О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
1513
гр.Бургас, 10.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1167 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано
е по повод частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Радина Иванова Илиева, с която се
обжалва разпореждане в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на
Заповед №23 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено
по ч.гр.д.№68/2020г. по описа на Районен съд Поморие.
С обжалваното разпореждане,
инкорпорирано в Заповед №23 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№68/2020г. по описа на Районен съд Поморие, е
отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К.К.К. за сумата от 250,10 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, както и за съдебно-деловодните разноски над 75 лв.
Твърди се в жалбата, че е неправилно и
неоснователно заключението на съда, че уговореното в процесния договор
възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги противоречи на законовите разпоредби на чл.10, ал.1 и
ал.2 във вр. с чл. 19, ал.3 от ЗПК. Изложени са подробни съображения, че
клаузите, определящи задължението за заплащане на закупения пакет от
допълнителни услуги не са недействителни и не противоречат на добрите нрави.
Сочи се, че сключването на това споразумение не е задължително, а е по избор на
потребителя и зависи единствено от него дали да го сключи или не. Твърди се, че
предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и
възможността му да се справи с неблагоприятна ситуация, а кредиторът предлага и
реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет.
Изложени са подробни съображения и се
претендира от съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване
на заповед за изпълнение за отхвърлените вземания на „Профи кредит България“
ЕООД. Не са ангажирани доказателства.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за
допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като
неоснователна от настоящия състав. Съображенията за това са следните:
Частно гражданско дело №68 по описа за
2020г. на Районен съд Поморие е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника - юрисконсулт
Илиева, който е представил пълномощно, удостоверяващо представителната му
власт. Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против К.К.К.
***, за сумата от 561,17 лв., включваща: 259,93 лв. главница по договор за
потребителски кредит №**********, сключен между страните на 17.07.2017г.; 51,14
лв., представляващо неплатено договорно задължение за периода от 15.10.2018г.
до 15.07.2019г., 250,10 лв. - неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, дължимо до 15.07.2019г.; както и законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението
са приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса и договор за
кредит №********** с неговите приложения и общи условия.
Съдът е издал заповед №23/05.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница,
договорна лихва, законната лихва от подаването на заявлението, както и за част
от разноските.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено
заявлението в частта относно претенцията за стойността на пакета от
допълнителни услуги за сумата от 250,10 лв.
Бургаският окръжен съд приема, че
разпореждането е правилно и законосъобразно, а частната жалба - неоснователна.
Въззивният съд не споделя доводите по
същество, изложени в жалбата, че така уговореният пакет допълнителни
услуги не бил задължителен за отпускане на кредита и се подписвал по
избор на потребителя, като на същия се
давала възможност да се възползва от допълнителните услуги, които не били
свързани с дейността на кредитора по кредитирането, както и доводите, че
претендираното възнаграждение не представлявало цена на услугите, а било
дължимо за наличието им и за възможността длъжникът да поиска промяна в
договора за кредит във всеки един момент. В случая, жалбоподателят не твърди
потребителят да се е възползвал от някоя от тези допълнителни услуги, като
такива твърдения липсват и в подаденото пред районния съд заявление по чл.410 ГПК. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че допълнителния пакет
услуги не бил във връзка с дейността по кредитиране. Видно от споразумението,
голямата част от тези услуги (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
отлагане на определен брой вноски; намаляване на определен брой вноски; смяна
на датата на падежа) са свързани именно с отпускането и изплащането на
задълженията по сключения договор за потребителски кредит. Не е свързана с
договора единствено последната услуга „улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства“, но за същата липсва каквато и да било
конкретизация в какво точно се изразява тази услуга, нито пък са изложени
твърдения длъжникът да се е възползвал от нея, т.е. да са му били предоставяни
допълнителни парични средства. Поради това, неоснователно се твърди в жалбата,
че допълнителните услуги не са пряко свързани с договора за кредит, при
положение, че данните по делото и представения договор за потребителски кредит
сочат точно обратното. От данните по делото и от твърденията на заявителя става
ясно, че длъжникът дължи възнаграждението по пакета за допълнителни услуги от
момента на подписване на споразумението, като плащането му е разсрочено и е
включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая
се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече,
че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска
включва освен главница и възнаградителна лихва, но и възнаграждение по този
допълнителен пакет услуги, което по тази причина следва да се включи в годишния
процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. В този смисъл, въззивният
съд намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за
услуга, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига
до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР, а това
води до нищожност на клаузите за уговореното възнаграждение за допълнителния
пакет услуги на основание чл.19, ал.5 и чл.21 ЗПК.
Ето защо, процесната сума, начислена от
заявителя в тежест на длъжника и претендирана на основание споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е недължима.
Заявлението за заплащането ѝ противоречи
на закона, поради което районният съд правилно и законосъобразно е отказал
издаването на заповед за изпълнение.
Крайните изводи на въззивната инстанция
съвпадат с тези на първостепенния съд, поради което обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4047
от 25.02.2020г., подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощника юрисконсулт Радина Иванова Илиева, с която се обжалва разпореждане
по ч.гр.д №68/2020г. по описа на Районен съд Поморие, в частта, с която е
отхвърлено заявление за издаване на Заповед №23 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№68/2020г. по описа на
Районен съд Поморие, за сумата от 250,10 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.