РЕШЕНИЕ
№ 12235
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110130122 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу А. А., Б. И. и И.
В..
Ищецът твърди, че на 11.04.2019г. с ответника Ал. А. са сключили
предварителен договор за учредяване право на строеж и отстъпване на имот срещу
задължение за построяване, ведно с приложения № 1 и 2 към него, съгласно който отв.
А. заедно с останалите съсобственици на поземлен имот с идентификатор
***************, както и собствениците на поземлен имот с идентификатор №
*****************, поели задължение да сключат окончателен договор за учредяване
право на строеж в полза на ищеца за построяване на сграда съобразно одобрен
архитектурен проект срещу насрещното задължение на ищеца да им предаде в
довършен вид и с разрешение за ползване самостоятелни обекти в рамките на 27% от
РЗП на сградата. В изпълнение на задълженията си по предварителния договор,
ищецът инициирал изменение на действащия ПУП чрез образуване на нов УПИ
XI-177, 178 от кв. 851, с площ от 520 кв. м. С искова молба от 16.10.2020г. ищецът
предявил против обещателите по предварителния договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване на предварителния договор за окончателен, по която било образувано гр. д.
№ 1347/2020г. по описа на СГС, което било висящо.
Ищецът посочва, че преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗЗД,
ответникът Ал. А. се разпоредил с притежаваните от него 5,19% идеални части от
новообразувания поземлен имот чрез покупко-продажба, извършена с нот. акт от
17.12.2020г. в полза на ответниците Б. И. и И. В.. Tвърди, че тази сделка го уврежда,
тъй като с нейното извършване се осуетява възможността предварителният договор да
бъде обявен за окончателен. Счита, че ответникът А. е сключил увреждащия договор
съзнателно, като купувачите Б. И. и И. В. са знаели, че продавачът е обвързан от
предварителен договор с ищцовото дружество и че тази сделка го уврежда.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде обявена
за недействителна спрямо ищеца покупко-продажбата на 5,19% идеални части от
1
поземлен имот с идентификатор *************с площ от 520 кв. м., с
административен адрес: /насело място/, извършена с нотариален акт, вписан в СВ –
София под вх. № 75350 от 17.12.2020г., акт № 171, том № 196, сключена между отв. А.
А. и ответниците Б. И. и И. В..
Ответниците Б. И. и И. В. са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорват предявения иск. Оспорват да са знаели, че
покупко-продажбата има увреждащ характер за ищеца. Посочват, че отв. А. се е
разпоредил с притежаваната от него идеална част от собствеността върху процесния
имот, мотивиран от необходимостта да изпълни свое парично задължение към трети
лица, като е предложил своя дял от съсобствеността както на останалите
съсобственици, така и на ищцовото дружество. Отричат да са имали информация за
сключен предварителен договор между съсобствениците и ищцовото дружество за
имота, като научили за него едва в началото на 2021г., когато провели среща с
останалите съсобственици. Правят възражение за нищожност на предварителния
договор поради невъзможен предмет, тъй като при сключването му съществувала
непреодолима правна пречка за реализиране на строежа, изразяваща се в
притежаваното от третото лице Е. А. пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху 39/288 ид. ч. от собствеността на имот с идентификатор **************и върху
жилищна сграда с идентификатор *******************, обективирано в нот. акт за
дарение от 13.11.2013г. Твърдят, че ищцовото дружество е неизправна страна по
предварителния договор, поради което същият подлежал на разваляне, като такова
възражение било направено в производството по чл. 19, ал. 3 ГПК по гр. д. №
13417/2020г. по описа на СГС.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът Ал. А. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявения иск. Признава, че е подписал предварителен договор
за учредяване право на строеж с ищцовото дружество, както и че с нот. акт за покупко-
продажба се е разпоредил с притежаваните от него 5,19% ид. ч. от процесния имот в
полза на другите двама ответници. Твърди обаче, че това разпореждане не е имало за
цел да увреди ищеца. Посочва, че към датата на подписване на предварителния
договор е била вписана възбрана върху частта от имота на ответника за негови
задължения, което било известно на ищеца. Поддържа, че двукратно била постигана
уговорка за изкупуване на ид. части на ответника от ищеца, за което се снабдявал с
нужните документи, но ищецът не спазвал ангажиментите си, което наложило
ответникът да търси други купувачи, за да погаси задълженията си. Твърди, че ищецът
е в неизпълнение на задълженията си по предварителния договор. С оглед на това
счита, че не се легитимира като кредитор на ответника. Прави и възражение за
нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет, предвид
наличието на пожизнено право на ползване на третото за спора лице Е. А. върху
поземлен имот с идентификатор ***************и върху жилищна сграда с
идентификатор *****************.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
2
увреждането.
По делото е отделено като безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, а и се
установява от събраните писмени доказателства, че на 11.04.2019г. между Н. А., К. М.,
ответникът А. А., С. А., М. А. и К. Л., в качеството им на съсобственици на поземлен
имот с идентификатор ***************, В. А.– С., А. К. и М. Д., в качеството на
съсобственици на поземлен имот с идентификатор *****************, и ишцовото
дружество в качеството на строител – приемател, е сключен предварителен договор,
съгласно който съсобствениците – учредители се задължават да учредят по нотариален
ред в полза на дружеството – приемател право на строеж върху гореописаните имоти
след изготвяне на РУП за отделянето им в самостоятелен УПИ за построяването на
сграда, отговаряща по предназначение и функции съгласно утвърдената зона със
застроена площ и с разгъната застроена площ съгласно максималното възможно
застрояване, без обектите, предвидени за обезщетение, съгласно чл. 2 от договора,
както и да прехвърлят на приемателя толкова идеални части от правото на собственост
върху поземления имот, колкото е съответната му част от правото на строеж. Съгласно
чл. 2 от предварителния договор, приемателят се задължава съобразно влязъл в сила
ПУП и одобрен инвестиционен проект да построи жилищен блок, срещу което
учредителите ще получат от приемателя в завършен вид самостоятелни обекти, за
които са си запазили правото на строеж с площи, равняващи се на 27% от разгърнатата
застроена площ на сградата.
На 26.02.2020г. е съставен нотариален акт № 21, том 1, рег. № 991, дело №
15/2020г., от нотариус Л. С., за създаване на съсобственост върху УПИ (окончателен
договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ). С него собствеността върху двата поземлени имота,
предмет на предварителния договор, обединени в новообразуван УПИ XI-177, 178, за
който е отреден проектен идентификатор ****************с площ от 520 кв. м., се
преобразува върху съсобственост в новообразувания УПИ, от който ответникът Ал. А.
придобива 5,19% ид. части.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че с
нот. акт № 82, том 1, рег. № 2839, дело № 23/2020г., вписан в Службата по вписванията
под вх. № 75350 от 17.12.2020г., ответникът А. А. е продал на другите двама ответници
– Б. И. и И. В. притежаваните от него 5,19% ид. ч. от образувания УПИ.
Не е спорно също, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че
на 16.10.2020г. ищцовото дружество е предявило спрямо учредителите –
съсобственици по предварителния договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на
предварителния договор за окончателен. По този иск е образувано гр. д. №
13417/2020г. по описа на СГС, ГО, 1-27 с-в.
В ТР № 2/09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че
искът по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично,
така и на непарично вземане /ППВС №.1 от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касае се за
облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора, в случай че
неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си
и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на
кредитора” /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка -
остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за
недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез
предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се
3
удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение
върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният
понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил
недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката
е увреждаща - чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно.
В настоящия случай сме изправени пред хипотезата на чл. 135, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
тъй като сделката, която ищецът счита за увреждаща спрямо него, е възмездна –
договор за покупко-продажба. С оглед на това, за да се породи в негова полза
потестативното право да обяви тази сделка за относително недействителна, по делото
следва да бъде проведено пълно и главно доказване на следните три кумулативни
предпоставки: че е кредитор на прехвърлителя; че извършеното действие го уврежда;
че прехвърлителят и приобретателят са знаели за увреждането към момента на
сключване на сделката.
В т. 2 от горецитираното ТР е разяснено по задължителен за съдилищата начин,
че по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него
на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от
наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно;
не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът
по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича
от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на
кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено, когато
Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме
обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В настоящия случай е представен предварителен договор, който легитимира
ищцовото дружество като кредитор на ответника А. на непарично вземане за
сключване на окончателен договор. Това му право не е отречено със сила на пресъдено
нещо, с оглед на което съдът в настоящото производство е длъжен да приеме, че
вземането му съществува, както е разяснено в ТР. Предмет на настоящото
производство не е самото вземане, а иск по чл. 135 ЗЗД. С оглед на това, възраженията
на ответниците за нищожност на предварителния договор и за неговото неизпълнение
от страна на ответното дружество не следва да бъдат обект на обсъждане, тъй като не
са част от предмета на делото. Те следва да бъдат обсъдени в производството по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД. Tова разрешение е дадено и в Решение № 266/18.03.2021г. по гр. д. №
247/2020г., IV ГО на ВКС /постановено след ТР/, в което е прието, че в производството
по иск по чл. 135 ЗЗД съдът не проверява съществуването на твърдяното от ищеца
вземане, освен ако този въпрос не е въвен като предмет на делото чрез съединяването
на отменителния иск с иск за съществуване на вземането. Поради това, твърденията и
доводите, свързани с оспорване на вземането не подлежат на разглеждане в
настоящото производство. Достатъчно е качеството на кредитор за ищеца да следва от
твърденията в исковата молба и фактите по делото.
Но само за пълнота следва да се посочи, че наличието на вещно право на
ползване върху част от процесния имот към момента на сключване на предварителния
договор не го прави нищожен поради невъзможен предмет, тъй като този договор няма
прехвърлително действие, а е само едно обещание за такова в бъдеще. Необходимо е
да се посочи и че по делото липсват данни за отправено изявление от отв. А. към
ищцовото дружество за разваляне на предварителния договор поради неговото
неизпълнение към момента на сключване на прехвърлителната сделка – 17.12.2020г.
Отново за пълнота следва да се посочи, че ако се окаже, че ищецът не е имал
4
качеството кредитор, то обявената по реда на чл. 135 ЗЗД недействителност не би го
ползвала и няма да има правно значение.
С оглед изложеното, по делото е налице първата предпоставка на Павловия иск
– качеството на кредитор на ищеца на непарично вземане.
Съдът намира, че в случая е налице и втората предпоставка – увреждащо
действие, извършено от длъжника. Такова действие представлява всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Тази предпоставка има
изцяло обективен характер и субективното отношение на някоя от страните е
ирелевантно. В тази връзка е без правно значение какво е мотивирало или подбудило
длъжникът да извърши действието – налични задължения, които са предмет на изп.
дело (както е в случая); осуетяване на публична продан на имуществото или друго. От
значение е единствено дали обективно това действие води до увреждане на кредитора.
В случая, извършеното от ответника А. действие по продажба на притежаваната
от него ид. ч. от имота, която е предмет на предварителния договор с ищцовото
дружество, представлява увреждащо действие, тъй като чрез него е възпрепятствана
възможността да се сключи окончателен договор, доколкото имуществото вече не се
намира в патримониума на длъжника. В този смисъл са и мотивите на ТР № 2/2019г. по
тълк. дело № 2/2017г., ОСГТК на ВКС, където е прието: „Когато обещан с
предварителен договор имот е продаден на трето лице, за купувача по предварителния
договор сделката е увреждаща, поради осуетената възможност за реализиране на
правото да се иска сключване на окончателен договор. Поради това и за кредитора по
предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск и
съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен
сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор”. В тази връзка,
изложените в писмените бележки на част от ответниците доводи за злоупотреба с
права от страна на ищцовото дружество чрез предявяване на настоящия иск са
несъстоятелни.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице и втората кумулативна
предпоставка – извършено увреждащо действие от страна на ответника А. чрез
продажбата на процесния имот на другите двама ответници.
За да се направи извод дали е основателен предявеният конститутивен иск,
следва да бъде анализирано дали е налице и третата кумулативна предпоставка, която
има субективен характер.
Тъй като извършеното от отв. А. увреждащо действие се е случило след
възникване на субективното право на ищеца и има възмезден характер, сме изправени
пред хипотезата на чл. 135, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. В този случай трябва да са знаели за
увреждането както длъжникът – прехвърлител, така и третото лице – приобрерател.
В съдебната практика се приема константно, че длъжникът винаги знае за
увреждането, тъй като е страна по правоотношението с кредитора по предварителния
договор. Както се посочи, неговите мотиви и подбуди да извърши увреждащото
действие са ирелевантни. За разлика от хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, където е
необходимо намерение за увреждане, в хипотезата на чл. 135, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е
необходимо само знание. Тоест, не е нужно между страните по увреждащата сделка да
е постигнато някакво измамливо съгласие или умишлено действие с единствена цел да
се увреди кредиторът. Значение има само обстоятелството дали знае, че чрез това
действие ще го увреди – съзнание по време на извършването, че с него ще затрудни
или осуети възможността на кредитора да упражни правата си. В случя отв. А. е знаел,
че чрез прехвърляне на имота на другите двама ответниции няма как да изпълни
5
задълженията си по предварителния договор с ищцовото дружество, с оглед на което
субективната предпоставка спрямо него е налице.
По отношение на знанието на третото лице, в съдебната практика /Решение №
64/07.05.2021г. по гр. д. № 2549/2020г., IV ГО на ВКС и др./ е разяснено, че за
субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице за
увреждащото действие, не е необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за
всички белези, които индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е
длъжникът, всичките правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на
притезанието. Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства,
според които да заключи, че е възникнало вземане. За наличие на знание за
увреждащия характер на сделката е достатъчно длъжникът и приобретателят да са
съзнавали, че съществува възможност да се възпрепятства кредиторът да се
удовлетвори от стойността на продадения актив, респ. да реализира своите права като
кредитор – Решение № 3/07.05.2020г. по гр. д. № 1411/2019г., III ГО на ВКС.
След съобразяване на горната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която
настоящият съдебен състав изцяло споделя, може да се направи извод, че в случая е
налице знание за увреждането и у третите лица – приобретатели на имота към момента
на сключване на договора за покупко-продажба. Свидетелят Б. В., който е съпруг на
ответника И. В., посочва в показанията си, че А. А. им е казал, че има предварителен
договор, учредяващ право на строеж на строителна фирма, и че те са видели този
договор, бил им е представен от Ал. А., „този предварителен договор ги е привлякъл“.
Този свидетел, който е разпитан по инициатива на ответниците и се явява
заинтересован съгласно чл. 172 ГПК, предвид наличието на граждански брак с отв. В.,
категорично установява този факт – знанието за предварителния договор и
запознаването им с неговото съдържание. От това следва, че преди сключване на
договора за покупко-продажба с отв. А., същите са знаели /било им е известно,
съзнавали са/ както за наличието на предварителен договор по отношение на същия
имот с ищцовото дружество, така и кои са страните по него, какви са правата и
задълженията по него и т. н. Както се посочи, без правно значение в случая е дали са
имали намерение (цел) да увредят ищцовото дружество или не, тъй като намерението е
необходимо в хипотезата по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, но не и в хипотезата на чл. 135, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД. Тук е достатъчно само знанието, което несъмнено са имали.
Не без значение са обстоятелствата и относно връзките и отношенията между
купувачите по сделката – Б. И. и И. В.. Както ищецът твърди, а това се установява и от
публичния Търговски регистър, двете лица са съдружници и/или управители в редица
дружества като /фирма/, /фирма/ и др. Дори в дружеството /фирма/, в която отв. В.
признава, че работи, Б. И. е съдружник и управител /видно от ТР и л. 76 от делото/, а И.
В. е търговски представител и съдружник /видно от ТР и л. 78 от делото/. Установява
се, че отношенията им варират от години. Установява се от публичния ТР, че
свидетелят Б. В., който е съпруг на И. В., също е бил съдружник в част от тези
дружества. Същият пък посочва в показанията си, че е управител на фирма на Б. И.,
която се занимава с отдаване на коли под наем - /фирма/, едноличен собственик на
което дружество е ответникът Б. И., а свидетелят Б. В. е управител, видно и от ТР.
От всичко изложено следва, че двамата ответници – приобретатели на имота и
съпругът на отв. В. се намират в трайни и дългогодишни отношения, включително по
упражняване на съвместен бизнес. Това е поредна индиция за знание у
приобретателите относно увреждащия характер на сключената сделка. В тази връзка,
при гореустановените обстоятелства, няма съществено значение на коя дата е
проведена срещата, за която са разпитани тримата свидетели, доколкото по делото е
несъмнено установено, че знание у ответниците И. и В. за увреждащия характер на
6
договора за покупко-продажба спрямо ищцовото дружество е имало. Но само за
пълнота следва да се посочи, че показанията на свидетелите Л. и А. относно момента
на провеждане на срещата кореспондират повече с останалия доказателствен материал,
отколкото показанията на св. В.. Това е така, защото и двете свидетелки в показанията
си посочват, че когато са се свързали с тях за тази среща и когато същата е проведена
им е било казано от ответника Б. И. и свидетеля Б. В., че „купуват“ /което се тълкува в
процес на закупуване/ имота от Ал. А., че „искат да купят дела“, че „ще купуват
мястото от А.“, че А. „продава мястото“. Видно е, че на Ал. А. е издадено
удостоверение за дълга от ЧСИ още на 30.09.2020г., а плащането в полза на ЧСИ от
другите двама ответници е извършено на 07.10.2020г., за което няма спор. Поканите до
другите съсобственици са получени в началото на м. ноември 2020г. /л. 120-127 от
делото/, което съответства на казаното от св. А., че месец преди срещата е получено
писмо с предложение от А. за изкупуване на неговия дял като съсобственик. Това са
подготвителни действия за сключване на договора и предвид че купувачите са
проявили интерес и към останалите съсобственици, то е логично да са поискали среща
с тях преди да придобият частта от имота на Ал. А.. Ето защо, при съвкупната
преценка на събраните доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност,
хронологичната последователност на извършените действия и при спазване правилата
на формалната логика, следва извода, че е много по-вероятно и достоверно срещата да
е проведена с останалите съсобственци в началото на м. декември 2020г., преди
сключването на договора за покупко-продажба с Ал. А., което е станало на 17.12.2020г.
В тази връзка, показанията на свидетелите Л. и А. не са разколебани от показанията на
св. В., които в тази част следва да бъдат ценени критично предвид горепосочените
обвързаности с двама от ответниците.
Всички останали доводи и възражения на ответниците, свързани с какъв капитал
и ресурси разполагало ищцовото дружество, какви били отношенията с останалите
съсобственици и т. н. са ирелевантни за настоящия спор и не следва да бъдат
обсъждани. Без значение е и обстоятелството дали Ал. А. е предлагал на ищцовото
дружество да му изкупи ид. ч. от имота, доколкото дружеството не може да бъде
принудено да го стори, тъй като предварителният договор е за учредяване право на
строеж и строителство /насрещната престация не е парична/, която не може да бъде
заменена с парична без съгласие на една от страните. Същото се отнася и за това какво
намерение е имал купувачът И. В., а именно да получи като обезщетение жилище и
гараж (което ако е вярно, показва предварително знание за това какви самостоятелни
обекти са щели да бъдат придобити от учредителите), което обективно е невъзможно
само с придобиването на ид. ч. от имота, тъй като за това е необходимо
правоотношение и с ищцовото дружество, каквото не се установява.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че по делото
са доказани всички кумулативни предпоставки за възникване в полза на ищцовото
дружество на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД и предявеният иск се явява
основателен.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 50лв. за държавна такса и 3595лв. за адв.
възнаграждение или общо 3645лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ЗЗД по отношение
7
на ищеца /фирма/, ЕИК: ****************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, сключеният между ответниците А. М. А., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, Б. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място, и И. А. В., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, договор за покупко-продажба на 5,19% идеални
части от новообразуван по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ урегулиран поземлен имот с
идентификатор ***************, находящ се в гр. С., с площ от 520 кв. м.,
обективиран в нотариален акт от 17.12.2020г., вписан в Службата по вписванията –
София под акт № ******, том *******на 17.12.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. А., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, Б. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и И. А. В., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК:
****************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
3645лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8