№ 30678
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110126644 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Р. И. и Е. Е. С. против „ОББ“ АД.
Ищците поддържат, че наследодателят им ЕСИ сключил с ответното дружество
Договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който получил в заем
сумата в размер на 15600 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че
кредитополучателят сключил с „ОББ-Ж.“ ЕАД групова кредитна застраховка „Ж.“ № 2033
по застрахователна програма „Защита на кредита“ с ползващо се лице „ОББ“ АД, който
застрахователен договор е сключен за обезпечение на задълженията на лицето по процесния
договор за кредит. Ищците поддържат, че ЕСИ починал на 06.07.2018 г., като М. Р. И. и Е.
Е. С. в качеството им на наследници на потребителя погасявали всеки месец дължимите
вноски по кредита, за да избегнат обявяване на задълженията по същия за предсрочно
изискуеми, като заплатената в полза на ответника сума възлиза общо на 8680 лева. В
исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила Решение № 257352/28.10.2019 г.
по гр. д. № 70084/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 125 състав, на основание
чл. 134 ЗЗД вр. чл. 383, ал. 1 КЗ „ОББ-Ж.“ ЕАД е осъдено да заплати на „ОББ“ АД сумата в
размер на 14686,24 лева. Ищците излагат твърдения, че на 22.05.2022 г. ответното
дружество им сумата в размер на 5445,43 лева, представляваща част от заплатените от
наследниците на кредитополучателя месечни вноски по процесния договор за кредит. В
исковата молба са изложени твърдения, че ответникът неоснователно се е обогатил със
сумата в размер на 4835,63 лева, представляваща разликата между пълния размер на
платените от М. Р. И. и Е. Е. С. вноски по кредита и възстановената от банката сума. При
така изложената обстоятелствена част на исковата молба е формулиран петитум ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищците сумата в размер на 1250 лева,
представляваща част от сумата в размер на 4835,63 лева – заплатени от ищците в качеството
им на наследници на починалия кредитополучател месечни вноски за периода от 24.10.2018
г. до 01.02.2022 г.
След служебна проверка по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в
сила от 07.08.2018 г.), съдът констатира, че предявените искове не са му местно подсъдни,
поради следните съображения:
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като според чл.119, ал.3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно. С
1
Определение № 69/28.01.2021 г. по ч.т. д. № 1049/2020 г. по описа на ВКС, II ТО, е
разяснено, че правилото на чл. 113 ГПК цели да бъде осигурен възможно най – лесен и
евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение
– потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на съдилищата в страната,
оптимизиране на съдебната карта и по-бързо правораздаване.
Съгласно легалната дефиниция дадена с § 13, т. 1 ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съдът намира, че наследодателят на ищците ЕСИ притежава качеството потребител по
процесния договор за кредит, респ. неговите наследници, които са погасявали дължимите
вноски по съглашението притежават качеството потребители. Следва да бъде отбелязано, че
имуществените права и задължения възникнали във връзка с качеството на потребител на
наследодателя са наследими, респ. наследниците се ползват със специалната закрила по
правоотношението, с която е разполагал наследодателя им. Ищците са извършили плащания
в погашение на задълженията по процесния потребителски договор за кредит именно в
качеството на наследници на потребителя, поради което се ползват със специалната закрила,
с която би разполагал наследодателя им по правоотношението. Обратното би означавало
наследниците да бъдат поставени в по-неблагоприятно правно положение спрямо лицето, в
чийто права и задължения са встъпили.
Доколкото предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят
специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и
уредената места подсъдност по чл. 113 ГПК. Аргументи в този смисъл са изложени и в
Определение № 547/23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г. на ВКС, IV ГО, Определение №
117/12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 821/2018 г. на ВКС, IV ГО и др. С Определение №
69/28.01.2021 г. по ч.т. д. № 1049/2020 г. по описа на ВКС, II ТО, е прието, че физическото
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност не губи качеството си потребител, когато търси
защита на правата си на извъндоговорно основание, когато претендира недействителност
или последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои
права извън основанията по съответния специален закон.
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за спазване на местната
подсъдност по чл. 113 ГПК (както и по чл. 108, ал. 2 и чл. 115, ал. 2), именно защото
специалната подсъдност е предвидена в защита на потребителите – да им бъде осигурен
най-близкият териториално съд. Все поради предоставената засилена закрила на страната
потребител, с изменената редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК, ДВ, бр. 65 от 2018 г. е
предвидена възможност съдът служебно да следи за спазването на тази местна подсъдност,
като проявна форма на принципа за широка материално и процесуалноправна защита на
потребителя в съответствие с изискванията на европейското право.
Видно от служебно изготвената справка от НБДН ищците са с регистриран постоянен
и настоящ адрес в гр. К.. Предвид изложеното компетентен да се произнесе по повдигнатия
спор е Районен съд – гр. К..
Предвид неподсъдността на делото на Софийски районен съд, последният не следва
да извършва по-нататъшни действия по него – преценка за допустимост на исковете,
указания за отстраняване нередовности на исковата молба и т. н.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 26644/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищците с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3