РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Монтана, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 260028 от 25.02.2022 г. ,постановено по гр. дело № 2946 по описа
за 2020 г. Районен съд-Монтана е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. К.
АВР. и П.И. А. против ПЛ. Д. ИЛ. иск с правно основание чл.108 ЗС,като е уважил
предявеният насрещен иск от ПЛ. Д. ИЛ. против първоначалните ищци с правно основание
чл.108 ЗС .
Така постановеното решение е обжалвано от Д. К. АВР. и П.И. А. , които чрез своя
процесуален представител поддържат,че същото на първо място е недопустимо, а на второ
неправилно по подробно изложени съображения . Предвид гореизложените съображения
моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да уважи исковата
претенция,ведно със законните последици от това.
Въззиваемият ПЛ. Д. ИЛ. чрез своя процесуален представител взема становище ,че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение изцяло законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че по
отношение на ищците не са налице условията на чл.108 ЗС,т.е. същите не са собственици на
имота, а такъв е ответника, освен това последният никога не е влизал във владение на
същия.С тези съображения е уважен и насрещния иск .
1
Настоящата инстанция намира,че доводите, изложени във въззивната жалба са
неоснователни по следните съображения:
На първо място, неоснователно е твърдението,че атакуваното решение е
недопустимо.
Това твърдение е правено неколкократно пред РС Монтана,като същото е оставено
без уважение.
Действително, в решението на ВКС по гр.дело № 2833/20г. ,с което е отменено по
реда и на основание чл.303,ал.1 ,т. 5 ГПК решението на МРС по гр.дело № 329/2018 г.,е
допусната фактическа грешка/вместо по дело № 329 е отменено решението по гр.д.№
392/2018 г. по описа на РС-Монтана/, но предвид, че номерът и датата на решението са
същите, съдържанието на решението, фактическата обстановка и страните са напълно
идентични, е повече от очевидно, че същото касае именно решение № 645/24.10.2018 г. по
гр.д. № 329/2018 г. по описа на МРС.А след като това е така,то доводите на
жалбоподателя,че в случая няма отмяна на решението по гр.дело № 329/2018г. са напълно
неоснователни.
На второ място, жалбоподателите твърдят,че решението е неправилно, тъй като съдът
не се е съобразил със сключената спогодба по гр.дело №2978/2016г. на РС Монтана,която е
одобрена от съда , с която страните са признали,че сделката ,обективирана в нот.акт вх. №
6759 от 17.12.2009 г. акт № 30, том ХVІ, дело 2686 от 2009г. на Служба по вписванията
гр.Монтана е нищожна .Становището им е в насока,че след като Д.И. не е могъл да
придобие права по нищожна сделка, съответно и не е могъл да прехвърли такива на
първоначалния ответник по делото.
Обсъждайки този довод, РС е приел,че в случая спогодбата ,одобрена от съда
,обвързва единствено страните, а настоящият ответник не е участвал в същото .
Съдебната спогодба по характера си представлява потвърден от съда договор между
страните по делото, с който те чрез взаимни отстъпки решават спора помежду си като слагат
край на правния спор. Това има предвид нормата на ал.3 на чл. 234 ГПК, която придава на
съдебната спогодба значение на влязло в сила съдебно решение между страните.
Определението на съда, с което спогодбата се утвърждава, не подлежи на обжалване.
Същото представлява един охранителен акт, с който се придава правна тежест на
спогодбата. Съдът проверява само дали спогодбата изразява действителната и неопорочена
воля на страните и дали същата не противоречи на закона, но дали е това действителното
правно положение съдът не проверява, респективно не може да откаже одобряване на това
основание. Затова и с одобряването на спогодбата от съда не се разрешава никакъв спор
между страните /същият е решен по желан от тях начин в договора/, а представлява способ
за настъпване на правни последици от спогодбата- СПН досежно решения между страните
спор, изпълнителна сила на спогодбата.
Безспорно е,че първоначалният ответник не е страна по така подписаната спогодба
,поради което и същата му е непротивопоставима . По тези съображения настоящата
инстанция споделя извода на РС в тази насока.
На второ място следва да се има предвид и следното:
В исковата молба по гр.дело № 2978/16 г. ищците изрично са посочили,че сделката
,материализирана в нот.акт вх. №ххххот 17.12.2009 г. акт № ххх, том хх делоххххот ххг. на
Служба по вписванията е нищожна, тъй като прикрива дарение.Сключеното споразумение е
именно по това дело ,т.е. като нищожна сделка е приета посочената покупко-продажба, но
не и сключеното дарение/за които ищците твърдят,че е налице прикрита сделка/. Доколкото
текстът на чл. 26, ал.2, изр.5 ЗЗД не различава относителната от абсолютната симулация, а
говори за симулативни сделки изобщо, то преимуществено в теорията съдебната практика
се приема, че явната сделка е абсолютно нищожна и не поражда правните последици,
2
присъщи на сделките от съответния вид, не подлежи на заздравяване, а прикритото
съглашение ( когато е налице относителна симулация) по арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД поражда
действие, само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.
В настоящата хипотеза съдът намира,че прикритата сделка/дарението/ е породила
желаните правни последици , поради което и праводателят на ответника е запазил
собствеността си върху имота.
Съгласно разпоредбата на чл.17,ал.2 ЗЗД правата, които трети лица са придобили
добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася
до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на
привидността.
В настоящата хипотеза договорът, с който Д.И. е дарил на сина си Пл.И. процесния
имот е сключен на 23.01.2015 г., а исковата молба по гр.дело № 2978/16г. с правно
основание чл.26 ЗЗД по отношение на договора за покупко-продажба от 2009 г. е вписана на
18.01.2017 г.А след като това е така,то Пл.И. е запазил правата си на собственост върху
процесния имот.
С отговора на насрещната искова молба е направено възражение от първоначалните
ответници, че договорът за дарение от 23.01.2015 г. е нищожно поради нарушение на
закона/ чл.20а,ал.1 ЗЗД / и добрите нрави ,като се твърди,че Д.И. не е уважил волята си на
родителите си, която е възпроизведена и в нот.акт, да не се разпорежда с имота докато те са
живи .
Съдът намира това възражение за неоснователно .
Накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на
сделките, също както и противоречието със закона. Субективното отношение на лицата,
които извършват сделката, към правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване няма
правно значение. Достатъчно е извършената сделка обективно да е в противоречие с
общоприетите правила на добрите нрави, за да бъде прогласена сделката за нищожна на това
основание. Съставът на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е бланкетен, т. е. при прилагането му следва
да се конкретизира неписано правило, което тя нарушава, и да се прецени дали то се
включва в тесния обхват на понятието "добри нрави" по смисъл на закона. В настоящия
случай, със сключването на въпросния договор за дарение, не се нарушава каквото и да е
неписано морално правилно, поради което и така направеното възражение е неоснователно .
Нищожността на един договор се определя от закона, като за да бъде една сделка
нищожна, тя трябва да противоречи на императивна правна норма или на правен принцип,
част от действащата правна система. Следователно нищожни са само договорите, които
законът е обявил за такива. В необявените от закона случаи договорите не могат да бъдат
признати за нищожни.
В настоящия случай, процесната сделка не е нищожна, като противоречаща на
закона, тъй като не нарушава каквато и да било императивна правна норма, която е била в
сила по време на нейното сключване.
Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира,че
предявеният от ищците Д. К. АВР. и П.И. А. иск с правно основание чл.108 ЗС е
неоснователен-същите не са собственици,безспорно е установено също така и не се спори
между страните,че процесният имот не се владее от ответника.
3
От друга страна, предявеният от Пл.И. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС
е основателен. Безспорно е установено предвид изложените по-горе съображения,че същият
е собственик и че процесния имот се владее от ответниците без правно основание.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че атакуваното решение е
правилно, не страда от пороците, посочени в жалбата, поради което и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателите Д. К. АВР. и П.И. А. следва да заплатят
на въззиваемия ПЛ. Д. ИЛ. направените в производството разноски в размер на 800 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028 от 25.02.2022 г. ,постановено по гр. дело
№ 2946 по описа за 2020 г. на Районен съд- Монтана .
ОСЪЖДА Д. К. АВР.,ЕГН хххх и П.И. А.,ЕГН ********** да заплатят на ПЛ. Д.
ИЛ.,ЕГН ********** сумата 800 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4