РЕШЕНИЕ
№ 100 / 2.6.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на 03.05.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Д. ВАСИЛЕВ
при секретаря Петя
Симеонова., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 891/2016г. по описа
на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД от Г.М.Т., ЕГН **********,
чрез адв.Ал. А. от ВАК, против Прокуратурата на Република България за осъждане
ответника да заплати сумата от 17000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в разстройство на психиката,
чувство за страх, срам, неудобство от околните, промяна на характера, изразяваща
се в затвореност, отбягване на неформални срещи с близки и познати, притеснения
при вземане на решения в обществената и в политическата работа, влошаване на
здравословното състояние – трайна диспансеризация диагноза „ хипертония”, безсъние,
тревожност, продължаващо сънуване на кошмари, в следствие на обвинение в
извършване на престъпление по чл. 167,ал. 4 вр. ал.2 и ал.3 вр. чл.26 , ал1 НК
, последвано от окончателна оправдателна присъда ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2013 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 7 000 лева , представляваща обещетение за претърпени имуществени
вреди – адвокатски възнаграждения във
връзка с водените досъдебно и съдебни производства, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба -09.12.2016г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът излага, че в
резултат на воденото досъдебно и съдебни производства е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски разноски за защита по
досъдебното производство и производството пред шест на брой съдебни инстанции. Твърди
още, че в резултат на воденото досъдебно и съдебни производства е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на психиката, чувство за
страх, срам, неудобство от околните, промяна на характера, изразяваща се в
затвореност, отбягване на неформални срещи с близки и познати, притеснения при
вземане на решения в обществената и в политическата работа, влошаване на
здравословното състояние – трайна диспансеризация диагноза „ хипертония”, безсъние,
тревожност, продължаващо сънуване на кошмари
С оглед изложеното
моли за положително произнасяне по така предявените искове.
Ответникът
Прокуратурата на Република България /ПРБ / депозира отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Излага,
се че приложените към исковата молба договори за правна помощ не са заверени по
надлежния в закона ред и не са ангажирани доказателства за реално осъществена
защита и за реално извършено плащане. Счита, че е налице основание за намаление
размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК. Излага се още, че общата продължителност на наказателното
преследване спрямо ищеца покрива критериите, приети в практиката за законен и
разумен срок. Явства, че взетата мярка за неотклонение спрямо г –н Т. не е
довела до драстично ограничаване на правата му и спрямо ищеца не са били взети
други мерки за процесуална принуда. Твърди, че няма доказателства за установена
причинно – следствена връзка между действията на органите на досъдебното
производство и ПРБ и настъпилите вреди
от тях, напротив при проведени последващи местни избори ищецът отново е бил
избран за председател на ***Излага, че
няма доказателства воденото наказателно производство да е довело до трайно
лишаване здравословното състояние на г – н Т..
От съдържанието на
служебно изисканите и посочени от ищеца документи съдържащи се в ДП
№2081/2013г. на УП ***, нохд №330/2015г. на ДРС, нохд №380/2013г. на ДРС, внохд
№1147/2014г. на ВОС, н.д. №467/2015г. , I н. отд. на ВКС ,внохд
№1051/2015г на ВОС,внохд №612/2016г. на
ВОС съдът приема, че ищецът пълно и главно е доказал следната фактическа
обстановка:
Ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП
№2081/2013г. на УП *** с повдигнато обвинение по чл. 167, ал.4, вр. ал.2 и
ал.3 вр . чл. 261, ал.1 НК. На датата,
на която е било повдигнато обвинението – 09.08.2013г., е била определена мярка
за неотклонение „ парична гаранция „ в размер на 5000 лв.След приключване на
разследването по ДП №2081/2013г. на УП *** РП Девня е внесла обвинителен акт
срещу ищеца и още две лица – И. М. И. и Б. Т. И..С разпореждане от 19.08.2013г.
съдията докладчик изменя мярката за неотклонение „ парична гаранция „ в размер
на 5000 лв. в мярка за процесуална принуда „ подписка.С присъда №6/19.03.2014г.
по нохд № 380 /2013г. на ДРС ищеца е бил признат за невиновен по така повдигнатото
му обвинение.Присъдата е била протестирана от ДРП и потвърдена с решение от 16.12.2014г. на ВОС по внохд
№1147/2014г. И. М. И. и Б. Т. И. са
направили искания за възобновяване на
наказателното производство, по които искания ВКС с решение по н.д.№467/2015г., I н.о. е отменил въззивното решение на ВОС по
внохд №1147/2014г. на ВОС и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната
инстанция от стадия на съдебното заседание.С решение от 24.11.2015г. по внохд
№1051/2015г. ВОС е отменил изцяло присъда
№6/19.03.2014г. по нохд №380/2013г. на ДРС и делото е върнато на ДРС за ново
разглеждане.Въз основа на това в ДРС е образувано нохд №330/2015г., по което с
присъда №15/16.03.2016г. ищеца е признат за невиновен по обвинението, за което
е предаден на съд .Така постановената присъда е протестирана от ДРП и
потвърдена изцяло с решение, постановено
на 21.06.2016г. по внохд №612/2016г. на ВОС.
Представени са седем
броя договори за правна помощ и съдействие, сключени между адв. Ал. А. и Г.М.Т. и седем броя разписки за платено
възнаграждение по 1000 лева на договор в брой.
Представено е
становище от 01.11.2016г. на И. Г.– психолог, за проведено изследване личността
на Г.М.Т.. Доколкото същото е дадено извън делото, съдът не цени заключенията
на г- н Г., изложени в него относно психическото състояние на ищеца.
Представена е
служебна бележка от Ловно рибарска дружина, с. ***, към Ловно рибарско
дружество, гр. ***, за установяване обстоятелството, че за периода от м. Август
2013г. до м. Февруари 2017г. ищеца не е участвал в ловните излети и ловно
–стопанските мероприятия, провеждани в дружинката.
Представено е
удостоверение от Общински съвет гр. *** с изх. №6601-139/08.03.2017г. за
установяване обстоятелството, че за периода 08.11.2011г. – 12.09.2013г. и за периода от 13.01.2015г. до датата на
издаване удостоверението Г.М.Т. е заемал длъжността Председател на Общински
съвет гр. ***.
Представена е медицинска
документация на ищеца .
По искане на ищеца
за установяване твърденията му са разпитани двама души свидетели. В своето
изложение пред съда свидетелите Д.С.Т., без родство и дела със страните, и Н.Д.Т.,
съпруга на ищеца, описват г- н Т. като човек с авторитет, добронамерен, винаги
готов да помогне, общителен, контактен, жизнерадостен. Явстват, че често се е
раздавал и е помагал на хората, дори е
пренебрегвал семейството си в името на някого. През 2013 г. по време на
провеждането на парламентарните избори се извършил обиск в Кметството на с. ***и
се разчуло, че на г-н Т. ще му повдигнат обвинение. След повдигане на
обвинението г- н Т. се променил, станал асоциален, не искал да общува. След
като получил първата призовка, ищецът се затворил в себе си, не можел да спи,
цяла нощ ходел и пушел цигари. Изживял тежко процеса, сънувал кошмари
във връзка с делото, също сънувал и съда. Започнал да вдига кръвно / около 180
на 110 / да се оплаква от главоболие и световъртежи, проявили се признаци на
диабет. Свидетелката Н.Д.Т. като медицински работник предприела лечение на
съпруга си чрез успокоителни - деанксид,
валидол, които ищеца започнал да взема по два пъти дневно и медикаменти за сваляне
на кръвното – нифепидин, фурантрил. След доста време ищеца отишъл на преглед и
личната лекарка му изписала по –сериозни лекарства – ауронал и бравилол.
Реакцията на хората след разчуване за повдиганото обвинение била различна,
имало злостни подмятания и подхвърляния относно делото, някои злорадствали и се
държали подигравателно със семейството на ищеца, персонално изразявали
доволството си чрез погледи и усмивки. Други хора като свидетеля Д.С.Т. запазили
приятелското си отношение към ищеца. Ден преди сватбата на сина си ищеца бил
отстранен от длъжността“ Председател на Общинския съвет, Вследствие наложената
мярка за неотклонение “ парична гаранция “ непосредствено преди сватбата семейството
било принудено да търси заеми от близки и познати. На самата сватба ищеца бил затворен,
като не могъл да изпита като бъдещ свекър пълната радост от това щастливо
събитие. Започнал да мисли и да споделя да се отказва от политиката и по негова
инициатива бил освободен като “ общински ръководител “ на партията. 2-3 месеца
след „ отвода му „ ,/както го нарича свидетеля Н.Д.Т./ на общо събрание Г.Т.
бил помолен отново да оглави листата на партията, за да може да спечели съотв.
кмет. Поради воденото наказателно производство било отнето ловното му оръжие и
разрешително и така бил лишен от любймото си хоби – лова. Негативните последици
за здравето на г-н Т. продължили и след процеса, дори и в момента той
продължава да е с високо кръвно и висока захар, в психологически план е станал
много предпазлив и доста затворен в себе си, непрекъснато се връща към
преживяното като в съзнанието му е останала една неприятна следа, кошмар, който
ищеца се мъчи да загърби.
Съдът възприема
показанията на свидетелите в частта, в която изнасят данни за факти, базиращи
се на непосредствените им впечатления и не противоречат на останалите приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
По делото е
изслушана и приета комплексна съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза,
неоспорена от страните. Вещите лица излагат, че уврежданията на психиката на
ищеца и претърпените от него психически страдания по време на съдебния процес и
вследствие на повдигнатото обвинение се
изразяват в уронения професионален авторитет и други негативни преживявания, свързани
с психически тормоз и стрес, неудобство през обществото, злепоставяне сред
близки и познати. Ищецът е споделил за загубата на родител по време на наказателния
процес, което се явява допълнителен стресов фактор, повлиял върху психо–емоционалното
му състояние. Устно в съдебно заседание
съдебният експерт Ал. Ц. сочи, че освен това негативно ищеца е преживял и
положително събитие –сватбата на неговия син. Случилото се през 2013г. и
продължилите съдебни процедури до окончателното им завършване през 2016г. са
предизвикали чувство на страх и безпокойство, свързани най- вече с начина му на
живот. Към настоящият момент състоянието на г-н Т. може да се определи като
стабилно, същия се е възвърнал към обичайния си начин на живот и се радва на
факта, че е станал дядо. Доставя му психическо удовлетворение и положителния
резултат от спечелените от него избори. По време на изследването личността му е хармонична, с адаптивно поведение.
Воденото досъдебно производство и съдебни дела са повлияли в известна степен на
ищеца, който е с изграден авторитет и име в сравнително малко населено място.
Това е довело до отдръпване на голяма
част от познатите и приятелите му, повлияло е в сферите на емоционално и социално
функциониране, без това да е променило политическите му ангажименти и тяхното
изпълнение от ищеца. Тъй като г- н Т. е личност, характеризираща се с
емоционална стабилност, това води до по – бърза редукция на негативните
симптоми,които оказват неблагоприятно влияние върху психиката. На този етап не
се очакват проблеми в психиатричен план при ищеца поради рационално
преработеното от него събитие. По време на процеса ищеца е приемал медикаменти
само за лечение на хипертонична и захарна болест, които не оказвали влияние
върху психичното му състояние. Устно в съдебно заседание съдебният експерт доктор
К. К. излага, че хипертоничната болест предхожда наказателния процес, а диабета
е диагностициран след повдигане на обвинението през 2013г. Захарната болест е в
границите на корекциите с диета и обичайни медикаменти, които ищеца употребява
към момента. Причина за неговата поява според съдебният експерт е типа хранене
и начин на живот, както и неговия хабитус – ищеца е доста пълен и едър
поначало, което е причина за захарната болест поради метаболитните проблеми,
които настъпват. Проведеното самолечение на хипертоничната болест с нифепидин,
комбиниран с деанксид, води до добро снемане на високите стойности на кръвното
налягане. Употребата на деанксид в продължение на 5- 6 месеца води до снижаване
прага на чувствителността и по –леко приемане на негативните последици от
събитието.
Съдът цени така
представеното експертно заключение като
боективно и компетентно дадено
При тази фактическа
установеност съдът извежда следните прави изводи относно основанието на
предявените искове:
Предявеният иск
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и
впоследствие оправдан от няколко съдебни
инстанции. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като
незаконно независимо дали отделните процесуално следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен
орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се
разглежда според крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в
престъпление е винаги неоснователно, когато обвиняемият е оправдан.
Отговорността на държавата е обективна -
може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени
виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган. За казусът съдът приема, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на
действията на правозащитните органи: първо, повдигане на обвинение в извършване
на престъпление и свързаните с това последващи действия, напр. предявяване на
обвинението, разпит на обвиняемия, предявяване на обвинението и т.н., съдебна
фаза на производството пред няколко съдебни инстанции, и второ, оневиняване на
обвиняемия.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от
чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая
носи Прокуратурата ,която е упражнявала ръководство и надзор, като е
контролирала хода на разследването, подготвила и внесла обвинителен акт срещу
ищеца, поддържала обвинението до приключване на съдебната фаза на процеса,
впоследствие е внесла и протести срещу постановените оправдателни присъди .
Относно
претендираните неимуществени вреди
Безспорно по делото
се установи от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение
в извършване на престъпление по чл. 167, ал.4, вр. ал.2 и ал.3 вр . чл. 261, ал.1 НК, по което след това е
бил оправдан с влязла в сила присъда, се е нарушило емоционалното равновесие и
са настъпили неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото
състояние на ищеца Г.Т.. Установи се, че след повдигане на обвинението срещу
него ищеца бил много притеснен, затворил се в себе си, ограничил социалния си живот, започнал да взема медикаменти,
които преди това не е приемал за лечение на заболяванията си. Промяната в
психо-емоционалното му състояние била драстична, тъй като преди повдигане на
обвинението срещу него същият бил весел, усмихнат и отзивчив човек, а след това
станал изнервен и се затворил в себе си. При авторитета, с който се е ползвал
като Председател на Общинския съвет и общински ръководител на съотв.
политическа партия нормално и житейски оправдано е да се приеме, че при такова обвинение е претърпял негативни емоции
с по–голям интензитет, изразяващи се в негативно отношение от някои съграждани
и негативно отражение върху личното му самочувствие и увереност в неговата
работа. Уронването на доброто име и авторитета на г-н Т. са настъпили освен
сред обществото в съотв. населено място, разбирано като съвкупност от граждани,
спазващи закона и морала, още и сред други групи от общности, пред които той е
градил имиджа си – напр. общност на лицата, ангажирани с публични функции –
общински съветници и общински служители, тъй като ищеца е бил освободен от
длъжността „ председател на Общинския съвет „ за периода 12.09.2013г. –
13.01.2015г., макар не и сред общностите
на политически единомишленици и партньори и на лицата, вземащи решения относно
неговото бъдеще като политик и общественик – ръководните органи на
политическата партия, тъй като Г.Т. отново
е участвал в избори като водач на листата на политическата партия, а
освобождаването му като регионален ръководител на политическата партия е било
по негово желание. Също при определяне на дължимото обещетение следва да се
отчете, че след оправдаването му ищецът се е възстановил напълно в сравнително
кратък период от време без трайни последици за здравето му и по отношение
начина му на живот. Наказателното производство от повдигането на обвинение до
влизане в сила на последната оправдателна присъда е продължило значителен
период от време – около 2 години и 10 месеца, но същото е приключило в един
разумен срок, като през по- голямата част от процеса ищеца е бил с най- леката
мярка за неотклонение „ подписка „. От друга страна съдът отчита и
обстоятелството, че наказателното производство, в рамките на което Г.Т. е бил
обвинен в извършване на престъпление, е приключило едва с влизане в сила на решение
в рамките на второ въззивно производство след подадени протести от РП Девня
срещу постановените оправдателни присъди от РС Девня.
С оглед всички тези
установени по делото конкретни обстоятелства, съдът намира, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца горепосочени неимуществени вреди е сумата
от 8 000 лева, до който размер следва да бъде уважен предявения главен иск за
обезвредата им. Съдът намира, че размера от 8 000 лв. удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено –
икономически условия на живот, конкретните обстоятелства по делото и
съдебната практика. Над размера от 8 000
лв. до предявения размер от 17 000 лв. предявения иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като преценяйки всички установени по делото конкретни
обстоятелства, съдът намира, че степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди не обуславя определяне на обезщетение в размер, по-голям от
8 000 лв, като в отхвърлената му част предявения иск надхвърля обществения критерий
за справедливост, обусловен от установените по делото обстоятелства
По отношение на акцесорната претенция за присъждане и на
законна лихва върху тази искова сума съгласно задължителната съдебна практика
началният момент на забавата е от влизане в сила на оправдателната присъда по
отношение на всички деяния, предмет на иска по
чл. 2, ал.1, т. 3, от ЗОДОВ, като в конкретния случая това е датата 21.06.2016
г.., с оглед на което така предявения иск следва да бъде отхвърлен за периода
от 09.08.2013г. до 21.06.2016г.
Относно
претендираните имуществени вреди
Съдът намира, че
липсата на процесуална възможност да се претендират в наказателния процес
сторените разноски за защита от адвокат в съдебните производства по НПК, се
явява за увреденото лице имуществена вреда, за която държавата дължи
обещетение. Представените договори за правна помощ и съдействие и разписки към
тях не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК. Неоснователно съдът
намира възражението за недължимост на сумите по тях поради това, че същите не
са били приложени към материалите по ДП и съдебни наказателни дела. Договорите имат
значение само за вътрешните взаимоотношения между адвоката и неговия клиент и
непредставянето им в наказателния процес
е правноирелевантно за отговорността на ответника, това обстоятелство само за
себе си не променя факта, че разноски за адвокатско възнаграждение са били
заплатени именно по повод на тези производства. За казусът в договорите е
отбелязано, че при подписването им клиента е длъжен да заплати договорено
възнаграждение, като не е посочен негов размер. Представени са разписки, които
удостоверяват, че страната не само е договорила на същата дата, но е и
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева с основание
съотв. договор за правна защита и съдействие на датата на неговото подписване.
Да се откаже при така представените доказателства присъждане на направените
разходи за адвокатска защита би означавало да се извърши „буквоядно“ тълкуване
на закона, каквато определено не е целта на правораздаването. Няма пречка
страните да предоговорят и допълнят в отделен документ, препращаш към съотв.
договор за правна помощ размера на договореното възнаграждение, щом са посочили
в договора за правна помощ,че е
възмезден, както и няма пречка за
доказване на плащането по договорите да бъде представена фактура и заверена
сметка на адв. дружество, а при плащане в брой – касов бон или разписка съгласно
общите правила на ЗЗД, прилагащи се и за договорите за правна защита и
съдействие. Единствено по отношение на претендираното възнаграждение от 1000
лева за представителство на ищеца от адв. Ал. А. пред ВКС по нд №467/2015г.
съдът приема, че същото е недължимо платено и не подлежи на репариране. Видно
от материалите по служебно изисканото нд №467/2015г на ВКС Г.Т. не е бил страна
по делото, не е извършвал и спрямо него не са били извършвани проц. действия ,
вкл. и чрез проц. представител.
Съгласно Решение № 255/02.11.2015г. по гр.д.
№101/2015г. ,III гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
представляващо задължителна за съдилищата практика при предявен иск по ЗОДОВ
съдът е овластен да намали размера на претендираното като имуществени вреди
заплатено възнаграждение в наказателния процес поради прекомерност. В мотивите
на решението се сочи, че след като пострадалият е могъл да получи правна защита
по наказателното дело на разумна и нормална за пазарните условия цена, но
вместо това е извършил прекомерни и неоправдани разходи, следва да бъде
намалено съгласно чл. 83, ал.2 ЗЗД обещетението за понесените имуществени вреди
до размера, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Минималният
размер на адвокатските възнаграждения е посочен
в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАдвС. За казусът ищецът е заплатил по
1000 лева адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, за защитата си
по обвинение в престъпление, за което се предвиждат наказание до 6 години
лишаване от свобода. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл. 13 от Наредбата в редакцията му към
датата на представените разписки възлиза на 500 лева за всяка инстанция. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, проц. действия на упълномощения
адвокат и продължителността на съдебните заседания повече от един ден в първата
инстанция – така чл. 14 от Наредбата, съдът приема, че на ищеца се дължи
репариране на двойния размер на дължимия хонорар в размер от по 1000 лева за
всяка съдебна инстанция без ВКС, поради което не е налице основание за неговото
намаляване. Сумата от 6 000 лева дължимо обещетение за имуществени
разноски – изплатени адвокатски възнаграждения във връзка с воденото досъдебно
и съдебни производства се дължи ведно със законната лихва така както е поискана
- от датата на подаване на исковата молба -09.12.2016г.
С оглед изхода на
спора и съобразно разпоредбите на чл. 9а
и чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъди внесената от него
държавната такса от 5,83 лв. според
уважената част от претенциите
Ищецът в настоящото производство претендира и за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1 250,00 лева и 600 лева възнаграждение
за комплексна съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза. Сумите
следва да се редуцират до размер от 1079, 16 лева, според уважената част от претенциите,
на осн. чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с
адрес: гр.София, ул.”Витошка” №2, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Т., ЕГН **********, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 8 000 лв.
/осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 167,ал. 4 вр. ал.2 и ал.3 вр. чл.26, ал.1 НК по
досъдебно производство №2081/2013г. на УП ***, по което обвинение е оправдан с присъда №15/16.03.2016г.
по НОХД № 330/2015 г. по описа на РС – Девня, потвърдена с влязло в сила
решение №177/21.06.2016г. по ВНОХД №612/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна,
ведно със законната лихва върху сумата 8
000 лв., считано от 21.06.2016 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му
част - над размера от 8 000 лв.
до претендирания размер от 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/ и за периода
от 09.08.2013г. до 21.06.2016г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: гр.София, ул.”Витошка” №2, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 167,ал. 4 вр.
ал.2 и ал.3 вр. чл.26, ал.1 НК по досъдебно производство №2081/2013г. на УП ***,
по което обвинение е оправдан с присъда №15/16.03.2016г. по НОХД № 330/2015 г.
по описа на РС – Девня, потвърдена с влязло в сила решение №177/21.06.2016г. по
ВНОХД №612/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, изразяващи се в заплатени суми
за адвокатско възнаграждение в досъдебното и в съдебни производства, ведно със
законната лихва върху сумата 6 000 лв.,
считано от 09.12.2016 г. / дата на предявяване на исковата молба/ до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение
за имуществени вреди в останалата му част - над размера от 6 000 лв. до
претендирания размер от 7 000 лв.
/седем хиляди лева/.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витошка” №2, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Т.,
ЕГН **********, сумата в размер на 1084,99
лв. /хиляда осемдесет и четири лева и 99 стотинки / за платена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и разноски за съдебна експертиза съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: