Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 636, 01.11.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 295
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК , за сумата от 190.67 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между
страните е имало сключени Договор за мобилни услуги от 22.01.2015 г., за мобилен номер **********,
със срок от 24 месеца до дата 22.01.2017 год. и избрана абонаментна програма Go WebUnlimitede 2500 13.90
лв. и Договор за мобилни услуги от 02.04.2015 год., за мобилен номер **********
за срок от 24 месеца до дата 02.04.2017 год. и избрана абонаментна програма
Резерв 24.99 лв., по силата на които
ищеца е предоставил на ответника мобилни услуги, а ответника се е задължил да
заплаща тяхната стойност. В молбата се твърди, че ответника не заплащал редовно
стойността на предоставените му мобилни услуги, за която ищеца издавал фактури
по периоди, поради което и договорите били прекратени едностранно от последния,
а предоставените услуги деактивирани, считано от 27.02.2017 год., като
ответника останал задължен със сумата от 32.79 лв. за периода 25.-11.2016 год.
– 24.02.2017 год., представляваща незаплатени услуги по договор от 22.01.2015
год. и със сумата от 157.88 лв., за периода 05.11.2016 год. – 04.04.2017 год., представляваща незаплатени услуги по договор
от 02.04.2015 год., или ответника останал задължен за обща сума в размер на
190.67 лв. За вземанията си ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК за сумата 190.67 лв. -
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените
разноски, но заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца да установи вземането си
по исков ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е
предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена
заповед за изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. В съдебно заседание редовно
призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че
поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника,чрез
назначения му от съда особен представител, по реда на чл.47, ал.6 от ГПК не е
упражнил правото си на отговор. Не е взето становище по предявения иск. В
съдебно заседание ответника, чрез назначения особен представител е заявил, че предявения
иск е допустим и основателен.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1978/2018 год.
на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение против длъжника, искането е било уважено и ТРС е издал заповед за
изпълнение за сумата от 190.67 лв.,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвани
услуги по договори за далекосъобщителни услуги, от която 157.88 лв.- услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
02.04.2015 год. за периода 05.11.2016 год. – 04.04.2017
год. и 32.79 лв. - услуги по договор
за далекосъобщителни услуги от 22.01.2015 год. за периода 25.11.2016 год. –
24.02.2017 год., ведно със законната
лихва, считано от 07.11.2018 год. до окончателното плащане на главницата,
представляваща неизпълнено задължение по договори за далекосъобщителни услуги от 22.01.2015
год. и 02.04.2015 год. и направените по делото разноски. Заповедта била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което на ищеца са дадени
указания от съда да установи претенциите си по исков ред. Това определя правния интерес
на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
Безспорно е по делото, че между
страните е съществувала облигационна връзка по силата на договори за
предоставяне на мобилни услуги, първия сключен на 22.01.2015 г., за мобилен
номер **********, със срок от 24 месеца до дата 22.01.2017 год. и избрана
абонаментна програма Go WebUnlimitede 2500 13.90 лв. и втория , сключен на 02.04.2015 год., за
мобилен номер ********** за срок от 24 месеца до дата 02.04.2017 год. и избрана
абонаментна програма Резерв 24.99 лв.,
по силата на които ищеца е предоставил на ответника мобилни услуги, а
ответника се е задължил да заплаща тяхната стойност. Ответника не оспорва
възникналата облигационна връзка между него и ищеца по силата на посочените
по-горе договори, не оспорва, че ищеца е предоставил мобилни услуги в процесните периоди. Липсват твърдения на ответника, че е
бил изправна страна и че е заплащал своевременно предоставените му услуги. Ответника
не е оспорил и размера на исковите претенции.
Видно от приложените по делото фактури
и кредитни известия на ответника, за предоставени и фактурирани услуги от ищеца
за мобилни номера ****/******и ****/******, в периода
25.11.2016г. до 24.02.2017г. ответника е ползвал услуги на
обща стойност по двата
договора 190.67 лв.. Не се спори по делото, че ответника не е
заплатил стойността на същите
по начините и в сроковете, съгласно
договорите, както и не се спори, че ищеца поради неизпълнението
е деактивирал услугите и едностранно е прекратил договорите
си с ответника, считано от 27.02.2017 год. Ответника не е представилдоказателства
да е погасил задълженията си към
ищеца изцяло, или частично
до приключване на устните състезания.
С оглед изложеното съдът счита предявения
иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането за сумата от
190.67 лв., представляваща потребени и незаплатени
услуги по договори за мобилни услуги, за което има издадена заповед за
изпълнение е доказан и по основание и по размер.
Ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените в исковото и заповедното производство разноски,
съответно в размер на 505 лв. по делото и 205 лв.- разноски в заповедното
производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.С.Ц.,
ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М.
С. , действащи чрез пълномощник а..В. П.
Г. от САК, със съдебен адрес *** сумата от 190.67
лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на
ползвани услуги по договори за далекосъобщителни услуги, от която 157.88 лв.- услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 02.04.2015 год. за периода 05.11.2016 год. – 04.04.2017 год. и 32.79
лв. - услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 22.01.2015 год. за
периода 25.11.2016 год. – 24.02.2017 год.,
ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 год. до окончателното
плащане на главницата, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 1114/08.11.2018г.
по ч.гр.д. № 1978 / 2018 г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.С.Ц., ЕГН **********
*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. ,
действащи чрез пълномощник а..В. П. Г.
от САК, със съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер на 505
лв. и разноски в заповедното производство в размер на 205 лв., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :