№ 3827
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100510541 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1871 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 29498/2021 г. Софийски
районен съд, 51 състав: Прекратил производството по предявените от С. Х. Н.,
ЕГН **********, срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че С. Х. Н.
не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1 510.45 лева, представляваща
начислена стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за периода
от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. до водоснабден имот с адрес: гр. София, ул.
**** – поради липсата на реално доставени услуги и поради погасяване на
вземанията по давност, и иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че С. Х. Н. не дължи на „Софийска вода“ АД
следните вземания: сумата от 1 171.44 лева - стойност на потребена вода през
периода от 22.09.2012 г. до 23.11.2017 г., сумата от 339.01 лева – лихва за
забава за периода от 23.10.2012 г. до 23.11.2017 г., и сумата от 80.21 лева –
разноски по делото, както и законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр. дело №
3686/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав са издадени
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист – поради новооткрито обстоятелство от съществено значение, което не е
могло да бъде известно на ищцата до изтичане на срока за подаване на
възражение – начисляването и фактурирането на сумите като реално
потребление; Отхвърлил предявените от С. Х. Н., ЕГН **********, срещу
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 4 ЗЗД
за прогласяване нищожността на сключено между страните споразумение за
разсрочване на задължения, обективирано в споразумителен протокол № СВ
630000012087 от 16.05.2018 г. заради противоречието му със закона, поради
невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание, както и
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 27
ЗЗД и чл. 29 ЗЗД за унищожаване на споразумението поради сключването му
при грешка и поради измама, чрез умишлено въвеждане в заблуждение на
ищцата от ответното дружество; Осъдил „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК
*********, да заплати на С. Х. Н., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 735.72 лева, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата - като начислена и фактурирана стойност на
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 25.03.2015 г. до
27.09.2018 г., подлежаща на възстановяване вследствие на извършена
корекция на дължимите суми през 2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2021 г., до
окончателното й изплащане, като отхвърлил този иск за разликата над
уважения размер от 735.72 лева до пълния предявен размер от 1 823.72 лева
или за сумата от 1 088 лева, както и е отхвърлен предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск при квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 1 088 лева под формата на причинени
имуществени вреди вследствие от противоправно поведение на ответника;
Отхвърлил предявения от С. Х. Н., ЕГН **********, срещу „СОФИЙСКА
ВОДА“ АД, ЕИК *********, иск при квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – морални болки и страдания, тревожност,
притеснение за начислените суми и невъзможността за заплащането им
вследствие от противоправно поведение на ответника – начисляването и
фактурирането на несъществуващи задължения, ведно със законната лихва
2
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2021 г.,
до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата от 338 лева – разноски по делото, а на
основание чл. 77 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумата 120 лева -
депозит за съдебносчетоводна експертиза, изплатен от бюджета на съда; На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата 29.43 лева - държавна такса върху уважената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба (наречена „обжалване“) от
ищцата С. Х. Н., която, съгласно уточнение от 23.04.2024 г. (наречено
„допълнение към въззивна жалба“) го обжалва в прекратителните му части,
както и в частите, с които исковете са отхвърлени. С жалбата се иска писмено
обяснение от „Софийска вода“ – какво означават данните, вписани в графа
„консумация“ в приетата справка за периода 25.03.2015 г. – 27.09.2018 г.;
„Софийска вода“ да направи преизчисление на база 10 куб. м за периода
25.03.2015 г. – 27.09.2018 г. и да отговори писмено има ли въззивницата
незаплатени задължения за периода 31.08.2012 г. – 27.09.2018 г. Твърди се още,
че в периода 23.03.2015 г. – 10.05.2018 г. въззивницата заплатила 1 337.72 лв.
(до осъждането й), от 23.03.2015 г. до 22.11.2018 г. заплатила 1 686.15 лв., а
била осъдена за 1 510.45 лв.; По договорната сметка била платила 888 лв., 169
лв. и 30 лв., общо 1 087 лв., на ЧСИ 1 180 лв. или общо 2 267 лв. Иска се
ответната страна да представи документи за какво е платена тази сума. При
тези твърдения моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „СОФИЙСКА ВОДА“ АД не е депозирала отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба с вх. № на СГС 25586/05.03.2024 г. (наречена
„обжалване“) е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
С влязло в сила определение № 12345 от 07.08.2024 г. по ч.гр.д. №
8061/2024 г. на СГС жалбата в частта й срещу първоинстанционното решение
в прекратителните му части е оставена без уважение. Поради това предмет на
въззивна проверка по настоящото дело е първоинстанционното решение само
3
в отхвърлителните му части.
С исковата молба, уточнена със седем молби, съдът е сезиран с
обективно кумулативно и евентуално съединени искове – с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 2, предл. 1, предл. 2 и предл.
4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключено между страните
споразумение за разсрочване на задължения, обективирано в споразумителен
протокол № СВ 630000012087 от 16.05.2018 г. - поради противоречието му със
закона, невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание; при
условията на евентуалност – с искове с правно основание чл. 27 ЗЗД и чл. 29
ЗЗД за унищожаване на споразумението поради сключването му при грешка и
поради измама, чрез умишлено въвеждане в заблуждение на ищцата от
ответното дружество; искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 1 823.72 лева, от
които 735.72 лева – стойност на непредоставени от ответника и заплатени от
ищцата ВиК услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г., и 1 088 лева -
стойност на ВиК услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г., заплатени
по споразумението от 16.05.2018 г., с които суми ответникът неоснователно се
обогатил за сметка на ищцата поради получаването им при липсата на
основание за това, евентуално съединени с искове по чл. 82 ЗЗД за същите
суми, представляващи обезщетение за причинени на ищцата имуществени
вреди вследствие неточното изпълнение на договорните задължения на
ответника да фактурира и начислява стойността на доставени ВиК услуги и в
нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ и чл. 25, ал. 8 от Общите условия на
договора, съгласно която клауза при липса на индивидуални водомери
месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб. м на
обитател при нетоплофицирано жилище; иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 300 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални болки и
страдания, тревожност, притеснение за начислените суми и невъзможността за
заплащането им вследствие начисляването и фактурирането от ответника на
несъществуващи задължения.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от завеждане на
исковата молба в съда на 26.05.2021 г. до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
4
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно. Въззивният съд намира, че същото е и
допустимо в обжалваните части. Районният съд е дал неправилна
квалификация на евентуалните парични искове за обезщетение за
имуществени вреди и на иска за обезщетение за неимуществени вреди - по чл.
49 ЗЗД вместо по чл. 82 ЗЗД. Съдът обаче се е произнесъл по предмета на
спора, като е обсъдил правопораждащите вземанията на ищцата факти,
поради което решението в тези части не е недопустимо.
С оглед доводите в жалбата с вх. № на СГС 25586/05.03.2024 г.
решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Доводите в т.нар.
„допълнение към въззивна жалба“ са преклудирани като наведени след
изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се
обсъждат.
Както беше посочено по-горе, съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, при проверката на
правилността на решението въззивният съд е ограничен до посоченото в
жалбата – чл. 269, изр. второ ГПК. Бланкетната въззивна жалба - без изложени
конкретни съображения за неправилност на решението, е допустима и има
деволутивен ефект, но същата е неефективна, тъй като не позволява друга
проверка, освен за валидността, допустимостта на обжалвания акт и
спазването на императивни материалноправни норми. Ако във въззивната
жалба не са посочени конкретните пороци, обуславящи неправилността на
решението, въззивният съд не може да формира собствени изводи по
съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а
следва да го потвърди (чл. 271 и чл. 272 ГПК) – така и решение №
670/27.12.2010 г. по гр.д. № 1728/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
764/19.01.2011 г. по гр.д. № 1645/2009 г. на ВКС, ІV ГО и др.
В случая в жалбата не са релевирани никакви конкретни оплаквания за
неправилност на атакуваното решение. Иска се задължаване на ответника да
5
съставя и представя документи, твърди се плащане от ищцата на суми за ВиК
услуги, за които от приетото в първата инстанция заключение на ССЕ се
установява, че не са заплатени без основание. Предвид извода за валидност и
допустимост на атакуваното решение, при постановяването на което не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми, съобразно
чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да провери правилността на
решението, а следва да го потвърди в обжалваните части, при посочване на
правилната правна квалификация на исковете за обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1871 от 02.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 29498/2021 г. на Софийски районен съд, 51 състав в обжалваните
части, с които са отхвърлени предявените от С. Х. Н., ЕГН **********, срещу
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 4 ЗЗД
за прогласяване нищожността на сключено между страните споразумение за
разсрочване на задължения, обективирано в споразумителен протокол № СВ
630000012087 от 16.05.2018 г. поради противоречието му със закона,
невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание, както и са
отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 27 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД за унищожаване на споразумението поради
сключването му при грешка и поради измама, чрез умишлено въвеждане в
заблуждение на ищцата от ответното дружество, отхвърлен е предявеният от
С. Х. Н., ЕГН **********, срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1 088 лева,
както и е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност осъдителен
иск при правилна правна квалификация чл. 82 ЗЗД за за заплащане на сумата
от 1 088 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и е
отхвърлен предявеният от С. Х. Н., ЕГН **********, срещу „СОФИЙСКА
ВОДА“ АД, ЕИК *********, иск при правилна правна квалификация чл. 82
ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – морални болки и страдания, тревожност, притеснение
6
за начислените суми и невъзможността за заплащането им вследствие
начисляването и фактурирането от ответника на несъществуващи задължения.
В необжалваните и в прекратителните му части решението по гр.д. №
29498/2021 г. на Софийски районен съд, 51 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7