ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 855
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. Б. Д.
като разгледа докладваното от А. Б. Д. Частно наказателно дело №
20231110200825 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл.от НПК.
Образувано е по частна жалба от В. В. Б., чрез процесуалните му представители – адв. Р. Р.
и адв. Д. С. – САК срещу постановление на СРП от 20.12.2022г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №11397/2017г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.
40944/2017г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното постановление, като се изразява несъгласие с направените в него констатации.
Застъпва се тезата за непълнота на доказателствения материал и неправилната му
интерпретация, както и игнориране на доказателства събрани в хода на проведеното
разследване. Твърди се, че атакуваното постановление е изпълнено с вътрешни
противоречия, като от една страна е прието, че водачът е допуснал нарушение на
разпоредбите на ЗДвП, а от друга, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК. Излагат се подробни съображения за неправилност на направените изводи, че на
самостоятелно основание е изтекла предвидената в закона давност. Прави се искане за
отмяна на обжалваното постановление.
Съдът, като се запозна с жалбата и изложените в нея аргументи и доказателствата по
делото намери следното:
Жалбата от адв. Р. Р. и адв. Д. С. – САК в качеството им на процесуални представители на
В. В. Б. , е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано да обжалва лице
/наследник на пострадалата/ и в законоустановения срок за обжалване, поради което следва
1
да бъде разгледана от съда.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
В производството по чл. 243, ал. 4 от НПК съдът следва да извърши пълна преценка на
обосноваността и законосъобразността на атакувания прокурорски акт т.е съдът следва да
прецени дали фактическите изводи на прокурора почиват на верен и пълен анализ на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и дали в резултат на този
анализ прокурорът правилно е приложил материалния закон.
В конкретния случай подобна преценка е невъзможна, доколкото изготвения от прокурора
акт за прекратяване на наказателното производство е меко казано лаконичен по отношение
на анализ на събраните в хода на разследването доказателства. От атакуваното
постановление по никакъв начин не може да се изведе по какъв начин представителя на
държавното обвинение е достигнал до извода, че липсва извършено престъпление от общ
характер. Атакуваният акт представлява по своята същност телеграфичен преразказ на
извършените в хода на проведеното разследването действия и копиране на цели цитати от
изготвените по делото заключения на СМЕ и АТЕ, без да съдържа мотиви кои доказателства
прокурорът е кредитирал и кои не, за да достигне до правния извод, че не е осъществен
състав на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, както и на
каквото и да било друго престъпление по смисъла на НК. Този порок е изключително
съществен, тъй като по делото са налични множество противоречиви доказателства и
посоченото от прокурора, че е налице дефицит в доказателствената съвкупност не го
освобождава от задължението да обсъди наличните по делото доказателства и да посочи въз
основа на кои от тях е изградил своите изводи и приема за категорично установени и
достоверни. По никакъв начин не става ясно показанията на кои свидетели и в кои части са
били кредитирани, както и кое точно от всички заключения на множеството изготвени по
делото експертизи е възприето за пълно, обективно и всестранно и е кредитирано с
необходимото доверие.
Атакуваният прокурорски акт е и вътрешнопротиворечив, което на самостоятелно
основание препятства съда да извърши проверка на неговата законосъобразност, доколкото
е недопустимо и да извежда волята на прокурора по пътя на формалната логика.
Задължение на представителя на държавното обвинение е при изготвяне на своите актове,
освен задължителните реквизити да отрази и възприетата от него фактическа обстановка,
въз основа на която е изградил своите правни изводи.
Наказателното производство е било образувано на 10.10.2017г. и водено за престъпление по
чл. 343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
По делото няма привлечено към наказателна отговорност лице.
В хода на проведеното разследване в качеството на свидетели са били разпитани В. В. Б., Й.
2
П. Д., И.В. К., Т.Х. А., Н. К.П., П. П. П., А. А. И., Т. А. А., М. Т. П., Я. Б. Б., К. Б. Н., С. Н.
Д., И. Г. Б., К. С. Г.,И. Х. П.. Назначени са и са изготвени СМЕ, комплексна медицинска –
автотехническа експертиза, тройна СМЕ, техническа експертиза, допълнителна тройна
СМЕ, тройна АТЕ, допълнителна тройна АТЕ,повторна тройна АТЕ. Извършени са огледи
на МП и на превозното средство, както и са изискани и приложени медицинска
документация по отношение на пострадалата, справка за обаждания до тел. 112, както и
документация по отношение на техническата изправност на МПС.
С постановление на СРП от 20.12.2022г. наказателното производство е било прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.
Така изготвеното постановление е необосновано, доколкото както вече беше посочено в
настоящия съдебен акт липсват каквито и да било мотиви на прокурора въз основа на какви
доказателства е достигнал до извода, че липсва извършено престъпление от общ характер и
се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Цитираните пасажи на заключения
на АТЕ не могат да се приравнят на мотиви, като с оглед обстоятелството, че по делото са
налични общо 4 АТЕ не става ясно коя от тях се цитира и приема от прокурора за обективна,
съпоставена с приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Изложените доводи,
че извършеното от водача на автобуса нарушение на правилата за движение по пътищата не
са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат не кореспондират с изготвените по
делото заключение на повторната тройна АТЕ, доколкото вещите лица с оглед дефицитите и
противоречията в доказателствената съвкупност не са могли да дадат категорично
заключение в тази насока. В действителност , в обратен смисъл е заключението на другите
изготвени по делото АТЕ, но в този случай и в ситуацията на конкуриращи се по делото
експертни становища по основните фактически въпроси, поставени за разрешаване пред
прокурора в ДП и касаещи причините и механизма на настъпването на разследваното ПТП,
държавният обвинител и разследващите органи са разполагали с процесуалната възможност
да прибегнат до помощта на т. нар. "арбитражна експертиза" с цел преодоляване на
разногласията между постъпилите вече експертни заключения, което обаче, в нарушение на
закона /чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК/, те не са сторили.
В този смисъл това не би могло да бъде в компетентността на представителя на държавното
обвинение, който не притежава необходимите специални знания в областта. Необясним за
съдебния състав е повърхностния подход към събиране и проверка на доказателства в хода
на досъдебното производство, като видно от материалите по делото основен „ двигател“ в
тази насока са били процесуалните представители на наследника на пострадалото лице, а не
разследващите и прокурора, на които това задължение е вменено със закон. В резултат на
това бездействие и повърхностен подход към разследването са допуснати флагрантни
нарушения при събирането и обезпечаването на доказателствата до степен да поставят в
невъзможност да бъде разкрита обективната истина по делото с предвидените за това
способи, предвид изминалия период от време, достатъчен за да настъпи и предвидената в
закона давност.
Категорично по настоящото дело не е било проведено пълно, обективно и всестранно
3
разследване, в частност категорично изясняване на механизма на настъпване на ПТП – от
една страна а заключенията на назначените в началото на разследването АТЕ, тройна АТЕ и
допълнителна АТЕ, които въпреки възраженията на пострадалите неясно защо са били
възлагани на едни и същи вещи лица, които житейски логично и оправдани биха дали
идентични заключения, от друга страна са събраните по делото гласни доказателства и
заключението на повторната АТЕ, която с оглед вече коментирания доказателствен дефицит
по делото и противоречивите гласни доказателства е дала заключение със степен на
вероятност, че се касае за съпричиняване на вредоносния резултат. Без да бъде изяснен
категорично механизмът на настъпване на ПТП не би могло да се разсъждава за наличието
или липсата на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Бездействието на разследващите и на прокурора в тази насока, са се отразили пряко на
възможността за разкриване на обективната истина по делото (съгласно чл. 13, ал. 1 и чл. 14,
ал. 1 НПК), което, от своя страна, е сигурен обективен критерии за негативното отражение
на отказа и върху процесуалните права на пострадалите.
Изложеното дотук мотивира съдът да приеме, че въпреки достатъчно продължилото във
времето разследване към момента не са събрани всички относими към предмета на делото
годни доказателствени материали; не са извършени всички възможни действия по
разследването за установяване на обективната истина, като не са изследвани и анализирани
в пълния им възможен обем всички значими за правилното решаване на делото
обстоятелства посредством процесуално законосъобразни способи на доказване. А всичко
това от своя страна означава, че не са изпълнени императивните предписания на НПК за
всестранност, обективност и задълбоченост на досъдебното разследване, което на практика
е довело до накърняване и ограничаване на процесуалните права на пострадалите. С оглед
на това съдът счита, че прокурорът необосновано и незаконосъобразно е приел, че на този
етап от досъдебното производство безспорно и несъмнено е установено основанието по чл.
24, ал. 1, т. 1 пр. 1 от НПК за прекратяване на наказателното производство относно
разследваното престъпление. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че за да се даде
аргументиран, обоснован и изчерпателен отговор на въпроса дали телесните увреждания на
Е. М. Д. се дължат на собственото ѝ неправомерно поведение като е предприела качване в
превозното средство в момента, в който вратите на същото са се затваряли или на престъпно
поведение /действие или бездействие/ на други правни субекти следва да бъдат
допълнително изяснени и анализирани посочените по-горе обстоятелства /относно
механизма и причините за настъпването на ПТП/, като за целта бъдат извършени
съответните процесуални действия по събиране и проверка на доказателства чрез указаните
способи.
Доводите на прокурорът, че към датата на изготвяне на атакуваното постановление е
изтекла предвидената в закона давност следва да бъдат подложени също на анализ. В
действителност наказателното производство е образувано и водено за престъпление по чл.
343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК извършено на 10.10.2017г. , като към
датата на изготвяне на прокурорския акт предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК давност за
4
наказателно преследване на посоченото престъпление, за което е водено ДП е изтекла.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът при СРП е приел, че в случая не е
извършено деяние, което да е съставомерно по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК или пък по друг текст от НК, като с оглед на това е прекратил производството
на реабилитиращото основание "деянието не е извършено" - поради това, че настъпилите
общественоопасни последици не са в резултат на извършено човешко деяние.
Съдът по същество не отхвърля наличието на това прекратително основание, но приема, че
поради допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи липсата на всестранно,
пълно, обективно и задълбочено досъдебно разследване към момента не би могла да се
извърши правилна и законосъобразна преценка дали в действителност е налице това
прекратително основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 пр. 1 от НПК – "деянието не е извършено".
Това реабилитиращо прекратително основание априори изключва обаче възможността за
едновременното приложение и на претендираното от страна на прокурора за настъпило
нереабилитиращо основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК - "погасяване на наказателната
отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност", доколкото давността за
наказателно преследване е приложима единствено спрямо извършено престъпно деяние
/престъпление/, тъй като именно то /престъплението/ се явява юридическият факт, който
поражда наказателното правоотношение и правото на държавата да преследва наказателно
неговият извършител, при което с изтичането на давността държавата губи именно правото
си за осъществяване на наказателно преследване за конкретното престъпление. Безспорен
аргумент в тази насока се съдържа в разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от НК, регламентираща
началният момент на давността, а именно - че давността за преследване започва от
довършването на престъплението; при опит и приготовление - от деня, когато е извършено
последното действие; а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления - от прекратяването им. Т. е., във всички случаи давността за
наказателно преследване се отнася само за извършени престъпления, като в частност тече и
изтича само за конкретно определено престъпление и едновременно с това спрямо
конкретно лице. С оглед на това, след като в случая прокурорът приема, че няма извършено
не само престъпление, но че изобщо няма извършено човешко деяние, в резултат на което да
са причинени травматичните увреждания на пострадалата, то е очевидно, че към момента на
настоящото произнасяне не биха могли да бъдат приложени материалноправните
разпоредби за преследвателната давност спрямо "липсващото" деяние, респ. престъпление и
да се счете за настъпило /осъществено/ основанието за прекратяване поради изтекла давност
за наказателно преследване.
Обективно посоченото в прокурорския акт обстоятелство, че е изтекла предвидената в
закона давност е следвало да доведе съда до извода, че отмяната на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и евентуални указания на съда за провеждане
на допълнително разследване на практика се явяват безпредметни, понеже дори и
хипотетично да бъдат събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление ще са
налице законовите предпоставки за прекратяване на наказателното производство на
5
основание чл. 24, ал. 1, т. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Както бе вече отбелязано,
прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 НК /поради изтичане на предвидената в
закона давност/ може да настъпи и да се осъществи само по отношение на конкретно
извършено престъпление. Но доколкото по делото все още не е изяснено с необходимата
пълнота, всестранност, задълбоченост и прецизност този факт, то не би могло в настоящия
момент отнапред да се прецени дали ще е налице обсъжданото основание за прекратяване на
наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Наличието на
това прекратително основание следва да се прецени след извършването на указаното, при
настоящия съдебен контрол, допълнително разследване за изясняване на обстоятелствата
относно механизма на ПТП и причините за настъпването му, като прилагането на давността
ще е допустимо само по отношение на конкретно престъпление в случай, че бъде
установено извършването на такова. Като с оглед на така изложеното се налага извода, че в
настоящото производство по съдебен контрол на прекратителното постановление съдът не
би могъл да упражни правомощието си "да измени постановлението“, като приеме, че
основанието за прекратяване е поради изтичане на предвидената в закона давност.
Така мотивиран съдът на основание чл. 243, ал.5, т. 3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на СРП от 20.12.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №11397/2017г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. 40944/2017г. по
описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения .
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6