№ 178
гр. Варна, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500385 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 385/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. Я. Т., подадена чрез адв.
Я., против решение № 478/30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 696/2022 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й срещу М.
С. Б.: - за обявяване за недействителен на договора, обективиран в нотариален
акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год., вписан под № 65,
том LХХХIХ, дело № 19685/2020г., Дв.вх.рег. № 32924/21.12.2020 год. на АВ,
СВ - Варна на Нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК и район на действие Районен
съд - Варна, с който пълномощникът Е. К. Е. е продал от името на Я. М. Б. на
М. С. Б. следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.2723.9 по кадастралната карта на гр.Варна, находящ
се в обл. Варна, гр.Варна, местност „Т.“, м. „В.“, с площ от 1327 кв.м,
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване, при граници: поземлени имоти № *, № *, № *, № *, заедно
с построената в имота ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор №№
10135.2723.9.1 по кадастралната карта на гр. Варна, на два етажа, със
застроена площ 197 кв.м., мазе с площ 60 кв.м. и таванско помещение с площ
100 кв.м., ведно с гараж и селскостопанска постройка с идентификатор №
10135.2723.9.2 със застроена площ от 64 кв.м. за сумата от 29 200 лева, тъй
като пълномощникът и купувачът са се договорили във вреда на
1
представлявания на основание чл.40 ЗЗД; - за прогласяване нищожността на
същия договор като противоречащ на добрите нрави на основание чл.26, ал.1,
предложение 3 от ЗЗД; - за признаване за установено в отношенията на
страните, че К. Я. Т. е собственик на същия имот и за осъждане на ответницата
М. С. Б. да предаде на ищцата К. Я. Т. владението му на осн. чл. 108 ЗС; и К.
Я. Т. е осъдена да заплати на М. С. Б. сумата от 13 720,41 лева.,
представляваща сторените по делото разноски.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е
неправилно като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е
необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за
присъждане на сторените по делото разноски. Навела е следните оплаквания:
- решението на окръжния съд било постановено от нередовен състав, тъй като
съдията бил докладчик по делото за запрещението на наследодателя й и
поради несвоевременни процесуални действия делото не приключило с
решение, а с прекратяване поради смъртта на лицето; - решението било
основано единствено на оспореното „обратно писмо“ без излагане на мотиви
и без обсъждане на всички възражения срещу него и на събраните в тяхна
подкрепа доказателства; - неправилно окръжният съд не обсъдил
заключението на вещото лице по първоначалната СМЕ на вещото лице А., а
основал решението си единствено на повторната комплексна такава, при която
вещите лица не взели предвид доказателствата за психичното състояние на Я.
Б., не обсъдили изслушването на Я. Б. по делото за запрещението му,
документите за настаняването му в хоспис, данните в заключението на д-р К.,
дадена по това дело и показанията на свидетели по него, като заключението
било изготвено и от д-р Ст., който не бил безпристрастен поради участието му
като експерт по друга психиатрична експертиза по дело между същите страни;
- вследствие на допуснатите процесуални нарушения, окръжния съд достигнал
до погрешни фактически изводи, а от там и до погрешни правни такива за
неоснователност на всички искове.
Въззиваемата М. С. Б., чрез адв. З., е оспорила въззивната жалба и по
съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и за правилността
на обжалваното решение е молила за потвърждаване на последното и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните,
чрез своя процесуален представител, е поддържала съответно въззивната
жалба и отговора, и е настоявала за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвоката й, съответно по чл. 38, ал.1, т.2 и по т.3
ЗАдв.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира следното:
Предявените пред окръжния съд искове, предмет и на настоящото
въззивно производство, са от К. Я. Т. против М. С. Б.: - за обявяване за
2
недействителен договора, обективиран в нотариален акт № 10, том III, рег. №
5791, дело № 410 от 18.12.2020 год., вписан под № 65, том LХХХIХ, дело №
19685/2020г., Дв.вх.рег. № 32924/21.12.2020 год. на АВ, СВ - Варна на
нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд - Варна, с
който пълномощникът Е. К. Е. е продал от името на Я. М. Б. на М. С. Б.
следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
10135.2723.9 по кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в обл. Варна,
гр.Варна, местност „Т.“, м. „В.“, с площ от 1327 кв.м, предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване,
при граници: поземлени имоти № *, № *, № *, № *, заедно с построената в
имота ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор №№ 10135.2723.9.1
по кадастралната карта на гр. Варна, на два етажа, със застроена площ 197
кв.м., мазе с площ 60 кв.м. и таванско помещение с площ 100 кв.м., ведно с
гараж и селскостопанска постройка с идентификатор № 10135.2723.9.2 със
застроена площ от 64 кв.м. за сумата от 29 200 лева, тъй като пълномощникът
и купувачът са се договорили във вреда на представлявания на основание
чл.40 ЗЗД; - за прогласяване нищожността на същия договор като
противоречащ на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предложение 3 от
ЗЗД; - за признаване за установено в отношенията на страните, че К. Я. Т. е
собственик на същия имот по силата на наследствено правоприемство от Я. М.
Б. и въз основа на титула му за собственост – договор за замяна от 25.04.2017
г., сключен с нотариален акт №75, том I, рег.№ 1571, д.№75 от 2017 г. на
нотариус Б. В. с район на действие РС Варна и за осъждане на ответницата М.
С. Б. да предаде на ищцата К. Я. Т. владението му на осн. чл. 108 ЗС.
Ищцата е поддържала, че е дъщеря на Я. М. Б., починал на * год. и е
единствен негов наследник, и универсален правоприемник. През последните
две години преди смъртта му, баща й страдал от старческа деменция. През
2020 г. той упълномощил Е. К. Е. да се разпореди с процесния имот, като на
18.12.2020 год. пълномощникът продал имота на М. С. Б. с договор, сключен с
нотариален акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год. на
нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд - Варна за
сумата от 29 200 лева. Настоявала е, че продажната цена била трикратно по-
ниска от данъчната оценка на имота от 98 323,30 лева и многократно по-ниска
от действителната пазарна цена от около 300 000 евро, което обосновавало
извода за договаряне на пълномощника и купувачката във вреда на
упълномощителя, поради което претендира прогласяване на
недействителността му по чл. 40 ЗЗД. Сочила е също, че поради значителната
неравностойност на престациите, договорът противоречи на добрите нрави и
е нищожен, поради което в случай на отхвърляне на първия иск, претендира
прогласяване на нищожността му на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД. Поради
недействителността, евентуално нищожността на договора за продажба, не
бил възникнал вещно-транслативния ефект на продажбата и имотът останал в
патримониума на наследодателя, и след смъртта му е станал част от неговото
наследство и по наследяването – и нейна собственост. Поддържала е, че
3
понастоящем ответницата се легитимира като собственик с нотариалния акт за
сделката и владее имота, поради което ищцата има интерес от установяване на
собствеността си върху него и от осъждането на ответницата да й предаде
владението му по иска по чл. 108 ЗС.
Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е
оспорила исковете по чл. 40 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като недопустими
поради липса на правен интерес, евентуално - всички искове като
неоснователни. Сочила е, че с изготвеното на 18.10.2021 год. след сделката
саморъчно завещание, Я. Б. й завещал цялото си имущество, поради което
ищцата няма качество на наследник и е лишена от правен интерес да
претендира нищожност и недействителност на сделката. Извън това не била
налице неравностойност на престациите, тъй като посочената в договора
такава била симулативна, а действително уговорената и платена цена била в
размер на 210 000 лева, за което страните по сделката подписали обратно
писмо от 18.12.2020 г.
Предявените искове по чл. 26, ал.1, пр. ЗЗД и по чл. 40 ЗЗД са
допустими, като ищцата разполага с правен интерес от воденето им в
качеството на наследник по закон – дъщеря на продавача по сделката Я. Б..
Спорът за действителността на представеното по делото саморъчно завещание
на наследодателя й от 18.10.2021 г. не е разрешен със сила на пресъдено нещо
между страните (такива твърдения няма по делото), а освен това от текста на
същото се установяват направени от завещателя частни завещателни
разпореждания, част от които в полза на няколко негови племенници за
конкретни парични суми и в полза на ответницата – за цялото имущество в
България и парични средства в България (т.е. само за тези в България при
данните по делото, че завещателят е живял дълги години и в чужбина).
Предвид, че саморъчното завещание не е универсално такова, ищцата се
легитимира като наследник по закон и разполага с правен интерес от водене
на исковете за недействителност на продажбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Оплакванията на въззивницата за неправилност на решението, поради
постановяването му от нередовен състав, е неоснователно. Изложените
обстоятелства, че съдията бил докладчик по делото за запрещението на
наследодателя й и поради несвоевременни процесуални действия делото не
приключило с решение, а с прекратяване поради смъртта на лицето, нямат
отношение към редовността на състава на съда. Той е избран на случаен
принцип след разпределение на делото чрез нарочната за това система за
случайно разпределение на делата, като обстоятелството, че съдията е
разглеждал предходно дело между същите страни не е обстоятелство,
налагащо изключването му от разпределението и за отвод по чл.22 ГПК. От
друга страна, защитата на страната срещу бавност, се осъществява по реда на
чл. 255 от ГПК и данни за упражняване на това право няма по делото.
По правилността на решението, с оглед останалите оплаквания на
4
въззивницата, доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установено е, че страните по делото са братовчедки, като ищцата К. Я.
Т. е единствена дъщеря (от първия брак) на починалия на * г. Я. Б. (на *
години), а ответницата М. С. Б. – племенница на същия, дъщеря на негов брат.
Установено е съща така, че Я. Б. се е установил и живял в чужбина дълги
години, както и че след завръщането му в България е живял в едно
домакинство със семейството на дъщеря си (в процесния имот) и че от около
10 години преди смъртта му отношенията им са се влошили, тя се е изнесла,
заживели са отделно и не са поддържали контакт. Помощ в ежедневието на
починалия до смъртта му е оказвала племенницата му - ответницата по
делото. Заради претърпяна травма – счупване на ръката, тя е съдействала през
2021 г. и по настаняването на Б. в хосписа „Св. М.“ в землището на с.К.,
където той е бил обгрижван до смъртта му. (Горното е установено от
писмените доказателства по делото, кореспонденцията на починалия до
дъщеря му от 2013 г.; пълномощните, дадени на ответницата; документацията
от хосписа и от съвпадащите твърдения на страните). Установено е също така,
че процесният имот в гр.Варна, м.„Т.“, местност „В.“ с площ от 1 327 кв.м. с
двуетажна вила и селскостопанска постройка (ПИ с идентификатор №
10135.2723.9 по кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в местност „Т.“,
м. „В.“, с площ от 1327 кв.м., заедно с построената в имота вилна сграда с
идентификатор № 10135.2723.9.1 на два етажа, със застроена площ 197 кв.м.,
мазе с площ 60 кв.м. и таванско помещение с площ 100 кв.м., ведно с гараж и
селскостопанска постройка с идентификатор № 10135.2723.9.2 със застроена
площ от 64 кв.м.) е бил закупен през 2009 г. - първо от дружеството „В. 96-Я“
ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Я. Б., а през 2017 г. - и
придобит по договор за замяна от Я. Б.. На 17.12.2020 г., Б. е упълномощил Е.
К. Е. да продаде имота, а на 18.12.2020 г. чрез пълномощника е сключен и
атакуваният договор за продажба на имота с ответницата М. Б., обективиран в
нотариален акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год. на
нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК. Вписаната в нотариалния акт цена е 29 200
лв., получена от продавача по личната му банкова сметка преди подписване на
нотариалния акт. Продавачът е запазил и пожизнено право на ползване върху
имота. По искова молба на К. Я. Т. от 20.08.2021 г. е било образувано
производство по гр. дело № 2116/2021 год. на ВОС по чл.5 от ЗЛС за
поставяне на Я. Б. под запрещение, което е прекратено с определение
918/07.03.2022 год., поради смъртта на Б. на * г.
Във връзка с твърдението за относителна симулация на изявлението за
цената по сделката и за действителна такава от 210 000 лв. (част от която в
размер на 180 800 лв. заплатена на вноски до 21.10.2016 г., а остатъкът от
29 200 лв. – преди подписване на нотариалния акт), ответницата е представила
обратно писмо от 18.12.2020 г. със саморъчно изписани три имена и подпис на
продавача Б.. Според приетото по делото заключение на вещото лице Е. А. по
5
съдебно-почерковата (графическа) експертиза, ръкописният текст и подписът
в обратното писмо са изпълнени от Я. М. Б.. Заключението е изготвено от
специалист в изследваната област и като пълно, ясно и обосновано, се
кредитира напълно от съда. Със същото е доказана автентичността на подписа
и авторството на изявлението на продавача за симулативността на цената, за
действителната такава и за получаването й от него, поради което тези
възражения на ищцата срещу документа са неоснователни. Ищцата е въвела и
възражения за липсата на достоверна дата на обратното писмо, както и такива
за нищожност и за унищожаемост на същото. Нищожност, поради
противоречие със закона е претендирала: тъй като обратното писмо посочвало
плащания над 10 000 лв. не по банков път; поради прикриване на реална цена
на имота, водещо до избягване на плащания на данъци и такси; и че цели
уреждане на отношения вече уредени с договор за продажба в нотариална
форма, а обратното писмо било сключено в обикновена писмена форма. Тези
възражения са неоснователни и обратното писмо не е нищожно на това
основание, защото нито забраната за разплащания в брой над 10 000 лв., нито
евентуалното неплащане на данъци и такси опорочават релевантните
изявления в него, а за действителността на обратното писмо не се изисква
нотариална форма, като достатъчна е писмената такава. По квалификацията за
нищожност на обратното писмо, поради нарушаване на добрите нрави,
ищцата не е навела конкретни твърдения и такъв порок не се установява. В
подкрепа на възраженията за унищожаемост на обратното писмо, поради
грешка на осн. чл. 28 ЗЗД, тъй като Б. смятал, че обратното писмо не се отнася
до процесния имот, както и поради заплашване на осн. чл. 30 ЗЗД, тъй като у
него е бил възбуден страх, че ще бъде оставен без грижи, няма никакви
доказателства, поради което те са изцяло неоснователни. Конкретни
твърдения по възражението за унищожаемост на обратното писмо, поради
въвеждане на продавача в заблуждение чрез използване на състоянието му, с
квалификация по чл. 29 ЗЗД също не са изложени и такъв порок не се
установява, поради което то също е неоснователно.
Ищцата е поддържала, че обратното писмо не е съставено в деня на
сделката, а по-късно, когато продавачът е страдал от заболяване,
възпрепятстващо го да разбира свойството и значението на извършеното
(ищцата няма твърдения, продавачът да е страдал от заболяване още към
датата на упълномощаването и на сделката).
Предвид, че документът „обратно писмо“ е частен диспозитивен такъв,
той има достоверна дата за третото лице (ищцата по делото) от деня, в който е
заверен съгл. чл. 181, ал.1 ГПК. В случая, според нотариалното
удостоверяване верността на преписа от документа, снет от оригинала на
обратното писмо, това е датата 25.10.2021 г. и релевантния момент и за
преценката дали Б. при подписването му не е могъл да разбира или да
ръководи действията си, тъй като е страдал от старческа деменция или друго
психическо заболяване.
По възражението по чл. 31 от ЗЗД за унищожаемост на обратното
6
писмо: По делото са изготвени две експертизи – първоначална психиатрична,
а след оспорването й като необоснована - и повторна КСППЕ с вещи лица
лекари психиатър и невролог и с клиничен психолог. След формално
оспорване на повторната експертиза от ищцата, не са били налице
основанията по чл. 201 от ГПК за назначаване на нова следваща такава от
съда, тъй като тя е била пълна, ясна, обоснована и изготвена от специалисти в
изследваната област. Възраженията във въззивната жалба за съмнения в
безпристрастността на един от експертите предвид, че същият е изготвил
заключение по друго дело между страните е неоснователно, тъй като това не
съставлява пречка за участието на вещото лице като експерт по настоящото
дело, а при известността на този факт, възражение за евентуална
необективност на вещото лице не е заявено от страната при назначаването му,
а едва след изготвяне на оспореното от нея заключение, с въззивната жалба.
Нито различните заключения на вещите лица по двете експертизи
(първоначална и повторна комплексна), нито простото им оспорване от
страните задължава съда да назначи следваща експертиза в разширен състав и
това не са предпоставки за назначаване на такава от съда съгласно
разпоредбите на чл. 201 ГПК, поради което и окръжният съд не е допуснал
процесуално нарушение като не е допуснал нова експертиза, след оспорване
на повторната такава от ищцата при липса на необоснованост и съмнение за
правилността на същата. Следва да бъде посочено също, че в съответствие с
чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а
го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Първоначалната експертиза на вещото лице д-р Т. А. – специалист по
съдебна психиатрия е дала заключение, че по делото има доказателства, че Я.
Б. приживе е страдал от психично заболяване деменция с вероятна съдова
генеза, както и че от приложените данни и поради липсата на медицински
документи по делото не може да се прецени как се е развивал дементният
процес, каква е неговата тежест и всички прояви, но може да се направи
извод, че към периода 17.12.2020 г. до 18.10.2021 г. при Я. Б. са били видимо
нарушени базисни когнитивни и екзекутивни психични функции, и той не е
бил изцяло в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си,
и не е могъл да ги води в свой собствен интерес. Заключението по тази
експертиза за наличие на болестно състояние на починалия е аргументирано
основно с данните от заключенията на вещи лица, приети по друго дело
(делото по запрещението) и с показания на свидетел от същото, което е
недопустимо. Освен това вещото лице е констатирало, че документите за
медицински статус на Б. от хосписа са недостатъчни за преценка на
соматичния и най-вече психичния му статус, поради липса на анамнеза и
подробен статус при приемането и пролежаването и също, че липсват
достатъчно информативни медицински документи по делото за преценка
точно във времето как се е развивал дементният процес, каква е била неговата
тежест и всички негови прояви, поради което и необосновано се явява
крайното заключение на вещото лице за наличие на заболяването у Б. в
7
посочения период. Поради необосноваността му в горния смисъл, съдът не
кредитира това заключение. Съдът възприема и кредитира напълно
заключението на вещите лица лекари психиатър и невролог и клиничен
психолог, изготвили приетата по делото повторна КСППЕ, че Я. М. Б. не е
страдал от деменция или друго психично заболяване, което би могло да
повлияе негативно способността му да разбира и ръководи действията си за
периода от 17.12.2020 год. до 18,10.2021 год. Вещите лица са дали
заключението, след подробен анализ на събраните по настоящото дело данни
за състоянието на Б. и основно въз основа на разпита на освидетелствания от
20.12.2021 г. по делото за запрещение, закрепен официално в съдебния
протокол, като автентичен материал, на температурни листа, лекарствени
назначения и рапортна тетрадка от хоспис „Св. М.“ и на саморъчното
завещание на Б. от 18.10.2021 г., чиято автентичност е установена със
заключението на вещото лице Е.А. по приетата съдебно-почеркова
(графическа) експертиза. За да достигнат до това заключение, трите вещи
лица, специалисти в изследваните области на медицината (психиатрия,
неврология) и психолог, са направили подробно обсъждане на медицинския
термин деменция и на изискванията за диагностицирането му, като са
заключили, че същите не се установяват по делото. Посочили са, че ранната
диагноза и лечението на различните форми на деменция се обсъждат в
Национален консенсус от 2015 година на Българско дружество по неврология.
Съгласно този консенсус „специалистът невролог...е основната фигура в
интердисциплинарен екип при диагностично-лечебния процес в лекия и
умерен стадий на деменция, както и в предементната фаза. Неврологът работи
съвместно с психолог или лекар с квалификация по невропсихология.
Присъствието на психиатър е необходимо...за консултиране на болните с
психични нарушения...“. Отново съгласно Националния консенсус
„деменцията е синдром, който се характеризира с упадък на множество
когнитивни функции, достатъчно значим по степен, за да наруши ежедневните
дейности на болните и появяващ се при нормална степен на съзнание.
Диагнозата на дементния синдром е изключително клинична, като особено
важна роля играят подробните анамнестични данни и невропсихологичното
изследване, като анамнезата е нужна (задължително както от болния, така и от
лицата прекарващи най-дълго време с него) за оценка на: когнитивни
нарушения в различни области (памет за близки събития, концентрация,
нарушения в организацията на дейностите, редукция и стериотипии в речта,
нарушения в назоваването, ориентацията, смятането, разпознаването на лица
и др.);поведенчески нарушения (промени в общуването и социалните
контакти, влошаване на личната хигиена, липсата на критичност, появата на
халюцинации, делюзии, персевериращо и стереотипно поведение и др.);
хронологията на когнитивните нарушения и начина на прогресия на
симптомите; промените в способността на лицето да извършва ежедневните
си дейности (съобразно досегашните му умения и навици): да извършва
професионални и домакински дейности, да се справя с финансите си, да се
8
ориентира при ползването на обществен транспорт, да пазарува, да ползва
съвременни технически средства и др.“, а „невропсихологичното изследване
включва: формални скали за обща когнитивна оценка; кратки батерии за
изследване на когнитивните сфери, включени в критериите за диагноза на
деменция (памет, реч, гнозис, екзекутивни функции) и приключва с подробен
невропсихологичен статус.“ Според експертите, в материалите по делото няма
достатъчно достоверни данни за такива нарушения при освидетелствания,
както и за провеждане на невропсихологично изследване. Според вещите лица
съгласно изискванията в Националния консенсус, при всеки пациент със
суспектна деменция се извършва соматичен и неврологичен преглед, някои
лабораторни тестове...конвенционално невроизобразяващо изследване
(КТ/компютърна томография или МРТ/магнитно-резонансна томография) и
ЕКГ, както и при необходимост се провеждат и допълнителни лабораторни
тестове, консултация с психиатър, доплерова сонография, ЕЕГ, генетично
изследване, а от материалите по делото няма данни да са провеждани такива
изследвания. В материалите по делото няма данни и за хоспитализация на
освидетелствания (3-5 дни за провеждането на специфични изследвания),
залегнало в изискванията на Националния консенсус в случай, че
диагностичният процес не може да приключи в амбулаторни условия. Според
експертите, диагностичните критерии за деменция се обсъждат и в МКБ X
/Международна класификация на болестите, X ревизия, раздел Психични
разстройства, като там е посочено, че деменцията е синдром, дължащ се на
болест на мозъка, обикновено от хронично или прогресиращо естество, при
който се увреждат множество висши корови функции, включително памет,
мислене, ориентация, разбиране, смятане, възможност за заучаване, език и
съждение, като съзнанието не е помрачено. Когнитивните увреди обикновено
се придружават, а понякога се предшестват от отслабване на контрола върху
емоциите и деградация на социалното поведение или мотивацията, като този
синдром се среща при болестта на А., при мозъчно-съдова болест и при други
заболявания, засягащи първично или вторично мозъка и при преценката за
наличие или отсъствие за деменция с особено внимание трябва да се избягва
погрешно идентифициране на синдрома. Ако деменцията е единствена
диагноза, то трябва да се докаже, че съзнанието е ясно, а посочените (в
заключението са подробно описани) симптоми и нарушения трябва да са били
налице в продължение на най-малко шест месеца, за да може със сигурност да
се постави клинична диагноза деменция. Според вещите лица, диагностичните
критерии за деменция се обсъждат и в Националния консенсус за ранна
диагностика на болестта на А. и други форми на деменция от 2015 -
„Клиничната диагноза деменция следва да се основава на DSM - 5/Diagnostic
and Statistical Manual of Mental Disorders, 5-th edition критериите, където
понятието „деменция“ е заместено от значимо и леко неврокогнитивно
разстройство и значимото неврокогнитивно разстройство е налице при
следните: наличие на значим когнитивен упадък в сравнение с предишната
успеваемост в една или повече когнитивни области (сложно внимание,
9
екзекутивни функции, памет и учене, език, зрително-двигателни функции или
социално познание) въз основа на мнението на самия индивид, на негов
близък или на клиницист и след документиран дефицит чрез
невропсихологично изследване (повече от 2 SD/стандартни отклонения под
нормата за възрастта); когнитивният дефицит е достатъчен за да повлияе
независимото функциониране; когнитивният дефицит не е в резултат на
делириозно състояние; когнитивният дефицит не се обяснява с друго
заболяване. В съдебно заседание, вещите лица допълнително са обосновали
отговора си. Пояснили са, че лекарствата в хосписа са давани инцидентно на Б.
и не по повод интелектуален дефицит, че той не е създавал проблеми на
околните, каквито биха били налице при дементни прояви и не е търсена
помощ по този повод. Според вещите лица още един факт, който подкрепя
извода им е написаното от Б. саморъчно завещание, тъй като извършването на
писмена реч, подредена и смислена граматически, на човек на повече от 90
години е висша функция и тя не би била налице при лице с деменция. Според
вещите лица, няма основание да се допусне и че Б. е страдал от каквото и да е
психично заболяване, (шизофрения или активно разстройство), което да влияе
върху способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи в своя полза през процесния период. Това заключение е
повторно, дадено е като комплексно от специалисти в неврологията,
психиатрията и психологията, пълно е и обосновано, включително с
допълнителни разяснения в съдебно заседание, поради което съдът напълно го
кредитира.
При това положение е установено, че в периода около достоверната
дата на обратното писмо (25.10.2021 г.), Б. не бил лишен от способност да
разбира или да ръководи действията си и не е налице основание за
унищожение на изявлението му в него на осн. чл. 31 ЗЗД. С изявленията на
продавача в обратното писмо е доказано симулативно уговорената цена в
нотариалния акт и действителната такава от 210 000 лв.
Вписаното обстоятелство по предаването на владението в посочения
по-ранен момент от сделката е ирелевантно, като освен това то е било и
възможно, предвид че Б. е бил едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството – собственик на имота към 2016 г. Затова възраженията на
ищцата в тази насока са неоснователни.
По отношение пазарната оценка на имота към датата на сделката
18.12.2020 год. съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано заключението
на вещото лице К. Т. К. по повторната оценителна експертиза, която е дала
заключение за цена от 461 000 лв. Установената данъчна оценка на имота към
датата на сделката, посочена в нотариалния акт, е 98 323,30 лв.
По поредността за разглеждане на евентуалните искове: Поредността на
разглеждане на първите два иска е според тежестта на порока и не зависи от
волята на ищеца, поради което и първо следва да бъде разгледан искът за
нищожността на договора по чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на
10
добрите нрави, а като евентуален – този по чл. 40 ЗЗД за недействителността
на договора поради договаряне във вреда на представлявания. В случая,
окръжният съд погрешно е разгледал исковете в обратна поредност.
По иска по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД за нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави:
Според правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС,
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Според ТР № 1 от 15.6.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични
правила на морала.
В решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице винаги, когато
се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на
добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на
даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и
злепоставящо чужди интереси, с цел извличане на собствена изгода, се
преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не
всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е
основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната
от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева
стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради
нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и
само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност
на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по-ниска от
пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност. Още повече Законът за местните данъци и такси и Закона за
нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки
да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея.
Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от
нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация,
водеща до абсолютна, изначална, непоправима нищожност поради
накърняване на добрите нрави. В този смисъл са решение № 452 от 25.6.2010
г. по гр. дело № 4277/2008 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, решение
№ 119/22.3.2011 г. по гр. дело № 485/11 г. на ВКС, ГК, Първо ГО, решение №
29 от 22.3.2017 г. по гр. дело № 2955/2016 г. на ВКС, ГК, Първо ГО, решение
№ 24 от 9.2.2016 г. по гр. дело № 2419/2015 г. на ВКС, ГК, Трето ГО и
решение № 65 от 21.3.2017 г. по гр. дело № 639/2016 г. на ВКС, Четвърто ГО.
11
С оглед гореизложеното, в настоящия казус при който продажбата е
изповядана между близки лица (чичо и племенница), установената
действителна цена от 210 000 лв. е по-висока от данъчната оценка и е около
половината на пазарната и предвид наличието на запазено от продавача
пожизнено право на ползване върху имота, не се касае до значителна
нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална,
непоправима нищожност поради накърняване на добрите нрави и сделката не
е нищожна. В този смисъл неоснователни са оплакванията на въззивницата в
жалбата й, като искът за прогласяване нищожността поради накърняване на
добрите нрави е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По евентуалния иск по чл. 40 ЗЗД: Съгласно чл.40 ЗЗД, ако
представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
Хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два
правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и
споразумяване във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е
сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички
обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да го сключи, като се вземат предвид конкретните данни за
всеки отделен случай и събраните по делото доказателства. Успоредно с
увреждането следва да е налице и второто условие – споразумяване между
упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 от
ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което
упълномощителят (наследникът), позоваващ се на тази недобросъвестност
трябва да я установи. В настоящия казус тези два елемента от фактическия
състав на чл. 40 от ЗЗД не са установени по делото (при липсата на спор за
действителността на упълномощителната сделка и по обстоятелството, че
пълномощникът е действал в кръга и обема на предоставената му
представителна власт).
В случая, искът е основан единствено на твърдението за изключително
голямата разлика между цената на имота по договора от 29 200 лв. и неговата
пазарна оценка. При доказаната действителна цена по сделката от 210 000 лв.
и пазарна такава от 461 000 лева, то разликата е от 241 000 лв. Цената, обаче
както бе посочено по-горе, съобразена с близките отношения между продавач
и купувач, включително и родствената връзка помежду им, както и с
обстоятелството на запазеното право на ползване на имота, не обосновава
извода пълномощникът да е действал във вреда на упълномощителя, като не е
доказана от насрещната страна и недобросъвестност на купувачката. При това
положение, искът по чл. 40 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При това положение, договорът за продажба, сключен с нотариален акт
№ 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год. на нотариус Б. В. с
рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд - Варна, е действителен и с
него продавачът Я. М. Б. е прехвърлил собствеността на имота – на
ответницата М. С. Б.. Ищцата К. Я. Т. не се легитимира като собственик на
12
имота по силата на наследствено правоприемство от Я. М. Б. и въз основа на
титула му за собственост – договор за замяна от 25.04.2017 г., сключен с
нотариален акт №75, том I, рег.№ 1571, д.№75 от 2017 г. на нотариус Б. В. с
район на действие РС - Варна, поради което и искът й за собственост по чл.
108 ЗС се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен резултат в обжалваното решение,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора, разноските за първата инстанция не се
променят, а за въззивното производство и в съответствие с искането по чл. 38,
ал.2, вр. с чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв., ищцата К. Т. следва да заплати на адвокат
И. З. от Адвокатско дружество „З. и партньори“, адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна правна защита на ответницата М. Б.. Предвид предмета
на делото и разглеждане на три иска, извършената от адвоката работа по
подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание,
липса на фактическа и правна сложност в тази връзка, както и предвид
липсата на обвързаност от определените с Наредба №1/09.01.2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения (така задължителния
характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда) намира, че
следва да се определи адвокатско възнаграждение от 3000 лв., което
насрещната страна да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478/30.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 696/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Я. Т. с ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, ул. „*“ *, ет.*,
ап.*, да заплати на адвокат И. К. З. от Адвокатско дружество „З. и партньори“,
Булстат/ЕИК * сумата от 3 000 лв., представляваща адвокатски хонорар за
безплатно оказана правна защита, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14