РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 404/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
2. Окръжен съд - гр. Русе е образувал т. д. № 178/2018 г., което е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - гр. Русе. Изпращането по подсъдност е потвърдено с определение ма Апелативен съд - гр. Велико Търново.
3. Районен съд - гр. Русе е образувал гр. д. № 8480/2018 г., което е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - гр. Тутракан. Изпращането е потвърдено с определение на Окръжен съд - гр. Русе по в. ч. т. д. № 97/2019 г. В този смисъл е и Разпореждане на ВКС по преписка вх. № 9903/28.10.2019 г.
4. Предявени са обективно съединени
установителни искове по чл. 422 от ГПК и осъдителен иск по чл. 14, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 9, т. 7 от ЗК и чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени
с Молба вх. № 2656/25.04.2018 г.)
от ищеца С.И.С.,
упълномощил като проц. представител дъщеря си М.И. (л. 151 от н. д.) за:
4.1. установяване на вземането му,
предмет на Заповед № 36/12.01.2018 г., изд. по ч. гр. д. № 31/2018 г. на Районен
съд - гр. Тутракан, за получаване на дяловата
му вноска от капитала на ответната кооперация, възлизаща на 25 000 лв.; заедно със законната лихва върху сумата от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
12.01.2018 г.;
4.2. осъждането на ответника да заплати разликата
между предявения в заповедното производство размер на вземането за получаване на дяловата му вноска от капитала на ответната кооперация -
25 000 лв. и увеличения размер на претенцията, заявен в исковото
производство - 30 000 лв., която разлика възлиза на 5 000 лв.; заедно със законната лихва върху сумата от момента на подаването
завеждането на исковата молба - 27.03.2018 г.
4.3. Стойността на претендираната дялова вноска била формирана
от:
4.3.1. припадащата му се
дялова вноска от капитала на кооперацията (в настоящ размер 446 хил. лв.) по
последния годишен финансов отчет към момента на прекратяване на членството и
4.3.2. увеличението на дяловата му вноска в резултат на натрупана
неразпределена печалба в коригиран размер, след 35% отчисления за фонд „Резервен”
и „Инвестиционен”.
4.4. Ищецът е уточнил, че не се претендират учредителни,
встъпителни или дялови вноски в капитала на кооперацията на починалите му
родители И. С.И. и М. Н. К., съответно на 3.10.1999 г. и 18.11.2002 г.
4.5. Твърди се, че родителите на ищеца били учредители на
кооперацията през 1992 г. и техните вноски са направени при учредяване/възстановяване
на кооперацията по отменения Закон за Кооперациите от 1991 г. в размер на
парична вноска в размер на общо 500 неденоминирани лева и непарична вноски на
стойност 53 хил. неденоминирани лева и 47 хил. неденомирани лева. Техните
дялови вноски са преизчислени и актуализирани през 2001 г. след деноминацията
на лева на стойност 200 деноминирани лева и след приемане на новия Закон за
Кооперациите 1999 г. Същите били прехвърлени по партида 1391, заведена на
името на ищеца.
4.6. ОС на член - кооператорите било взето решение за изплащане
на дяловата му вноска на дата 16.04.2016 г., което не било изпълнено.
4.7. Твърди, че членственото му правоотношение съществувало от
2003 г.
4.8. За членството ми в кооперцията бил направил вноска от 50
лв. в брой платени на касата на ЗК И. 92. За сравнение, съгласно Устава на ЗК „И.
92”, обявен през 2008 г., новоприет член кооператор дължал вноска в размер само
на 10 лв. Отделно от направената вноска за капитала на кооперацията в брой, по
партида на мое име е прехвърлен дела от капитала на починалите му родители. Въз
основа на извършеното прехвърляне на дялови вноски, кооперцията му е изплащала
дивидент за всяка година от периода от 2002г. до 2015г. (включително
смизключение на 2003 и 2004). С изплащането на дивидент ЗК „И. 92” де факто е
признала правото му на дялова вноска от капитала.
4.9. Председателят на кооперацията не бил водил редовно
партидата му на член - кооператор. Дяловите вноски на членовете не били
увеличавани по установения ред на Закона за счетоводството и Устава на
кооперацията в съответствие с натрупаната неразпределена печалба и измененията
в капитал на кооперацията.
5.
Ответникът К. „ЗК И. - 92” е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв.
И.Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л.
121).
5.1. Направено е възражение за недопустимост на съединения
осъдителен иск иска по чл. 210, ал. 1 от ГПК.
5.2. Оспорва се извършването наличието на
членствено правоотношение между страните и внасянето на дяловата вноска.
5.3. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност на вземането за връщана на дялови вноски. Твърди
се, че правото на получаване на дяловите вноски евентуално е породено след
смъртта на родителите му, но само за част от вземането, съответстваща на дяла
му от наследството.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
7. На 22.05.2008 г. е взето решение на УС на ответната кооперация, с която ищецът е приет за член - кооператор (л. 117 от н. д.).
8. На 11.04.2009 г. е взето решение на ОС на ответната кооперация, с което е утвърдено решението на УС (л. 118 от н. д.).
9. Ищецът в вписан в книгата на член - кооператорите под № 745, което е констатирано и при представянето на оригинала на книгата в проведеното на 22.03.2022 г. открито съдебно заседание (л. 279 - 281 и от н. д.).
11. На 18.03.2016 г. е взето решение на УС за изплащане на дяловия капитал и прекратяване на членството на ищеца (приложено по ч. гр. № 31/2018 г.).
12. На 16.04.2016 г. е проведено годишно отчетно събрание на ОС на ответната кооперация, на което е приет ГФО за финансовата 2015 г. На същото събрание е „уважена” молбата на ищеца за напускане на кооперацията, като е одобрено и предложението да бъде изплатен внесения дялов капитал на ищеца - 200,60 лв., внесен през 1992 г. (л. 163 от н. д.).
13. През м. ноември 2016 г. от ищеца до ответната кооперация е направено искане за предоставяне на информация относно дяловия му капитал, както и за изплащането на същия (л. 7 от гр. д. № 139/2018 г. на ТнРС). Няма данни относно получаването на искането от ответника.
14. На 22.04.2017 г. е проведено годишно отчетно събрание на ОС на ответната кооперация, на което е приет ГФО за финансовата 2016 г. (л. 227 от н. д.)
15. На 04.10.2017 г. от ответника е получена нотариална покана, отправена от ищеца, за заплащането на дяловата му вноска, възлизаща на 38 000 лв. (л. 11 и 12 от гр. д. № 139/2018 г. на ТнРС).
16. На 22.07.2017 г. от ответника е получено искане от сестрата на ищеца - Добра Димова за заплащане на полагащия ѝ се дялов капитал (л. 156 от н. д.).
17. Изслушана е съдебна счетоводна експертиза (283 от н. д.), която е установила следното:
17.1. Извършени са две текущи актуализации на дяловия капитал -
17.1.1. през 1999 г. - свързана със Закона за деноминацията на лева, в резултат на което капиталът е редуциран 1 000 пъти;
17.2. Няма данни ищецът да е внесъл дялов капитал при приемането си през 2008 г. В неустановен момент (преди 1999 г.)[1] в счетоводството на кооперацията е открита партида № 1391 на името на ищеца, на стойност 100 400 лв., като тази сума се равнява на сбора от сумите по партидите на родителите на ищеца - М. К. (47 250 лв.) и И. И. (53 050 лв.), като към тези суми са добавени встъпителните вноски на двамата родители (50 лв. х 2 = 100 лв.). След деноминацията на лева през 1999 г. капиталът е актуализиран на 100,40 лв. През 2001 г. с решението на ОС капиталът е актуализиран на 200,70 лв. (вж. т. 17.1.2).
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
18.
Съдът намира,
че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
19.
Увеличаването
на размера на иска (над този предявен в заповедното производство) чрез
допълнителното съединяването на осъдителен иск за разликата до пълния размер на
вземането е допустимо съгл. т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК.
20.
Относно родовата подсъдност на делото е налице
произнасяне от контролните инстанции (вж.
т. 1).
II.
По основателността
21. Съдът приема, че на осн. чл. 8, ал. 2 от ЗК
ищецът е станал член - кооператор на 22.05.2008 г. са решение на УС на
ответната кооперация (вж. т. 7). Аргумент в тази насока е
и вписването му в книгата на член - кооператорите.
22. Членството на ищеца в кооперацията е
прекратено на 16.03.2016 г. с изтичането на срока по чл. 12, ал. 3 от ЗК (вж. т. 10).
23. В
тази връзка за ищеца е възникнало правото по чл. 14, ал. 1, предл. 1, във вр. с
чл. 9, т. 7 от ЗК да получи направената дялова му вноска от капитала на
ответната кооперация.
24. За
да бъде получена същата, следва да бъде доказано по безспорен начин:
24.1. внасянето
на дяловата вноска;
24.2. актуализацията
на същата по предвидения в закона ред.
25. В
счетоводството на кооперацията е отразено наличието на дялова вноска възлизаща
на 200,60 лв., с оглед на което ОС е одобрило изплащането на тази вноска
(встъпителните вноски не са взети под внимание, тъй като същите не подлежат на
връщане при прекратяване на членството съгл. чл. 14, ал. 1 от ЗК). Признанието
на тези неблагоприятни за ответника факти би обусловило извода, че тази сума е
внесена, ако този извод не се опровергаваше от останалите събрани по делото
доказателства и твърденията на самия ищец.
26. Назначената
по делото СИЕ е констатирала, че отразяването на дяловата вноска на ответника
не е документално обосновано, тъй като липсват каквито и да е първични
счетоводни документи, доказващи внасянето суми от страна на ищеца по сметка на
ответника.
27. По
делото е приложена квитанция, за внасянето от страна на ищеца на сумата от 50
лв. с основание „дял сдружение”, като липсват дата и издател на документа. Внасянето
на тази сума не е отразено в счетоводството на кооперацията (отразената по
партида № 1391 е равна на „прехвърления” от родителите ми дялов капитал
- вж. т. 17.2). Отделно от това, тази вноска не може да се
приеме за сбор от встъпителна и дялова вноска, тъй като тези вноски съгл. чл.
16, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от Устава на кооперацията са определени на по 10 лв.
(или общо 20 лв.)
28. Книгата на член - кооператорите от друга страна също не е водена съгласно изискванията на чл. 8, ал. 5 от ЗК, като в нея не са вписани вида и размера на вноските на кооператорите, както и датата на тяхното изплащане. Самото членство само по себе си не е основание да се приеме, че дяловата вноска е внесена, доколкото чл. 17, ал. 2 от Устава предвижда едномесечен срок за внасянето ѝ, който започва да тече след решението на ОС за утвърждаване на решението на УС за приемането на член - кооператора. (Т. е .внасянето на дяловата вноска не е предпоставка за възникването на членството).
30. ЗК не предвижда способ за прехвърляне на дялови вноски, каквито възможности са предвидени за капиталовите дружества (прехвърляне на дялове в ООД или акции в АД). Следователно не е налице каквото и да е правно основание дяловите вноски на И. И. М. К.да бъдат записани на ищеца. Такова „прехвърляне” би могло да бъде извършено, ако родителите на ищеца бяха напуснали кооперацията, бяха получили дяловите си вноски, след това вноски на същата стойност бяха направени от ищеца при приемането му за член - кооператор през 2008 г.
31. Не са ангажирани доказателства това да е сторено, с оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
32. Ищецът категорично е уточнил, че не претендира заплащането на припадащата му се част от дяловите вноски на родителите му, поради което този въпрос не е изследван (Отделно от това, той би имал право да получи само половината от дължимата сума, тъй като има сестра, както в този случай ще следва да бъде изследвано и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност).
33. За внасянето на допълнителна яснота следва да се отбележи, че предоставените на кооперацията за ползване (под наем и/или аренда) земеделски земи не стават част от капитала на кооперацията, а между член - кооператора и кооперацията възникват единствено облигационни отношения, които нямат отношение към имуществото на кооперацията по чл. 29 от ЗК или източниците на средства по чл. 30 от ЗК.
34. Дяловите вноски на член - кооператорите (образуващи в своята съвкупност дяловия капитал на кооперацията) са динамична величина и се равняват на внесените от тях парични средства, които следва да бъдат актуализирани по предвиден от закона ред. Нормативна методика за извършването на актуализацията не е въведена от законодателя, поради което в конкретния случай актуализацията действително следва да бъде извършена, както е отбелязало и вещото лице, единствено въз основа на Закона за деноминацията на лева и решението на ОС през 2001 г. В законът е посочено, че бившият - член кооператор има право при напускането си на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви. Казуистичното изброяване изключва възможността за получаването на ликвидационен дял от имуществото на кооперацията (какъвто е например случая при напускане на съдружник в ООД).
35. Такъв дял член - кооператорът може да получи единствено при ликвидация на кооперацията по арг. от чл. 45, ал. 2 и чл. 48 от ЗК, при което остатъкът от актива на кооперацията (след удовлетворяването на вземанията по чл. 45, ал. 1 от ЗК) се разпределя между членовете на кооперацията пропорционално на дяловите им вноски.
36. В този смисъл доводи са развити и в Решение № 113/21.06.2017 г. по в. търг. д. № 121/2017 г. на Окръжен съд - гр. Добрич и статията на проф. д-р Георги Стефанов „Имуществени последици при прекратяване на членството в кооперация” (Списание "Търговско и облигационно право", бр. 3, март 2014 г., 5 стр.).
Разноски
37. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 716 лв.
38. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявения от ищеца С.И.С., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ***, срещу ответника
К. „ЗК И. - 92”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************,
иск за установяването на установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед №
36/12.01.2018 г., изд. по ч. гр. д. № 31/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан,
за получаване на дяловата му вноска
от капитала на ответната кооперация, възлизаща на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева); заедно
със законната лихва върху
сумата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (12.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявения от ищеца С.И.С., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ***, иск за осъждането на ответника К. „ЗК И. - 92”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на ищеца разликата
между предявения в заповедното производство размер на вземането за получаване на дяловата му вноска от капитала на ответната кооперация -
25 000 лв. и увеличения размер на претенцията, заявен в исковото
производство - 30 000 лв., която разлика възлиза на 5 000 лв. (пет
хиляди лева); заедно със законната лихва върху сумата от
момента на подаването завеждането на исковата молба (27.03.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ищеца С.И.С., с ЕГН **********, да заплати на ответника К. „ЗК И. - 92”, с ЕИК *********, направените по делото разноски, възлизащи 1 716 лв. (хиляда седемстотин и шестнадесет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: