Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.274, ал.1 т.1 от ГПК. Жалбоподателят "С. Б." О. гр.С., чрез адвокат Л. П., излага в жалбата до съда, че не е доволен от определение № 2197/ 07.11. 2011г. на РС В.Т. постановено по гр.д. № 1370/ 2011г. Счита, че обжалваното определение е неправилно. Неправилно съдът е оставил без разглеждане гражданското дело и производството по делото е прекратено. Излага съображения, че определението е неправилно, тъй като съдът е допуснал смесване на две различни процесуални понятия, а именно "проверка редовността на исковата молба" и "проверка допустимостта на иска". Неправилно съдът е приел в своите мотиви, че "не е отстранено противоречието в цената на иска- за съда не е ясно, ако ищецът е предявил своите претенции като частичен иск за сумата 24 500 лв.- главница от общо дължимата 31 833,02 лв., то как е формирана същата и защо ищецът е довнесъл д.т. върху целия размер, без да възрази, че съдът неправилно е направил изводи за цената на иска му". Такова възражение не е следвало да прави, тъй като ако указанията на съда не биха били спазени, то е съществувал рист от прекратяване на делото, поради просрочие и неизпълнение на указания. Счита, че са изпълнени всички указания на съда за отстраняване на нередовноститтттт и ясно е изразено, че общият размер на дължимата, но незаплатената цена по посочените договори възлиза на сума в размер на 31 833,02 лÔ., но цената на иска е в размер на 24 500 лв. главница и 3000 лв. лихви. Моли съда да отмени обжалваното определение. Няма претенции за разноски за въззивно обжалване. Насрещната страна "Р.- Б.- А.- С.+ Е. гр.В.Т., чрез адвокат В. К., оспорва жалбата. Счита, че правилно районният съд е приел, че след като ищецът е заявил, че между него и ответника има сключени 17 отделни договора за изработка, доставка, монтаж и остъкляване на дограма, той е следвало да посочи неизпълнението по всеки от тях,т.е. цената на всеки от предявените искове, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. Съдът е дал на ищеца конкретни указания : има ли плащане по конкретния договор, в какъв размер и какъв е размера на неизплатения остатък по всеки от договорите, което ищецът не е направил. От молбите за конкретизация на исковата молба не става ясно как е формирана сумата 24 500 лв. Не е конкретизиран и размера на мораторната лихва, като е посочена обща сума от 3 000 лв. - същата следва да е разбита за всеки от договорите, а не на пет части. Моли съда да потвърди обжалваното определение. Няма претенции за разноски за въззивно обжалване. В. окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е определение № 2197/07.11. 2011г. постановено по гр.д. № 1370/ 2011г. на РС В.Т.. С определението съдът е оставил без разглеждане исковата молба на "С. Б." О. гр.С. против " Р.- Б.- А.- С." Е. гр.В.Т., като процесуално недопустима и е прекратил производството по гр.д. № 1370/ 2011г. като недопустимо. За да достиген до този извод съдът е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания / няколко пъти/ да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на закона. Този извод на пръвоинстанционния съд е правилен. След образуване на делото съдът е дал възможност на ищеца три пъти - определение от 17.05. 2011г.; определение от 03.06. 2011г. и определение от 07.10. 2011г. да отстрани констатирани от съда нередовности на исковата молба, като указанията са подробно дадени: 1. да отстрани противоречието в цената на иска/ ако ищецът е предявил своите претенции като частичен иск за сумата 24 500 лв.- главница от общо дължимата 31 833,02 лв. то как е формирана същата; 2. предвид твърденията на ищеца че претенцията му е за вземания по отделни договори за изработка, да посочи размера на задължението по всеки един от договорите. Съдът е обяснил и необходимостта от тези кнокретизации, като по този начни е изпълнил вменените му законови задължения да напъти страната. Видно от молбата на ищеца, постъпила в съда на 24.10. 2011г., е заявено неизпълнение по общо 17 бр. договори за изработка, по които договори сумите възлизат общо в размер на 106 110,09 лв. От тази сума се твърди, че неизплатена е останала само в размер на 31 833,02 лв., но независимо от това предмет на иска е сума в размер на 24 500 лв. Правилно съдът е приел, че след като търсените взамания произлизат от няколко броя сключени между страните договори, то търсещият вземанията трябва да уточни по всеки един от договорите какви суми претендира. Такова уточнение е необходимо, тъй като в този случай се касае за обективно съединени искове, като за всеки един отделен иск се дължи държавна такса. Уточнение от този вид не е направено. Независимо, че за всеки договор е посочена сума, не е посочена частта която се претендира с исковата молба. Не е посочено и уточнение относно дължима мораторна лихва. В частта за мораторната лихва договорите вече са групирани в пет групи и дължимата лихва е изчислена върху сумите по така групираните договори, като обобщен резултат лихвата е изчислена върху претенция в размер на 31 833,02 лв. С направеното от ищеца уточнение на исковата претенция не става ясно и дали се поддържа претенция за вземания така както е предявена с първоначалната искова молба. С първоначалната искова молба е предявена претенция за вземане произходяща от 21 бр. договори за обща сума в размер на 124 656,13 лв ./ в исковата молба вписана обща сума в размер на 66 637,45 лв/. Налице са допуснати грешки в изписване на дължими суми, брой на договори, все неточности / неотстранени/, които дават основание на съда да приеме, че исковата молба се явява нередовна. Неоснователни са възраженията, че съдът се е произнесъл и по допустимостта на иска. В своите мотиви съдът е обсъждал единствено редовността на исковата молба и то досежно претенцията, последната обвързана със заявените няколко броя сключени договори. Настоящата съдебна инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е напътил ищеца да уточни претенцията си по всеки един от сключените между страните договори. Такова уточнение са налага и предвид обстоятелството, че при уважаване на иска, съдът е длъжен в своите мотиви да посочи по кой договор какво вземане се признава, както и дължимата закъснителна лихва, тъй като след влизане в сила на решението, същото се ползва със сила на пресъдено нещо. Жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът: О П Р ЕД Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 2197/07.11. 2011г. постановено по гр.д. № 1370/ 2011г. на РС В.Т., като правилно. Настоящето определение подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването на страните. Председател: Членове: |