Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 392
гр.Пловдив, 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и седми
ноември…две хиляди и деветнадесета година,…………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Александър Стойчев
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №688 по
описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №91/09.07.2019г. по т.д. №235/2018г. по
описа на Окръжен съд Пазарджик ответникът Н./Н./, Булстат ***е осъден да заплати на „М.З.В.” ЕООД, ЕИК ***, гр. В.сумата
от 37 793лв., представляваща сбор от две главници – 32 152лв. по
фактура №********** от 20.05.2015г. и 5 641лв. по фактура
№398/20.5.2015г., представляващи неразплатен остатък по отчетена медицинска
дейност по индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки №13/РД-29-49/25.02.2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 23.07.2018г. до окончателното й заплащане.
Отхвърлен е искът за разликата над 37 793лв. до пълния претендиран размер
– 56116лв. Н.е осъдена да заплати на ,,М.З.В.‘‘ ЕООД, сумата 12 007,47лв.,
представляваща сбор от сумата от 10 187,20лв. - мораторна лихва върху
главницата от 32 152лв., за периода от 10.06.2015г. до датата на
предявяване на исковата молба – 23.07.2018г. и сумата от 1 820,27лв. –
мораторна лихва върху сумата от 5 641лв., за периода от 20.05.2015г. до
датата на предявяване на исковата молба – 23.07.2018г., като искът за разликата
над 12 007,47лв. до пълния претендиран размер, е отхвърлен. Н.е осъдена да
заплати на „М.З.В.“ ЕООД разноски съобразно уважената част от иска –
3 480,99лв. „М.З.В.“ ЕООД е осъдено да заплати на Н.разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска – 153,72лв.
С решение №112/15.08.2019г.,
постановено по реда на чл.247 ал.1 и чл.250 от ГПК, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, както следва : сумата
от 37 793лв., представляваща сбор от две главници – 32 152лв. по
фактура №********** от 20.05.2015г., да се чете „фактура №403/10.06.2015г.
Отхвърлена е молбата на Н.за допълване на постановеното решение, като разгледа
възражение за изтекла погасителна давност.
Срещу решение №91/№09.07.2019г. по т.д. №235/2018г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик, в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – „М.З.В.“ ЕООД. Счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и е частично недопустимо. Твърди
се, че по предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.59,
ал.1, във вр. с чл.45 от ЗЗО, съдът не е разпределил доказателствената тежест
относно това, дали претендираната за заплащане дейност е извършена реално.
Счита, че съдът е излезнал извън предмета на спорните обстоятелства и
недопустимо в мотивите на съдебно решение е въвел спорен въпрос към предмета на
делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
В постъпилия в срока по чл.263 от ГПК отговор от
насрещната страна - Н., се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника в
първоинстанцинното производствдо - Н.срещу тази част от решението, с която исковите
претенции са уважени. Счита, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. Твърди се, че в нарушение на изискването на чл.236 ал.2 от ГПК
съдът не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност.
Изразено е несъгласие относно изводите на съда за неприложимост на Решение №2,
постановено по К.д. 12/2006на КС. Позовава се и на неправилно приложение на материалния закон и
подзаконова нормативна уредба, позовавайки се на специалния закон – Закона за
здравното осигуряване, Закона за бюджета на Н.за 2015г., Постановление №57 на
МС от 16.03.2015г.
Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се сторените по делото разноски. Заявено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В постъпилия в срока по чл.263 от ГПК отговор от
насрещната страна -„М.З.В.” ЕООД, се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.
С подадените въззивни жалби и отговори на насрещните
страни не се предявяват доказателствени искания.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя – ищец за
недопустимост на решението в отхвърлителната му част. Решението е недопустимо,
когато съдът се е произнесъл извън пределите на очертания от страните спор и
обхват на търсената защита и по този начин е нарушил принципа на диспозитивното
начало, какъвто не е настоящият случай.
Решението е постановено по предявен иск с правно
основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр. със специалната разпоредба на чл.59
от ЗЗО.
Ищецът „М.З.В.“ ЕООД черпи права от сключен между него
– в качеството на изпълнител и Н.– в качеството на възложител,
Договор №13/РД-29-430/25.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Позовава се на точно изпълнение
и оформена в съответствие с нормативните изисквания медицинска документация. Съгласно
чл.35 от този договор, Н.се е задължила да извърши плащане, чрез Р. С., до
30-то число на месеца, следващ отчетния. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати извършената и отчетена медицинска помощ, оказана
през 2015г. С уточняваща молба е конкретизирано, че дължимите и неразплатени
суми са по дебитно известие №400/20.05.2015г. в размер на 16 838лв.; дебитно
известие №406/10.06.2015г. в размер на 32 152лв. и дебитно известие
№407/10.06.2015г. за сумата от 545лв. След допуснато увеличение на исковите
претенции, съдът е сезиран с искане, ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 56 116лв. и мораторна лихва в размер на 15 793,25лв.
В представения отговор на исковата молба ответникът Н.е
оспорил предявените искове по основание. Оспорва наличието на предпоставките за
заплащане на извършената и отчетена дейност, тъй като тази дейност надхвърля
лимитните стойности, определени с договора, позовавайки се конкретно на
изискването на чл.20 ал.1, т.6 от индивидуалния договор, а именно – извършената
и отчетена дейност да е в рамките на стойностите, посочени в Приложение №2 към
индивидуалния договор. Позовава се и на чл.32 ал.3, ал.13, т.6 и т.7 и чл.40
ал.3 от договора, последната клауза - забраняваща на изпълнителя да отчита с
финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща тази по
Приложение №2 за съогнегтия месец. Цитирайки и възпроизвеждайки законови и
подзаконови разпоредби, навежда доводи, че индивидуалният договор с изпълнителя
на болнична медицинска помощ е съобразени с разпоредбите на Закона за здравното
осигуряване.
При така наведените
твърдения и възражения от страните, след
като съобрази оплакванията, изложени във въззивните жалби, съдът прие за установено
следното:
Неспорен между страните по
делото е правопораждащият правоотношенията юридически факт – договор №13/РД-29-430/25.02.2015г. за оказване на болнична
помощ по КП, със
страни – Н.– възложител и „М.З.В.“ ЕООД – изпълнител. По силата на този договор
изпълнителят се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на
здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБ на Н.за 2015г. за акушерска помощ по
чл.82 ал.1, т.2 от Закона за здравето и на лицата по §7 ал.1 от ЗБН.за 2015г.
болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение №5 към член
единствен на Наредба №40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.със съдържание, посочено съответно
в приложение №16 /приложение №2 от НРД за МД за 2015г./. С клаузата на чл.18
ал.1, т.1 от договора възложителят - Н.се е задължил да заплаща на изпълнителя
договорената, извършена и отчетена дейност – БМП по клинични пътеки, а съгласно
т.2 – вложените при изпълнение на определени КП медицински изделия, до
съответните стойности, определени в Списък с медицински изделия, които Н.изплаща
в условията на болничната медицинска помощ, утвърдена с Решение на НС на Н.РД-НС-04-61/10.06.2014г.
Не се спори и че Н.не е
заплатила стойностите на отчетени дейности за 2015г. Спорен е въпросът – дължат ли се неразплатените суми и на какво
основание. Тук следва да се определи основанието, на което са претендирани исковите
суми. Позовавайки се на клаузата на чл.35 от договора, съгласно която
плащанията на изпълнителя се извършват от Р. до 30 число на месеца, следващ
отчетния и не неизпълнението на възложителя на задължението, визирано в
цитираната клауза, ищецът следва да черпи права от собствено точно изпълнение.
Относно това – кое е точното изпълнение на задълженията на изпълнителя,
релевантно е заключението от допусната при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебноикономическа експертиза.
Ищецът се позовава на неразплатени суми са по дебитно
известие №400/20.05.2015г. в размер на 16 838лв.; дебитно известие
№406/10.06.2015г. в размер на 32 152лв. и дебитно известие
№407/10.06.2015г. за сумата от 545лв.
Съгласно заключението, в дебитно известие
№400/20.05.2015г., на стойност 16 838лв., към фактура №398/20.05.2015г. са
включени стойностите на 23 клинични пътеки, подробно описани в „Месечно
известие на отхвърлената за заплащане дейност по клинични пътеки за м.април
2015г.“ Основанието за отхвърляне на стойност за заплащане от 11 197лв. е, че не са отразени в регистрационната система
данните от документа за самоличност на пациента, както и дата и час на
напускане. Останалата сума от 5 641лв. е неразплатена, като дължима за
извършена надлимитна дейност.
В дебитно известие №407/10.06.2015г., на стойност
545лв. към фактура №403/10.06.2015г. е включена стойност на една клинична
пътека и основанието за отказ от изплащане е, поради несъответствие на данните,
отразени в регистрационните системи.
В дебитно известие №406/20.05.2015г. на стойност
32 152лв. към фактура №398/20.05.2015г. са включени 53 клинични пътеки.
Основанието за отказ е, че се претендира за извършена надлимитна дейност.
Или отхвърлените за заплащане на основание чл.21 ал.7
от Приложение №2Б към чл.2 от Методиката за заплащане на дейностите в БМП към
ПМС№57/166.03.2015г. /Стойностите по финансовоотчетните документи не следва да
надвишават размера на определените по ал.1 и ал.5 стойности на изпълнителя на
БМП, определени към приложение №2 към индивидуалния договор/ са сума от
5 641лв. – част от сумата по дебитно известие №400/20.05.2015г., към
фактура №398/20.05.2015г. и сумата от 32 152лв. по дебитно известие №406/20.05.2015г. към фактура
№398/20.05.2015г. Тези суми са дължими срещу точно и в съответствие с договора
и специалната нормативна уредба – на основание чл.59 и чл.45 от ЗЗО – на
каквото основание е претенцията на ищеца, според обстоятелствената част на
исковата молба, което основание е съобщено с доклада по делото, срещу който
доклад страните не са възразили и на което основание се позовава жалбоподателят
– ищец във въззивната си жалба. Останалата част от сумата по дебитно известие
№400/20.05.2015г., както и сумата по дебитно известие №407/10.06.2015г., не са
в обхвата на чл.45 от ЗЗО. От това следва от една страна неоснователността на
възражението на жалбоподателя – ищец за недопустимост на решението в
отхвърлителната му част, тъй като, приемайки, че не се касае за заплащане на
надлимитна дейност, съдът не е излезнал извън предмета на спора, а според доказателствата,
относими към спора, е направил извод за неоснователност на претенция, недължима
именно според клаузите на договора и на нормативната уредба. От друга страна
това се отнася и до неоснователност на претенцията в тази част, като води и до
неоснователност на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец.
Относно сумите – предмет на дебитно известие
№406/20.05.2015г. на стойност 32 152лв. и сумата от 5 641лв. – част
от сумата по дебитно известие №400/20.05.2015г., които представляват стойността
на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки, която надвишава
утвърдената стойност на разходите за съответния отчетен период по Приложение №2
и които са предмет на въззивната жалба, подадена от жалбоподателя - ответник:
Сключеният между страните договор е със специален предмет в сферата на
обществените отношения, свързани със
здравното осигуряване, като дейност по
набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните
средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и
заплащане на стоки, сферата на обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, уредени със
специални закони – Закон за здравното осигуряване, с националните рамкови
договори /НРД/, Закон за здравето, поздзаконови нормативни актове. Правото на
здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на
медицинско обслужване, е прокламирано и като основно право на гражданите в
основния закон – Конституцията на РБ – чл.52.
Относими за
конкретния правен спор и по повод конкретното правоотношение между страните, са
клаузите чл.20, т.6 и чл.40 от договора
от раздел пети „Цени, условия и срокове за отчитане и заплащане“. С чл.20 от
договора са регламентирани условията, при които възложителят заплаща на
изпълнителя дейностите по КП, като т.6 предвижда, че условие за заплащане от
възложителя на изпълнителя е извършената и отчетена дейност по КП да е в
рамките на стойностите, посочени в приложение №2 „Стойност на дейностите,
медицинските изделия и лекарствените продукти за лечение на злокачествени
заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“. В идентичен смисъл е клаузата на чл.40 ал.2 от договора,
предвиждаща, че възложителят заплаща на изпълнителя за извършена и отчетена
дейност в рамките на стойностите, определени по реда на Правилата и посочени в
Приложение №2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствените
продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична
медицинска помощ“, съгласно чл.24 ал.4, т.2 от НРД за МД за 2015г., неразделна
част от договора. А съгласно чл.40 ал.3 от договора – изпълнителят не може да
отчита с финансово-отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински
изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в Приложение №2 за съответния
месец.
С допълнително споразумение №3/06.04.2015г., пар.1, е
изменен сключеният между страните договор в съответствие с Постановление
№57 от 16.03.2015г. на МС за приемане на методики за остойностяване и за
заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2, т.2 от ЗЗО, обнародвано в ДВ бр.
21/2015г., като условията за заплащане на медицинската помощ са приведени в
съответствие с Методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ към
това постановление, като ал.1 от чл.18 от договора е допълнена. Възпроизведени
са клаузите на чл.20 ал.6 и чл.40 ал.3 /като последната е ал.6/.
Цитираните клаузи от договора, съответно –
допълнителното споразумение, са в смисъл на ограничаване правото на изпълнителя
да получи насрещната престация за извършена и отчетена дейност, съответно –
вложени при изпълнението на определени КП медицински изделия, надвишаващи
рамките на стойностите, определени в Приложение №2, съответно – освобождават
отговорността на възложителя за изпълнение на съответното задължение.
Съпоставимостта на тези клаузи с нормативната уредба е
следната: Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗО, договорите с изпълнителите на медицинска
помощ за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора
на Р. и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към
тях, с решението по чл.54 ал.9 и в съответствие със закона. А съгласно чл.35
ал.1 от ЗЗО, задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата
на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.; да избират лекар от
лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с Р.; на
спешна помощ там, където попаднат. Съгласно
императивната разпоредба на чл.55 ал.3 от ЗЗО, Националните рамкови договори не
могат да установяват изисквания за минимален брой на
регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична
помощ; условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения
на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с Р., нито на максимален
брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива
дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ, както и на
ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните
заведения. В чл.45 от ЗЗО е регламентирано задължението на Н.да заплаща
оказването на изброените видове медицинска помощ, като това задължение не е
обвързано с определени от самия осигурител лимити. С нормата на чл.47 от ЗЗО е
предвидено заплащането на оказаната на осигурено лице медицинска помощ да се
извършва с пари от бюджета на Н.от Р. на изпълнителя на медицинска помощ, като
съобразно чл.51 от ЗЗО не се заплаща само медицинска помощ извън обхвата на чл.45
от ЗЗО и договореното в Националния рамков договор. От друга страна бюджетът на
Н.съобразно даденото в чл.22 ал.1 от ЗЗО определение е основен финансов план за
набиране и разходване на парични средства на задължителното здравно осигуряване
и е отделен от държавния бюджет. Приходите на Н.съобразно чл.23 от ЗЗО се
набират от осигурителни вноски, лихви и други законови приходи на Н., целеви
субсидии от държавния бюджет за изпълнение на задължения, които произтичат от
прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност,
както и трансфери от държавния бюджет, в това число и чрез бюджета на
Министерство на здравеопазването. С разпоредбата на чл.23 ал.2 от ЗЗО е
предвидена възможността при недостиг на средства да се ползват краткосрочни
безлихвени заеми от държавния бюджет. Законът предвижда задължително в бюджета
на Н.да бъде заделен резерв за непредвидени и неотложни разходи – чл.25 от ЗЗО.
Или цитираните законови разпоредби не предвиждат
възможност за отказ от заплащане на оказаната надлимитна медицинска дейност и
вложените във връзка с изпълнението по КП медицински изделия от страна на Н.на
изпълнителите по индивидуалните договори, сключени при условието на НРД за МД.
Напротив – духът на закона е в насока – предоставяне на Н.всички възможности, така
да планира, организира и пренасочва предоставения й финансов ресурс в рамките
на бюджета на Н., че да изпълни надлежно законово вменените задължения по
гарантиране на свободен достъп на здравноосигурените лица до своевременна и
качествена медицинска помощ в избрано от тях на територията на страната лечебно
заведение, както и да заплати на последното предоставената медицинска помощ за
гарантираните медицински дейности по чл.45 от ЗЗО. А това е и в съответствие с
основния принцип за уреждане обществените отношения, свързани с опазване
здравето на гражданите, прокламиран в чл.2 от Закона за здравето. Съгласно
цитираната правна норма опазването на здравето на гражданите като състояние на
пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се
гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: равнопоставеност
при ползване на здравни услуги; осигуряване на достъпна и качествена здравна
помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; приоритет
на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите;
предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното
въздействие на факторите на жизнената среда; особена здравна закрила на деца,
бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и
психически разстройства; държавно участие при финансиране на дейности, насочени
към опазване здравето на гражданите. Здравеопазването и здравното осигуряване е
и основно право на гражданите, прокламирано в чл.52 ал.1 от Конституцията на РБ
- гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия
и по ред, определени със закон. А съгласно ал.2 и ал.3 от чл.52 от КРБ - здравеопазването
на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и
колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред,
определени със закон; Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава
развитието на спорта и туризма.
Съпоставката на
клаузите на индивидуалния договор – №13/РД-29-430/25.02.2015г.
и допълнителното споразумение, със законовата уредба, относима към спорните
по делото отношения между ищеца, като изпълнител на медицинска помощ от пакета,
гарантиран с бюджета на Н.по чл.45 от ЗЗО и ответника - Н., сочи, че въпреки
наличието на посочените в договора изисквания, с които се лимитира стойността
на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в
рамките на определения от Н.бюджет, които би могло да се приемат и за
прогнозни, не би могло да се приеме, че действително извършените от „М.З.– В.“
ЕООД през месец април и май 2015г. медицински дейности, надвишаващи определения
лимит, както и вложените при изпълнение на определени КП медицински изделия, не
подлежат на заплащане. Това е така и тъй като произтичащите от законовите
разпоредби, така и от клаузите на индивидуалния договор, задължения на
изпълнителя на болнична медицинска помощ, изключват възможността същият да
откаже предоставянето на помощ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги
здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради
изчерпване на средствата от разпределения лимитиран бюджет. Вменените с
клаузата на чл.5 т.1, т.2, т.5, т.6, т.8, т.9 от договора задължения на
изпълнителя са за постоянно осигуряване договорената болнична медицинска помощ
на здравно осигурени лица и то - непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на
лечебна дейност /т.9/.
Извършената и отчетена съобразно нормативните и
договорни изисквания медицинска дейност от изпълнителя е в съответствие с
предмета на договора и вменените му с договора задължения. И в този смисъл
превишеният обем на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ
не би могло да се приеме, че не следва да получи насрещната престация и да
остане незаплатен. Това произтича и от безусловно признато от закона право на
здравноосигуреното лице да ползва пакета от здравни дейности, както и свободно да избира изпълнител на тези
дейности. Невъзможността за отказ от изпълнение на задължението на възложителя
за заплащане на извършената и отчетена от изпълнителя дейност следва и от
разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗЗО, съгласно която договорите не могат да бъдат
сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД, както и визираното в
чл.55 ал.3 от ЗЗО изискване - в Националния рамков договор и договорите с
изпълнители на медицинска помощ не могат да бъдат предвиждани условия,
възпрепятстващи свободния избор от осигурените лица на изпълнители на
медицинска помощ, сключили договор с Р., на изискването да бъдат предвиждани
максимален брой извършвани дейности и за неразпределение на квоти за изпълнение
на такива дейности в болничната помощ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя - ответник,
касаещи приложението на Решение №2/22.02.2007г., постановено по К.д. 12/2006на КС. Както е посочил
и първоинстанционният съд, същото касае установяване на
противоконституционност
на чл.4 и чл.5 от Закона за бюджета на Н.за 2007г. В него също се съдържа позоваване на чл.52 ал.1 от Конституцията, като е казано, че правото по чл.52 ал.1 от Конституцията е от категорията
социални права, който основен принцип е и
в основата на ЗЗО.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя – ответник,
касаещи възражение за погасителна давност на вземанията. Вярно е, че
обжалваното решение не съдържа произнасяне по възражение за погасителна
давност. Но такова възражение не е надлежно въведено от ответника. Едва в
писмената си защита ответникът в първоинстанционното производство е въвел
възражение за погасяване на вземанията по давност. Възражение за погасителна
давност е възражение по основателността на иска. С оглед ранната преклузия на
чл.367 от ГПК, същото следва да бъде въведено с отговора на исковата молба,
което в случая не е сторено. Като ненадлежно и несвоевременно въведено
възражението на жалбоподателя – ответник за погасителна давност не може да бъде
разглеждано и в настоящето производство.
По изложените съображения претенцията на ищеца за
заплащане на присъдените с първоинстанционното решение суми за извършена
надлимитна дейност за м. април и м.май 2015г., се явява основателна.
Основателна по основание е и акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забава. Акцесорната претенция следва да бъде
съобразена с клаузата на чл.35 от договора, съгласно която плащанията на
изпълнителя се извършват от Р. до 30 число на месеца, следващ отчетния. В този
смисъл за начален момент на забава върху сумата от 32 152лв. по фактура
№403/10.06.2015г., представляваща надлимитна дейност по КП за м. май, следва да
се приеме 30.06.2015г., а за начален момент на забава върху сумата от
5 641лв. по фактура №398/20.5.2015г., представляваща надлимитна дейност по
КП за м. април, следва да се приеме 30.05.2015г. Изчислена с лихвен калкулатор
законната лихва върху сумата от 32 152лв. по фактура №403/10.06.2015г.,
считано от 30.06.2015г. до 23.07.2018г. е в размер на 10 007.76лв. При
това положение първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която акцесорната претенция е уважена за периода от 10.06.2015г. до
30.06.2015г. и над сумата 10 007.76лв. до 10 187,20лв. и исковата
претенция в тази част да бъде отхвърлена. Законната лихва върху сумата от
5 641лв. по фактура №398/20.5.2015г., считано от 30.05.2015г. до
23.07.2018г. е в размер на 1 804,47лв. При това положение
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
акцесорната претенция е уважена за периода от 20.05.2015г. до 30.05.2015г. и
над сумата 1 804,47лв. до 1 820,27лв.
При този
изход на делото следва да бъдат определени по съразмерност разноските за
първоинстанционното производство.
В
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът е посочил разноски –
адв. възнаграждение в размер на 2 000лв. Видно обаче от приложения договор
за правна защита и съдействие уговореното и изплатено в брой възнаграждение е
1 366,05лв. Или общо с останалите разноски /ДТ и възнаграждение за ВЛ/
ищецът е сторил разноски в размер на 4 392,42лв. Съразмерно с уважената
част от претенциите му се дължат разноски в размер на 3 030,03лв. При това
положение обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която Н.е
осъдена да заплати на „М.З.– В.“ ЕООД разноски над 3 030,03лв. до
3 480,99лв.
Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ответникът е сторил разноски
в размер на 500лв. Съразмерност с отхвърлената част от иска му се дължат
разноски в размер на 155,08лв. Или освен присъдените с първоинстанционното
решение – 153,72лв., следва да бъдат присъдени допълнително разноски 1,26лв.
При този
изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК, следва да бъдат
присъдени по съразмерност и разноските, сторени във въззивното производство.
Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК жалбоподателят – ищец е
сторил разноски – 442,17лв. – ДТ за въззивно обжалване и 3 000лв. –
адвокатско възнаграждение, с ДДС, с представени доказателства за извършено
плащане. Поради неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец,
заплатената ДТ не представлява разноски, подлежащи на възстановяване. Тъй като
по отношение на адвокатското възнаграждение не е посочено друго, следва да се
приеме, че по ½ от същото /по 1 500лв./ е за осъществено
процесуално представителство по подадената от страната въззивна жалба и
съответно – по упражненото процесуално представителство по въззивната жалба на
насрещната страна. Възражението за прекомерност, заявено от насрещната страна,
на така посоченото адвокатско възнаграждение, е неоснователно. Според
материалния интерес, предмет на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец,
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 196,26лв. /без ДДС/. Според
материалния интерес, предмет на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 2 024,01лв. /без ДДС/. При това
положение така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение не е
прекомерно.
С оглед изхода на делото по въззивната жалба на жалбоподателя – ответник
/частичната отмяна на решението в частта на присъдените лихви за минал период/,
разноските за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя -
ищец по въззивната жалба на жалбоподателя – ответник следва да бъдат определени
по съразмерност. При това положение на жалбоподателя – ищец се дължат разноски
по съразмерност – 1 494,12лв.
Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от жалбоподателя – ответник,
във въззивното производство са сторени разноски в размер на 996лв. – ДТ по
въззивната жалба и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Тъй като по отношение
на разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение, не е посочено
друго, следва да се приеме, че по ½ от същото /по 150лв./ е за
осъществено процесуално представителство по подадената от страната въззивна
жалба и съответно – по упражненото процесуално представителство по въззивната
жалба на насрещната страна. Съобразно изхода на спора пред въззивната
инстанция, на жалбоподателя – ответник се дължат разноски по съразмерност –
4,49лв. /съобразно сбора от внесената ДТ и юрисконсултско възнаграждение –
150лв./.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/09.07.2019г. по т.д. №235/2018г. по описа
на Окръжен съд Пазарджик, поправено по реда на чл.247 ал.1 от ГПК с решение
№112/15.08.2019г., в частта с която Н./Н./, Булстат ***е осъдена да
заплати на „М.З.- В.” ЕООД, ЕИК ***, гр. В.сумата от 37 793лв., представляваща сбор от две
главници – 32 152лв. по фактура №403/10.06.2015г. и 5 641лв. по
фактура №398/20.5.2015г., представляващи неразплатен остатък по отчетена
медицинска дейност по индивидуален договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки №13/РД-29-49/25.02.2015г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 23.07.2018г. до окончателното й заплащане; в
частта, с която искът за разликата над 37 793лв. до пълния претендиран
размер – 56 116лв. е отхвърлен; в частта, с която Н.е осъдена да заплати на ,,М.З.-
В.‘‘ ЕООД, сумата от 10 007,76лв. - мораторна лихва върху главницата от
32 152лв., за периода от 30.06.2015г. до датата на предявяване на исковата
молба – 23.07.2018г. и сумата от 1 804,47лв. – мораторна лихва върху
сумата от 5 641лв., за периода от 30.05.2015г. до датата на предявяване на
исковата молба – 23.07.2018г., както и в частта, с която искът за мораторна
лихва за разликата над 12 007,47лв. до пълния претендиран размер –
15 793,25лв., е отхвърлен; в частта, с която Н.е осъдена да заплати на „М.З.-
В.“ ЕООД разноски съобразно уважената част от иска – 3 030,03лв. и „М.З.В.“
ЕООД е осъдено да заплати на Н.разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
– 153,72лв.
ОТМЕНЯ решение №91/09.07.2019г. по т.д. №235/2018г. по описа
на Окръжен съд Пазарджик, в частта, с която Н.Булстат ***е осъдена да заплати на „М.З.- В.” ЕООД, ЕИК *** сумата над
10 007,76лв. до 10 187,20лв. - мораторна лихва върху главницата от
32 152лв., за период от 10.06.2015г. до 30.06.2015г. и сумата над
1 804,47лв. до 1 820,27лв. – мораторна лихва върху сумата от
5 641лв., за период от 20.05.2015г. до 30.05.2015г., както и в частта, с
която Н.е осъдена да заплати на „М.З.- В.”
ЕООД, ЕИК *** разноски за първоинстанционното производство над сумата от 3 030,03лв. до 3 480,99лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.З.- В.”
ЕООД, ЕИК *** срещу Н./Н./, Булстат ***иск за сумата над
10 007,76лв. до 10 187,20лв. - мораторна лихва върху главницата от
32 152лв., за период от 10.06.2015г. до 30.06.2015г. и сумата над
1 804,47лв. до 1 820,27лв. – мораторна лихва върху сумата от
5 641лв., за период от 20.05.2015г. до 30.05.2015г. – като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Булстат ***да заплати на „М.З.- В.” ЕООД, ЕИК *** разноски за въззивното производство в размер на 1 494,12лв.
ОСЪЖДА „М.З.- В.” ЕООД, ЕИК ***
да заплати на Н.Булстат
***допълнително разноски за първоинстанционното производство – 1,26лв. и за
въззивното производство - 4,49лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: