Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
19.02.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: В.Т.
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 56 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. №56/2019 г.
по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К.Д.Б.,
подадена чрез адв. Т.И., против решение № 806/04.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 1718/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е
отхвърлен искът й срещу М.Л.С. по чл. чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 341,80 лв., с която
ответницата неоснователно се обогатила, представляваща разликата над уважения
размер от 36 107 лева до пълния претендиран от 61 448,80 лева, формиран като
извършени плащания с платежни нареждания от 27.07.2015 г. на сума в размер на 3
885,24 лева, от 17.08.2015г. на сума в размер на 4 400 лева, на 24.08.2015г. на
сума в размер на 5 200 лева и на 14.09.2015г. на сума в размер на 11 856,56
лева.
Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост,
като е молила за отмяната му в тази част с уважаване на иска до пълния
претендиран размер, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Насрещната страна М.Л.С. е подала писмен отговор, с който е оспорила
въззивната жалба и по съображения за неоснователността й е молила за нейното
отхвърляне.
Пред настоящата инстанция
с определение №99/14.02.2019 г. са допуснати нови доказателства, които са
събрани в откритото съдебно заседание. В последното, въззивницата лично и чрез
своя процесуален представител е подъдржала въззивната жалба и е молила за
присъждане на разноски по приложен списък. Допълнително е депозирала и писмени
бележки по съществото на спора.
Предмет
на производството пред окръжия съд е бил, предявеният от K.Д.Б.
срещу М.Л.С. иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да й
плати сумата от 61448,80 лева дадена й без
основание чрез банкови преводи, както следва: на 25.05.2016г. – сумата от 2878 лева, на 23.08.2016г. – сумата от 1285 лева, на
31.08.2016г. - сумата от 2380 лева, на 10.03.2017г. – сумата от 11682 лева, на
13.03.2017г. – суми в размер на 7760 лева и 9735 лева и платени в брой, както следва: на 27.07.2015г. – сума в размер на 3885,24 лева, на 17.08.2015г. – сума в размер на 4400 лева, на 24.08.2015г.- сума в размер на 5200 лева и на 14.09.2015г. сума в размер на 11856,56 лева, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.08.2017г. до
окончателното изплащане. В исковата молба ищцата е настоявала, че е предоставяла в брой и по банков път парични
суми на ответницата в качеството й на адвокат във връзка с водени от последната,
като пълномощник на майка й Р.Т.П.,
съдебни дела. По банков път, по сметка на ответницата в Уникредит Булбанк, превела
суми в общ размер от 36 107 лева, а на ръка предоставила такива в общ размер от
25 341,80 лева. Срещу заплащането на сумите не били извършвани никакви действия
или услуги, не били заплащани държавни такси и гаранции по дела на Р.П.,
тъй като към момента на плащането им съдебните производства били приключили.
Затова платените суми били дадени без
основание от нея и претендира връщането им, заедно със законните лихви от депозиране
на исковата молба в съда – до окончателното изплащане.
С писмения си отговор ответницата е оспорила иска и е молила за
отхвърлянето му. Потвърдила е, че години наред е била адвокат на майката на
ищцата (на Р.Т.П.) и е водила съдебни производства по гр.д. № 3807/2005 г. по описа на ВРС и останалите
инстанции, като по делата изготвяла документи, подавала жалби (въззивна и
касационна) и платила парични суми. Оспорила е твърденията на ищцата, че е
превела на ответницата сумата от 61 448,80 лева под формата на такси и
комисионни по приключили дела. Твърдяла е, че сумите преведени по банков път
представляват връщане на дължими такива.
С решението си окръжният съд е осъдил ответницата да върне на ищцата на
осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумите, получени без основание по банков път по
сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN *** (общо
36 107 лева), ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
предявяване на иска 04.08.2018г. до окончателното им изплащане, като в тази
част решението е влязло в сила. Обжалвано пред настоящата инстанция от ищцата е
решението в отхвърлителната му част, за сумата от 25 341,80 лв. Тази сума,
според твърденията в исковата молба, е формирана от платените на ръка на адв. М.С.
на четири пъти суми, за оправдаването на които като разход за делата
впоследствие тя е предала на ищцата и приложените към исковата молба копия от платежни
нареждания, съответно от 27.07.2015 г. за сума в размер на 3 885,24 лева, от
17.08.2015 г. за сума в размер на 4 400 лева, на 24.08.2015 г. за сума в размер
на 5 200 лева и на 14.09.2015г. за сума в размер на 11 856,56 лева.
Установено е по делото, че страните са били близки и дългогодишни
семейни приятели, като ответницата – адвокат по професия е била пълномощник на
Р.Т.П. (майка на ищцата)
по гр.д. № 3807/2005г. по описа на ВРС, включително пред въззивната и
касационната инстанции (в.гр.д. № 130/2013г. на ВОС и гр.д. № 1187/2014г. на
ВКС) и по изпълнително дело № 20148080401959 на ЧСИ Захари Димитров, като в
тази насока са писмените доказателства по делото (пълномощни за процесуално
представителство по делото, договори за правна защита и съдействие № 21446 от
18.12.2011г., № 225226 от 25.02.2013г.
и № 246895/03.12.2014г. и показанията на всички разпитани пред
настоящата инстанция свидетели К.Н.К. (сътрудник на адв. С.), М.Г.П. (приятелка и на двете страни), П.Й.С. (сестра на
съпруга на ищцата) и Н.Й.Б. (съпруг на
ищцата). Делото на Р.Т.П. с № 3807/2005г. е било образувано на 28.07.2005г.
и е приключило с определение от 09.04.2014г. по гр.д. № 1187/2014г. на ВКС, с
което не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ВОС. По
повод на делото, ищцата често заплащала на ответницата дължими от майка й суми
за такси и разноски. Установено е с изявленията на ответницата (с характер на
признание) в договорите за правна защита и съдействие, че възнагражденията за
адвокатската услуга в хода на цялото производство са били заплатени преди
приключване на делото в съответната инстанция.
Неоспорено от ответницата е било
твърдението на ищцата в исковата молба, че за предадени от нея суми в брой,
ответницата впоследствие й е давала оправдателен документ във вид на копие –
приети като доказателства по делото платежни нареждания, съответно от 27.07.2015 г. за сума в
размер на 3 885,24 лева, от 17.08.2015 г. за сума в размер на 4 400 лева, на
24.08.2015 г. за сума в размер на 5 200 лева и на 14.09.2015г. за сума в размер
на 11 856,56 лева. Всички платежни нареждания са за плащане на суми към бюджета,
внесени чрез „ПИБ“ АД по сметки на ВКС в БНБ, съответно предвидени за плащания
за държавни такси и за гаранции и като наредител в тях е посочена К.Н.К., а
задължено лице – Р.Т.П. Основанието на
първата сума от 3 885,24 лева
е довнасяне на ДТ по касационна жалба по гр.д. № 3807/2005 г. ВРС, а за всички
останали е - „гаранция“ по същото дело. Че суми, в близки до посочените в
платежните нареждания дати са били предадени лично от ищцата – на ответницата
се установява от показанията на свидетелите М.Г.П.(за предаването
на сумата, за оправдаването на която е дадено от ответницата платежното
нареждане от 27.07.2015 г.), П.Й.С. (за сумата, за която е предадено платежното
нареждане от 14.09.2015 г.) и Н.Й.Б.(за сумите, за
които са предадени платежните нареждания от 27.07.2015 г. и от 17.08.2015 г.).
Всеки от свидетелите в качеството му на очевидец, присъствал на предварителното
преброяване и впоследствие на предаването на парите от К.Б. – на М.С. (без
тези, за оправдаването на които е предадено платежното от 17.08.2015 г.), е
описал лично възприетото от него подробно, пълно и последователно. Доколкото и
за оправдаване разходването на сумата по платежното от 17.08.2015 г. е бил
предаден документ от ответницата и с оглед показанията на свидетеля Б.(без да е присъствал на предаване на парите, знае
за подготовката и отделянето на сумата и от съпругата си - за предаването й),
съдът намира за доказан този факт. Няма основание да се игнорират показанията
на свидетелите Б. (съпруг) и С.
(сестра на св.Б.) с оглед
евентуална тяхна заинтересованост (чл. 172 ГПК), защото изнесеното от тях
кореспондира с установеното с писмените доказателства (предадените от адв. С.
за оправдаване на разходите платежни нареждания), подкрепя се и от показанията
на останалите свидетели, а и свидетелите имат преки, непосредствени впечатления
за отношенията, за които са изнесли данни.
Според депозираната от „ПИБ“ АД с писмо
вх.№ 7276 от 30.12.2019 г. справка, в базата на „ПИБ“ АД не фигурират извършени
преводи с посочените реквизити и суми с наредител лицето К.Н. К.. Последната, разпитана като свидетел, е
отрекла в качеството си на сътрудник на адв. С. да е била натоварена от
адвоката, включително да са й предавани от нея парите и да е нареждала
процесните суми от името на Р.П. Свидетелката е посочила, че е внасяла за делото
по сметка на ВКС само дребни суми, от по 10, 15 или 40 лв. По повод на
бележката от 17.08.2015 г. е посочила, че помни как заедно с клиент по съвсем
друго дело, от негово име (посочила е дружеството) е внесла по сметка на ВКС
сума от порядъка на 4 000 лв. От издадената от ВКС служебна бележка от
12.06.2019 г., се установява, че по сметките за държавни такси и за гаранции на
ВКС с нареждане на К.К. и задължено лице Р.П. са внесени съответно: - на 28.07.2015 г. – 12 лв.
за довнасяне на държавна такса по касационна жалба по гр. 3807/2005 г. ВРС; -
на 24.08.2015 г. и на 26.08.2015 г. съответно 10 лв. и 5 лв. с основание
„гаранция“ по същото дело. Общо, внесените от името на Р.П., чрез
сътрудничката на ответницата – адвокат суми по сметка на ВКС за такса и
гаранции по делото, са в размер на 27 лв.
В случая, със събраните и обсъдени по-горе
доказателства, ищцата установи по делото
предаването на процесните суми на ответницата, а ответницата, предвид платените
по сметка на ВКС за делото на Р.П. 27 лв., доказа основание да получи и задържи сума
само до този размер (27 лв.), като за горницата над 27 лв. до 25 341,80 лв., тя не е доказала
основание за задържането. Затова, дадените от ищцата суми, за които са й
предадени от ответницата четирите платежни нареждания от 2015 г. до размер на
25 314,80 лв. (25 341,80 лв. – 27 лв.) са били без основание и
подлежат на връщане на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В този смисъл искът е
основателен за сумата от 25 314,80 лв. и следва да бъде уважен, като за
горницата до 25341,80 лв. (за 27 лв.)
той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С обжалваната част от
решението окръжният съд е постановил различен резултат, поради което решението
следва да бъде частично отменено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответницата М.Л.С. следва да заплати на К.Д.Б. сумата от 1 954,91 лв. - допълнително
разноски за първата инстанция и сумата от 4 471,83 лв. - разноски за въззивното производство,
съразмерно на уважената част от иска, включващи платените държавна такса и
адвокатско възнаграждение съобразно списъци по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 806/04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1718/2017 г. по описа на Варненския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на К.Д.Б. срещу М.Л.С. по чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 314,80 лв., с която ответницата
неоснователно се е обогатила, представляваща разликата над уважения размер от
36 107 лева до пълния претендиран от 61 448,80 лева, формиран като извършени
плащания с платежни нареждания от 27.07.2015 г., от 17.08.2015г., на
24.08.2015г. и на 14.09.2015г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Б., ЕГН ********** с
адрес: ***, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 25 314,80
лв., получена без основание - за разходи за държавна такса и гаранции по
приключило гр.дело № 3807/2005 г. по описа на Варненския районен съд, за които е предала на
ищцата платежни нареждания за
преводи на суми по сметки на ВКС от 27.07.2015 г., от 17.08.2015г., от 24.08.2015г.
и от 14.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 04.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 806/04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1718/2017 г. по
описа на Варненския окръжен съд в останалата му обжалвана част, с която е
отхвърлен искът по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД на К.Д.Б. срещу М.Л.С. за горницата над 25 314,80
лв. до 25 341,80 лв.
ОСЪЖДА М.Л.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на К.Д.Б., ЕГН ********** с адрес: *** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1 954,91 лв. – допълнително разноски за първата инстанция и сумата от
4 471,83 лв. - разноски за въззивното производство, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: