Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260092 29.04.2021г. гр. Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в публичното заседание в следния
състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина П.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1093 по описа за 2019г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание член 26
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че с
ответника сключили договор за ипотечен кредит на 30.03.2006 г.,по силата на
който банката предоставила банков кредит в размер на 16200 швейцарски
франка.Начинът на плащане бил да върне 192 вноски,от които първите 12 вноски,
считано от 28.04.2006 г. до 28.03.2007 г.,които са равни и са в размер на
105.56 шв.франка,а останалите 180 броя,считано от 28.04.2007 г. до 28.03.2022
г. са в размер на 129.15 шв.франка. С анекс към договора за банков кредит от
21.12.2009 г с ответника се договорили да бъде изменен договора,като на всякъде
името на ответника бе заменено с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД,като универсален
правоприемник на прекратената без ликвидация,поради вливането си в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД,ТБ“Хеброс“.Към датата на подписването му е отбелязано,че съм
изплатила 2291.48 шв.фр. и е остана остатък от дълга в размер на
14074.51шв.фр.По силата на новото споразумение беше изменен начинът на
формиране на вноските,съгл.т. 12 от Анекса. Поради липса на работа и настъпване
на трайни икономически причини,свързани с намаляне на доходите и влошаване на
здравословното й състояние довело до неизпълнение от нейна страна на залегналите
клаузи от последното изменение на договора и на основание чл.417,т.2 от ГПК
ответникът се снабдил с изпълнителен лист по ч гр.д.264/2014 г. по описа на
РС-Димитровград,въз основа на който беше образувано изпълнително дело 62/2014
г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев ,с район на действие Окръжен съд - Хасково.С
ответника сключили извънсъдебно споразумение от 13.06.2014 г.,по силата на
което задълженията й били формулирани ,както следва: главница 1231246 шв фр и
лихва - 1372 17 шв.фр.В погасителния план се включвали 84 вноски в размер на
146.57 шв.фр ,всяка от тах с начислена текуща лихва,посочена в т.2.3 от
споразумението и включвали надбавка за различните периоди в различен
размер.Едновременно с това отделно в т.2.4 било залегнало условието,че
дължимите лихви требва да бъдат платени отделно на 24 вноски.За да сключи това
споразумение,условие било да преведе на представляващия ги адвокат Стоян Денев
от АК - Стара Загора по банков път сумата от 3000 лева,която превела и едва
тогава ответникът прекратил предприетите действия на съдебния изпълнител по
изкарване на публична продан на имота и .Преди подписване на споразумението
предложила кредита й да бъде изчислен в български левове,тъй като швейцарският
франк непрекъснато се оскъпявал,но и отговорили,че няма да го направят,тъй като
нямала право в позицията си на неизрядна страна да има претенции.Със същия
аргумент и представили споразумението,което можела само да подпише,без да дава
мнение за съгласие по някои клаузи и по общия размер на дължимите суми,тъй като
й било обяснено.че ако не подпише,те нищо не губят и апартаментът й ще бъде
продаден на публичен търг.Това била причината,поради която подписала,независимо,че
с повечето клаузи не била съгласна,както не разбрала къде потънали тези 3000
лева,които превела като задължително условие за споразумението.Опитала се да
бъде коректна страна по последното споразумение,но клаузите в договора били
непосилни за нея,От една страна била безработна,от друга страна швейцарският
франк продължил да расте и вноската станала непосилна. Започнала да изостава в
плащането и това довело до сключване на ново споразумение от 01 03.2016 г.,в
което към тази дата задължението било изчислено на 10 878.40 шв фр
главница,лихви - 2527,53 шв.фр.Погасителният план бил• формиран за различните
периоди по различен начин - съгл.т.2 от споразумението ,както и бил посочен
лихвения процент с надбавката към него,Преди подписването му в писмен вид
поискала от централата на банката отново кредита да бъде превалутизиран в
българска валута и обяснила причините за това,но отново и било отказано.Като
условие за сключване на това споразумение било внасянето на нови 1000 лева
предварително,които превела,без да знае за какво са необходими и какво
представляват.В същото споразумение отново имало клаузи от т.2.6 до т.2.7 за
заплащане на разноски и адвокатски хонорари и внесената от нея сума общо от
4000 лева не била отразена.Към 21.12.2009 г. задължението и е 13868
шв.фр.,което при курс 1 3093 е в размер на 19318.12 лева.На 13-.06.2014 г.
задължението и е 14074 шв.фр.,което при курс на валутата 1 60604 към лева е
22603.40 лева.При последното споразумение от 01.03.2016 г. задължението и е
12312 шв.фр,,което при курс от 1.80095 представлявала сумата от 22 173.29
лева.Само от обслужване на кредита в отпуснатата валута кредитът и е оскъпен в
пъти.При първоначалния договор никой не я предупредил за риска от усвояване на
кредит в тази валута В договора съществувала клауза 4 и 5 за предоговаряне при
съществено изменение на валутния курс.В чл.6-10 се говори за валутен
риск,лихвен риск и съществувала безумната клауза,че била запозната с
„икономическия смисъл и правните последици от разпоредбите на чл. 10 от ал.4 до
ал.9 от този договор“.Тя нямала икономическо образование и не само ,че не
разбирала свойството и значението на тази част от договора,но никой не и е дал
възможност да попита и да и бъде разяснено какви последствия могат да имат за нея
тези клаузи.Затова счита,че тези клаузи в договора са
неравнопоставени,доколкото страните по договора били неравнопоставени
икономически .Като считам,че тези клаузи в договора са неравнопоставени поради
едностранната воля на ответника сам да диктува и изменя условията по
кредита,свързани с лихвен процент, неясно формиране на разноски,са
неравнопоставени по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителя.Твърди,че договорът и последващите споразумения са недействителни в
частта им на формиране на вноските,лихвите и разноските ,а именно:при условията
за издължаване на кредита липсва в погасителния план информация за
разпределението на вноските .между различните неизплатени суми,дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването,както разбивка на
всяка погасителна вноска,показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена
на базата на лихвен процент и когато е приложимо, както допълнителните разходи,
не е упоменат лихвения процент при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, начините на неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора.Видно
от всички погасителни планове към договора,анекса и сключените споразумения,те били
с най-обща формулировка,която не отговаря на изискването да е
разбираема,недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно включва в
размера на месечната вноска.Липсва отбелязване върху тези документи за наличие
или липса на право на отказ ,ако реши да се откаже от договора изначало. Нямала
информация за валутния риск и последствията от него,нито с възможността да
реагира за превалутизирането му.Това са достатъчно основания да твърди,че
договорът е недействителен.
Счита, че част от клаузите, свързани с
превалутизирането на кредита,не съответстват на изискванията за добросъвестност
и равнопоставеност на съконтрагентите и тези клаузи водят до значително
неравновесие мелсду прават и задълженията между нас.Нарушена била и
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД,която предвижда свободна воля. на страните при
определяне съдържанието на договора.При нито едно от споразуменията не е имала
право на свобода при определяне на клаузите по договора и нещо още по-
фрапиращо:била принудена да ги подпише под угрозата за изгубване на жилището си
и без право на изразяване на несъгласие.При последното споразумение,когато се
опитала да възрази/да поиска превалутизиране/,и била наложена рестрикция и задължението
ми,вместо да се намали,било увеличено .Тъй като не получила официална
информация от ответника за внесената от нея през целия период сума,по нейни
изчисления до този момент е изплатила изцяло кредита,отпуснат с договора за
кредит.При превалутизиране своевременно на същия,или ако била запозната с
последствията от оскъпяване на швейцарския франк,то нямало да поеме такъв риск
да заплати в близо троен размер на задължението си към ответника. Твърди,че
тези клаузи в договора са неравнопоставени поради едностранната воля
на‘ответника сам да диктува и изменя условията по кредита,свързани
с лихвен процент, ‘неясно формиране на разноски, са неравнопоставени по смисъла
на чл 143 от Закона за защита на потребителя.Налице били основания,да
твърди,че договорът и последващите споразумения са недействителни в частта им
на формиране на вноските,лихвите и разноските, че те са неравнопоставени, доколкото страните по
договора били неравнопоставени икономически, счита,че част от клаузите,свързани
с превалутизирането на кредита,не съответстват на изискванията за
добросъвестност и равнопоставеност на съконтрагентите и тези клаузи водят до
значително неравновесие между правата и задълженията между нас.Нарушена и
разпоредбата на чл,9 от.ЗЗД, която предвижда свободна воля на страните при
определяне съдържанието на договора.Тази фактическа обстановка обуславяла
правния й интерес да потърси правата си по съдебен ред досежно твърденията
си,че не дължи пари на ответника.
Моли съда да постанови акт,по силата на
който да признае за установено по отношение на : „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД,вписана
в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление от
гр;София,пл.“Света Неделя“№7, представлявано от С. Петров» Д.,че не дължи
сумата от 10 000 лева,която частично предявява за 1000 лева и представлява
левовата равностойност на неизплатените суми по договора.
Моли съдът да обяви за недействителни
частично договор за ипотечен кредит на 30,03,2006 г. в частта на разпоредбите
на чл.10 от ал.4 до ал:9 от този договор като неравнопоставени по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителя и .ги обявите за нищожни на основание
чл.26 ал. 1 от ЗЗД.
Да се обяви за недействителни частично
анекс към договора за банков кредит от 21.12.2009 г. в частта на разпоредбите
на начинът на формиране на вноските,съгл.т.12 от Анекса, договор като
неравнопоставени по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителя и ги
обявите за нищожни на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД.
Да се обявят за недействителни изцяло
извънсъдебно споразумение от 13.06.2014 г.и споразумение от ‘01.03.2016 г.
поради тяхната неравнопоставеност, доколкото страните по договора са
неравнопоставени икономически и по отношение на клаузите ,свързани с
превалутизирането на кредита, не съответстват на изискванията за добросъвестност
и равнопоставеност на съконтрагентите и тези клаузи водят до значително неравновесие между правата и
задълженията между страните на основание на чл.143 от Закона за защита на
потребителя и съдът ги обяви за нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,както и
поради нарушена разпоредбата на чл.9 от ЗЗД,която предвижда свободна воля на
страните при определяне съдържанието на договора.
Ответникът
твърди, че по предявявените три обективно съединени искове:Отрицателен
установителен иск, с който ищеца моли Съдът да признае, че същият не дължи
сумата от 10000лв. на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, като го предявява частично за
сумата в размер на 1000лв., Иск с правно основание чл.26 ЗЗД по отношение на
Договор за ипотечен кредит №5/30.03.2006г. и анекса към него, с който ищецът
моли Съда договорът за кредит да бъде обявен за частично недействителен в
частта на разпоредбите на чл.10 от ал.4 -ал.10 от него, а анекса в т.12 от него
и да бъдат приети за недействителни като неравнопостовени по смисъла на чл.143
от ЗЗП и съдът да ги обяви за нищожни на основание чл.2б, ал.1 от ЗЗД и иск с
правно основание чл.2б ЗЗД по отношение на сключените извънсъдебни споразумения
от 13.06.2014г. и 01.03.2016г., като претенцията на ищеца е Съдът да приеме, че
те са недействителни, поради тяхната икономическа неравнопоставеност, по
отношение на клаузите, свързани с превалутизиране на кредита, не съответстват
на изискванията за Добросъвестност и равнопоставеност на съконтрагентите и тези
клаузи водят до значително нарушаване равновесието между правата и задълженията
на страните на основание ч.2б ал.1 ЗЗД, както и поради нарушение на чл.9 от ЗЗД, който предвижда изразяване на свободната воля,първите два иска са
недопустими, като излага съображения в тази насока.При така
направените от ищеца изявления в исковата молба ставало ясно, че по повод на
правоотношенията, възникнали между страните на основание процесния Договор за
ипотечен кредит №5/30.03.2006г., се е развило заповедно производство по чл.417
от ГПК по посоченото от ищеца ЧГД №2б4/2014г. по описа на Районен съд
Димитровград, по което в полза на ответника (като кредитор по заповедното
производство) е издадена Заповед за незабавно изпълнение №160/07.03.2014г. и
Изпълнителен лист от 07.03.2014г. срещу ищеца (като длъжник в заповедното производство)
за вземанията, частично оспорени с предявените искове, както и че е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията. ЧСИ Пеев е връчил на Т.Д.
Поканата за доброволно изпълнение ведно с издадената заповед за незабавно изпълнение
на 14.04.2014г., видно от проложената към настоящия отговор покана за
доброволно изпълнение.
В
решение № 76/07.05.2013 г.. постановено по гр. д. № 391/2012 г. на ВКС, IV
г.о.. по реда на чл. 290 ГПК. представляваща задължителна за съдилищата практика,
е даден отговор на релевантния и към настоящия казус процесуалноправен въпрос
относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане
е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Възприето е
виждането, че отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не
съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда
на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по
чл. 414. ал. 2 ГПК. В допълнение следвало да се има предвид също, че трайната
практика на ВКС приема, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК настъпва
стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. а изпълнителната сила
на заповедта за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира
окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат
в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК-отм.)
и оспорването на Фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират (така напр. Решение № 6 от
21.01.201бг. по т.д.№ 1562/2015г. I т.о.. Решение № 781 от 25.05.2011г. по
гр.д.№ 12/2010г. ill г.о., както и Определение № 956, постановено по реда
на чл.274, ал.З от ГПК при допуснато касационно обжалване по ч.т.д.№ 886/2010Г.
на I т.о., в което ясно са отграничени хипотезите на новооткрити обстоятелства
и доказателства и новонастъпили след заповедта за изпълнение факти). Преклудират
се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен
установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на
заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим (така напр.
Определение № 480 по ч.гр.д.№ 221/10 на IVr.o. при допуснато
касационно обжалване). С изтичането на срока по чл.414 от ГПК и влизане в сила
по реда на чл.416 от ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува (изцяло или частично), е преклудирано и не
може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на ЧЛ.424 и ЧЛ.439 от ГПК (така напр. Решение № 207 по гр.д.№ 7030/2014г. IVr.o.). Предвидените
специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за
изпълнение (исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ.
на факти, настъпили след издаването й) обосновават извода, че при настъпване,
респ. стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по
отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви
преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се
преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение
на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв.
стабилизирането й. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов
процес е изчерпано (така напр. Т.17 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение №
129 от 09.01.2015г. по т.д.№ 469/2012Г. на I т.о.). По отношение на заповедта
за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с
иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му
бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на
защита (чл.414 и чл.422 от ГПК). Именно защото законът е предвидил изрични и
специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, при влязла
в сила заповед за изпълнение общият ред за оспорване на вземането чрез
установителен иск за недължимост и/или осъдителен иск е недопустим.В тази хипотеза оспорването на вземането е допустимо
само със специалния иск по ЧЛ.424 от ГПК, при наличие на предпоставките за
това.Издадената заповед за незабавно изпълнение е връчена на длъжника и настоящ
ищец от съдебния изпълнител, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу нея не е
подадено възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, поради което и на основание чл.416,
ал.1, предл. първо от ГПК същата е влязла в сила.
Същевременно, видно било от
обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, ищецът излага твърдения, че в резултат на приложението
на „неравнопоставени клаузи" свързани с „превалутизирането" на
кредита е надвнесъл сума по кредита, което по същество представлява частично
оспорване на размера и дължимостта на вземанията, за които е издадена и влязла
в сила заповед за изпълнение. С оглед на тези твърдения е формулирал и петитума
на исковата молба. Възраженията срещу размера и дължимостта на вземанията, за
които е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение, изложени в исковата
молба, са основани изцяло на обстоятелства и писмени доказателства, които са
били известни на длъжника преди изтичане на срока за подаване на възражение
срещу нея. Алтернативно - биха могли да му бъдат известни преди изтичане на
този срок, при полагане на минимално необходимата грижа, тъй като същият, като
страна по процесния договор за кредит, е разполагал или е могъл да се снабди с
необходимите му писмени доказателства.Предявените искове били неоснователни.Не
оспорва твърденията за сключен Договор за ипотечен кредит №5/30.03.2006г. между
Банка „Хеброс" АД, чийто универсален правоприемник е ответникът „УниКредит
Булбанк" АД и ищеца, по силата на който му е предоставен кредит в размер
на 16200 швейцарски франка, както и че е сключен Анекс на 21.12.2009г. към
него.Въз основа на издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д.№264/2014г. по описа на РС-Димитровград, ответникът е
образувал против ищеца изп.д.М9б21/2014г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с район
на действие - Окръжен съд Хасково, за събиране на сумите по изпълнителния лист,
а не както е посочил ищеца- 62/2014г.Не оспорва твърденията, че след образуване
на изпълнителното дело са сключени две споразумения от 13.0б.2014г. и от
01.03.2016г.Оспорва изложените в исковата молба и допълнителна молба твърдения,
че ищецът не дължи сумата от 10 000лв. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, че
разпоредбите на ЧЛ.10 от ал.4 до ал.10 от договора за кредит, както и т.12 от
Анекса са недействителни като „неравнопоставени" по смисъла на чл.143 от
Закона за защита на потребителя.Оспорва
изложените в
исковата молба и допълнителна молба
твърдения, че сключените
извънсъдебни споразумения от 13.06.2014Г. и
споразумение от
01.03.2016г. са недействителни поради тяхната икономическа неравнопоставеност,
по отношение на клаузите, свързани с „превалутизиране" на кредита, че не
съответстват на изискванията за добросъвестност и равнопоставеност на
съконтрагентите и че тези клаузи водят до значително нарушаване равновесието
между правата и задълженията на страните на основание чл.143 от ЗЗП.
С протоколно определение на съда от
24.2.2020г. е частично прекратено производството по предявените отрицателен установителен иск,
с който ищецът моли съда да признае, че същият не дължи сумата от 10 000
лв. на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, като го предявява частично за сумата в размер на 1
000лв. и иск с правно основание чл. 26 ЗЗД по отношение на Договор за ипотечен
кредит №5/30.03.200бг. и Анекса към него, с който ищецът моли Съда договорът за
кредит да бъде обявен за частично недействителен в частта на разпоредбите на
чл.10 от ал.4 - ал.10 от него, а анекса в т. 12 от него и да бъдат приети за
недействителни като неравнопостовени по смисъла на чл.143 от ЗЗП и съдът да ги
обяви за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като недопустими. Определението е било обжалвано с частна жалба
пред ХОС и е потвърдено.
Производството по настоящото гражданско дело е продължило по отношение на предявения иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД по отношение на
сключените
извънсъдебни споразумения от 13.06.2014 г. и 01.03.2016 г.,
като претенцията
на ищеца е съдът да
приеме, че те
са недействителни, поради тяхната икономическа
неравнопоставеност, по отношение на клаузите, свързани с превалутиране на
кредита, тъй като те не съответстват на
изискванията за добросъвестност и равнопоставеност и
тези клаузи водят до значително нарушаване равновесието между правата и
задълженията на страните на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, както и поради нарушение
на чл.9 от ЗЗД, който предвижда изразяване на свободната воля.
От приетото като доказателство по делото
заключение на вещото лице се установи, че съгласно първоначално сключения
договор за кредит № 5 от 30.03.2006г., ищцата е получила договорения кредит в
размер на 16200 шв. франка
по разплащателна сметка /РС/ в шв. франкове № **********. Левовата
равностойност на получения кредит, изчислена по централния курс /фиксинг/ на
БНБ на лева към швейцарския франк към датата на усвояването му /04.04.2006г./ -
1.23755, е в размер на 20048,31 лв. /16200x1,23755/. Посочените суми в шв.фр. и
лева представляват само главница по кредита и в тях не влиза сумата на лихвата,
която се начислява върху остатъка по кредита в течение на погасителния
период.Размерът на изплатената от ищцата сума за главница, лихви и такси в лева
е 39877,18 лв., а
във валутата на кредита - 24679,27 шв. фр. Съотнесени към размера на отпуснатия
кредит по първоначално сключения договор, платените суми в левовата им
равностойност са по-големи от него с 1,99 пъти /39877,18/20048,31/, а в
швейцарски фрранкове - 1,52 пъти /24679,27/16200/. Оскъпяването на кредита
произтича основно от повишаването на валутния курс на швейцарския франк спрямо
лева след датата на подписване на договора, т.е. оскъпяването на кредита към
дадена дата представлява разликата между сумата на кредита в швейцарски
франкове, преизчислена в лева по курса към тази дата и същата сума,
преизчислена в лева по курса към датата на отпускане на кредита. Промяната на
лихвения процент също влияе на размера на кредита, но не в толкова голяма
степен.Вноските за погасяване по всяко едно от споразуменията са разделени като
главница, лихва и др. по следния начин:По
Споразумение от 13.06.2014г. Съгласно чл.2.2, касаещ сумата по главницата в
размер на 12312,46 CHF, „Погасителен
план-84 броя равни по главница вноски, от 10.07.2014г. до 10.06.2021г. в размер
на 146,57 CHF
всяка
и текущо начислената за всеки месец лихва и чл.2.4, касаещ сумата на
дължимата до момента лихва от 1372,17 CHF “Дължимите към датата на подписване на
споразумението лихви да бъдат платени на 24 равни месечни вноски от
10.07.2019г. оо 10.06.2021г.“.По Споразумение от 01.03.2016г.: Съгласно чл.2.2,
касаещ сумата по главницата в размер на 10878,40 CHF, „Погасителен
план- главницата да бъде погасена
на 60 равни месечни погасителни вноски, както следва:за периода от
15.03.2016г. До 15.06.2016г. четири равни месечни вноски по главница в размер
на 83 CHF
всяка
плюс текущо начислените законни лихви: от 10.07.2014г. до 10.06.2021г. в размер
на 146,57 CHF
всяка
и текущо начислената за всеки месец лихва; за период от 15.07.2016г. до
15.02.2018г. двадесет равни месечни вноски по главница в размер на 100 CHF
всяка
плюс текущо начислените законни лихви;за период от 15.03.2018г. до 15.02.2021г.
тридесет и шест равни месечни вноски по главница в размер на 237,40 CHF
всяка
плюс текущо начислените законни лихви и чл.2.5, касаещ сумата на дължимата към датата на подписване
на споразумението лихва от 2517,53 CHF "При условие, че длъжникът спазва
погасителния план по текущото споразумение, на 15.02.2021г. да бъдат редуцирани
в пълен размер дължимите към датата на сключване на споразумението лихви “След подписване на Споразумението от
13.06.2014г. до подписване на следващото /01.03.2016г./ са внесени /погасени/
по Договор за ипотечен кредит № 5/30.03.2006г. общо 1576,75 шв. фр., с които са
погасени: главница - 1434,06 шв.фр., лихва - 142,69 шв. фр.След подписване на
Споразумението от 01.03.2016г. до 02.08.2019г. са внесени /погасени/ по Договор
за ипотечен кредит № 5/ 30.03.2006г. общо 9064,41 шв. фр., с които са
погасени: главница - 6130,40 шв.фр., законова лихва - 2933,62 шв. фр.и
преструктурирана лихва за минал период 0,39 шв.фр. За периода от 03.08.2019г.
до момента са погасени още 2128,60 шв. фр., от които: главница - 1826,45 шв.фр.,
законова лихва - 210,68 шв. фр.и преструктурирана лихва за минал период 91,47
шв.фр.Предвид изложеното, общо по двете споразумения до момента са погасени 12769,76 шв. фр., от
които главница - 9390,91 шв.фр., законова лихва - 3286,99 шв. фр.и
преструктурирана лихва за минал период 91,86 шв.фр.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема за установено от правна страна следното:
Първоначално предявени са били три
обективно съединени искове: Отрицателен установителен иск, с който ищеца моли
Съдът да признае, че същият не дължи сумата от 10 000 лв. на УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, като го предявява частично за сумата в размер на 1000лв. Иск с правно основание чл. 26 ЗЗД по
отношение на Договор за ипотечен кредит №5/30.03.200бг. и Анекса към него, с
който ищецът моли Съда договорът за кредит да бъде обявен за частично
недействителен в частта на разпоредбите на чл. 10 от ал.4, ал. 10 от него, а
анекса в т. 12 от него и да бъдат приети за недействителни като
неравнопостовени по смисъла на чл.143 от ЗЗП и съдът да ги обяви за нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл.26 ЗЗД по
отношение на сключените извънсъдебни споразумения от 13.06.2014г. и
01.03.2016г., като претенцията на ищеца е Съдът да приеме, че те са
недействителни, поради тяхната икономическа неравнопоставеност, по отношение на
клаузите, свързани с превалутизиране на кредита, тъй като не съответствали на
изискванията за добросъвестност и равнопоставеност на съконтрагентите и тези
клаузи водят до значително нарушаване равновесието между правата и задълженията
на страните, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, както и поради нарушение на чл.9 от ЗЗД, който предвижда изразяване на свободната воля.Съдът е намерил, че първите два иска са недопустими, като съображенията са били следните:в исковата молба, въз основа на която е образувано
производството, ищецът е изложил твърдения за сключването на процесния договор
за кредит и развилите се въз основа на него правоотношения между страните по
повод вземането на ответника, възникнало в резултат на договора. Ищецът изрично
е заявил в исковата си молба, включително и в уточняващата такава, че „поради
липса на работа и настъпване на трайни икномически причини, свързани с намаля
не на доходите и влошаване на здравословното състояние довело до неизпълнение
на залегналите клаузи от последното изменение на договора и на основание чл.
417, т. 2 от ГПК
ответникът се снабдил с изпълнителен
лист по ч.гр.д. 264/2014 г. по описа на PC Димитровград, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 62/2014г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие Окръжен съд
Хасково.С оглед на тези изявления и уточнения в исковата молба ищецът
категорично установява, че по повод на правоотношенията, възникнали между
страните на основание процесния Договор за ипотечен кредит №5/30.03.2006г., се
е развило заповедно производство по чл.417 от ГПК по посоченото ЧГД №
264/2014г. по описа на Районен съд Димитровград, по което в полза на ответника
(като заявител по заповедното производство) е издадена Заповед за незабавно
изпълнение №160/07.03.2014г. и Изпълнителен лист от 07.03.2014г. срещу ищеца
(като длъжник в заповедното производство) за вземанията, частично оспорени с
предявените искове, както и че е образувано изпълнително производство за
събиране на вземанията. Съответно ЧСИ Пеев е връчил на Т.Д. Поканата за
доброволно изпълнение ведно с издадената заповед за незабавно изпълнение на 14.04.2014г., видно от приложената към настоящия отговор
покана за доброволно изпълнение.Съдебната практика е категорична относно
въпроса за правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане
е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Възприето е
виждането, че отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не
съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда
на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК. В настоящия случай заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 14.04.2014г., а настоящото производство е образувано няколко години
по- късно.При всички тези хипотези и на основание разпоредбата на чл.416 от ГПК е настъпил стабилитет на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК. а изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират. С изтичането на срока, който е бил предвиден по
чл.414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 от ГПК на заповедта за
изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува (изцяло или
частично), е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните
хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК. Предвидените специални способи за защита на
длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение (исковете за оспорване
на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени
доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след
издаването й, обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането в сила на заповедта. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие
на заповедта по отношение на фактите, съществували до проявлението на
изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й. Ако пропусне възраженията си,
правото да ги въведе в нов процес е изчерпано (в тази насока е и съдебната
практика вкл. и ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015г. по
т.д.№ 469/2012г. на I
т.о.).По отношение на заповедта за
изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск,
който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат
известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита
(чл.414 и чл.422 от ГПК). Именно защото законът е предвидил изрични и специални
способи за защита на длъжника в заповедното производство, при влязла в сила
заповед за изпълнение общият ред за оспорване на вземането чрез установителен
иск за недължимост и/или осъдителен иск е недопустим. При тази хипотеза
оспорването на вземането е допустимо само със специалния иск по чл.424 от ГПК,
при наличие на предпоставките за това. В конкретната ситуация, издадената
заповед за незабавно изпълнение е връчена на длъжника и настоящ ищец от съдебния изпълнител, като в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК срещу нея не е подадено възражение по чл.414,
ал.1 от ГПК, поради което и на основание чл.416, ал.1, предл. първо от ГПК
същата е влязла в сила.
В обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът излага твърдения, че в резултат на приложението на
„неравнопоставени клаузи" свързани с „превалутизирането" на кредита е
надвнесъл сума по кредита, с което всъщност оспорва размера и дължимостта на
вземанията, за които е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по
цитираното частно гражданско дело. С оглед на тези твърдения ищецът е
формулирал и петитума на исковата молба в тази насока. Възраженията срещу
размера и
дължимостта на вземанията, за които
е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение, изложени в исковата молба, са
основани изцяло на обстоятелства и писмени доказателства, които са били
известни на длъжника преди изтичане на срока за подаване на възражение срещу
нея. При тези обстоятелства, съдът е намерил, че предявените отрицателен установителен иск, с който ищецът моли Съдът да признае, че същият не дължи сумата от 10
000лв. на ответника УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, като го предявява частично за сумата
в размер на 1000лв. и иска с правно основание чл.26 от ЗЗД по отношение на
Договор за ипотечен кредит №5/30.03.200бг. и Анекса към него, с който ищецът
моли Съда договорът за кредит да бъде обявен за частично недействителен в
частта на разпоредбите на чл.10 от ал.4, ал.10 от него, а анекса в т. 12 от
него и да бъдат приети за недействителни като неравнопостовени по смисъла на
чл.143 от ЗЗащита на потребителите и съдът да ги обяви за нищожни на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД са недопустими и като такива производството в тази част по
тези искове с
протоколно определение от 24.2.2020г. е било
прекратено, като недопустимо.Обжалвано е определението на съда, но същото е било
потвърдено.
Предявеният иск е неоснователен.
Беспорно по делото се доказа от приетите
като доказателства по делото писмени документи, както и от заключението на
вещото лице по назначената съдебна експертиза, че е бил сключен Договор за ипотечен кредит
№5/30.03.2006г. между Банка „Хеброс" АД, чийто универсален правоприемник е
ответникът „УниКредит Булбанк" АД и ищеца, по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 16200 швейцарски франка, както и че е сключен
Анекс на 21.12.2009г. към него.Въз основа на издадените Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№264/2014г. по описа на РС-Димитровград,
ответникът е образувал против ищеца изп.д.№621/2014г. по описа на ЧСИ Самуил
Пеев, с район на действие - Окръжен съд Хасково, за събиране на сумите по
изпълнителния лист.След образуване на изпълнителното дело са сключени две
споразумения от 13.06.2014г. и от 01.03.2016г.Предмет
на исковата претенция са именно тези две споразумения, като ищецът твърди, че са
недействителни поради тяхната икономическа неравнопоставеност, по отношение на
клаузите, свързани с „превалутиране" на кредита, че не съответстват на
изискванията за добросъвестност и равнопоставеност на съконтрагентите и че тези
клаузи водят до значително нарушаване равновесието между правата и задълженията
на страните на основание чл.143 от ЗЗП.Извънсъдебните споразумения са сключени
след като издадената Заповед № 160/07.03.2014г., с която PC Димитровград е
разпоредил длъжникът / ищец в настоящото производство Т.Д. да заплати на
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД посочените в нея суми, същата е влязла в сила. По своята
същност, видно от съдържанието им споразуменията представляват разсрочване на
задължението по издадената вече заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а не
са нов договор за кредит или анекс към същия. Актуалният размер на дълга в
споразуменията е посочен в швейцарски франкове, както е присъдено задължението
на ищцата по заповедта, издадена по ч.г.д. по описа на PC Димитровград.
Във връзка със същността на задълженията, уговорени във валута са налице ясни
указания в Тълкувателно дело №4/2014г. ОСГТК, че когато едно задължение е
възникнало и съществува в чужда валута, длъжникът може да изпълни по свой
избор, като плати в уговорената валута, а ако плащането става на българска
територия, и в лева /съгласно чл.25, ал.2 ЗБНБ/ според обменния курс на чуждата
валута по времето и мястото на плащане. Когато вземането е присъдено във
валута, при принудителното изпълнение то се погасява чрез плащане в български
лева по обменния курс на съответната валута в деня и мястото на плащането.
/Решение № 213/10.09.2012г. по гр.д. № 370/2011г., IV г.о. на ВКС/.
В конкретния случай договора е сключен
за предоставяне на банков кредит в швейцарски франкове и вземането е присъдено
в швейцарски франкове. Изложените аргументи и възражения са
относно съдържанието на първоначалния договор за кредит и клаузите относно
валутния риск са преклудирани, доколкото издадената заповед за незабавно
изпълнение е влязла в сила, и точно на това основание съдът е прекратил
производството по първите два обективно съединени иска, т.е. ищецът основава
исковата си претенция на факти и обстоятелства относими към първоначалния
договор за кредит, които са ирелевантни в настоящия случай. Твърдението на
ищеца, че споразуменията не съдържат клаузи, които да позволяват превалутиране
са също неоснователни доколкото ТР № 4 от 2015 г. по ТД № 4/2014 г. на ВКС,
Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, предвижда, че съдът не може да
присъди левовата равностойност на сума, уговорена във валута, освен в изрично
предвидените от закона случаи. В
настоящия случай, при влязла в сила и стабилизирана заповед за изпълнение, с
която вземането е присъдено във валута няма как допълнителните споразумения да
бъдат обявени за недействителни, защото кредиторът отказва да се превалутира
този договор.
Предвид изхода на спора и с оглед
претенцията на ответника за разноски, такива следва да му се присъдят, като се
осъди ищеца да заплати на ответника
такива в размер на 435.50 лева, съгласно представен списък с разноски.
Доколкото с протоколно определение от
19.4.2021г., съдът е указал на страните, вкл. и на ищеца да доплати сумата в
размер на 310.50 лева/допълнително възнаграждение за ВЛ/ в едноседмичен срок, считано
от същата дата, който е изтекъл към настоящия момент и няма постъпило плащане
от страната, следва с настоящото решение да осъди ищцата да заплати на вещото
лице сумата в размер на 310.50 лева, представляващи допълнително възнаграждение
за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
С
оглед горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.В.Д., ЕГН ********** ***, против „Уникредит Булбавнк“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, район Възраждане, пл.“Св.Неделя“№7 иск
с правно основание чл.26 ЗЗД по отношение на сключените извънсъдебни
споразумения от 13.06.2014г. и 01.03.2016г., като недействителни, поради
тяхната икономическа неравнопоставеност по отношение на клаузите, свързани с
превалутиране на кредита, тъй като не съответстват на изискванията за
добросъвестност и равнопоставеност на съконтрагентите и водещи до значително
нарушаване равновесието между правата и задълженията на страните, както и
поради нарушение на чл.9 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.В.Д.,
ЕГН ********** ***, да заплати на
„Уникредит Булбавнк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, пл.“Св.Неделя“№7, сумата
435.50/четиристотин тридесет и пет лева и 50 ст./-разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.В.Д.,
ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.Н.,
ЕГН ********** *** сумата 310.50/триста и десет лева и 50 ст./, които да се
преведат по сметка посочена от вещото лице с IBAN *** „Алианц Банк“АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният
акт е обявен на 29.04.2021 г.
Секретар:
Д.Петрова