето това е. А Х.И. политик и [ЮЛ], сядаме ей така с още трима
души в стаята и репликата е, искам да одобря [ЮЛ], ние трябва да одобриме
другите министри, ние трябва да одобриме всяко едно назначение на
контролен или държавен орган.
П.В.:
Е така, след като не искате подкрепата трябва да, трябва ние пък да
имаме контролния пакет акции сигурно?
Т.Й.:
Не, не, не, не. Това е искането. А нее па дали ще сваляме Г., дали ще
правим промени в закона, политики, другото е лицемерното говорене.
Истината е, искаме власт под някаква форма, но не дойдоха да го кажат
първоначално. Те дойдоха да кажат искаме трима министри и да водиме
някакъв спор. Там е лицемерно, наистина. И да, позволявам си да говоря
както се говори сред хората. И ще продължа да говоря така, както говорят
хората, а не да ги обиждам учтиво.
П.В.:
Обаче, няма ли да има по-голям ефект ако ги обиждаш учтиво?
Т.Й.:
Ама виж сега, аз не съм ги, пак ще кажа, аз не мисля, че обидих [ЮЛ]
като казах, че са мафиотска структура, защото те са. [ЮЛ] им ее, аа тю това
са рефлекси от сумати години.
П.В.:
12 години.
Т.Й.:
Да. Този дето беше Министър Председател и дето им е все още начело на
21
[ЮЛ], какво му е миналото бе приятелю мой? Какъв е Б.Б.? СИК да не са
билии [ЮЛ] с ааа идеална цел? Когато един човек е бивш от криминалните
среди и в такава силова групировка и стои начело на една организация, тя
каква е? П.Е. като е станал депутат, какъв е, да не би да е станал ааа от нарко
барон, рязко да се е превърнал в светец?
П.В.:
Сега пък казваш, че Б.Б. е като П.Е.?
Т.Й.:
Не не не казвам, казвам само, че когато един човек има минало и е такъв,
той не може да стане светец на другия ден. [ЮЛ] наистина са се държат като
мафиотска структура. Така, че какво не съм казал по различно от това, което
смятат много хора.
П.В.:
Добре. Благодаря ти за този разговор. Т.Й..
В проведеното на 12.04.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът по делото – Т.Й. Х. е бил [ЮЛ] за периода от 11.07.2021 г. до
16.09.2021 г. в [ЮЛ].
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели на ищеца и ответника, които съдът кредитира като логични и
последователни и им дава вяра.
Свидетелят на ищеца – М. А.а А.а, разказва, че познава ищцата и работи
с нея от 2014 г. Сочи, че е била свидетел на медиен дискомфорт през
септември месец миналата година във връзка с интервю, което ответникът е
дал за [ЮЛ]. Ищцата се обадила на свидетелката и й казала, че телефонът й
звъни и получава хиляди съобщения, помолила я да разбере какво се случва в
медиите. Видяла, че в сайта на [ЮЛ] е излязла информация и запис от
съответното интервю, изслушала го и се обадила на ищцата. Разказва, че
ищцата не била притеснена, а учудена от ситуацията, както и омерзена от
това, което се разиграва медийно, от нещата, които се изнасят. Споделя, че
ищцата не е емоционален човек, но в случая не се чувствала никак добре. На
въпроса на адв. Й. /процесуален представител на ответника/ в какви
отношения се намира с ищцата, който въпрос е допуснат от съда,
22
свидетелката е отговорила, че работят заедно, както и че е давала
консултации по време на предизборни кампании. Посочила е още и че нямат
никакви трудови правоотношения от три години, а само че помага с
консултации. Споделила е още веднъж, че ищцата е била омерзена не само
защото не се осъществява това, за което тя полага усилия, а от това, че
излизат лъжи. Сочи, че ищцата се е почувствала омерзена от факта, че излиза
информация относно това, че се опитва да дава подкуп и да разцепва
парламентарната група на друга политическа партия. В заключение е
посочила, че двете се срещнали преди интервю /в петък/ на ищцата при
„Евроком“ при Сашо Диков и че същата не изглеждала по начин, по който
свидетелката била свикнала да я вижда, и взела хапче.
Изслушани са показанията и на Д.В.Г.. Същият разказва, че познава
ищцата от 2001 г., както и че са в близки отношения от 2013 г. Сочи, че през
миналата година са били [ЮЛ] от парламентарната група на [ЮЛ] в [ЮЛ].
Споделя, че по време на интервюто ищцата била в чужбина, както и че били
говорили по телефона многократно по повод интервюто и ищцата изразявала
притеснение и обида от това, че така се представят нещата, че такИ.
твърдения се отправят към нея, особено, че трябва да защитава репутацията
си на политик, на общественик, включително и пред колегите от
парламентарната група, а не само от широката общественост, пред която
смятала, че е дискредитирана. Сочи, че ищцата му е споделяла, че това, че е
предложила подкуп, че я обвиняват в корупция било абсолютно обидно и
неразбираемо за нея, защото тя никога не се била занимавала с корупция,
както и че е наречена лъжец. Свидетелят сочи, че това са нейни думи.
Разказва, че ищцата му е споделила, че не се чувства добре, че е обидена от
това отношение, както и че била започнала проверка на специализираната
прокуратура. Ищцата била споделила и още, че е учудена и не разбира защо е
тази акция на прокуратурата и че по предишни случаи в други връзки с други
казуси и други хора съвсем в по-глобален порядък била действала
прокуратурата, усещала една подозрителна координация между
Прокуратурата и интервюто на народните представители. Сочи, че
многократно са говорили по този повод. Разказва, че е забелязвал по време на
заседание на парламента, че ищцата не се чувства добре физически, че
взимала хапчета, което било нетипично при нея. Сочи, че познава ищцата
добре, че същата не е показвала, че има някакви сериозни здравословни
23
проблеми, които налагат в рамките на деня да взима медикаменти. След като
се прибрала от командировка, не може да каже колко редовно ищцата е
присъствала на работа в [ЮЛ]. Споделя, че ищцата не е човек, който да обича
публично да изразява слабости или обида или уязвимост. Сравнително рядко
ищцата споделяла такИ. чувства. За времето, в което я познавал сочи, че
много рядко или почти никога, ищцата не е изразявала толкова открито
негативното си отношение към случващото се. Сочи, че ищцата е напомняла,
че публично е обяснявала, с каква цел е водила разговорите с Представителя
на Парламентарната група на [ЮЛ]. Открито обявила мотивите си, за да
обясни на тези хора, че е изцяло в техен интерес. Споделя, че ответната
реакция била абсолютно неразбираема и неадекватна на това, което се
опитвала ищцата да постигне. Разказва и още, че ищцата е изтъкнала в
разговор помежду им, че като се прегледа състава и броя на Парламентарните
групи, направили сметката, каква подкрепа е необходима за да се състави
Правителство, всъщност за избора на Министерски съвет била необходима
подкрепата на цялата парламентарна група, а не както я обвинявали, на
няколко [ЮЛ]. Излага, че не са обсъждали коментара за редене на листи в
[ЮЛ], в определени райони и определени лица, но бил чел и слушал нейни
медийни изявления по този повод.
Изслушани са и показанията на свидетеля на ответника – Р.П.В..
Свидетелят разказва, че е бил [ЮЛ] на политическа партия [ЮЛ] по време на
45-то и [ЮЛ]. По време на действието на [ЮЛ] имал лична среща с Т.Д. на
12.08.2021 г. След няколко нейни покани за среща извън [ЮЛ], се срещнали в
неговата адвокатска кантора. Около два часа разговаряли. Сочи, че е
разказвал и публично за срещата, но в общи линии около час г-жа Д. му
обяснявала колко лоши хора са Н. Х., С.Т., Т.Й., К,Н,, гарнирано с много
обиди към тях и след това направила опит да го убеди, ако имам възможност
да направи така, че определени депутати от [ЮЛ] да гласуват против
решението на Парламентарната група, да не подкрепят кабинет с третия
мандат, ако евентуално бъде връчен на [ЮЛ]. Говорила общо за брой хора,
които е посочвала да отцепва и да ги кара да гласуват против решението на
Парламентарната група, споменала хора, които според нея са разумни, като
И.М., Х., него, Калимански, за разлика от сценаристите и Т.Й., които тя
наричала „тамагочита“ по време на срещата. Разказва, че в момента, в който
говорили за това, дали той може да убеждава депутати да гласуват против
24
волята на партията, тя си драскала на едно листче, което станало много
популярно. Върху него имало имена, И.М. била в него, имало и някакви
рисунки и една цифра [ЮЛ], които ищцата изписала пред него. Вербално
нищо не била коментирала и не му била предлагала подкуп. Не била
коментирала съдържанието на листчето. От невербалните действия ставало
ясно, че това листче има някаква цел. Споделя, че всеки може да си направи
изводите, каква е целта. Не бил реагирал по никакъв начин, само отговорил,
че това няма как да се случи и, че е объркала мястото. Г-жа Д. в периода след
като [ЮЛ] не реализирал мандата, който получил, многократно заявила, в
различни свои изказвания, не само, че листата във [НАСЕЛЕНО МЯСТО] на
[ЮЛ] е редена от М., а че кандидата за [ЮЛ] е кандидатура на М., което
довело този кандидат до това, че той искал да се подлага на детектор на
лъжата, че въобще не познавал М., а още по-малко бил негова кандидатура.
Сочи, че ищцата в много публични свои прояви го е твърдяла това нещо.
Споделя, че е разказвал на Т.Й. това, което се е случило в действителност в
неговата кантора. Излага, че Т.Й. е споделял неговата интерпретация на това,
което той му е разказал. Разказва, че нито пред Т.Й., нито в публичните си
изяви, не е твърдял, в нито един момент, че му е предлаган подкуп. Споделя,
че 99 % от хората биха го възприели по този начин. Разказва и че е имал
изяви в телевизия 7/8, в предаването [ЮЛ] при Т.Й., където споделил същото.
Сочи, че предаването е било две седмици след случката в кантората, след
което на влизане в [ЮЛ] на следващия ден, това предизвикало огромен
медиен интерес. Свидетелят твърди, че пред медиите е потвърдил, че не е
правил квалификации. Разказал какво се е случило. На срещата им ищцата
казала: „Р., ти си разумно момче, имаш политическо бъдеще!“, „Не се
занимавай с тези тамагочита!“, „Трябват ни 30-40 депутати!“. „И.М. няма
лидерски качества, за разлика от теб!“. Нищо не свързвал с това листче, което
му е показала. Отнесъл се индифирентно към г-жа Д., знаел с кого си има
работа. Наблюдавал я и я изслушал, бил пасивен в разговора. Споделя, че
неговото възприятие е, че тя се е опитала да го убеди да отцепи депутати и
паралелно с това е пишела на листче. Споделя, че по време на срещата им
ищцата е била на един метър разстояние от него, седели един срещу друг на
бяла заседателна маса, листчето било по средата на масата и в различни етапи
от разговора било насочено към него и към нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
25
следните изводи от правна страна:
За основателността на иска по чл.45 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: 1/ деяние; 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправността на
деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на
обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си, че фактите, които е
изложил в интервюто са истина.
По делото не е спорно, че по време на проведеното интервю на
04.09.2021 г. ответникът е направил сочените от ищцата изказвания.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни
изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти,
които накърняват личните права и интереси на ищеца, като свободата на
словото, прокламирана в чл. 39 и сл. КРБ, се разпростира до пределите, до
които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и
правата на гражданите. Съобразно разясненията, дадени в Решение № 7/1996
г. по к. д. № 1/1996 г. на КС и Решение № 20/1998 г. по к. д. № 16/1998 г. на
КС свободата на словото, прокламирана в чл. 39 – чл. 41 КРБ, няма
абсолютен характер. Правото на всеки да изразява и разпространява мнение и
да търси, получава и разпространява информация е прогласено и в чл. 10
ЕКЗПЧОС и то не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат
в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в
общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях,
както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на
другия. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2
ЕКЗПЧОС, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в
интерес на указаните цели. Правото на лично достойнство, чест и добро име
съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 КРБ също е защитено. Конституционният съд е
26
посочил още, че от гледна точка на ценността на правото да се изразява
мнение за свободата на политическия дебат като част от публичната
дискусия, изказванията, които засягат дейността на държавните органи или
съставляват критика на политически фигури, държавни служители или
правителството, заслужават по-високо ниво на защита, поради което може да
се заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и
държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на
ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица. Съгласно
цитираното решение, когато конкретизират ценностите, чиято закрила е
основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения,
Конституцията, освен останалите, посочва правата и доброто име на другите
граждани, а Конвенцията – репутацията и правата на другите. Така
посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест,
достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне
на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице
посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму). Въпросът за баланса при
упражняването на конституционно гарантираните права се решава след
конкретна преценка на всеки случай.
Стандартът на чл. 10 от ЕКПЧ е трайно проведен и еднозначно тълкуван
в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) върху
основополагащия принцип, че "свободата на словото е една от основите на
демократичното общество... и се отнася и за информация и идеи, които
обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване така, както е
закрепена в чл. 10 от ЕКПЧ, е подчинена на редица изключения, които обаче
следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение
трябва да бъде убедително установена“ (в този смисъл решение на ЕСПЧ от
25.06.1992 г. по делото „[ЮЛ] срещу И.”). Със задължително тълкуване за
съдилищата е прието, че при вземане на решение дали правото на защита на
репутацията на гражданите трябва да надделее над правото на свободно
изразяване на мнение съдът следва винаги да установи къде се намира
балансът между правото на свободно изразяване, обществения интерес и
необходимостта от зачитане на правото на чест, достойнство и добро име на
гражданите. Разширяват се границите на приемлИ.та критика по отношение
27
на политик, действащ в качеството на държавна или обществена фигура, при
справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида.
Именно в тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с
оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените граници за защита
репутацията на другите. ЕСПЧ е презюмирал, че приемайки една публична
роля, политиците и другите обществени личности се отказват, в известна
степен, от закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията. Този
стандарт е конкретизиран относно спецификата на политическия дебат и
личността на политическите фигури от Конституционния съд в споменатото
вече решение по к. д. № 1/1996 г. В това решение съдът подчертава, че трябва
да се прави разлика между информация, важна за политически дискусии и за
дискусии по други въпроси от обществен интерес, и информацията,
равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на човека, за
навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и
манталитета на разумно мислещите хора. Тълкуването на конституционните
разпоредби на чл. 39-41 от Конституцията, в посочената по – горе светлина
сочи на извод, че „принадлежащата към първата категория по вид
информация определено се ползва с по-висока степен на защита“. В този
смисъл критичните мнения и факти, които биха могли да имат негативно
влияние за авторитета на дадена личност, не бИ. да бъдат изключвани...те
могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и
предназначение, така че да бъдат третирани различно.
Именно в контекста на изложеното тълкуване следва да бъде
анализирано процесното интервю. С оглед на дадените основополагащи
разяснения по тълкуването на конституционните норми следва да се отговори
на въпроса дали осъщественото от ответника поведение представлява
реализиране на правото му по чл. 10 ЕКЗПЧОС, съответно чл. 39 КРБ, в
рамките на законоустановените предели за това. Пределите, до които се
простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и разпространява
информация, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано
честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в
която упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява
свободно мнение и да се разпространява информация, е правомерно, т.е. не е
обидно или клеветническо. Разпространяването на информация накърнява
доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но
28
само ако те обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и
доброто му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е
противоправно. За разлика от разпространяването на информация,
изразяването на мнение има оценъчен характер, тъй като изразява позицията
на лицето по даден въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за
този факт. Мнението не може да бъде вярно или невярно, тъй като не е
изявление за знание, като то е противоправно единствено ако е изразено в
обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и квалификации, преценени с
оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или експресивна
оценка може да се приеме за обидна, тъй като това би отрекло напълно
конституционното право на изразяване на мнение, но със сигурност обидна е
оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий
адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно
впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи
отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такИ.
обидни изрази. Няма пречка едно и също изказване да съдържа както
разпространяване на информация за осъществяването на даден факт, така и
изказването на оценка, позиция, т.е. мнение на лицето по отношение на този
факт, но и в този случай при преценката за наличието на противоправност
следва да се изхожда от посочените различни критерии спрямо различните
части на това изказване.
Клевета е налице, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за
другиго или му припише извършване на престъпление, които не отговарят на
обективната действителност. Клеветническите твърдения са посегателство
срещу доброто име на лицето в обществото, на обществената оценка за него.
За разлика от фактите, които имат обективно изражение в действителността,
мнението и оценката на обстоятелствата не подлежат на проверка за
истинност или не. Следователно, те не могат да бъдат средство за
осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не представляват
противоправно деяние. За разлика от мненията и оценките, позорящите факти
трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се
преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински, а не да се извеждат
като форми на субективна психическа дейност на лицето, което ги изразява (в
този смисъл са Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС и Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., г. к.,
29
ІV г. о. на ВКС).
Следва да се разграничава принципното схващане за свободата на
изразяване на мнение, респ. правото на изразяване на лична позиция от
разгласяването на позорни обстоятелства. Предмет на клеветнически
твърдения могат да бъдат единствено факти с конкретно съдържание, които
носят информация за конкретно определено обстоятелство или за
конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на
общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на
обществото, или да приписва извършването на престъпление. Разгласяването
на позорно обстоятелство е част от средството за извършване на деянието, но
то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не
подлежи на проверка за истинност, защото е продукт на мисловна,
умозаключителна дейност. Несъмнено, единствено позорният факт
обосновава отрицателни изводи в обществото за пострадалия, защото води
обективно до засягане на неговото достойнство, неговия авторитет пред
обществото (обществената оценка на околните за него). Следователно, за да е
налице клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не да е оценка,
мнение, критика на факт. Когато едно лице изнася публично, пред
обществото засягащи достойнството на друго лице факти, те трябва да
отговарят на обективната действителност. Това не важи за мненията, тъй като
те не могат да бъдат достоверни или не, като правно значение оценките имат
само ако са обидни, т. е. ако накърняват честта, самооценката за
обществената ценност на личността като съвкупност от физически и духовни
качества.
От изложеното в исковата молба, става ясно, че ищцата възприема като
обида следните изказвания на ответника „лъжец“ и определенията към
думата - „откровено“, „нагло“, както и съпровождащите ги обяснения „по
принцип“ и „много често“; „изключително нечистоплътен политически
човек“; „некоректен човек, меко казано“ . Настоящият съдебен състав
намира, че така употребените думи в контекста на цялостното изказване на
ответника, имат оценъчен характер и представляват мнение. Следва да се има
предвид обстоятелството, че и ищецът и ответника са политически фигури и
изказванията в интервюто са направени във връзка с политически дебат.
Ищцата е известна личност в обществото от години, част от политическия
живот на страната и следователно критиката, която следва да търпи е по-
30
широка в сравнение с частните лица. Съдът намира, че изказванията на
ответника представляват оценка на политическите качества на ищцата и
макар изразите, които са използвани да обиждат, шокират и притесняват, това
не представлява противоправно деяние, тъй като свободата на словото е в
„основите на демократичното общество и едно от базовите условия за
неговия прогрес и реализацията на всеки отделен човек“ – делото Lingens v.
Austria, ж. № 9815/82; РКС № 7/1996 г. и делото Handyside v. The United
Kingdom, ж. 5493/72 § 49. В трайната практика на ВКС, установена в
постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 62/ 06.03.2012 г. по гр.д.
№ 1376/ 2011 г., ІV г.о. и Решение № 204/ 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/ 2014
г. е прието, че не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името
му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие. В гореописаните решения касационният
съд изрично подчертава, че макар и да са използвани изразни средства,
надхвърлящи добрия тон и манифестиращи крайно негативно отношение към
определена личност във връзка с нейната дейност, доколкото не осъществяват
състав на престъпленията обида и клевета, не съставляват и елемент от
фактическия състав на гражданския деликт. Без съмнение в конкретния
случай дадената оценка е негативна и използваните изразни средства
надхвърлят добрия тон и пряко засягат конкретно лице, но доколкото името
на ищцата е упоменато във връзка с оценка на нейната професионална
дейност като политик не е налице противоправно поведение. Допустимата
критика по отношение на публичните личности и в частност на политиците е
с по-широки граници и колкото по-известна е една личност, вкл. политик,
толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Поради
това политиците и лидерите трябва да търпят повече укори, вкл. и с
надхвърлящи добрия тон средства. В този контекст – оценка на качествата на
политическа фигура с използването на по-груби изрази не е забранено от
закона.
Съдът намира, че не е клеветническо и твърдението, направено от
ответника „Защото Т.Д. е човекът, който когато се говореше при кой ще е
третия мандат, тръгна да обикаля част от нашите депутати, да им
предлага да напускат парламентарната група. Да ги убеждава да взимат
други с тях, за да вземат част от лицата от нашата парламентарна група,
31
които да станат министри, обещавайки им министерски кресла. За да може
да се опакова третия мандат, тогава няма значение кои ще го подкрепят. И
включително е драскала на едни листчета половин милион ще ти дам.” „То
не е обвинение, то е факт. Човекът, с който е водила разговора от нашите,
с конкретни имена кого трябва да дръпне – И.М., Х. и т.н. Размахвала му е
листчета с цифри половин милион и му е обяснявала как ще трябва да става
министър и да идва при добрите, щото ние сме чалгари.” Истинността на
изложеното се установява от изслушаните свидетелски показания на
Радостин Василев, който разказва, че такава среща е проведена между него и
ищцата, както и че ищцата е направила предложение към свидетеля да
направи опит на отцепи определени лица от парламентарната група, като
едновременно с това е написала на лист числото „500К“. Съдът намира, че
доколкото свидетелските показания на свидетеля Василев са вътрешно
непротиворечиви и по делото не е събрано нито едно доказателство, което да
ги опровергава, то следва да им даде вяра и да приеме, че изложените от
ответника факти в интервюто отговарят на обективната действителност. От
предметното съдържание на събраните гласни доказателства не може да се
приеме, че ответникът е изопачил съдържащата се в тях информация, като
чрез използваните изразни средства не е дал различна оценка на фактите от
тази, която всеки човек би си създал при преценка на тези данни.
Изнесените в процесното интервю факти и употребени изрази не са били
самоцелни, да засегнат честта и доброто име на ищцата, а са целели да
информират обществото по въпрос от обществен интерес, свързан с
обществена личност, заемаща публична роля и да се направят изводи от
гледна точка на дължимото и демонстрирано политическо поведение. Тъй
като политическият живот е от важно значение за всички останали процеси,
които засягат обществото, съгласно практиката на Съда в Страсбург
критиката спрямо политиците следва да бъде възможна в най-широк кръг от
ситуации (вж. § 40 от решение по дело Sener с/у [НАСЕЛЕНО МЯСТО],
жалба № [НОМЕР]; § 34 от решение по дело [НАСЕЛЕНО МЯСТО] с/у
[НАСЕЛЕНО МЯСТО], жалба № [НОМЕР], и § 42 от решение по дело [ЮЛ]
с/у [НАСЕЛЕНО МЯСТО], жалба № [НОМЕР]). В този смисъл е и
константната практика на Върховния касационен съд, съгласно която
критиката, насочена към публична фигура е по-широка и свободна, с оглед
възприетото от тях положение в обществото. Политиците са публични
32
фигури и тяхната дейност следва да се контролира в интерес на обществото,
което предполага към тях критериите за поведение да са по -
безкомпромисни. Ето защо от тях се очаква да са по - толерантни към
критика, отколкото частните лица. И в този случай следва да се търси
балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения
интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и
доброто име, като границите на приемлИ.та критика по отношение на
политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са
значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия
дебат (в този смисъл са Решение № 110/2017г., постановено по гр.д. №
2808/2016г. по описа на ВКС, ІV Г.О., Решение № 148/2015 г., постановено по
гр.д. № 6318/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО и др.). Тук балансът между
правото на свободно изразяване, обществения интерес и необходимостта от
зачитане на правото на чест, достойнство и добро име на гражданите, е в
полза на обществения интерес, в името на който са разширени границите на
приемлИ.та критика по отношение на ищеца като политик, като обсъденият
по – горе принцип на пропорционалност сочи на справедлив баланс между
интересите на общността и интересите на индивида.
Поради изложеното, липсва основание да се приеме, че е нарушен
балансът между правото на изразяване на мнение и правото на добро име и
достойнство на ищеца, в качеството му на активен участник в политическия
живот. При така формираните правни изводи съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има ответната страна, но доколкото такИ. не се претендират, не следва и
да се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
[АДРЕС] срещу Т. Й. Х., ЕГН – **********, с адрес: [АДРЕС] иск с правно
33
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от разпространени обидни и клеветнически твърдения
в интервю, дадено на 04.09.2021 г. от ответника по [ЮЛ], програма [ЮЛ], в
предаването [ЮЛ], с водещ П.В., ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на завеждане на иска - 14.09.2021 г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
34