**1
гр. Р., 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на шести август през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Петков
Членове:Антоанета Атанасова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20244500500545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция “Гранична полиция“-
МВР, гр.София, чрез г.ю. в отдел ПНО-ГДГП, против Решение № 665 от
16.05.2024 г., постановено по гр.дело № 2520/ 2023 г. по описа на РРС, с която
са били уважени предявените срещу тях искове на Г. М. П. по чл.344 ал.1 т.1 и
т.2 от КТ.Считат, че обжалваният акт е неправилен, поради противоречие с
материалния закон и процесуалните правила.Претендира се отмяна на
решението и отхвърляне на предявените срещу тях искове.Търсят се разноски
за производството.
Въззиваемата Г. М. П., представлявана от адв.Н. С. от АК-Р.,
своевременно е подала отговор на въззивната жалба.Счита последната за
неоснователна.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като
й се присъдят разноски за тази инстанция.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК
настоящият състав намира, че Решение № 665/16.05.2024 г., постановено по
гр.дело № 2520/ 2023 г. по описа на РРС, е валидно и допустимо.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 и чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
1
Производството пред районния съд е било образувано по молба на Г. М.
П. срещу Главна дирекция “Гранична полиция” МВР-София да бъде признато
за незаконосъобразно наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
“Уволнение” от г.к. Р. Д.-д. ГДГП със Заповед № З282з-1545/06.04.2023 г.,
който акт бъде отменен, а служителката възстановена на заеманата преди това
длъжност. Страната е навела доводи, възприети изцяло от
първоинстанционния съд, че работодателят е нарушил процедурата на чл.193
от КТ, не е изпълнил задължението си по чл.127 ал.1 т.5 от КТ и не я е
запознал с издадените от него действащи вътрешно-нормативни актове
относно начина на реализиране на трудовите й ангажименти във връзка с
прилагането на Инструкция № 8121з-1280/ 07.10.2021 г., допуснал е
злоупотреба с правата си, изразяващи се в това, че на служителката са били
изискани обяснения за извършени от нея проверки по представени няколко
листа таблици в рамките на пет часа от получаване на поканата, по време на
работа, бил й отнет достъпа до АИС, което я лишило от възможността да
изпълнява всеобхватно трудовите си функции. Счита, че от обжалваната
заповед не става ясно как ответникът е достигнал до констатациите, че именно
тя е направила без служебна необходимост справки за шест лица, предвид
обстоятелството, че всеки ЛРТП, полагащ труд в същото помещение, би могъл
да ползва компютъра, индивидуализиран в документа. Твърди, че тя е
извършвала проверка на данни по искане на нейни колеги, включително от
ръководния състав на РДГП-Р., както и от прекия й ръководител. Сочи, че не е
била надлежно запозната от работодателя какви точно са трудовите й
задължения във връзка с документооборота. Намира, че обжалваната заповед
не е мотивирана, защото от нея не става ясно кои други задължения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.10 пр.2 от КТ тя системно и
при евентуален умисъл не е изпълнявала.Не било посочено лицето, чието
задължение било да проведе обучението й при постъпване на работа.
Възраженията на насрещната страна, изложени в отговора на исковата
молба са били, че работодателят е спазил процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, че липсва проявена тенденциозност по
отношение на ищцата, включително, че в исканите й обяснения по
допуснатите нарушения на трудовата дисциплина не е било предварително
посочено, че на служителката ще бъде наложена най-тежката санкция.
Пояснява се, че Г. М. П. не е била наказана за това, че не познавала
действащите вътрешно-нормативни актове, а защото допуснала нарушение на
служебните си задължения, регламентирани в чл.12 ал.2 от Инструкция №
8121з-1280/ 07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР,
обн.ДВ бр.87 от 19.10.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи
по силата на законовата делегация на чл.29 ал.2 от ЗМВР.Изложени са доводи
как работодателят се е уверил, че именно ищцата е извършила
нерегламентираните справки, цитирани в заповедта, което предпоставило и
отнемане достъпа на служителката до информационните фондове на МВР.
По делото е безспорно, че страните са били в трудово правоотношение
от 01.11.2019 г. по силата на сключен между тях договор от 29.10.2019 г., като
ищцата заемала длъжността “с.о.“ в ГКПП-Р. от Гранично полицейско
2
управление-Р. към Регионална дирекция “Гранична полиция“-Р. при Главна
дирекция “Гранична полиция“-МВР. При постъпването й на работа, на
служителката била връчена срещу подпис Длъжностна характеристика.
Според Раздел II “Основни длъжностни задължения“, лицето следва да
познава и работи със системите АИС “Граничен контрол“, ИИС-МВР и АИФ в
МВР, да познава заповедите, инструкциите и указанията на МВР, отнасящи
се до предмета на дейност, включително документите, регламентиращи реда
за работа с АИС, както и извършва справки.
По делото безспорно се установява, че в периода 04.11.2019 г.-
04.02.2020 г. на въззиваемата било проведено начално обучение в първи етап
от което било предвидено лицето да се запознае с начина на извършване на
справочна дейност в ИИС на МВР и отделните й модули и АИС единствено
по разпореждане на ръководството на ГКПП, да познава нормативните актове,
регламентиращи дейността на МВР, включително закон за защита на личните
данни да познава Европейското и Шенгенското законодателство,
регламентиращо граничния контрол.Във втори етап от обучението било
възложено обучителят да насочи колегата към изучаване на ръководни
документи, подробно изброени в плана, в това число и Вътрешните правила за
ползване на информационните фондове в МВР чрез ИИС “Справки“. В третия
етап били предвидени практически действия на системния оператор. На
05.02.2020 г. обучителят поставил на Г. П. оценка “много добър“ от
проведеното въвеждащо обучение и учебно-практическия стаж. На 22.11.2022
г., във връзка с извършвана проверка по Заповед № 4066з-1647/ 09.09.2022 г.,
инициирана от постъпило писмо от Дирекция КИС-МВР, била подадена
докладна записка до д.а на РДГП.В нея служителката, на която било
възложено обучението на въззиваемата, е посочила, че е спазила всички етапи
по плана на обучение, като показала на колегата всички дневници, с които се
работи на ГКПП, начинът на воденето им, както и че справките в ИИС МВР и
отделните модули на АИС се извършват само със служебни цели в
съответствие със ЗБЛД и ЗЗКИ.
В хода на предварителната проверка от работодателя, в изготвеното от
нея сведение на 30.01.2023 г., Г. П. е посочила, че е в известност в какви
случаи следва да извърши справка на лице и че проверката трябва да се отрази
в дневник.В противоречие на изложеното, по нататък е казано, че макар
формално да е разписала документ за проведено обучение и два месеца да е
работила под наблюдението на назначения й ментор, то не знае какво
всъщност и дали всичко трябва да се вписва в дневника.
Страните нямат спор по въпроса, че Г. П. не е била запозната срещу
подпис с вътрешно-нормативната уредба за работа с информационните
масиви на МВР, а именно, че следва да отразява в специален дневник
извършваните от нея справки на лични данни. Фактите по делото сочат, обаче,
че независимо от този пропуск на работодателя, на въззиваемата не е било
неизвестно, че трябва да вписва надлежно направените в системата проверки,
което тя по принцип е правила още от момента на постъпването на работа. В
хода на предприетата от работодателя проверка, когато били констатирани
пропуски по този пункт, самата ищца е пояснила, че поради голяма
3
натовареност по време на съответната смяна се случва да не отрази в дневника
всички направени справки, но такива били осъществявани само по искане на
колеги, включително и от ръководния състав.
По делото няма спор, че на 01.03.2023 г. достъпът на въззиваемата до
информационния масив на МВР, за който същата имала достъп по ЗЗКИ, бил
прекратен по нареждане на съответния ръководител.Според ищцата, по този
начин работодателят допуснал злоупотреба с правата си Настоящият състав се
споделя това виждане. На първо място изложеното обстоятелство стои извън
предмета на спора, тъй като служителката не е била наказана за това, че не е
изпълнявала преките си служебни задължения на посочените в заповедта
дати. На второ място, изцяло в правомощията на работодателя е да
предприеме действия в тази насока, отчитайки констатациите на назначената
по случая комисия, че Г. П. не познава нормативната уредба, свързана със
специфичната й длъжностна характеристика, каквито са и самите твърдения
на лицето. На трето място, именно осъществяването на нерегламентирани
справки в информационната система на МВР са мотивирали въззивника да
ограничи достъпа на служителката до АИС, за да предотврати евентуалното
настъпване на по-големи вреди.
Със Заповед № 3282з-1545/ 06.04.2023 г., връчена на 07.04.2023 г., на
въззиваемата било наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“ за това,
че в периода 23.03.-29.05.2022 г. по време на дежурство /цитирани графици/ от
компютър с адрес: RS-k-DMR-2L2 тя е извършвала без служебна
необходимост справки за български граждани /посочени поименно, с дата и
час на проверката, всички бивши и настоящи служители на МВР/ и
роднинските им връзки в АИС на МВР, с което нарушила разпоредбата на
чл.12 ал.2 във връзка с ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/ 07.10.2021 г. за реда
за обработване на лични данни в Министерство на вътрешните работи /
обн.ДВ, бр.87 от 19.10.2021 г./, гласящи, че извършването на справки с лични
данни, съдържащи се в информационен фонд, се осъществява по реда на
нормативен акт, правен акт на ЕС, международен договор, по който република
България е страна, и организационно-технологичните правила на
информационния фонд, при спазване на принципа “необходимост да се знае“.
Работодателят приел, че се касае до допуснати системни нарушения на
трудовата дисциплина. Последните били безспорно установени в хода на
проверка, разпоредена със Заповед № 3282з-4575/ 09.12.2022 г., изменена със
Заповед № 3282з-328/ 23.01.2023 г. В оспорвания акт, предмет на настоящото
производство, е посочено, че работодателят е взел предвид изложеното в
Справка рег.№ 3282р-3811/ 07.02.2023 г. на проверяващата комисия и
Становище рег.№ 3282-р8 16.03.2023 г. на н.о. “ч.р.“ в ГДГП, както и
съдържащите в административната преписка писмени материали по случая,
оценил всички събрани в хода на проверката доказателства, тежестта и
системността на нарушенията, обстоятелствата, при които били извършени,
както и поведението на служителката, поради което на основание чл.192 ал.1
от КТ във вр. с чл.186, чл.190 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.187 ал.1 т.10 пр.2 от
КТ и чл.12 ал.2 във вр. с ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/ 07.10.2021 г.,
чл.188 т.3 от КТ , при спазване разпоредбите на чл.189 ал.1, чл.193 ал.1 и
4
чл.195 ал.1 от КТ, наложил на Г. М. П. дисциплинарно наказание “Уволнение“
и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ прекратил трудовото й правоотношение.
При съобразяване на събраните в хода на производството доказателства,
настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл.193 ал.1 от КТ. Съгласно
тази разпоредба, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.В мотивите на
районния съд е прието, че тази процедура не е била спазена, тъй като в Покана
с peг.№ 3282р-7253/16.03.2023 г., връчена на Г. П. преди налагане на
дисциплинарното наказание, наказващият орган не бил уточнил нарушенията
от обективна и субективна страна. На първо място в този документ е
посочено, че в хода на предприетата проверка по случая е било установено, че
служителката е допуснала на конкретно посочени дати и час системни
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.10 от КТ,
свързани с извършвани по време на дежурство справки в АИС на МВР на
български граждани без служебна необходимост. Г. П. била поканена да се
запознае със Справка рег.№ 3282р-3811/ 07.02.2023 г. и Становище рег.№
3282р-7229/ 16.03.2023 г., след което да даде в срок от 48 часа обяснения по
случаите. Невярна е констатацията на районния съдия, че в поканата се
съдържа предварително формирано решение на работодателя да санкционира
служителката с най-тежкото дисциплинарно наказание. Използваният в
документа израз е, че за допуснатите системни нарушения на трудовата
дисциплина на ищцата може да се наложи “уволнение“. Тази текстова
формулировка в никакъв случай не налага извод, че резултатът от
дисциплинарното производство е бил предрешен. Настоящият състав споделя
възприетото виждане в Решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр.дело № 2161/2021
г., III г.о., ГК на ВКС, че работодателят не е длъжен в искането за даване на
обяснения да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, които е установил, нито да цитира какво
дисциплинарно нарушение според класификацията на чл.187 от КТ е
извършено. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да е
изложено по разбираем за работника начин. В процесния случай служителката
е удостоверила, че на 29.03.2023 г. се е запознала с цитираните й в поканата
справка и становище и конкретно е изложила, че не е извършила
неправомерно проверка на лица. По време на цялата проверка по случая
ищцата е твърдяла, че това й било възлагано от колеги. Никъде обаче не се
сочат имена на такива лица. Действително в тежест на работодателя е да
докаже законността на уволнението, но служителката е тази, която следва да
ангажира доказателства във връзка с изгодните за нея факти, изложени в
исковата молба. В процесния случай това не е направено. В тази връзка
неоснователни за доводите на страната, че не е доказано, че именно тя е
направила без служебна необходимост справки за шест лица, предвид
обстоятелството, че всеки ЛРТП, полагащ труд в същото помещение, би могъл
да ползва компютъра, индивидуализиран в документа.Назначената в
производството техническа експертиза е категорична, че процесните справки
5
са били извършени именно от нейния потребителски профил, а задължение на
всек ипотребител е да опазва своите данни за лична идентификация и да не
позволява на друг да ги ползва.
Ищцата счита, че работодателят е допуснал злоупотреба с правата си,
поради това, че й изискал обяснения за извършени от нея проверки по
представени няколко листа таблици в рамките на пет часа от получаване на
поканата, по време на работа. Настоящият състав намира, че това оплакване
стои извън предмета на спора. Ищцата има предвид първите изискани
обяснения, но те са във връзка с инициираната предварителна проверка и не
касаят дисциплинарното производство. Дори да се приеме, че така
определеното време от ответника е било технологично недостатъчно, то
впоследствие са били искани допълнителни сведения по случая. В периода от
м.януари до м.април 2023 г. въззиваемата никъде не е поискала да й бъде
даден по-голям период за изясняване на случая, нито е дала конкретни
обяснения кое е наложило проверка на данните на шестте лица, цитирани в
заповедта за уволнение. В документа от 30.03.2023 г. определеният срок на
служителката е 48 часа, които се явяват достатъчни за излагане на фактите и
обстоятелствата по случая. Вярно е, че работодателят, независимо, че е
изпълнил задължението си по чл.127 ал.1 т.5 от КТ да изготви указания за
реда и начина на извършване на трудовите ангажименти, включително и на
правила за вътрешния трудов ред, не е положил нужното старание да се увери,
че те са достигнали до знанието на Г. М. П. и че тя ги прилага в процеса на
работа през времетраене на трудовото правоотношение. Въззиваемата обаче
не е наказана за това, че не познава действащата вътрешно-нормативна база
на ответника, а за нарушение на служебните й задължения, регламентирани в
чл.12 ал.2 от Инструкция № 8121з-1280/ 07.10.2021 г. за реда за обработване
на лични данни в МВР, обн.ДВ бр.87 от 19.10.2021 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи, а именно, че извършването на справки с лични данни,
съдържащи се в информационен фонд, се осъществява при спазване на
принципа “необходимост да се знае“.
Въззиваемата счита, че обжалваната заповед не е мотивирана, защото от
нея не става ясно кои други задължения на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187 ал.1 т.10 пр.2 от КТ тя системно и при евентуален умисъл не е
изпълнявала.Настоящият състав не споделя тези доводи. Оспорената заповед е
подробна, добре мотивирана и аргументирана относно нарушителят,
нарушенията, кога са били извършени, наказанието и законния текст, въз
основа на който то се налага.Изложени са мотиви и относно спазване на срока
по чл.194 от КТ.
Вярно е посоченото в атакуваното решение, че съдебният контрол в
хипотезата на уволнение по чл.330 ал.2 т.6 от КТ включва и преценка дали
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на закона.Съдът обаче е обвързан от въведените от страните
факти и твърдения.В процесния случай ищцата е изложила своето виждане по
кои пунктове работодателят е проявил недобросъвестност по отношение на
нея. Според чл.8 ал.2 КТ, добросъвестността се предполага до доказване на
противното, поради което в тежест на служителката е било да установи, че
6
ответникът превратно и недобросъвестно е упражнил правото си да прекрати
трудовото й правоотношение. Възприетите от районния съдия доводи в тази
насока обаче стоят извън първоначално изложените твърдения в исковата
молба.В нея никъде не се сочи, че Г. П. тенденциозно е била третирана по
различен начин спрямо други служители, допуснали аналогична нарушения
на трудовата дисциплина.
Независимо от изложеното по-горе несъгласие с мотивите на
първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че следва да потвърди
решението доколкото въззивникът не е доказал твърденията си, че наложеното
от него дисциплинарно наказание на служителката се явява съразмерно с
допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. Нормата на чл.189 ал.1 от КТ
вменява в задължение на субекта на
дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Тази преценка е
задължителна за наказващия орган и нейното осъществяване е изискване за
законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно
изпълнена следва да се установи от съответствието между извършеното
нарушение и наложеното наказание.При спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен
контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата,
посочени в чл.189 ал.1 от КТ, съдът констатира, че е налице несъответствие между
наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание
следва да се отмени ( напр. Решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр.дело № 238/2011
г., на ВКС,
ГК,ІІІ ГО). При преценка тежестта на нарушението следва да се съобрази
значимостта на задължението, което работникът или служителят не е
изпълнил, в контекста на трудовата му функция, обемът на неизпълнението,
последиците от допуснатото нарушение и отражението им върху дейността на
работодателя, възможността от неизпълнението на трудовите задължения за
работодателя да настъпят вреди. От значение също така е и формата на вина,
и мотивите за извършване на деянието. Вярно е, че в процесния случай Г. П. е
допуснала нарушение на трудовата дисциплина, като е предприела на шест пъти
нерегламентирани справки за личните данни на свои бивши и настоящи колеги от
състава на МВР. Служебното качество на тези лица обаче не е вписано в
оспорваната заповед, поради което и обстоятелството не може да бъде взето
предвид при определяне тежестта на санкцията. Няма данни за работодателя да са
възникнали някакви вреди, които да са дали отражение на дейността му, нито
служителката да е разпространила или злоупотребила с възприетата от нея
информация от АИС. Остават неизяснени мотивите, поради които въззиваемата е
предприела тези справки. Съдът намира, че въззивникът е следвало да отчете, че до
него момент Г. П. е нямала нарушения на трудовата дисциплина, била
награждавана с “Писмена похвала“ и с “Парична награда“ през 2020 г., поради
което преценявайки липсата на настъпил вредоносен резултат, да й наложи по-лека
санкция, която да съответства на тежестта на деянието. По тези съображения,
Окръжен съд-Р. счита, че следва да потвърди резултатът от първоинстанционния
акт.
В тежест на въззивника са направените от насрещната страна разноски
7
за производството пред тази инстанция.
По изложените съображения, Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 665 от 16.05.2024 г., постановено по
гр.дело № 2520/2023 г. по описа на Районен съд-Р. .
ОСЪЖДА ГД “Гранична полиция“, МВР, гр.София, да заплатят на Г.
М. П., ЕГН **********, от гр.Р., със съдебен адрес: гр.Р., ул.“М.“ **, ***, **,
офис **, чрез адв. Н. С. от АК-Р., сумата от 900 лв.-разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-
месечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните
основания по чл.280 ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8