РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330112330 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД,
във връзка с чл.22 ЗПК.
В исковата молба от Б. Л. Ч. против „Би енд джи кредит” ООД се твърди, че между страните
е сключен Договор за кредит ************ от ********** г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца парична сума в размер на 700 лева в заем. С договора бил договорен
ГПР в размер на 26.46 %, възнаградителна лихва в размер на 27.57 %, при срок на кредита
от 5 на брой вноски. Твърди, че съгласно чл. 10 от договора, ищецът следвало да заплати
допълнителни услуги, наименувани „*************“ и „***************“ размер
съответно от 123.20 лв. и 191.80 лв. Твърди се, че посочените клаузи са нищожни поради
противоречие с добрите нрави и при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Противоречието с разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК се извлича от обстоятелството, че не се допуска изискване за заплащане на
такси и комисионни, свързани с усвояване на кредита. Допълнителните услуги
представлявали по своето естество част от възнаграждението по договор за заем, което
водело и до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Противоречието с добрите
нрави се обуславяло от липсата на еквивалентност на престациите, дължими от двете
страни. Отделно, дължимото възнаграждение било необосновано високо обезщетение,
поради което и клаузата противоречала на нормата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Увеличал се и
годишният процент на разходите. Направено е искане за прогласяване нищожността на
клаузите, регламентиращи допълнителни услуги, наименувани „***************“ в размер
1
на 123.20 лв. и „*****************“ в размер на 191.80 лв. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът сам е пожелал
допълнителните действия, като същите не били задължителна предпоставка за отпускане на
кредит от страна на ответното дружество. Самите действия присъствали в Стандартния
европейски формуляр като цена, т.е. не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях и
че те не са уговорени индивидуално. Неправилно било твърдението, че те следвало да се
включат в ГПР. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за кредит с номер ************* от ************г.,
сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и Б. Л. Ч., в качеството им съответно на
кредитор и кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 700 лв.,
който е следвало да се погаси на 5 бр. месечни погасителни вноски, в размер от по 149.80
лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
„Би Енд Джи Кредит” ООД и Б. Л. Ч. е възникнало правоотношение по договор за кредит №
**************** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 700 лв.
Съгласно чл.10, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят
изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на
т.7.3. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането
за кредит е в размер на 123.20 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита,
заложен в договора. Съгласно чл.10, ал.2 от договора при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Експресно обслужване по своя кредит
при условията на т.7.4. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Експресно
обслужване по кредита е в размер на 191.80 лв. и е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план на
кредита, заложен в договора.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съобразно
нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
2
определена с постановление на Министерския съвет на Р. Б. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК предвижда,
че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Ответното
дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно
свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент,
както и със своевременното му обслужване по кредита. Съобразно изричната норма на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е
подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква
заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се
разглежда заявката за кредитиране), нито за обслужване по кредита. Освен това изискваните
от ответника такси по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора представляват пряк разход по кредита
и следва да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите - чл. 11,
ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В случая в договора е посочено, че ГПР е 26.46 %, но от съдържанието му не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК, клаузите на чл. 10, ал.1 и ал.2 от Договор за паричен заем № *********** от
********* г. следва да бъдат прогласени за нищожни. Поради това предявените искове
следва да бъдат уважени.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 100 лв. внесена държавна такса. На пълномощника му, осъществил адвокатска
защита в хипотезата на чл.38 ЗА, ще се присъди сумата от общо 600 лв. – по 300 лв. за всеки
от предявените искове, в редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към датата на представеното по делото пълномощно.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“
№ 25, ет.5, със законни представители Б. К. Б. и С. И. Г. по предявения от Б. Л. Ч., ЕГН
********** от гр.Р., ул. „*****“ № *** искове, че клаузите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договор
за кредит № ********* от ********* г., предвиждащи заплащане на такса „************“ и
такса „***********“, са нищожни поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, със законни
представители Б. К. Б. и С. И. Г. да заплати на Б. Л. Ч., ЕГН ********** от гр.Р., ул. „*****“
№ *** сумата от 100 лв. /сто лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, със законни
представители Б. К. Б. и С. И. Г. да заплати на адв. М. В. М. от АК П., адрес гр. П., бул.
„**********“ № ***, ет. ***, ап. *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатско
възнаграждение за осъществената правна защита по чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4