Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
гр. Габрово, 17.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Бояна Бобчева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в.
гр. д. № 28 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 228/04.12.2017 г.,
постановено по гр. д. № 488/2017 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е
отхвърлен предявения иск от Е. А. Т.,*** против Т. Л. Г.,***, с който е на осн. чл. 108 от ЗС е поискано съда за я признае за собственик на реална
част от поземлен имот в землището на гр. Севлиево, мест. Крушевски баир с площ
275 кв. м., заедно с намиращите се в него две череши, един орех и една круша,
при съседи на тази част: север - поземлен имот № 552.306 на А.Д.А., юг
собствения ми ПИ № 552.294, изток - поземлен имот № 502.303 на наследници на П.С.
и запад поземлен имот № 552.302 на ответника, която вместо към собствения ми ПИ
№ 552.294 погрешно е отразена като част от ПИ № 552.302 на ответника, по плана
на новообразуваните имоти на селищно образувание Хоталич - местност Крушевски
баир в землището на гр. Севлиево, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на
Областен управител Габрово и да се осъди ответника да й отстъпи собствеността и й предаде владението на
същия имот, като неоснователен и недоказан.
Признато е, че оспорването на решение № 222 от 14.05.1997 г. на Общинска служба по
земеделие гр. Севлиево, е недоказано, на осн. чл. 194 ал.3 ГПК. Осъдена е
ищцата да заплати на ответника разноските по делото в размер на 755 лв.
Срещу така постановеното
решение, в частта в която е отхвърлен предявения иск с пр. основание чл. 108
ЗС, е постъпила въззивна жалба от Е.Т., чрез адв. С. К., в която се твърди, че
същото е незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено и
да се постанови ново, с което да се уважи предявения иск. Твърди се, че
неправилно съдът е приел, че реституираният имот е с площ, каквато е отразено в
ПНИ за поземлен имот № 552.294, а именно 941,52 кв. м., но не е съобразил
старите реални граници на имота находящ
в гр. Севлиево, мест. Крушевски баир по нотар акт. № 13, том ІІІ, рег. №
1399, дело № 523/1943 г. бивше американско лозе при съседи: А.Д., С.П., А.Н., Г.Д.
и Н.П., като границите съществували и до сега. Правото на собственост върху
тази имот е възстановено в стари реални граници с решение № 222/14.05.1997 г.
на ОСЗ - Севлиево и оттогава жалбоподателката го владее имота като свой
собствен, в тези граници и е получила същия в изключителен дял с договор за
доброволна делба № 172, том І от 16.03.2006 г.
Имотът е отразен по плана на новообразуваните имоти на селищно образование
"Хоталич", местност Крушевски баир, землището на гр. Севлиево оборен
със заповед № 309/20.07.2006г. на Областен управител на гр. Габрово като ПИ
552.294, но при нанасянето на северната граница е допусната грешка, в резултат
на която северната част от имота й с площ 279,60 кв. м. неправилно е отразена
като част от ПИ 552.302, въпреки че през изминалите години тя е владяла имота като
собствен без никой да има претенции по отношение на него. В тази част на имота претендира, че има и овощни дръвчета. На север имотът й
достига до този на А.Д., а от запад граничи с имота на ответника, който видно
от нотар. акт за собственост № 106, том ІV, дело 1220/1991 г. на СРС
представлява овощна градина от 500 кв. м. при съседи П.Г., Ц.Т., Н.Т.Н. и н- ци
на Н.И., тогава собственост по давност на Д.Й. и в последствие продаден по
нотар. акт № 180, том ІІ, дело № 568/2001 г. на Д.К. като пл. № 1948, част ІV
отново 500 кв. м., като в нотар. акт. № 72, том 7, дело № 1280/24.08.2016 г. на
СВ - Севлиево е посочен по документ за собственост ПИ 552.302 с площ 500 кв.
м., а по скица се оказва 714 кв. м. В
решението не било обсъдено промяната на границите, както и че до сега Д.Й. и
последвалите собственици не са повдигали спор за процесната част от имота.
Границите на имота й са добре очертани и съществуват на място и не са изменяни
от 1943 г., като от северна страна спорното място е ограничено със съществуващ
на терена слог. Нито на изток, нито на запад, нито от юг има естествени
граници. Излагат се доводи по отношение на отразената граница. Алтернативно
поддържа по предявения иск и давностно владение, като излага, че в предмета на
предявения от нея иск по чл. 108 от ЗС се включва установителния иск за
собственост по чл. 54 от ЗКИР.
В срок е
постъпил отговор от насрещната страна Т. Л. Г., чрез адв. Х. Б., в който се
оспорва въззивната жалба, по подробно изложени аргументи. Моли, да се отхвърли
жалбата като неоснователна и претендира сторените разноски по делото за
въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск от Е.Т. срещу Т.Л.Г., с който е поискано да се постанови решение,
с което да бъде призната за собственик на реална част от ПИ в землището на гр.
Севлиево, мест. Крушевски баир, с площ 275 кв. м.,
заедно с намиращите се в тази част две череши, един орех и една круша, при
съседи: север - ПИ № 552.306 на А.Д.А., юг - собствения й имот № 552.294, изток
- ПИ № 502-3033 на н-ци П.С. и запад - ПИ № 552.302 на ответника, за която
вместо собствения й ПИ № 552.204 погрешно е отразен като част от ПИ № 552.302
по плана на новообразуваните имоти на селищно образование "Хоталич",
местн. Крушевски баир, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен
управител гр. Габрово, като се осъди ответника да й отстъпи собствеността и
предаде владението на същия имот и да й заплати разноските по делото. В
исковата молба претендира, че е собственик на претендираната реална част от
имота на основание наследство, делба и давностно владение, която е била част от
американско лозе закупено от наследодателката
й с нотар. акт № 13, том ІІІ, рег. № 1399, дело № 523/1943 г. на Нотариус при
Севлиевския обл. съд, при съседи: А.Д., С.П., А.Н., Г.Д. и Н.П. П.. Границите
съществували на самото място и досега във вид на слогове. Правото на
собственост върху този имот е възстановено в стари реални граници с решение №
222/14.05.1997 г. на ОСЗ- гр. Севлиево и от тогава владее имота като свой
собствен в тези граници, включително
след като го получила в свой изключителен дял с договор за доброволна делба №
172, том. І от 16.03.2006 г. на службата по вписвания гр. Севлиево. Имотът е
отразен по плана на новообразуваните имоти на селищно образование
"Хоталич", но при нанасянето на северната граница (имот на А.Д.) е
допусната грешка, в резултат на която северната част на имота с площ от 275 кв.
м. неправилно е отразена като част от имот на ответника ПИ № 552.302. Твърди,
че винаги е владяла имота като свой собствен, като в него има и насаждения -
две череши, един орех и една круша. До 2016 г. с бившите собственици -
праводатели на ответника, не са имали проблем. Ответникът закупил имота с
нотар. акт № 72, том 7, дело № 1280/24.08.2016 г. на СВ - Севлиево, като по
него е посочено, че закупеният имот ПИ № 552.302 е с площ 500 кв. м., а по скица се оказва с
площ 714 кв. м., тъй като претендираната северна част на имота й е отбелязан
като част от имота на ответника.
В срок, по
реда на чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва
така предявения иск, по подробно изложени аргументи.
За да
постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че така
предявения иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, не е доказан, а именно че
ищцата е собственик на претендираната реална част от 275 кв. м. на някое от
посочените основания, че вещта се намира във владение на ответника и че същият
я владее/ държи без основание.
Въззивният съд, след съвкупна
преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт № 13, том ІІІ, регистър
1399, дело № 523/19 на Нотариус при Севлиевски областен съд се установява, че М.Х.П.
е закупила 1/2 части от американско лозе в землището на гр. Севлиево, местн. Крушевски баир от 1 дка. при съседи А.Д., С.П., А.Н.,
Г.Д. и Н.П..
Видно от
решение № 86 от 14.02.1997 г. постановено по гр. д. № 715/1996 г. на
Севлиевския районен съд, по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато за
установено по отношение на ОПК - Севлиево, че наследниците на М.Х.П. имат право
да им бъде възстановена собствеността на земеделска земя в землището на гр. Севлиево в м.
Крушевски баир - Свранча представляваща лозе от 1 дка. С решение № 222 от 14.05.1997 г. на ОСЗ -
Севлиево на наследниците на М.П. е възстановено лозе от 1 дка., втора
категория, находящ се на терен по параграф 4 на гр. Севлиево в местността
Свранча. Към решението няма приложена скица, както и не са описани границите, в
които е възстановен имота.
Видно от
договор за доброволна делба на недвижим имот, рег. № 1673, акт. № 138, том І на
Службата по вписванията, въззивницата Е. А. Т. е получила в дяла ПИ № 5520294
по неодобрения кадастрален план на местността Крушевски баир в землището на гр.
Севлиево, с площ 941 кв. м., при съседи: изток - ПИ 303 на П.Х.С., ПИ 293 на П.С.,
ПИ 292 на П.М.П., запад - ПИ 295 на П.Т.П., север - ПИ 382 на Д.Й., юг - ПИ 288
на П.Р.Ф., възстановен като лозе по т. 1 от решение № 222/14.05.1997 г. по
преписка № 617/13.05.1997 г. на ОСЗГ - Севлиево.
От
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 176, том І, рег. №
1429, дело № 172/24.08.2016 г. на нотариус № 664 на НК се установява, че
въззиваемия Т.Л.Г. е закупил от Д.И.К. недвижим имот, а именно новообразуван ПИ
№ 552.302 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование
"Хоталич", местн. Крушевски баир, в землището на гр. Севлиево, код по
ЕКТТЕ 65927, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен управител, с
площ 714, 5 кв. м., вид територия - в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, заедно с построената в него едноетажна сезонна постройка,
при граници - ПИ 552.305 на Ц.Ц., ПИ № 552.306 на А.Д.А., ПИ № 552.303 на
наследниците на П.С., ПИ № 552.924 на Е.Т., ПИ № 552.295 на Н.Т.Н., ПИ № 552.
479 на Местни пътища на Община Севлиево и ПИ № 552.300 на И.Н.И. и Н.Н.Т.,
който имот по документ за собственост представлява имот с пл. № 1084, част ІV
по неодобрения кадастрален план на гр. Севлиево, при описани граници: изток – П.Х.С., запад - наследници на Н.И.,
север – Ц.Т.Ц. и юг – П.И.Г., Н.Т.Н..
Праводателката
на въззиваемия Т.Г. - Д.К., е придобила имота от Д.Й., И.К. и Ц.А. на основание
договор за покупко - продажба, видно от нотариален акт № 114, том ІІ, рег. №
3300, дело № 258/2001 г. на Нотариус № 298 на НК. Праводателите на Д.К. са признати за
собственици на основание давностно владение на недвижим имот : овощна градина в
землището на гр. Севлиево, местност Свранча - Крушевски баир при съседи: П.Г.,
Ц.Т., Н.Т.Н. и н-ци на Н.И..
От
свидетелските показания на св. Б.Т. - съпруг на въззивницата и неин пълномощник
пред въззивната инстанция се установява, че този парцел си го владеят от 1943
г., като границите му били ясно очертани - на изток е П.М., после С., отдолу
има слог, от запад е Т., а от север също е един слог с А.Д., а на запад е бай Д..
През шейсетте години имотът го взимат и го дават на П.Г. и брат му Д.Г., а през
1997 г. им го върнали от Поземлената комисия. С другите наследници направили
делба и този имот им се паднал. Те го владеели необезпокоявано до миналата
година, когато се появил ответника. Той отишъл в Общината и от там му казали,
че го владеел неправомерно. В момента е оградено и се владее от ответника.
Твърди, че са обработвали мястото, но мястото не е заградено, тъй като
границите са много ясни.
От
свидетелските показания на П.П. се установява, че същият е съсед на К. и Б., а
ответникът не го познава. Според него имотът граничи от западната страна отдолу
нагоре с Н.. Знае го това място, тъй
като е работено от П.Г., дадено му по постановление 19. Неговото място купил от
Х.С., тяхното място граничи от източната страна на имота на К., а северната
страна бил П.С., който сега го продал на други хора. От източната страна е той
и път. Горната страна на К. граничи може би П.С., на западната страна, това е
северната страна, западът е ... остава от него на Б., К. остава на запад от
него. Знае, че мястото е обработвано от Г. по постановлението.
От
свидетелските показания на св. М.М. се
установява, че познава Е. и знае нейното място до Лозарска среща. Свидетелства,
че сял пъпеши върху едни декар, като чул от Б., че имало спор за черешите, но
той си спомня, че сял до черешите. От страни имало граници, тез дългите страни,
обаче от северната и южната страна било
до черешите. Не е ходил на мястото сега. От 1995 г. - 97 г. го работили заедно
мястото, три години. От изток съсед е П.М., отдолу юг забравил и от запад Н.Т.,
а от север имало един бай Д..
В
първоинстанционното производство от заключението по допуснатата съдебно -
техническа експертиза се установява, че процесните имоти попадат в район по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за района, в която се намират има влязъл в сила план на
новообразуваните имоти одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен
управител. Приема, че от комбинираната скица от плана на новообразуваните имоти
(ПНИ) от 2006 г. и неодобрения план от 1986 г. показват, че ПНИ е изработен по
графични данни от неодобрения кадастрален план, тъй като местоположението на
почти всички имотни граници и постройки по двата плана съвпадат в границите на
допустимата точност. Площта на процесната част е 279, 6 кв. м. Площта на имота
на ответника № 552.302 по ПНИ в границите съгласно този план и приложената
скица е 714,5 кв. м., като на място е ограден с ограда от бетонови колове с
опъната на тях мрежа, а площта, която би останала от имота на ответника е 434,9
кв. м., ако от него се отнеме претендираната площ. Прието е, че границите по
предишния неодобрен кадастрален план и ПНИ от 2006 г. съвпадат. В съдебно
заседание вещото лице поддържа представеното заключение и на поставени въпроси
отговаря, че от северна страна мястото е ограничено със съществуващ на терен
слог за спорното място, като за слогът граница е насл. А.Д.А.. Няма други
естествени граници на терен, има изградени огради. Само в първия нотариален
акт № 106, том ІV, дело № 1220/1991 г. е
цитирана площ на имота от 500 кв. м. Според експерта в този нотариален акт на
изток имотът на праводателя на ответника граничи с имот на П.Г.. Прави този
извод от свидетелските показания на Б.Т., както и му прави впечатление, че не е
посочен като съсед П.С.. В нотариалния акт от 2001 г. е посочен П.С. от изток,
от запад Н., север Й. и юг П.Г., Н.Т.. Към 2001 г., както и към 1991 г. за
района няма одобрен план, поради което няма и кадастрална основа. Нито един от
посочените имоти на А.Д. не граничи с процесния имот. Другите изброени в акта
от 1943 г. в момента не фигурират като собственици на имоти.
Пред
въззивната инстанция е допусната допълнителна съдебно - техническа експертиза,
по която вещото лице приема, че имота възстановен на наследниците на М.П. с
решение № 222 от 14.05.1997 г. на ОСЗ и по нотариален акт за собственост от 1943
г. се е намирал на същото място, на което се намира имотът, който е отреден на
ищцата по плана на новообразуваните имоти одобрен със заповед № 309/20.07.2006
г. на Областен управител. Приел е, че според показанията на свидетеля Б.Т.
имотът на ищцата е бил предоставен на П.Г., което се потвърждава и от другите
приложени по делото нотариални актове, като това се подкрепя от НА № 106 от
1991 г., имената на собствениците на съседните имоти на имота на ответника,
като в него не е посочен като съседен имот имотът на наследниците на П.С.,
което му дава основание да се предположи, че на изток имота на ответника е
граничел с ползвания от П.Г.. От друга страна в следващия нотариален акт на
праводателя на ответника е посочено, че имотът му граничи с имота на П.Г. и Н.Н.,
което изключва възможността П.Г. да е ползвал целия имот в едно със спорната
част. В съдебно заседание уточнява, че южната граница на А.Д. е слог. Излага,
че между т. 6 и 13 и т. 6 и 12 (от скицата към заключението) на място няма
трайни ситуационни елементи, в случая слог., такива има по северната граница на
ответника т. 11, 12, 13 това е слог. За
местността има изготвен, но неодобрен кадастрален план от 1985 г., приет е
плана от 2006 г. Двата акта от които черпи права ответника, а именно първия е
по обстоятелствена проверка, а втория от 2001 г. е издаден при наличието
на скица № 51 по неодобрения кадастрален
план. По отношение на П.Г., предполага, че това е лицето, което е ползвало имота на ищцата по постановление на МС. Не
може да даде заключение за пълна идентичност на имота на ищцата с този описан в
акта от 1943 г. Излага, че няма категорични данни, че целия имот е бил ползван
от П.Г., поради което и не твърди такова нещо. Отговаря, че по описанието на
границите по нотар. акт от 2001 г. може да се , че имота на ответника на юг е
граничил с П.Г., от което следва, че
няма как спорната част да е била в имота предоставен на П.Г., както
твърди свидетеля, тъй като тя остава в имота на ответника. Излага, че е посочил собствениците на имотите
изброени в нотар. акт от 1943 г., като към момента има само на А.Д.. Не може да
каже дали има пълна идентичност между имота на ищцата, във вида в който го
претендира, имота в границите в които е бил преди реституцията и имота в границите,
в които е възстановен, тъй като към момента на придобиването и възстановяването
няма одобрен графичен материал.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на въззивния съд намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо. От правна страна
настоящият състав на съда намира следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск за ревандикация на реална част от поземлен имот в землището на гр.
Севлиево, местн. Крушевски баир с площ от 275 кв. метра, които по настоящем се
владеят от ответника и са отразени като част от негов имот ПИ № 552.302 по одобрения ПИН. За процесната част
се твърди, че въззивницата е собственица на основание наследство, делба и на
последно място по давност. Тежестта
за доказване на собствеността на ищцата върху имота в претендираните
пространствени предели, лежи изцяло върху нея. За да бъде уважен искът следва да се докаже, че
въззивницата е собственик на процесния имот №
552.294 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование
"Хоталич" - местн. Крушевски
баир, землището на гр. Севлиево, на заявените основания в пространствените
предели които заявява, а именно, че нейният имот граничи на север с южната
граница на А.Д., а не с южната на
ответника. Това е свързано с установяване местоположението на имота, респ.
неговата пълна идентичност с имота притежаван от наследодателката й към момента
на придобиването, за който твърди че е възстановен в стари реални граници при
земеделската реституция, на която се позовава.
Настоящият състав на съда намира, че такава
идентичност на имота в заявените граници от ищцата не се установява, поради
следното:
Безспорно е, че М.Т. е закупила лозе с нотар. акт № 13, том ІІІ, регистър 1399, дело №
523/19 на Нотариус при Севлиевски областен съд. Според този нотариален акт
лозето е граничило със съседи А.Д., С.П., А.Н., Г.Д. и Н.П..
От приложената преписка №
617/13.05.1997 г., за възстановяване на земеделска земя в землището на гр.
Севлиево, собственост на М.П., се установява, че производството се е провело по
реда на чл. 11 от ЗСПЗЗ и Районният съд в гр. Севлиево, с решение №
86/14.02.1997 г., е признал на наследниците й правото да им бъде възстановена
собствеността на земеделска земя в землището на гр. Севлиево, представляващо
лозе от 1 дка. Въз основа на съдебното решение ОСЗ - Севлиево е издала решение
№ 222/14.05.1997 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на
М.Х.П. на лозе 1 дка, без в това решение да са описани границите на имота, като
в същото е посочено изрично, че същото се възстановява в терен по § 4 на гр.
Севлиево и за издаване на констатиране нотариален акт и сделки със земеделски
имоти е необходима скица с точните размери на имота. Такава скица на имота към
решението на ОСЗ не е изготвяна и не е представена по делото. Видно от
редакцията на ППЗСПЗИ, действаща към момента на издаване на решението бр.
28/04.04.1997 г., съгласно чл. 18ж, ал. 1 Поземлената комисия постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността, като към решението се прилага скица на имота, заверена от ПК, а
за имоти в строителни граници на населените места - и от техническата служба на
общината. Т. е. за да се породи конститутивното действие на решението за правото
на собственост е следвало да бъде приложена скица към него, освен ако в самото
решение имотът е индивидуализиран по кадастралния план на местността или по
изработените от ОСЗ по реда на чл. 18д, ал. 7 от ППЗСПЗЗ карта и регистър на
имотите в съществуващи или възстановими стари реални граници. В конкретния
случай имотът не е бил индивидуализиран в решението, нито е била изготвена
изискващата се по закона скица, от която да се установи точните граници, при
които същият се възстановява, поради което същото не може да има значението на
констативен нотариален акт и производството по възстановяване на собствеността
не е завършило, тъй като решението на ОСЗГ не е достатъчно за да
индивидуализира възстановения имот. Поради липсата на индивидуализация на имота
с решението на ОСЗ - Севлиево от 1997 г. недоказано остава възражението на
въззивницата, че имотът е възстановен в стари реални граници, което не е взето
предвид от първоинстанционния съд. Процедурата по земеделска реституция в
конкретния случай е завършила с приемането на плана
на новообразуваните имоти одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен
управител и това е взето предвид от първоинстанционния съд.
Местоположението на границите на
имота по нотариалния акт от 1943 г. не се доказа да са били различни от
определените и в ПНИ от 2006 г. и със събраните пред първоинстанционния съд
свидетелски показания. Същите на първо място са твърде противоречиви.
Единствено съпругът на ищцата, който е заинтересован от изхода на делото и се
явява пред въззивния съд като неин упълномощен представител, заявява, че на
север имотът им граничи с имота на А.Д. и че целият имот преди това бил даден
на П.Г.. Тези свидетелските показания не
следва да се кредитират, тъй като противоречат на събраните по делото писмени
доказателства, както и на свидетелските показания на останалите двама
свидетели. Например свидетелят св. М.М. свидетелства, че
на север имало един бай Д..
За фактът,
че северната граница на имота ищцата е имота на ответника, свидетелства и
договора за доброволна делба приет по делото, който кореспондира и със
заявеното от св. М., че имота на север граничи с Д.. Видно от същия имотът е индивидуализиран за в
договора за доброволна делба, според който в дял на въззивницата е отреден по т. 1 ПИ № 5520294 по неодобрения кадастрален план
на местността Крушевски баир в землището на гр. Севлиево, с площ 941 кв. м.,
при следните граници: изток - ПИ 303 на П.Х.С., ПИ 293 на П.С., ПИ 292 на П.М.П.,
запад - ПИ 295 на П.Т.П., север - ПИ 382 на Д.Й., юг - ПИ 288 на П.Р.Ф.,
възстановен като лозе по т. 1 от решение № 222/14.05.1997 г. по преписка №
617/13.05.1997 г. на ОСЗГ - Севлиево. Този договор за доброволна делба е
подписан от ищцата и не се оспорва от нея, като видно от пространствените
предели на имота същият се сочи, че граничи от север с Д.Й. - праводател на
праводателката на ответника, а не с имота на А.Д., както се претендира с
исковата молба.
Горепосоченото местоположение на
северната граница на имота на ищцата се потвърждава и от приетата експертиза по
делото. От изложеното, от вещото лице в заключенията и при изслушването му в
съдебните заседания, се установява, че възстановеното лозе се е намирало в
землището на гр. Севлиево определено като такова по § 4. За територията на
землището, където е възстановено процесното лозе до 1985 г. не е намерил
предишни графични данни за разположението на имотите, като през 1996 г. е
изработен неодобрен план. Влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за местността е одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г.
на Областен управител. От заключението на вещото лице се установява, че
изготвената от него комбинирана скица от плана на новообразуваните имоти (ПНИ)
от 2006 г. и неодобрения план от 1986 г. показват, че ПНИ е изработен по
графични данни от неодобрения кадастрален план, тъй като местоположението на
почти всички имотни граници и постройки по двата плана съвпадат в границите на
допустимата точност. В допълнителното
заключение по т. 1 вещото лице приема, че имотът възстановен на наследниците на М.П. с решение № 222 от
14.05.1997 г. на ОСЗ и по нотариален акт за собственост от 1943 г. се е намирал
на същото място, на което се намира имотът, който е отреден на ищцата по плана
на новообразуваните имоти одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен
управител, но не може да го твърди със сигурност.
За да бъде
определено местоположението на имота следва да се установят на място поне три
имотни граници, които да съвпадат с тези по посочения в нотар. акт от 1943 г.
Видно е, че имотът на ищцата не може да бъде изобразен по
имотни граници, както е бил в нотариалният акт от 1943 г., тъй като към този
момент не е имало графично изобразяване на имотите, а от данните в нотариалния
акт не може да се определи точното му разположение в пространството, тъй като
видно от същия не посочено коя граница в коя посока на имота се намира, което не
се установяват и от събраните свидетелски показания. Точните имотни граници на
имота по акта за собственост от 1943 г. не могат да бъдат установени с точност
и поради факта, че землището е било предоставено за ползване на граждани по
силата на акт на Държавния съвет на МС. Това се потвърждава от свидетелските
показани и от заключението на вещото лице. Както се установи от заключението
имотът на ищцата е бил предоставен за ползване на П.Г. по Постановление на
министерски съвет. Съгласно нотариалният акт от 1991 г., този на първия
прародител на ответника - Д.Й., имотът на
същия е посочен като граница на имота, без да се сочи всеки от съседите в коя
посока е разположен. Вещото лице в проведеното съдебно заседание във въззивното
производство на 17.04.2018 г., след анализ на данните за имота на П.Г. стига до
заключение, че имота на П.Г. се пада южна граница на имота на ответника, а не
източна, от което следва, че спорната част е част от имота на ответника.
От изложеното следва, че границата между двата имота се намира там където
е отбелязана в кадастралния план, и не е допусната твърдяната грешка и имота придобит
на сочените две основание - наследяване и делба, не се доказва да е в
пространствените предели твърдени от ищцата. За пълното на изложеното следва да
се посочи, че площа на имотите не е индивидуализиращ белег на същите, но площта
на имота на ищцата по договора за доброволна делба и по ПНИ е 941, 52 кв. м.,
каквато е била и площта на закупеното лозе с акта от 1943 г. от нейната
наследодателка.
При така установеното по - горе, че ищцата не е придобила имота в
заявените пространствени предели на основание наследяване на имот, възстановен
в производство по земеделска реституция и на основание делба, съдът следва да
се произнесе и по заявеното придобивно основание на спорната реална част от
имота, на основание давностно владение. Съдът намира, че същото е недоказано.
На първо място свидетелите П. М. и М. М., свидетелстват, че въззивницата след
връщането на имота го е владяла в границите, каквито са описани в неодобрения
план от 1985 и одобрения от 2006 г. Св. М. заявява, че на север границата е бил
имота на Д., а от запад Н.Т.. Показанията на св. Т. са противоречие с
останалите показания и със събраните писмени доказателства по делото. Твърдението
на Т., че имотът се владее от 1943 г. също не се доказа, още повече, че след
колективизацията на земята до реституцията й давността не е текла. Също така,
както беше отбелязано по - горе със самото издаване на решението от 1997 г. на
ОСЗ - Севлиево не е приключила
процедурата по възстановяване, тъй като не са изпълнени изискванията за
индивидуализация на имота в самото решение или в приложена към него скица. Това
е така тъй като при липса на индивидуализация на имота е невъзможно
осъществяването на владението върху конкретно обособена вещ, както и
демонстрирането на намерението за нейното своене. В конкретния случай
процедурата по възстановяване е приключила с приемането на плана на
новообразуваните имоти на 18.08. 2006 г., т.е. 10 годишния давностен срок би
изтекъл на 18.08.2016 г., а видно от приложено писмо с изх. № ДД-4-Б-03-204-(1)
от 29.07.2016 г. на Община Севлиево до ищцата, към него момент е бил възникнал
спор за материалното право между страните, т.е. още тогава владението е било
прекъснато. Освен това за да бъде придобита по давност претендираната реална
част от имота, владението следва да бъде осъществявано непрекъснато, а към
момента на позоваване на същата от страна на ищцата в исковата молба, от
доказателствата е видно, че владението е прекъснато повече от 6 месеца, поради
което е заличен периодът на изтеклия давностен срок и собствеността върху
процесната част не може да се придобие по оригинерен способ.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и недоказан, а
първонстанционния съд, като е достигнал до същия правен извод, за недоказаност
на предявения иск, е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на дело, в полза на ответната страна по жалбата следва да
се присъдят поисканите и направени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 228/04.12.2017 г. на Районен съд - Севлиево постановено по гр. д. № 488/2017
г. по описа на съда, в частта, в която е отхвърлен предявения иск, с правно
основание чл. 108 от ЗС, от от Е. А. Т.,*** против Т. Л. Г.,***, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА Е.А.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Т.Л.Г., ЕГН **********,***, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 600 лв. ( шестстотин лева).
В необжалваната част, решението е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: